ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 244621.09.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20202100502159 по описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, вр.
чл.274 и сл ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Теленор България“ – ЕАД –
гр.София, против Разпореждане №12412/16.07.20г., постановено по ч.гр.д.№3819/20г.
на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател
против Л. И. Л. , с постоянен адрес *** и настоящ адрес в ***, за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, за суми, представляващи 150.10 лева – сбор от
дължими суми по договор за мобилни услуги №*********/12.09.17г., съгласно
фактури: №**********/15.08.18г., №**********/15.09.18г.,х **********/15.10.18г. и
№**********/15.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението, до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение върне
делото на БРС за произнасяне по направеното искане.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред
вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 15.07.20г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК
от „Теленор България“ – ЕАД – гр.София, с което се иска издаване заповед за
изпълнение и на изпълнителен лист срещу Л. И. Л. , с посочен в заявлението адрес
***.
Посочено е, че се претендират суми по договор за мобилни услуги
№*********/12.09.17г., съгласно следните фактури: №**********/15.08.18г. – за
37.48 лева – месечна абонаментна такса и потребление; №**********/15.09.18г. - за
1
51.85 лева– месечна абонаментна такса и потребление; №**********/15.10.18г. – за
12.49 лева – месечна абонаментна такса и потребление и №**********/15.12.2018г. –
за 52.30 лева – неустойка, в размер на три месечни вноски за предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, поради неплащане на дължимите
суми, на осн. т.11 от договора, вр. чл.1л2, вр. чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г.
между „Теленор България“ – ЕАД и КЗП.
Представени са посочените фактури, договор за мобилни услуги, ценова
листа, декларация – съгласие, Общи условия, пълномощни.
БРС е извършил справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г. и е установил,
че постоянният адрес на длъжника е този, посочен в заявлението, а като настоящ
адрес е посочено „ГЪРЦИЯ от 10.05.2004г.“
С обжалваното определение Бургаският районен съд е счел, че е налице
отрицателна предпоставка за издаване на заповед за изпълнение - длъжникът няма
обичайно местопребиваване на територията на Република България.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционното определение и се претендира неговата отмяна, като се твърди,
че съобразно тълкуванието на Закона, дадено с т.3б от ТР №4/2013г. на ОСГТКВКС,
липсата на предпоставките по чл.411, ал.2, т.4 се преценява по реда на чл.423 ГПК от
въззивния съд.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският
окръжен съд намира, че жалбата е основателна. Обжалваното определение е частично
неправилно и незаконосъобразно – по отношение на претендираните суми за месечни
абонаментни такси и потребление. В тази част следва да бъде отменено. В частта, с
което е отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за
неустойка, същото като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Относно предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, в мотивите към
т.3б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/13г., ОСГТКВКС разясни, че „макар и да са
уредени по негативен начин като предпоставки за издаване на заповедта,
обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК по естеството си не подлежат на проверка
преди връчване на вече издадената заповед. Липсата на тези предпоставки може да се
установи едва при връчване на заповедта, но последиците са различни във всяка от
двете хипотези … В хипотезата на чл.411, ал.2, т.4 ГПК- когато длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не
може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта заповедният
2
съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република
България, но в случай, че такива има и следователно може да се извърши редовно
връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може
да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на дейност в
страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата
се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на
предпоставката по чл.411, ал.2, т.4 ГПК може да се релевира единствено по пътя на
възражението пред въззивния съд“.
Ето защо, искането по чл.410 ГПК формално отговаря на изискванията на
Закона, поради което следва да бъде уважено по отношение на сумите по фактури
№**********/15.08.18г. – за 37.48 лева – месечна абонаментна такса и потребление;
№**********/15.09.18г. - за 51.85 лева– месечна абонаментна такса и потребление;
№**********/15.10.18г. – за 12.49 лева – месечна абонаментна такса и потребление.
По отношение на сумата по фактура №**********/15.12.2018г. – за 52.30 лева
– неустойка, в размер на три месечни вноски за предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя, съдът намира следното:
Клаузи от спогодбата от 11.01.2018 г., сключена между КЗП и "Теленор
България" ЕАД, не са били инкорпорирани в приложимите Общи условия на
доставчика на мобилни услуги; не е налице и изменение на сключения договор от
страна на потребителя, обективирано във формата на анекс, в което да е
възпроизведено съдържанието на тази спогодба. Поради това не може да се приеме,
че в отношенията с потребителя, който е сключил договор за мобилни услуги преди
11.01.2018 г., се прилага неустоечната клауза със съдържанието, предвидено в
спогодбата от 11.01.2018 г.
Поради това меродавно е съдържанието на неустоечната клауза, предвидено в
договора за мобилни услуги, сключен с потребителя, в който е предвидено, че при
прекратяване на договора потребителят дължи неустойка в размер на всички
стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора. Тази клауза е
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя
да заплати необосновано висока неустойка, която освен това излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели да доведе до
обогатяване на търговеца. Преценката за неравноправност на определена клауза в
потребителски договор се извършва към момента на сключването му и не е
обусловена от поведението на търговеца, който в случая е преценил да не претендира
неустойката в пълния й уговорен размер, а в редуциран такъв съобразно постигнато
3
извънсъдебно споразумение с КЗП. Констатираната неравноправност по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП на клауза от потребителски договор, която не е индивидуално
уговорена, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е
необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради това и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК не следва да бъде издавана
заповед за изпълнение за сумата от 52.30 лева.
Определението, с което е отхвърлено заявлението в частта относно
неустойката, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на заявителя следва да бъдат присъдени и разноски, в размер на 25.00
лева – държавна такса, 15 лева – държавна такса за въззивно обжалване и 235.40 лева
– адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.278, ал. ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 30.03.2016г., постановено по ч.гр.д.№351/16г. на
Бургаски районен съд, в частта, относно дължими по договор за мобилни услуги
№*********/12.09.17г.: по фактури: №**********/15.08.18г. – за 37.48 лева – месечна
абонаментна такса и потребление; №**********/15.09.18г. - за 51.85 лева– месечна
абонаментна такса и потребление; №**********/15.10.18г. – за 12.49 лева – месечна
абонаментна такса и потребление, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 15.07.2020г., до окончателното им изплащане И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Теленор България“ – ЕАД – гр.София,
ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.
„Младост - 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, ЗАПОВЕД за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК против длъжника, Л. И. Л. ЕГН **********, с посочен в
заявлението адрес ***, за следните суми, дължими по договор за мобилни услуги
№*********/12.09.17г.: по фактури: №**********/15.08.18г. – за 37.48 лева – месечна
абонаментна такса и потребление; №**********/15.09.18г. - за 51.85 лева– месечна
абонаментна такса и потребление; №**********/15.10.18г. – за 12.49 лева – месечна
абонаментна такса и потребление, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 15.07.2020г., до окончателното им изплащане, както и за сумата от 40
лв. – държавни такси и 235.40 лева – адвокатско възнаграждение, представляваща
разноски за заповедното производство.
4
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕТО в останалата част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5