Р Е Ш
Е Н И Е
№ 287/21.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№207/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.К.К. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0996-000181/03.04.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Монтана, с което на основание чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП на оспорващия е наложена
санкция прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Ф*** П*** ” с рег.№М***
за срок от шест месеца. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и се поддържа искането за неговата отмяна. В
съдебно заседание оспорващия, чрез пълномощника си адвокат В*** , поддържа
жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като
незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0996-000181/03.04.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Монтана, с което на основание чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП на оспорващия е
наложена санкция прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Ф*** П*** ”
с рег.№М*** за срок от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че с Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №Д507242/03.04.2018г. е
установено, че на 03.04.2018г., около 07,40 часа в с.В*** , ул.”В*** М*** ”,
кръстовището с пътната отсечка за с.М*** , оспорващият управлява собствения си
лек автомобил „Ф*** П*** ” с рег.№М*** , като СУМПС на водача е отнето по
административен ред – водача е неправоспособен. При така описаното нарушения на
чл.150а, ал.1 ЗДвП, административния орган е бил мотивиран на основание чл.171,
т.2а, б.”а” ЗДвП да издаде оспорения административен акт, с които по отношение
на оспорващия е наложена оспорената принудителна административна мярка.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
От приетата на л.19 по делото
Заповед рег.№з-1519/13.09.2006г. на Началник сектор „Пътна полиция-КАТ” към ОД
на МВР Монтана се установява, че СУМПС на оспорващия е иззето до придобиване на
правоспособност по съответния ред. С приетия на л.4 по делото АУАН № Д507242/03.04.2018г. е установено, че на 03.04.2018г., около 07,40
часа в с.В*** , ул.”В*** М*** ”, кръстовището с пътната отсечка за с.М*** ,
оспорващият управлява собствения си лек автомобил „Ф*** П*** ” с рег.№М*** ,
като СУМПС на водача е отнето по административен ред – водача е неправоспособен.
Оспорващият е подписал АУАН с посочване, че има възражения, но такива не са
обективирани в писмен вид. Въз основа на установеното в АУАН № Д507242/03.04.2018г., Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Монтана е постановил и оспорената в настоящето съдебно производство на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000181/03.04.2018г.
на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, с което на основание
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП на оспорващия е наложена санкция прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил „Ф*** П*** ” с рег.№М*** за срок от шест
месеца. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на
13.04.2018г., което се установява от подписа му върху разписка на
административния акт, тоест жалбата с вх.№834/18.04.2018г., с която е оспорен
административния акт, е подадена в рамките на законоустановения срок и е
процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е
издаден от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, който е
овластен с правомощия със Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на
МВР Монтана (л.17 по делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед
№8121з-1524/09.12.2017г. на Министъра на вътрешните работи (л.18 по делото),
като в случая и заеманата от административния орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.:
чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал
оспорения административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция в
случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. По делото не е спорно, същото се заявява и от пълномощника му
адвокат В*** в ход по същество на жалбата, че оспорващия е неправоспособен
водач, който е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред. Това обстоятелство се установява и от приетата на л.19 по делото Заповед
рег.№з-1519/13.09.2006г. на Началник сектор „Пътна полиция-КАТ” към ОД на МВР
Монтана, от която е видно, че СУМПС на оспорващия е иззето по административен
ред до придобиване на правоспособност по съответния ред. Следва да се отбележи,
че по аргумента на чл.150а, ал1 ЗДвП,
за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство, да не
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено, а в случая по делото не е спорно оспорващия лишен от право да управлява моторно превозно средство
по административен ред.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН № Д507242/03.04.2018г., като редовно съставен акт
по този закон има доказателствена сила до доказване на противното, което по разбиране на настоящата
съдебна инстанция не бе сторено в хода на делото. С делото АУАН № Д507242/03.04.2018г. е установено, че на 03.04.2018г., около 07,40
часа в с.В*** , ул.”В*** М*** ”, кръстовището с пътната отсечка за с.М*** ,
оспорващият управлява собствения си лек автомобил „Ф*** П*** ” с рег.№М*** ,
като СУМПС на водача е отнето по административен ред – водача е неправоспособен. Настоящият съдебен състав не кредитира свидетелските
показания на свидетеля Ц*** К., който заявява, че той е бил водач на МПС на
описаната в АУАН дата и час, тъй като от една страна възприема същите като
пристрастни с оглед родството му с оспорващия (първи братовчед), а от друга
страна същите не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства,
който не са оборени надлежно и се ползват с материална доказателствена сила. За настоящият
съдебен състав, в
случая е безспорно установеното
извършеното нарушение на разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП. При наличието на безспорно установена материално правна
предпоставка, каквато е управлението на МПС без водача да е правоспособен тъй като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по административен ред, законосъобразно е наложена
оспорената ПАМ. Настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че
във всички случай управлението на МПС от водач, които е неправоспособен
застрашава безопасността на движението, респективно живота и здравето на
участниците в него, тоест следва да се приеме, че при налагането на ПАМ е
спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 АПК, тъй като с
прекратяване на регистрацията на ППС ще се преустанови възможността оспорващия,
които е извършил описаното деяние, да застраши на живота и здравето на
останалите участници в движението. В тази връзка следва да се посочи, че в
административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са
отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния орган да
наложи принудителната административна мярка, тоест неоснователно е поддържаното
от оспорващия, че правото му на защита е било нарушено.
По разбиране на настоящият съдебен състав в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения,
които да се лишили оспорващия от правото му на защита, като те са реализирани с
отбелязването, че възражения по съставения АУАН, но такива реално не са
представени. Следва да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като
видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания -
точно посочен акт за установяване на административно нарушение, дата и част на
извършване на нарушението, на нарушителя и регистрационен номер на автомобила,
тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени,
което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за налагането
на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със закона
правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон. Заповедта
съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на участници
в движението и да се предодврати възможността за извършване на повторно
нарушение от същото лице. Оспорващият не е бил лишен от право си на защита,
тоест и изискването на чл.8 АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е
уведомил за започване на административното производство по реда на чл. 26 АПК,
не е налице съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна
административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на
неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да
породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно
събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 АПК, тъй като
при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства
от значение за случая.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 АПК, съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с
целта на закона.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0996-000181/03.04.2018г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Монтана, с което на основание чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП
на оспорващия е наложена санкция прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил „Ф*** П*** ” с рег.№М*** за срок от шест месеца, е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.К. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0996-000181/03.04.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Монтана, с което на основание чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП на оспорващия е наложена
санкция прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Ф*** П*** ” с рег.№М***
за срок от шест месеца.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: