№ 1778
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета И.. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110103285 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.415 от ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, ***********,
представлявано от Д.К.К., заедно с М.С. срещу И.. П. К., ЕГН ********** от
гр. *********** ******* да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
262446/18.12.2020г., постановена по ч.гр. дело № 16212/2020г. на ВРС, 18
състав, сумите както следва: 351.45лв. (Триста петдесет и един лв. и 45 ст.)
за неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
04.05.2018 г. за мобилен номер ***********, от които 112.47 лв. (Сто и
дванадесет лв. и 47 ст.), представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 238.98 лв. (Двеста тридесет и осем лв. и 98 ст.),
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy S9 Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно
Раздел II, т.1 от Договора от дата 04.05.2018 г.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
конкретно посочените суми. Длъжникът е призован по реда на чл. 47 от ГПК,
1
поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия
иск за сумите.
В исковата молба ищецът твърди, че И.. П. К. с ЕГН: ********** е
абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б." ЕАД със
сключени договорни абонаменти, както следва:
- Договор за мобилни услуги от дата 11.11.2013г. с предпочетен
мобилен номер ***********. Правоотношението е новирано посредством
подписано между страните Допълнително споразумение от дата 04.05.2018г.,
съгласно което абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал
44,99лв., като е уговорен краен срок на действие до 04.05.2020г. Абонатът е
сключил и Договор за лизинг от същата дата 04.05.2018г., по силата на който
на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy S9 Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 48,59лв., съгласно уговорения погасителен план
по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-
месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 9,99лв.
да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал.2 от договора за
лизинг/. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент)
е 1659.90лв.. а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал
44.99 е 1166.16лв. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в
размер на 493.74 лв.
Абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Т.Б. дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на
318.98лв. Това е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.II от
процесния договор за услуги, пренесена в T.IV-3 oт Допълнителното
споразумение, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индИ.идуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти е издал крайна фактура
№**********/15.04.2019г. с начислена неустойка в размер на 351.45лв.
Неустойката в размер на 351.45лв. се формира, както следва:
112.47 лв. (Сто и дванадесет лв. и 47 ст.) представляваща стойността на
3 месечни абонаментни такси и 238.98 лв. (Двеста тридесет и осем лв. и 98
ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy S9 Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно
Раздел II, т.1 от Договора от дата 04.05.2018 г.
По делото е постъпил отговор от особения представител на
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че искът е неоснователен.
2
Оспорва се, че ищеца Т.Б. ЕАД е предоставил далекосъобщителна
услуга и вещ, предмет на договор за лизинг, както и че абоната - ответник е
използвал услуги в общ размер на 318,98 лв.
Оспорва, че е налице неизпълнение от страна на абоната на
задълженията му по договора, както и твърди, че не са налице условията за
начисляване на неустойка. Сочи, че по делото не са представени
доказателства, че до абоната е достигнала информация за задължението му,
както и не са представени доказателства същия да е бил поканен да го
заплати.
Сочи още, че не са налице доказателства за прекратяване на договора
по вина на абоната. Правото на изправната страна да прекрати договора е
преобразуващо и следва да бъде упражнено чрез обектИ.иране на съответно
изявление за това, което да е достигнало до неизправната страна. Съгласно
чл. 87 от ЗЗД, писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в
същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната
регламентация в чл. 87, ал. 1, изр. последно от ГПК така и по аргумент от чл.
164, ал. 1, т. 5 предвиждаща забрана за установяване прекратяването на
писмени съглашения с гласни доказателства.
Оспорва дължимостта на сумите, претендирани като неустойки, като
сочи, че клаузите за неустойки в процесния договор са неравноправни клаузи.
С термина „отстъпка" в договора за лизинг и допълнителните споразумения
към него операторът е целял да внесе объркване при сключване на договора и
да постигне заплащане на тъй наречената скрита неустойка, което само по
себе си представлява неравноправна клауза по договор.
На следващо място счита клаузите за неустойка в договора за нищожни,
като протИ.оречащи на добрите нрави и прекомерни, поради което не следва
да бъдат заплащани от страна на абоната.
Сочи, че ответника е потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП,
като И.анов не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора
преди сключването му. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индИ.идуално. В случая
не е налице индИ.идуално договаряне на разпоредбите, касаещи дължимите
неустойки.
Твърди, че начина по който са уговорени коментираните неустоечни
клаузи създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава имуществена
облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и
ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са
3
предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената
неустойка при прекратяване на договорните отношения. Това от своя страна
протИ.оречи на добросъвестността и създава основание за облагодетелстване
на търговеца за сметка на физическото лице- потребител, който е
икономически по-слабата страна /в този смисъл Решение №
261817/02.06.2021 г. постановено по гр. дело 15345/2020 г. на ВРС, 46-ти
състав/.
Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно
се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика -Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град
по адм. д. № 6627/ 2013 г.
По същество на делото ищецът поддържа исковете, както са предявени,
и моли за уважаването им, а особения представител на ответника с моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по
правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът
претендира установяване дължимостта на суми, представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги и
неустойка по договора за лизинг.
Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца
по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между
страните съществуват твърдените договорни отношения по сключените
между страните договори, че е предоставил твърдяната от него услуга в
твърдяното количество и стойност, че е предоставил лизинговата вещ за
ползване, че е налице валидна неустоечна клауза, че са налице основанията за
начисляване на неустойката. В тежест на ответника е да установи плащане на
задълженията му в срок или други твърдени от него правопогасяващи
възражения с положителен характер на твърдените факти.
Не се оспорва от особения представител на ответника валидното
възникване на договорните правоотношения между страните, по силата на
Допълнително споразумение от дата 04.05.2018г., и на Договор за лизинг от
същата дата - 04.05.2018г.
Видно от представените по делото фактури, мобилният оператор е
изпълнявал задълженията си по договора за предоставяне на мобилни услуги
до 14.03.2019г. /последната фактура е за периода 15.02.2019-14.03.2019г./
4
След тази дата са начислени процесните неустойки по двата договора.
Съгласно чл. 4 от Договора за лизинг от 04.05.2018г., ответникът е
декларирал, че предоставената му лизингова вещ е предадена от
лизингодателя във вид, годен за употреба и функциониращ изрядно.
Оспорва се от особения представител на ответника предоставянето на
услугите в размер на 318.98лв.
Съдът намира, че обслужването на абонатите с актИ.ни телефонни
номера става чрез автоматизирана информационна система, която генерира
пряко и автоматично информация за всички предоставени и ползвани от
потребителя мобилни услуги, както и за периода /времето/ на ползването им.
Оперирането на системата става абсолютно автономно без възможност за
човешка намеса, съответно грешка, без възможност за начисляване на услуга,
която не е била предоставена.
Доколкото не е налице конкретно оспорване, че някоя от услугите не е
била предоставена в полза на ответника /коя точно услуга, за кой месец и пр./,
съдът намира възражението за бланкетно /поради което е в невъзможност да
го изследва конкретно/.
Отделно от това от представените по делото фактури е видно, че
задълженията на ответника са били за заплащане на месечни абонаментни
такси и на лизингови вноски /с изключение на сумата от 0,08лв. във
фактурата за месец 01.2019г., и която влиза в отстъпката за месеца от 1,66лв.
и на сумата от 0,02лв. във фактурата за месец 02.2019г., и която също влиза в
отстъпката за месеца от 1,66лв., т.е. не се отразяват на размера на
претендираните като неплатени задължения на ответника/. Тези вземания - за
заплащане на месечни абонаментни такси и на лизингови вноски, са
възникнали по силата на сключване на Допълнително споразумение от дата
04.05.2018г., и на Договор за лизинг от същата дата - 04.05.2018г. Заплащане
на месечната абонаментна такса се дължи от включване на абоната в мрежата
и се дължи до преустановяване достъпа до мрежата, или до прекратяване на
договора, т.е. през времето на изпълнението на договора от страна на
мобилния оператор. Заплащането на лизинговите вноски се дължи от
предаването на мобилното устройство на абоната до връщането му на
оператора. Не се твърди от страна на ответника, той да е прекратил
едностранно договора на по-ранна от посочената от ищеца дата, нито че
мобилният оператор е преустановил услугата по своя вина на по-ранна дата
от твърдяната от него. Не се твърди и лизинговата вещ да е била върната на
по-ранна дата от 14.03.2019г. Поради това ответникът дължи заплащане на
месечните абонаментни такси и на лизинговите вноски до датата 14.03.2019г.
Следователно в неговия патримониум е възникнало задължение в размер на
5
318.98лв., състоящо се от месечни абонаментни такси и лизингови вноски за
периода 15.11.2018г.-14.03.2019г.
В тежест на ответника е било да установи плащане на задължението си
в размер на 318.98лв., състоящо се от месечни абонаментни такси и
лизингови вноски за периода 15.11.2018г.-14.03.2019г., което не е сторено.
Съгласно чл. 26 от ОУ на ищеца, за задълженията на абоната се издава
ежемесечна фактура, като датата от месеца, в която ще му бъде издавана
фактурата, е посочена в сключения индИ.идуален договор с всеки потребител.
Съгласно чл. 26 изр. посл. от ОУ на ищеца, неполучаването на фактурата от
страна на потребителя, не го освобождава от задължението му за заплащане
на дължимите суми. В тежест на същия е да се уведоми за размера на
вземанията, а падежът на задължението е датата, посочена във фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаване на фактурата, съгласно чл. 27
от ОУ. В този случай не е необходимо доказване от страна на ищеца, че до
абоната е достигнала информация за задължението му, или да бъдат
представени доказателства същия да е бил поканен да го заплати, както сочи
особения представител.
Съдът намира, че са налице основанията за начисляване на твърдените
неустойки.
Съгласно т.II от процесния договор за услуги - Допълнително
споразумение от дата 04.05.2018г., с подписването на договора ответникът
получава едно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Black с отстъпка. При
стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) -
1659.90лв.. и обща лизингова цена с избраната от абоната програма -
1166.16лв, отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер
на 493.74 лв.
Срокът на договора, съгласно т.IV-2 oт Допълнителното споразумение е
04.05.2020г.
Съгласно т.IV-4 oт Допълнителното споразумение, в случай на
прекратяване на договора по вина на абоната „или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с
него, в т.ч. приложимите ОУ“, същият дължи неустойки 1. В размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичането на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
и 2. В случай, че е предоставено устройство, потребителят дължи такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора
и цената при предоставянето му /в брой или съответната обща лизингова цена
6
по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
По възраженията на ответника:
Съгласно т.IV-4 oт Допълнителното споразумение от 04.05.2018г.,
правото на ищеца да претендира неустойка възниква не само при
прекратяване на договора, но и при неизпълнение на задълженията на
потребителя по договора и ОУ. Двете предпоставки са посочени
алтернатИ.но, видно от съюза „или“, използван в договора. Поради това
съдът намира, че не е необходимо формално писмено изявление от ищеца,
достигнало до ответника, за прекратяване на договора. Достатъчно е
неизпълнение на задължението му да заплаща в срок своите текущи
задължения по договора за услуга и по договора за лизинг, каквото в случая е
налице.
Въз основа на предоставената в облигационното право договорна
свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по един двустранен договор могат да
включат клауза за неустойка, но само ако същата е в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В протИ.ен случай
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г.
по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Съдът намира, че предвидената неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилна услуга е в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. не е нищожна. Преценката за това
е направена към датата на сключване на договора. Именно към посочения
момент в клаузата за неустойка е предвиден пределен размер на неустойката,
а именно трикратния размер на абонаментните такси. Нищожна би била
неустойката за заплащане на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването на договора до изтичането на първоначално
уговорения срок, тъй като това би се явила неустойка без ограничение в
размера. Същата би могла да се начисли за целия период на договора, а
именно две години, като при това би се стигнало до получаване на престация
от страна на оператора без простирането на услуга от негова страна.
В конкретния случай обаче още при сключване на договора в самите
клаузи, предвиждащи неустойката, е посочено, че максималният размер на
неустойката е трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Поради това съдът намира, че неустойката не се явява нищожна и следва да
бъде заплатена.
Претенцията за неустойка в размер на 112.47 лв. е по-малка от
трикратния размер на месечния абонамент от 44,99лв. /134.97лв./ /вероятно
7
претенцията е без начислен ДДС/, поради което следва да бъде уважен иска за
целия предявен размер.
Съдът намира още, че предвидената неустойка, представляваща
стойността на отстъпката от пазарните цени на предоставените устройства за
оставащия срок на договора за лизинг, също е в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. не е нищожна.
Смисълът на предоставянето на едно устройство с отстъпка от пазарната му
цена е обвързаността на абоната с конкретния мобилен оператор и конкретния
тарифен план за целия срок на договора. Именно факта, че за период от две
години, абонатът ще заплаща предоставената услуга на оператора по обявени
от него цени, мотИ.ират оператора да предостави отстъпка от цената на
мобилното устройство, което той предоставя при сключване на договора. В
случай обаче на предсрочно прекратяване на договора за услуга, за оператора
отпада интереса да предостави отстъпката. Именно поради тази причина е
предвидено обезщетяване на едната страна в правоотношението, която би се
обеднила неоснователно, чрез загуба на стойността на направената отстъпка,
за сметка на другата страна, която би се обогатила, получавайки устройство
на цена под пазарната, при отпадане на задължението да заплаща мобилни
услуги в полза на оператора за срока на договора. Поради това съдът намира,
че неустойката не е нищожна. Същата не е и „скрита“, доколкото е
предвидена като такава, както и не представлява неравноправна клауза по
смисъла на ЗЗП, тъй като не е предвидена да заблуди потребителя.
По силата на договорите е предоставено за ползване мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S9 Black. При стандартната цена на мобилното
устройство (в брой, без абонамент) - 1659.90лв. и обща лизингова цена с
избраната от абоната програма - 1166.16лв, отстъпката, която ответникът е
получил, възлиза на сума в размер на 493.74 лв.
Договорът за лизинг е сключен на 04.05.2018г., като лизингът е за
период от 23 месеца, а в договора е включен и погасителен план, съгласно
който падежът на задълженията за заплащане на лизинговата вноска е на
всяко четвърто число на съответния месец. Последната месечна фактура, в
която е начислена редовна лизингова вноска е за периода до 14.03.2019г., т.е.
включва вноската за лизинг от 04.03.2019г. Изчислено за остатъчния срок на
договора неустойката следва да е в размер на 493.74лв./23*13 или сумата от
279.07лв. Предвид факта, че претенцията е за сумата от 238.98 лв., т.е. се
претендира по-малко, то искът следва да бъде уважен за целия предявен
размер.
Предвид изхода на спора, ответникът дължи разноските в полза на
ищеца, както за исковото, така и за заповедното производство, а ответникът,
доколкото не е сторил разноски, няма претенции за такИ.а. В този случай
8
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/,
сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, от които
25 лв. платена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение и
сумата от 255 лв. /двеста петдесет и пет лева/, сторени съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, от които 75 лв. доплатена държавна такса
и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
МотИ.иран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И..
П. К., ЕГН ********** от гр. *********** ******* ДЪЛЖИ НА „Т.Б.” ЕАД
с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,
***********, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С., по Заповед за
изпълнение № 262446/18.12.2020г., постановена по ч.гр. дело № 16212/2020г.
на ВРС, 18 състав, сумите както следва: 351.45лв. (Триста петдесет и един
лв. и 45 ст.) за неустойки за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 04.05.2018 г. за мобилен номер ***********, от които:
112.47 лв. (Сто и дванадесет лв. и 47 ст.), представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 238.98 лв. (Двеста тридесет и осем лв. и 98 ст.),
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy S9 Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно
Раздел II, т.1 от Договора от дата 04.05.2018 г., на основание чл.415 от ГПК,
вр. чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.. П. К., ЕГН ********** от гр. *********** ******* ДА
ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, ***********, представлявано от Д.К.К., заедно
с М.С., сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/, сторени съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство, от които 25 лв. платена държавна такса
и 180 лв. за адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 262446/18.12.2020г., постановена по ч.гр. дело № 16212/2020г.
на ВРС, 18 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.. П. К., ЕГН ********** от гр. *********** ******* ДА
ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, ***********, представлявано от Д.К.К., заедно
с М.С., сумата от 255 лв. /двеста петдесет и пет лева/, сторени съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, от които 75 лв. доплатена
9
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10