№ 2069
гр. Варна, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110116391 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. *****, срещу В. М. Г., ЕГН ********** , за приемане за
установено по отношение на В. М. Г., ЕГН ********** дължимостта на сумата в размер
на 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер ***** от дата 31.01.2018г., сключен между ответника и
мобилния оператор „*****" ЕАД, ЕИК *****, представляващо сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което издадена
фактура № *****/08.06.2018 г., за периода от 08.05.2018 г. до 07.06.2018 г., което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията *****"
ООД, ЕИК *****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „*****" ЕАД, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/2021г. на ВРС, 33- ти състав, на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу В. М. Г., ЕГН ********** е
образувано ч.гр.д. № ***/2021г., по описа на PC -Варна,33 с-в. В рамките на предвидения от
законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява
настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
1
ответника в настоящото производство. Ищцовото дружество предявява исковата си
претенция срещу В. М. Г., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията *****" ООД, ЕИК *****, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „*****" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД
е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***** е встъпил в правата си на кредитор
въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Сочи се, че между
кредитора „*****" ЕАД, ЕИК: ***** и В. М. Г., ЕГН ********** е cключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от дата 31.01.2018г., с
който абонатът е добавил за ползване мобилен номер *****, по избран тарифен план Smart
L, с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа
на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер ***** между ответника ***** Г., ЕГН ********** и „*****" ЕАД ЕИК: ***** са
издадени фактури, за потребените от него електронни съобщителни услуги на стойност
88.75лв. (осемдесет и осем лв. и 75 ст.) лева, а именно: *****/08.03.2018г.,
*****/08.04.2018г., **********/09.05.2018г., за периода от 08.02.2018г. до 08.05.2018г.
По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции.
Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита се, че искът е
недопустим, по основателността – счита се същият за неоснователен, поради следните
обстоятелства: Към делото ищците са приложили Приложение №2 - Пълномощно издадено
от името на „БТК" ЕАД, на което липсват каквито и да е данни за упълномощено лице на
което се делегират права, като за и от името на БТК върху положени подписи стои печатът
не на БТК, а на „*****" ООД. На последните редове на това „Пълномощно" е записано: „...
няма право да преупълномощава трети лица с правата по настоящото пълномощно." Ако се
допусне, че упълномощеното от БТК лице е „*****" ООД „*****" ООД няма право да
преупълномощава ищецът „ЮБЦ" ЕООД с правата по това пълномощно. Нещо повече, с
това пълномощно, както е видно по празните полета с многоточия, не става ясно кое е
упълномощеното лице. Имайки предвид тези факти и обстоятелства, счита се, че ищецът
няма правата да предяви настоящият иск, както и представените като доказателства
документи не следва да бъдат приемани. Вписаното към договор за цесия от 16.10.2018г.
Приложение №3 - Уведомление по чл.99, ал. 3 от ЗЗД липсва, което цесионерът твърди, че е
изпратил до длъжника. Това води до извода, че ответникът не е уведомяван нито за цесиите,
нито за задължението, което ищецът претендира, че ответникът му дължи. В приложеното
по делото Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както е видно липсва дата на издаване, но
очевидно е издадено след 01.10.2019г., тъй като в него е включен и вторият договор за цесия
с дата 01.10.2019г. Сочи се, че в исковата молба на ищецът „ЮБЦ" ЕООД се излага
обстоятелството, че между кредиторът „БТК" ЕАД и В. М. Г. ЕГН *****, като абонат, е
2
сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ***** от
31.01.2018г., с който абонатът е „добавил" за ползване мобилен номер *****, по избран
тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДЦС за срок от
24 месеца. Поради неплащане на Фактури, датата на деактивация на процесния абонамент е
14.05.2018 г., т.е. ищецът заявява дата на прекратяване на договора. Съгласно чл.111.б от
ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор. Датата на погасяване е 14.05.2021г. Имайки предвид горното, се
моли да се прекрати производството по делото, поради изтекла погасителна давност.
Сочи се, че ищецът представя, като доказателства за претенцията си разпечатки от Фактури
на Виваком, но не уточнява за какво ги предоставя и какво доказва с тях. Не предявява
искания за сумите по фактурите, а само за неустойка по договора. Липсват доказателства за
това ответникът заплащал ли е в срок или в последствие суми по фактурите и колко.
Възможно е ответникът да е заплатил всичко, но доказателства за плащания не са
предоставени по делото. Моли се в тази връзка да се задължи ищеца да представи
доказателства за плащанията на длъжника. От главните задължения по фактурите
тригодишната погасителна давност е изтекла. Поради погасяване на главните вземания,
посочени във фактурите с изтичане на три годишна давност, се сочи, че се погасяват и
акцесорните такива, произтичащи от него допълнителни вземания /неустойки/, макар
давността за тях да не е изтекла. Имайки предвид изложеното, моли се уважаемият съд на
основание чл.119 от ЗЗД да прекрати производството по делото. В исковото производство ,
се сочи, че в тежест на ищеца е да установи правопораждащите факти, от които произтича
правото му на иск, а именно - наличие на валиден Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
31.01.2018г., се настоява, че е недействителен както и договорните клаузи са нищожни
(изначално), поради следните основания: 1) Счита се, че кредиторът не е изпълнил
задълженията си в цялост и не е предоставил необходимата преддоговорна информация на
ползвателя по Общите условия. 2) Нищожност по чл.26, ал. 1 ЗЗД, нищожни са договорите,
които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват
добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства: Законът за защита
на потребителие в чл.143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнениен на
неговите задължения да заплати необоснавано високо обезщетение или неустойка. Законът в
нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, докато дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП клаузи не са такива. Те
са изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. В настоящия случай няма данни за индивидуално уговаряне на условията
и клаузите по процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, нито се
установява възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на
обезпечение. Напротив - последица от тази клауза е възможността на кредитора да увеличи
3
своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Макар да е уговоренна като
санкционна клауза, тъй като се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
заплащането на неустойката е добавено към заплащането на погасителните вноски, който
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и води до скрито
оскъпяване на услугата. По този начин тази неустойка по същество е допълнение към
възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за предоставящият услугата,
надвишаваща в пъти договорената месечна сума. Оспорва се иска, като се твърди, че не е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането. За да обоснове настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията си от ответника, ищцовото дружество се позовава на приложени
към исковата молба уведомление за цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост.
Възразява се, че представените от ищеца с исковата молба уведомления за цесия и обявяване
на предсрочна изискуемост не може да обоснове надлежно упражнено правото на
доставчика на далекосъобщителни услуги (кредитор) да прекрати услугата предсрочно.
Сочи се, че за да е налице валидно уведомяване на длъжника, изявлението на кредитора
следва да е достигнало до адресата, доколкото със същото кредиторът се позовава на
правото си да преобразува задължението по договора от разсрочено (дължимо на равни
месечни вноски) в предсрочно изискуемо в пълен размер, а длъжникът губи предимството
на разсрочване на задължението за срока и би дължал уговорените обезщетения за забава.
Оспорват се от ответника фактите относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането, а именно че не са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането не е станало изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Упражняването на правото на
кредитора да иска принудително изпълнение на неустойка, подавайки заявление за издаване
на заповед за изпълнение, в което съдържа изявление, че кредиторът счита задължението за
предсрочно изискуем не води автоматично до извод, че волеизявлението е надлежно
съобщено, доколкото препис от заявлението по чл.410 от ГПК не се връчва на длъжника, а
заявителят няма задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 от ГПК за
твърдяната предсрочна изискуемост. От приложеното към исковата молба уведомление, се
сочи, че не може да се презумира, че е налице надлежно връчване на договора за цесия.
Цитира се възприетото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС, постановено по тълкувателно дело №4/2013г., когато частното правоприемство се
основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Съгласно TP №4 по тълкувателно дело
№4/2013г. в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерьт няма
качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който
е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия
процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на
спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на
делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла
на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при
4
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на
връчване на указанията на съда на цедента.' При положение, че изискуемостта на
задължението не е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК навежда се
твърдение, че предявеният установителен иск е неоснователен изцяло. Сочи се, че в т. 4 от
решението на ВКС по посоченото Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
върховният съд е дал тълкуване на основанията за издаване на заповед за изпълнение по
заявление от и в полза на частен правоприемник на посочения в документа по чл.417 от IIIK
кредитор, което разрешение е приложимо и в производството по чл.410 от ГПК. Съгласно
тълкуването на ВКС частното правоприемство, основано на договор за цесия за
прехвърлянето на вземане, следва да бъде съобщено на длъжника преди издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение. Възразява се, че цесията не е породила действие по
отношение на длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като към момента на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, същият не е бил уведомен лично за извършената цесия. В
този смисъл възразява се, че е настъпила изискуемост, както по Договора за цесия от
16.10.2018 г., така и по Договора за цесия от 01.10.2019 г. Към материалите по делото,
едната от фактурите с получател В. М. Г. №*****/08.06.2018г. е издадена с основание
„неустойка за тарифен план" и „Неустойка за предсрочно прекратяване на договор".
Въпреки, че в ИМ ищецът изрично посочва, че претендира „неустойка за предсрочно
прекратяване на сключените договори", предявено в Заявление по чл.410 от ГПК, счита се,
че ясно се посочва политиката на Виваком за издаване на фактури. Т.е. логично могат да
бъдат направени следните изводи: - Или ищецът издава фактури без основание; или ако ф-
ра №*****/08.06.2018г. е издадена с реално основание „неустойка", след като същото е било
прекъснато, поради неплатени задължения. В случай, че ищецът не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, моли се на основание чл.238, ал. 2 от ГПК, да се
прекрати производството по делото или постанови неприсъствено решение срещу ищеца.
Ако ответникът има направени разноски по делото до приключването му, то се иска да се
осъди ищецът да ги заплати. Моли се да се постанови решение, с което да се отхвърли
исковата молба на „ЮБЦ" ЕООД, като неоснователна, незаконосъобразна и недоказана.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е договор за мобилни услуги с клиентски номер договор с клиентски
номер ***** от дата 31.01.2018г., сключен между ответника и „*****" ЕАД, по силата на
който операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си мрежа чрез предоставен
мобилен номер *****, при абонаментен план с уговорена месечна такса в размер на 23,99
лева, за срок от 24 месеца.
С фактура № *****/08.06.2018 г., оператора е начислил сумата от 317,29 лева, от която 59,97
представлява неустойка по тарифен план Smart L , последното видно от приложение към
фактура на л. 28( гръб на същата).
Представен е договор за цесия от 16.10.2018г., по силата на който „*****" ЕАД прехвърля
5
своето вземане в полза на „*****"ООД.
Представено е уведомление от „*****" ЕАД, чрез пълномощникът си „*****" ООД до
ответника, на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД.
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземането от БТК ЕАД, с което се
удостоверява, че задължението срещу ответника в размер на 59,97 лева е предмет на
договор за цесия от 16.10.2018г.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., по силата на който„*****"ООД прехвърля
своето вземане в полза на ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****.
С приложение №1/15.10.2021г. се индивидуализира процесното вземане за сумата 59,97
лева, което е предмет на договора за цесия от 01.10.2019г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по реда на
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидно облигационно отношение, по силата на
сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че
се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил задължението си да предостави
същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства, ответникът носи
тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или
правонамаляващи обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи, че процесното вземане е
придобито от него по силата на договор за цесия, съответно че цесията е съобщена на
ответника.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на
телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото
облигационно правоотношение, което е оформено в договор за мобилни услуги с клиентски
№***** от дата 31.01.2018г., сключен между ответника и „*****" ЕАД, по силата на който
операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си мрежа чрез предоставен
мобилен номер *****, при абонаментен план с уговорена месечна такса в размер на 23,99
лева, за срок от 24 месеца.
Посоченият договор е представен от ищеца, договорът носи подпис на ответника, поради
което волеизявлението, с което последния е приел условията на договора за мобилни услуги
следва да се счита за валидно. Така сключеният договор за ответника поражда задължения,
съобразно които то следва да заплаща дължимата месечна абонамента такса за
предоставения му достъп до мобилната мрежа на оператора, така и стойността на услугите,
които е изразходвал. В изпълнение на договореното между страните, операторът
ежемесечно е осъществявал отчитане на предоставените и използвани от ответника услуги,
за което обстоятелство е издавал и съответната данъчна фактура, която е адресирана на
6
адреса за контакт, който е посочен от абоната при сключване на договора.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че ответникът
е неизправна страна, като в рамките на уговорения в съответния договор срок не е
осъществявал заплащане на дължимите месечни абонаментни такси, съответно размера на
изразходваните от него услуги. Операторът е изправна страна, като е предоставил съобразно
уговореното достъп до телекомуникационната си мрежа на ответника в качеството му на
абонат, като по делото не са налице данни за релевирани от страна на абоната искания до
оператора да временно прекъсване достъпа до мобилната мрежа или други форсмажорни
обстоятелства, които да водят до невъзможността на ответника да използва услугите, които
са остойностени в съответната фактура. Не се установява и оспорване размера на
фактурираните телекомуникационни услуги, който операторът ежемесечно е определял чрез
съставянето на съответната месечна фактура.
При тези съображения съдът намира, че операторът е изправна страна, като за процесния
период от време е предоставил достъп до мобилната си мрежа, предоставел е мобилни
услуги по вид и в количество посочено в съответната месечна фактура, а абоната - ответник
в производството по делото не е осъществил задължението си да заплати същите.
Разпоредбата на чл.50.6, б"в" от ОУ на договора между БТК и абонатите на услуги, дават
възможност на оператора да развали договора при неплащане в срок на дължимите от
абоната задължения. Изрично в договора страните са уговорили, че в случай, че
облигационното правоотношение бъде прекратено преди края на уговорения 24 месечен
срок, то операторът може да претендира неустойка в размер на оставащите до края на
договора уговорени месечни такси, но не-повече от трикратния им размер.
Съдът вече прие, че ответникът, в качеството му абонат е неизправна по договора страна,
като не е осъществил плащане на падеж на предоставените му от оператора услуги.
Последният, в качеството му на изправна по договора страна се е възползвал от правото си
да развали същия, като претендира заплащане на неустойка. Волеизявлението на оператора
за разваляне на договора следва да се счита обективирано във фактура № *****/08.06.2018 .,
с която същия предявява искане за плащане на процесната сума под формата на дължима
неустойка. Фактурата е издадена и насочена за получаване от абоната на адреса, който той е
посочил в договора за мобилни услуги, като в срока по чл. 131 ГПК липсват по делото
възражения, че същата не е получена на този адрес от абоната. При тези съображения съдът
намира, че изправната по договора страна се е възползвала от правото си да развали
договора, упражнила е това свое потестативно право, като е довела до знанието на ответника
това си свое намерение. С получаването на тази фактура, с която се претендира процесната
неустойка, ответникът следва са се счита за уведомен, че договора е развален. Неустойка се
дължи именно при развален договор, така както страните изрично са уговорели в договора
за мобилни услуги.
Размерът на неустойката се определя според твърденията в исковата молба от стойността на
три стандартни месечни такси по съответния договор за мобилни услуги (което по размер
съвпада със споразумението с КЗК от началото на 2018г.)
7
По въпроса за дължимата от абоната неустойка, която се формира от трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси съществува съдебна практика, която е
обективирана в решение № 1193/08.07.2021г., постановено по в.т.дело № 861/2021г. на ВОС.
С цитираното решение се приема, че така уговорена, неустойката удовлетворява негативния
кредиторов интерес, изразяващ се в пропускане на обвързване с друг клиенти при по-
изгодни тарифи в сравнение с тези предлагани на нови клиенти, търсещи услуги след
прекратяването и компенсира справедливо предвидимите вреди за доставчика. Приема се, че
тази неустойка не излиза извън пределите на нравствеността допустимост и придадените й
по закон функции.
При тези съображения, неустойка, поради прекратяване на договора за мобилни услуги се
дължи до размера на три стандартни месечни такси. В процесния случай същата не
надвишава размера на три стандартни месечни такси, поради което не излиза от присъщите
и за неустойка функции.
По наведеното възражение за погасяване на вземането поради изтекла давност, съдът
намира следното: Вземането попада в специалната хипотеза на късата 3- годишна давност по
чл.111 от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.4 от ЗЗД, давностния срок започва да тече от последния
ден, за който се начислява неустойката. При формулиране на претенцията, ищецът е
посочил крайния момент на нейното начисляване, а именно 07.06.2018 г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 08.07.2021г.
С оглед на това, съдът приема, че исковата претенция по чл.422 ГПК е предявена след
изтичане на 3-годишния давностен срок по чл.111, б.“б“ от ЗЗД, поради което
правопогасяващото възражение на ответника, се явява основателно.
При тези съображения предявения установителен иск, следва да бъде отхвърлен, като бъде
прието за установено, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 59,97 лева,
представляваща неустойка за периода от 08.05.2018г. до 07.06.2018г. по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №***** от дата 31.01.2018г., в
трикратен размер на месечната такса (3x19,99лв.) за тарифен план Smart L , същият сключен
между В. М. Г. и „*****" ЕАД, което вземане е прехвърлено от „*****" ЕАД в полза на
„*****" ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „*****" ЕАД в
полза на „ЮБЦ" ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/2021г. на ВРС, 33- ти състав, на осн. чл.79,
ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
По отношение на разноските:
Ответникът е представляван от назначен на разноски на ищеца, съобразно чл.47, ал.6 ГПК
особен представител, съответно в хода на делото, не е сторил разноски, поради които е не се
следва произнасяне за възлагане на такива в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 вр. с чл. 99 ЗЗД, предявена по искова молба на ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. *****, срещу ответника В. М. Г., ЕГН
**********, за приемане за установено по отношение на В. М. Г., ЕГН **********
дължимостта на сумата в размер на 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка
за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***** от дата 31.01.2018г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „*****" ЕАД, ЕИК *****, представляващо
сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което издадена фактура № *****/08.06.2018 г., за периода от 08.05.2018 г. до
07.06.2018 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията *****" ООД, ЕИК *****, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземания „*****" ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№***/2021г. на ВРС, 33- ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9