РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. гр.Мадан, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100041 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Р.,
обл.С., чрез пълномощника адв. М.В. М. против С. К. ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С. №*** с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено, че клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем № *** г.,
сключен със С. к. ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1078,89 лева е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила Договор за паричен заем № ***г., със „С.
К.“ ООД. Ищцата посочва, че трябва да върне сумата по кредита в размер на 2421.00 лева, при
сума на получаване 1100.00 лева, при лихва от 242.11 лева и неустойка в размер на 1078.89 лева,
при срок на кредита от 9 месеца. Счита, че клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем № ***г.,
сключен със „С. К.“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1078.89 лева е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Посочва, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то, от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. Основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради
накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигала
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Неустоечната клауза била нищожна, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на
1078.89 лева е в размер равен на сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се
нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Посочва, че претендираната по Договор
за паричен заем № ***, неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта
от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването
на такъв. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Посочва се,
че неустойка предвидена в Договор за паричен заем според които се дължи неустойка в размер
1
лева при неосигуряване на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта
на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
По посочения начин било налице заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната неустойка в
полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителнага лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Оспорва неустойката като нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника, с който моли за отхвърляне на иска.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем № *** г., по
силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1100 лева. Посочва, че уговорената в договора
неустойка не противоречи на добрите нрави. Твърди, че обезпечението на задължението е
съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то
му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите
на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водило до непропорционално увеличение
на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане
в случай на неизпълнение, какъвто бил и настоящия случай. Посочва, че предоставянето на
обезпечение в една от двете форми зависило изцяло от волята и действията на потребителя. В
случая при сключване на процесния кредит ищецът не бил представил каквото и да било
обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането
на сумата по договора за заем. Ищецът изначално бил наясно, че не може да предостави исканото
от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на
изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. В
случай че договореният между страните 3-дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на
обезпечение, потребителят е следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено
искане за удължаване на договорения срок, ако същият не е бил достатъчен, или пък да предложи
друго заместващо обезпечение. В настоящия случай клиентът не бил сторил нито едно от двете
неща. Не било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случай че процесната
клауза за неустойка по договора за паричен заем бъде прогласена за нищожна, същото не водило
автоматично до противоречие на договора с изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК. Съгласно чл.
26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор.
Следва да се вземе предвид, че прогласяване нищожността на неустоечната клауза не
обосновавала нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, доколкото за ищцата е налице правен интерес да установи със
сила на пресъдено нещо дали оспорената от нея клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в
сключения между страните Договор за паричен заем е действителна, респ. дали е породила
валидни права и задължения, засягащи правната й сфера.
Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между Е. А. Б. и „С. .К“ ООД е сключен договор за паричен заем Кредирект № ****г., по силата
на който ответникът-заемодател предоставил на ищцата-заемател сумата от 1100 лева, платима на
9 месечни вноски, при ГПР посочен в договора 48,45 лева и фиксиран лихвен процент от 40,05 %.
Съгласно чл. 6.1 от договора заемателят се задължил в срок от три дни, считано от усвояването на
заема да представи обезпечение, по начина и реда и отговарящо на условията по чл. 33, ал. 1 на
ОУ: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ поръчителството можело да
бъде от едно или две физически лица, които отговаряли кумулативно на следните условия: да имат
осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай да двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер на поне 4 пъти минимална работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключен със заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции
2
с класификация различна от „редовен“, както и по активни, така и по погасени задължения,
съгласни справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Според чл. 33, ал. 1, т. 2
от ОУ обезпечението може да се изразява и в предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за
заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума по плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва. Съгласно чл. 6.2 от договора при неизпълнение на
задълженията на заемодателя да представи обезпечение, дължи неустойка в размер на 1078,89
лева, която се начислява автоматично от заемателя, като с подписване на договора заемателят се
считал за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплащала разсрочено
съгласно включения в договора погасителен план.
Ищецът въвежда възражение за нищожност на посочената по-горе клауза, с която за
заемополучателят е уредено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението му за предоставяне на обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл. 20
от Договора, поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидената неустоечна клауза в
процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от
неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Въведените в договора изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради
което същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, с оглед на което предявеният иск е
основателен. С оглед изложеното е безпредметно обсъждането на останалите въведени от ищеца
основания за недействителност на процесната неустоечна клауза.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена
държавна такса в размер от 50 лева. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие
за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Съгласно чл.38 ЗА - адвокатът може да предостави безплатна правна помощ
в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредба №1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, което следва да бъде
присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, направено от ответника в отговора на исковата молба е
неоснователно, доколкото възнаграждението е определено съобразно предвидения в Наредба
№1/2004 за МРАВ минимум.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Р., обл.С. и С. К. ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. С. №***, че клаузата в Договор за паричен заем № ****г., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 1078,89 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА С. К. ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. №****
да заплати на Е. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Р., обл.С. сумата от 50 лева,
представляваща разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА С. К. ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. №****
да заплати на адв. М.В. М., АК П., съдебен адрес: гр. П., бул. „П.“ № *** сумата от 300 лева
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 41/2022 г. по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4