Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София
18.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на осми март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12891 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 288, ал.11, вр. чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ (отм.)
Ищцата твърди в ИМ, че е получила травматични увреждания, като пешеходец
от ПТП, настъпило на 28.06.2015 г. в гр. София. Вървяла по тротоара на ул.
„Вардер” към бул.“********“, когато завивайки на ляв завой вратата на бял
микробус отваряйки се я удря. Пострадала по причина на противоправното
поведение на неустановен водач,който незабавно напуснал мястото. Описаните в ИМ
травматични увреждания ѝ причинили болки, страдания и неудобства в
ежедневието. След инцидента за дълго време е лишена от обичайния си динамичен
начин на живот. По изложените причини и предвид липсата на застраховка „ГО” претендира
исковата сума от ответника ведно със законната лихва от датата на ПТП-то и
направените разноски.
В законовия срок по ГПК,
ответникът в писмен отговор оспорва настъпването на произшествието и неговия
механизъм,причинната връзка между ПТП-то с получените от ищцата травматични
увреждания. Твърди съпричиняване. Оспорва размерът на претендираното
обезщетение като прекомерно завишен, предвид характера и тежестта на получените
от ищцата травматични увреждания и продължителността на оздравителния период,
трайната съдебна практика и икономическите условия в страната.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От заключението на САТЕ и
допълнителната САТЕ, изготвени от в. л. П., както и от показанията на св. Б.се
установява, че на 28.06.2015 г. около 13:00 часа в гр. София на ул. „***** ” в
посока бул. „*******” е настъпило ПТП, при което неустановен автомобил, тип
„микробус”, при маневра „ляв завой” удря с внезапно отворилата му се задна
дясна врата ищцата,
след което напуска местопроизшествието. Ищцата се е движела по левия тротоар.
Към момента на настъпване на събитието автомобилът се е движел с около 28 км/ч.
В.л. сочи, че вследствие на действието на инерционните и центробежни сили,
породени от скоростта на движение на автомобила, извършвайки завой наляво, се е
отворила задната дясна врата на автомобила и е ударила ищцата. След удара
пострадалата се е извъртяла и е паднала по лице. От техническа гледна точка за
предотвратяване на ПТП е било необходимо да се предприемат преди всичко
субективни действия, чрез които да се избегнат условията за настъпване на
вредоносния резултат. За водача на автомобила е било необходимо да осигури
вратата си срещу самоотваряне и/или в зоната на завой да се движи със скорост,
при която инерционните и центробежни сили не биха предизвикали отварянето на
същата. За ищцата единственото, което от техническа гледна точка е било
възможно да направи, е да се движи по-навътре по тротоара с оглед осигуряване
на безопасно разстояние. Но вещото лице е категорично, че това е възможно да се
случи, само и единствено при условие, че
би е могла да предвиди възникването на
конкретно инцидентно отваряне на вратата.
Св. Б.е категоричен,че ищцата заедно
с другото момиче са се намирали на
тротоара, а микробусът изпреварвайки друг камион е минал много близо до тротоара на който са
били те
Съгласно
медицинските документи по делото и заключението на СМЕ, изготвена от д-р С. се
установява, че вследствие на ПТП от 28.06.2015 г. ищцата е претърпяла травми в
областта на дясната раменна става. Тя е била приета в УМБАЛСМ „Пирогов”, където
след направени рентгенови снимки и консултации е установено счупване на дясната
ключица. Предприето е било оперативно лечение, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. След
зарастване на счупването, на 12.02.2016 г. ищцата е била приета отново в
УМБАЛСМ „Пирогов”, където след необходимата подготовка е извършено оперативно
лечение за отстраняване на металната остеосинтеза. По време на лечението
пострадалата е търпяла болки и страдания, като при първото оперативно лечение
болките са били около 3 месеца, с по-голям интензитет през първия месец. При
второто оперативно лечение болките са били около 20 дни, като през първите 10
дни са били с по-голям интензитет.
При извършения преглед на 18.06.2017 г., в.л. д-р
С. е установил наличие на оперативен белег с
дължина 20 см. по протежение на дясната ключица, на нивото на кожата и запазен
пасивен обем на движение на дясна раменна става. Ограничен активен обем на
движение в дясна раменна става до 90 градуса при повдигане настрани при норма
180 градуса и повдигане напред от 90 градуса при норма 180 градуса. Ищцата
около година е имала и болки във врата. Пострадалата твърди, че по време на
операцията сърцето ѝ е излязло от ритъм. В.л. в писменото заключение
е обяснило и твърдяното получено от
ищцата по време на операцията в ИМ „излизането от ритъм“. Съгласно отговора на д-р С.
сърдечната дейност се характеризира с определен правилен и постоянен ритъм на
съкращения на сърдечния мускул. Честотата на сърдечните съкращения се променя с
възрастта и при възрастни е средно 60-80 удара в минута. При промяна на ритъма
и честотата на съкращение на сърдечния мускул сърцето излиза от ритъм. При
посочения от ищцата вид излизане на сърцето от ритъм няма пряка и
непосредствена опасност за живота на пациента.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Основателността на иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм)
срещу Г.Ф.е предпоставена от установяване елементите на следния фактически
състав, а именно: че в резултат на противоправното поведение на неустановено
МПС, ищецът претърпява описаните в ИМ вреди.
По
делото липсват данни за увреждащия автомобил. Затова съдът приема, че
последният няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Установи
се и че произшествието настъпва по причина на поведението на водача на
автомобила, който не е осигурил вратата си срещу самоотваряне и/или в зоната на
завой не се е движил със скорост, при която инерционните и центробежни сили не
биха предизвикали отваряне на същата, вследствие на което удря намиращата се на
тротоара ищца. Установи се по делото и че в резултат на произшествието ищцата е
претърпява описаните в ИМ вреди.
Следователно искът е доказан по основание.
При
определяне на размера и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективните и
доказани по делото факти, отчете силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора. Съдът взе предвид възстановителния период за
средните телесни повреди, както и възрастта на пострадалата, която към
настъпване на произшествието е на 44 години. Съдът съобрази също така
невъзможността за ищцата да полага труд до 11.02.2016 г., наличието на
остатъчен белег с дължина 20 см по протежението на дясната ключица, както и
ограниченият активен обем на движение в дясната раменна става.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, неудобствата в ежедневието,
изживения стрес, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина
на живот на ищцата, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 30 000 лева.
По
изложените съображения искът е доказан по основание до размера от 30 000
лева, който следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2015
г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 30 000 лева до
предявения размер от 60 000,00
лева, искът следва да се отхвърли.
По възражението за съпричиняване
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване, тъй като по време на удара пострадалата се е
намирала на тротоара и е нямало как да предвиди инцидентното отваряне на
вратата.
По разноските.
С оглед
изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищцата
е освободена от задължение за внасяне ДТ.Доказва разноски за САТЕ в размер на
сумата от 100 лева, и на осн. чл.78
ал.1 ГПК съобразно уважения размер на иска ответникът следва да заплати 50 лева. (30 000/60 000 х 100).
На адв. В.Т.А. следва да се присъди адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 38 ал.2 ЗА. За осъщественото процесуално представителство, възнаграждението
му като адвокат е 2 330 лева, съгласно по
чл. 7, т.4 Н-ба № 1/9.VІІ.2004 г.ВАС от която сума съразмерно уважената част от
иска ответникът следва да заплати 1 165
лева (30 000/60 000 х 2 230).
Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство съгласно чл. 78,ал.8 ГПК,които с оглед характера на делото и в диапазона на чл. 25 ал.1 НППП съдът
определя на 200 лева, която сума
ищцата следва да се осъди да заплати на ответника.
Ответникът следва да бъде осъден съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на Софийски градски съд разноски за експертиза 600 лв. и ДТ - 1 200 лева
съразмерно на уважената част от иска или общо 1 800 лв.
Поради изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на А.В.А. с ЕГН: ********** и съдебен адрес: *** на основание чл. 288, ал.11, вр. чл.
288, ал.1, т. 1 КЗ (отм.) сумата от 30 000
лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
28.06.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.06.2015г. до окончателното ѝ изплащане и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 50 лева – разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 30 000 лева до
сумата от 60 000 лева.
ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН: **********, да заплати на „Г. Ф.“, БУЛСТАТ ******* и адрес: ***, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 200
лева – юриск. възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА
Г. Ф., със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. В.Т.
А. *** на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1 165 лева – адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф., със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на
осн. чл. 78, ал.6 ГПК сумата от 1 800
лева – ДТ и разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: