РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 10.02.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 20399 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.Д.Ч.
е предявил осъдителни искове срещу ЗАД А.
АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД, и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Поддържа
твърдения, че на 12.10.2014 г., около 12.40 часа, на път ІІІ-86-06, км. 2+100,
в района на село Брезник (посока пътят за гр. Куклен община Пловдив), е
настъпило ПТП между лек автомобил „Сузуки Витара” с peг. № ********, управляван
от Д.К.К. и лек автомобил „БМВ 316 Купе" с peг. № ********, управлявано от
Г.И.Д.. Вследствие на ПТП пострадал като пътник на предна дясна седалка в лекия
автомобил БМВ – участник в ПТП, въпреки поставения обезопасителен колан.
Поддържа, че за ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
738/12.10.2014 г., в който било отразено, че вина за произшествието носи
водачът на лекия автомобил „Сузуки Витара", поради това че е нарушил
правилата за движение по пътищата - не
пропуска и отнема предимството на движещия се по пътя с предимство л.а. „БМВ”.
Твърди, че било образувано ДП № 232/12.10.2014 г. по описа 1 РУП към ОД на
МВР-Пловдив.
Във връзка с
нанесените му травматични увреждания бил хоспитализиран за периода от
12.10.2014 г„ до 22.10.2014 г. в УМВАЛ „С. Г."' ЕАД, като след направените
му изследвания била поставена окончателна диагноза: „фрактури апера крурис синистра:
„множествени счупвания (открита фрактура) на лявата подбедрицата (дистално)“
Била му извършена оперативна интервенция, с открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Поддържа, че
след изписването му продължил лечението си в домашни условия. Имал непрекъсната
нужда от чужда помощ поради обездвижването му. Твърди, че му предстоят още
няколко оперативни интервенции. Според становището на лекарите, няма да може да
се възстанови напълно и със сигурност ще има трайни увреждания.
Твърди, че
произшествието се отразило много зле и на психическото му здраве. Оплаква се от
безсъние; потиснатост, станал лесно раздразнителен и нервен; оплаква се от
понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието; изпитва
панически страх, че може да остане инвалид за цял живот.
Твърди, че
във връзка с лечението е направил разходи в размер на 1835,93 лв. за поставения
му заключващ интрамедуларен тибиален пирон и за лекарствени медикаменти и
санитарни материали.
Поддържа
правни доводи, че виновният за ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „ГО”,
сключена със „ЗАД А." АД по полица № 11114000029210/10.12.2013 г., валидна
от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
Предвид
изложеното, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80000.00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху същите суми от датата на увреждането
– 12.10.2014 г. до окончателното им изплащане, както и 1835,93 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди във връзка с ПТП, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 18.12.2014 г. до окончателно погасяване на
задълженията. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът ЗАД
А. АД оспорва исковете, като недопустими, поради липса на валидно учредена
представителна власт в полза на адв.С.. Оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва отговорността на застрахователя, вината на деликвента; наличие на
извършено от него противоправно деяние; наличие на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на водача на автомобила. Оспорва
фактическите и правни доводи на ищеца досежно всички необходими елементи на
непозволено увреждане при настъпване на ПТП по отношение на водача на лекия
автомобил Сузуки. Твърди, че водачът на застрахования автомобил не е могъл да
избегне настъпване на ПТП и твърди, че в случая е налице случайно деяние по см.
на чл.15 НК. Твърди, че вина за ПТП носи и пострадалия ищец, като прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия / значителен принос/. Твърди, че водачът на лекия автомобил БМВ е
управлявал същия със скорост над разрешената и едновременно с това несъобразена
с конкретната пътна обстановка. Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП.
Оспорва фактическите твърдения за причинените на ищеца травми; техния вид,
тежест, както и размера на причинените на ищеца неимуществени вреди. Оспорва,
като завишени по размер претенциите.
При
условията на евентуалност, оспорва наличието на остатъчни травматични
изменения. Оспорва по основание и размер претенцията за имуществени вреди.
Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че същите касаят проведеното лечение.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия, изразяващо се в нарушение правилата на чл.137в ЗДвП изискващи
поставяне на обезопасителен колан. Прави възражение за независимо съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на двамата съизвършители – водачите на лек
автомобил БМВ и Сузуки. Оспорва, като неоснователна претенцията за акцесорното
вземане. Признава наличие на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към
посочения момент за описания автомобил.
По искане на
ответника с определение от 24.07.2015 г. в производството са конституирани като
подпомагащи страни на страната на ответника Д. К. К. /водач на лекия автомобил
Сузуки/ и ЗАД Б.И. АД /застраховател по застраховка ГО за лекия автомобил БМВ/ на
основание чл.219 вр. чл.220 ГПК.
В срока за
писмен отговор З.Б.И. АД изразява становище за неоснователност на претенциите.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил БМВ, като поддържа твърдения, че ПТП е настъпило изцяло по вина на
водача на лекия автомобил Сузуки- Д.К., който включвайки се в движението, не
пропуска и отнема предимство на лекия автомобил БМВ управляван от Г.Д., чиято
гражданска отговорност е застрахована при З.Б.И. АД. При условията на
евентуалност твърди, че водачът на лекия автомобил Сузуки и допринесъл в
по-голяма степен за настъпване на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалия – ищеца, поради това че
същият, като пътник в лекия автомобил БМВ е бил без поставен обезопасителен
колан. Оспорва, като завишени по размер претенциите.
В срока за
писмен отговор Д. К. К. не изразява становище по исковете.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
От правна
страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно §22
ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ
(01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането
(отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на КЗ. Последното не е установено в производство, поради което
приложим е посочения ред.
Чрез постановената
влязла в сила присъда на наказателния съд № 34/04.02.2016 г. постановена по
НОХД № 8568/2015 г. по описа на РС Пловдив се установява, че Д. К. К., като
водач на лекия автомобил Сузуки с рег.№ ******** е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343 ал.3 предл.ІV б.”а” предл.ІІ вр. ал.1
б.”б” предл.ІІ-ро вр.чл.342 ал.1 от НК, за това че на 12.10.2014 г. на път
ІІІ-8606 /пътят гр.Пловдив – село Б./, обл.Пловдив при управление на описаното МПС
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП изискващ
всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на
хората, с което да причинява имуществени вреди; чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП забраняващ
на водача на ППС на пътно платно с двупосочно движение да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл.25
ал.1 ЗДвП изискващ водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, като преди да започне маневрата, същият трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като
се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”; чл.25 ал.2 ЗДвП, предвиждащ задължение за водача при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента”, като с посоченото поведение водачът К. по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на А.А.Ч., на С. Д. Ч.
и на Е.К..Й.. В постановената присъда е посочено, че на пострадалия С. Д. Ч. /пътник
на предна дясна седалка в лек автомобил БМВ 316 е била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в открито счупване с разместване на фрагментите на двете
кости на лявата подбедрица, причинило трайно затрудняване на движенията на
долен ляв крайник.
Така
установеният механизъм на ПТП се потвърждава от съставения констативен протокол
за ПТП № 738/12.10.2014 г. съставен от служители на ПП при ОДМВР гр.Пловдив и
констатациите на експерта по САТЕ. Според последната ПТП е настъпило по следния
начин: на 12.10.2014 год., около 13.00
часа по път ІІІ 86-06, от гр. Пловдив към с. Б. се движил лек автомобил „БМВ
316 купе” с рег. № ********, управляван от Г.И.Д. със скорост от порядъка на
105 км/ч. На километър 2+100 м на същия път, на банкета и частично върху
пътното платно в дясно бил спрял лек автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен
№ ******** управляван от Д.К.К.. При достигане на л.а. „БМВ 316” на около 85 м
преди определеното място на удара, водачът на л.а. „БМВ 316” извършил смяна на
лентата за движение, като от дясна пътна лента насочил автомобила наляво и
навлязъл в лявата, извършвайки заобикаляне на спрелия л.а. „Сузуки Витара”.
Водачът Д.К. предприел маневра от спряло
положение за навлизане в пътното платно с ляв завой и достигнал скорост 17 км/ч
в момента на удара. На тази внезапна маневра, водачът Д. реагирал със
задействане на спирачната уредба за аварийно спиране. Независимо от
предприетото екстрено спиране и насочване на л.а. „БМВ 316” в лявата пътна
лента, настъпил сблъсък между автомобилите. Ударът бил челен при задно
блъскане, осъществен с предната дясна част на л.а. „БМВ 316” по задната лява
част на л.а. „Сузуки Витара”, при което били увредени частите им в ударните
зони. От удара и насочеността му в момента на удара, л.а. „Сузуки Витара” напуснал
пътното платно вляво и се преобърнал по таван по наклонения скат (дере). Лекият
автомобил „БМВ 316” след около 17,90 м се установил в левия край на пътя и
частично върху наклонения банкет. Основна причина за настъпване на ПТП, според
експерта по САТЕ е навлизането на л.а. „Сузуки Витара” в пътното платно, т.е.
предприемане на маневра за завой на ляво в момент, когато в непосредствена
близост по пътното платно се е движел л.а. „БМВ 316” и ударът е бил
непредотвратим. Според дадените констатации, макар първоначално лекия автомобил
БМВ да се е движел със скорост от порядъка на 105 км/ч., към момента на удара
скоростта му е била от порядъка на 79 км/ч. В района на ПТП максимално
допустимата скорост на движение е 90 км/ч., тъй като пътния участък е извън
населено място. И при движение с разрешена скорост 90 км./ч водачът на лекия
автомобил БМВ не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара,
чрез безопасно аварийно спиране преди мястото на удара и предотврати
настъпването на процесното ПТП. Изводът е обоснован с дължината на опасната
зона за спиране на л.а. „БМВ” при движение с разрешената скорост 90 км./ч, в
която е попаднал л.а. „Сузуки Витара".
Чрез
събраните в производството медицИ.ки документи и констатациите на приетата СМЕ на д-р Е.К.
/основна и допълнителна/, които съдът възприема, като обективно и компетентно
дадени се установява, че при ПТП на пострадалия /ищец в производството/ били
причинени следните травматични увреждания: „открито
счупване на лява подбедрица“, във връзка с което на 18.10.2014г. бил
опериран - кръвна репозиция и метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон.
Според д-р К. този вид фрактури при нормален процес на лечение, без усложнения
зарастват за период от 90-120 дни, като след провеждане на рехабилитация
(раздвижване) на глезенна и колянна стави на увредения крайник настъпва пълно
възстановяване за период от 5-6 месеца. Според СМЕ, през първите 15-20 дни от
травмата, когато е започнал процеса на зарастване на счупените кости, болките и
страданията са били с по голям интензитет. В бъдеще, при по продължително
натоварване на увредения крайник, и при промяна на времето, може да се появят
болеви симптоми, които биха могли да се купират с противовъзпалителни и
аналгетични медикаменти. Според експерта, тези оплаквания зависят и от типа
нервна система на пострадалия, като при правилно проведено лечение на пациента,
не се очакват трайни негативни последици за здравословното състояние. Според
експерта, от представената медицИ.ка документация се установява, че е проведено
адекватно лечение на ищеца. Всеки вид счупване на костите на опорно-двигателния
апарат е съпроводено, според д- К. със специфична болезненост, като
травматичната увреда на костите на подбедрицата, бедрената кост, раменните
кости и тези на тазовия пръстен, са с по голям интензитет, дължащ се на
по-голямата инервация и площ на засягане. В случая, единствено траен белег ще
има върху кожата на подбедрицата (цикатрикс) на ищеца, който бил причинен от
откритото счупване на костите и от оперативните разрези по време на
интервенцията. Същото се квалифицира като „траен кожен дефект“. Според СМЕ, от
приложената медицинска документация се установява, че на пострадалия до момента
са били извършени две оперативни интервенции, а именно първата, извършена на
18.10.2014 г. по спешност и втора за динамизация (изваждане на проксималните
застопоряващи винтове) на интрамедуларния пирон. Освен това на пострадалия предстои
извършване на още една оперативна интервенция за екстракция (изваждане) на
интрамедуларния пирон. От своя страна, извършените от ищеца разходи, за които
са представени 3 бр. фактури са в причинна връзка с проведеното лечение, тъй
като НЗОК не заплаща всички консумативи (остеосинтетични материали, помощни
средства и извънболничното приемане на медикаменти). Всички тези направени
разходи, според д-р К., са били необходими за лечебния и възстановителен
процес. В с.з. на 09.12.2015 г. д-р К. потвърждава своите констатации, като
допълва, че в случая не е възможно лечение и възстановяване без извършване на
посочената втора операция. При извършения преглед на ищеца на 04.04.2016 г. е
установено, че фрактурата на лява подбедрица е зарастнала напълно анатомично и
няма изменение на дължината на левия долен крайник. Лява колянна става е
отточна и има ограничени и болезнени движения в нея, което се дължи на
прекарания септичен артрит получен след неуспешен опит за изваждане на интрамедуларния
пирон на 27.11.2015 г. поради развитието на стафилококов сепсис. Последната
инфекция, според експерта, е много патогенен щам и може да доведе до рецидив
при последващ опит за изваждане на интрамедуларния пирон. Поради това, според
СМЕ, не може да бъде определено времето, необходимо за пълно възстановяване на
ищеца. В с.з. на 16.11.2016 г. д-р К. допълва, че този инфекциоцен процес е
овладян при ищеца, но има остатъчни явления, усложнения, които не позволяват
пълен обем на движенията в ставата, болезненост и постоянен оток в колянната става.
В
производство не бе спорно, че към момента на настъпване на ПТП- 12.10.2014 г.
за лекия автомобил „Сузуки Витара” с рег.№ ******** е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 11114000029210/10.12.2013
г., валидна от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., сключена със „ЗАД А." АД.
В
производството не е спорно и се установи, че към момента на настъпване на ПТП е
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № 02114001196627 при З.Б.Инс АД за лекия автомобил БМВ 316 купе с рег.№ ********.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил – Д.К.К. и с причиненото от това застрахователно събитие
травматично увреждане: „открито счупване
на лява подбедрица“, за възстановяване от което са били извършени три
оперативни интервенции, според СМЕ.
Съобразно указаното
в чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско- правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Съобразно дадените разяснения с т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
В случая с
оглед дадените разяснения и указаното в цитираната норма, съдът намира че в
производството са установени деянието, авторството и виновното поведение на
водача Д.К.К., както и вида на телесното увреждане на ищеца, чрез постановената
присъда на наказателния съд, с която същият е бил признат за виновен в
извършване на описаното ПТП и освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а НК.
Установи се,
че поведението на водача на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в цитираните
норми поведение –чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП изискващ всеки участник в движението по
пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората; чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП забраняващ
на водача на ППС на пътно платно с двупосочно движение да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл.25
ал.1 ЗДвП изискващ водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, като преди да започне маневрата, същият трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”; чл.25
ал.2 ЗДвП, предвиждащ задължение за водача при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента”. Поради това, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД
поведението на водача Д.К.К. е противоправно, доколкото в производството не бе
оборна презумпцията за виновност. Възраженията на ответника в обратен смисъл,
съдът намира за неоснователни.
Поради това,
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
по отношение на причинените на ищеца вреди от описаното пътно – транспортно
произшествие. Същите са в причинно – следствена връзка с противоправно деяние
на водача на автомобила Д.К.К., чиято гражданска отговорност като автомобилист
е застрахована при ответника – застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото в производството е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът
намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне справедливия
размер на обезщетението съдебния състав следва да съобрази, както вида,
характера и степента на получените травми, така и критериите, посочени в ППВС №
4/68 г., а именно: момента на настъпване на ПТП – 12.10.2014 г. и
икономическата обстановка в страната към този период, а от друга страна
възрастта на пострадалия - 35 години, както и състоянието му към настоящия
момент, прогнозата за евентуално влошаване на здравето й, причинените морални
страдания, осакатявания и загрозявания.
Според заключението на СМЕ полученото счупване на костите на лява
подбедрица е причинило на пострадалия по-интензивни болки в първите 15-20 дни,
когато е започнал процес на зарастване на счупените кости при необходим период
на възстановяване около 5-6 месеца, който процес е довел до извършване на три
оперативни интервенции във връзка с поставяне на метална остеосинтеза,
последната от които операции с неуспешен край довела до усложнение във връзка с
причинената инфекция /бактериална стафилококова/ и прекаран септичен артрит.
Така причиненото травматично увреждане довело и до трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и наложило провеждане на рехабилитация за раздвижване на
глезенна и колянна става на увредения крайник. Според експертизата, в бъдеще, при
по- продължително натоварване на увредения крайник, и при промяна на времето е
възможна появята на болеви симптоми, които биха могли да се купират с
противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Всеки вид счупване на костите на
опорно-двигателния апарат е съпроводено, според експерта със специфична
болезненост, като травматичната увреда на костите на подбедрицата, бедрената кост,
раменните кости и тези на тазовия пръстен, са с по голям интензитет, дължащ се
на по-голямата инервация и площ на засягане. В случая, в резултата на
причиненото открито счупване на костите и оперативните разрези е налице и „траен
кожен дефект“ в областта на подбедрицата. Според д-р К., при извършения преглед
на ищеца на 04.04.2016 г. е установено, че фрактурата на лява подбедрица е
зараснала напълно анатомично и няма изменение на дължината на левия долен
крайник. Установено е обаче, че лява колянна става е отточна и има ограничени и
болезнени движения в нея, което според експерта се дължи на прекарания септичен
артрит получен след неуспешен опит за изваждане на интрамедуларния пирон на
27.11.2015 г. поради развитието на стафилококов сепсис. Поради това, според
СМЕ, не може да бъде определено времето, необходимо за пълно възстановяване на
ищеца предвид вероятност от рецидив на инфекцията при последващ опит за
изваждане на интрамедуларния пирон. От своя страна, според СМЕ, инфекциозния
процес е овладян при ищеца, но има остатъчни явления, усложнения, които не
позволяват пълен обем на движенията в ставата, болезненост и постоянен оток в
колянната става.
Вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, предвид възрастта
на пострадалия към момента на ПТП – 35 години, изпитаните болки и преживян
стрес за периода на лечение и възстановяване, включващ и извършените три оперативни интервенции и
проведена рехабилитация; обстоятелството, че към настоящия момент оздравителния
процес е приключил, но са налице данни за остатъчни явления, както и че в
бъдеще, при промени във времето и натоварване ищеца ще изпитва
болки и дискомфорт в местата на увредите, както и социално-икономическите условия
към 12.10.2014 г., съдът намира, че следва да определи
справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени
от увреждането, предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 45000.00 лв. За разликата над сумата от 45000.00 лв. до
предявения размер от 80000.00 лв., съдът намира претенцията за неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
минималните лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди, които от
11.06.2012 г. са в размер на 2 000 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при едно пострадало
лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт при две или повече пострадали лица. В
същият смисъл е и дадената задължителна практика по реда на чл.290 ГПК -
Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Настоящият състав споделя напълно изразеното в последното становище, че
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалият, като участник в движението, е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е
необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В случая, съдът намира че твърденията на ответника за
допринасяне на вредоносния резултат с поведението на пострадалия – участник в
движението, поради нарушение правилата за движение указани в чл.137в ЗДвП -
неползване на система за обезопасяване, като пътник на предна дясна седалка в
лекия автомобил БМВ 316 купе, останаха недоказани в производството. Поради
това, релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът
намира за неоснователно.
Както бе посочено, съдът намира че предявеният иск
следва за бъде уважен за сумата от 45000.00 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 80000.00 лв.
По отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди:
В тежест на ищеца бе да докаже настъпването на
имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, нейния размер, както и
неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания от
травматичните увреждания във връзка с ПТП. Имуществената вреда е разликата
между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би
имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати
ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага, в
това число и понасяне на разноски. По отношение размера на причинените на ищеца
имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани чрез приложените и
приети по делото писмени доказателства. Така, страните не спорят и се
установява, чрез представените разходни документи и констатациите на СМЕ, че
във връзка с лечение и възстановяване от причинените му травми, ищецът е
разходвал средства на обща стойност 1835.93 лв. По удостоверените обстоятелства
в цитираните документи страните не спорят.
Поради това, съдът намира че претенциите на ищеца за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явяват основателни
за сумата 1835.93 лв., представляваща направени разходи за лечение и
възстановяване във връзка с травмите от ПТП.
Върху присъдената сума за обезщетение на неимуществени
вреди се следва на основание чл.84, ал.3 ЗЗД и законна лихва от датата на
увреждането – 12.10.2014 г. до окончателно погасяване на сумата.
Върху присъдената сума за обезщетение на имуществени
вреди се следва на основание чл.84, ал.3 ЗЗД и законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 18.12.2014 г. до окончателно погасяване на сумата.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.С. Е.
С., на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1107 лв. без ДДС или 1328.40 лв. с ДДС,
съразмерно на уважената част от иска и минимално
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на ищеца се следват сторените деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете в общ размер на 520.00 лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед представения списък.
В полза на
ответника съобразно правилата на чл.78, ал.3 ГПК се следват сторените разноски
в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 729.60 лв. с ДДС.
В полза на СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 1935.08 лв., представляваща дължима държавна такса, която следва
да бъде внесена от ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД А. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на С.Д.Ч., ЕГН ********** с адрес ***,
действащ чрез адв. С. Е. С. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата
45000.00 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания: „открито счупване на лява
подбедрица“, настъпили
вследствие пътно – транспортно произшествие станало на 12.10.2014 г. около 13.00
ч. при управление на лек автомобил Сузуки Витара с рег.№ ******** от водача Д. К. К. в нарушение на
правилата за движение по пътищата –чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.25, ал.2 ЗДвП, изразяващо се в създаване
опасности и пречки за движението, поставяне в опасност живота и здравето на
хората; нарушаване забраната за навлизане и движение в лентата за насрещно
движение; неправилно извършване на маневра включване в движението и отнемане на
предимство на движещ се в пътното платно ППС, което нарушение е установено с присъда №
3404.02.2016 г. постановена по НОХД № 8568/2015 г. по описа на РС Пловдив, като гражданската
му отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек
автомобил Сузуки Витара с рег.№ ********
била застрахована съгласно полица № 11114000029210/10.12.2013
г., валидна от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. при „ЗАД А." АД, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 12.10.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 45000.00
лв. до пълния предявен размер от 80000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД А. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на С.Д.Ч., ЕГН ********** с адрес ***,
действащ чрез адв. С. Е. С. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
сумата 1835.93 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи извършени разходи за лечение и възстановяване – закупуване на заключващ
интрамедуларен тибиален пирон и лекарствени медикаменти и санитарни материали във
връзка с причинените на травматични увреждания: „открито счупване на лява подбедрица“, настъпили вследствие пътно – транспортно произшествие
станало на 12.10.2014 г. около 13.00 ч. при управление на лек автомобил Сузуки
Витара с рег.№ ******** от водача Д. К. К.
в нарушение на правилата за движение по пътищата –чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП,
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.25, ал.2 ЗДвП, изразяващо се в създаване опасности и пречки за движението, поставяне
в опасност живота и здравето на хората; нарушаване забраната за навлизане и движение
в лентата за насрещно движение; неправилно извършване на маневра включване в
движението и отнемане на предимство на движещ се в пътното платно ППС, което нарушение е установено с присъда № 3404.02.2016 г. постановена по НОХД №
8568/2015 г. по описа на РС Пловдив, като гражданската
му отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек
автомобил Сузуки Витара с рег.№ ********
била застрахована съгласно полица № 11114000029210/10.12.2013
г., валидна от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. при „ЗАД А." АД, ведно със
законната лихва считано от 18.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД А. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат С. Е. С. от Софийска адвокатска колегия,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 1328.40 лв. с ДДС -
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД А. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.Д.Ч., ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез
адв. С. Е. С. от САК, сторените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 520.00 лв.
ОСЪЖДА С.Д.Ч., ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез
адв. С. Е. С. от САК, да заплати на ЗАД А. АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 729.60 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД А. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 1935.08 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението е
постановено с участие на подпомагащи страни Д. К. К., ЕГН ********** и З.Б.Инс
АД, ЕИК *******.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: