№ 706
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502429 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД срещу решение № 260339/04.06.2024г. на СГС, ГО, 5
състав, постановено по гр.д. № 3815/20г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над 20 000лв. до 40 000лв.
Жалбоподателят твърди, че в атакуваната част решението е
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Неправилно е прието, че не е налице съпричиняване на вредите от страна на
ищеца. Не е доказано, че водачът на автобуса е спрял рязко. Счита, че е
нарушен принципът на справедливостта, респективно чл.52 от ЗЗД.
Присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо с оглед на
травмата и действително претърпените неимуществени вреди. Не е
съобразено, че инцидентът е настъпил през 2019г.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част
като постанови друго, с което да отхвърли предявения иск изцяло над
20000лв. до 40000лв.
З. Х. в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание чрез
1
процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ и присъждане на законна лихва
до окончателното изплащане на обезщетението. В исковата молба ищецът З.
Х. твърди, че на 15.09.2019г. около 15.10ч. е била пътник в автобус „МАН“,
модел „СГ260“ с рег. № ********, управляван от А. Б.. Той се е движел по ул.
„Поручик Г. Кюмюрджиев“ с посока на движение по ул. „Поп Груьо“ към ул.
„Ст. Доспевски“. В района на спирката на МГТ № 0126-„бл.10 Левски Г“,
поради рязко задействане на спирачната система на автобуса, е паднала в
салона на МПС. Виновен за настъпване на инцидента е водачът му. В
резултат от него е получила подкожен хематом вляво тилно и е изпитвала
болка в областта на Тх10-Л1. Била е прегледана в УМБАЛ „ „Царица Йоанна“-
ИСУЛ“ и е освободена за домашно лечение. Проведени са образни
изследвания, от които се установява, че има фрактура на Л1. Тези травми са и
причинили болки и страдания, които са били интензивни в първия месец след
инцидента. Все още не е излекувана изцяло. Предвид възрастта й
възстановяването й е било дълго и болезнено. Увредите са довели до
нарушаване на нормалното й ежедневие, имала е нарушаване на съня.
Започнала да изпитва страх от автомобили и в частност да ползва градски
транспорт. Собственикът на автобуса е имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът е предявила
застрахователна претенция на 25.10.2019г., но застрахователят е отказал да й
определи и изплати такова. Затова моли съда да осъди ответното дружество
да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., в
едно със законната лихва от 27.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в депозиран писмен отговор в
срок оспорва иска. Не оспорва, че за автобус „МАН“, модел „СГ260“ с рег. №
******** при него има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не
оспорва, че е настъпил инцидент на посочената в исковата молба дата и
между посочените участници. Оспорва механизма на ПТП, при което е
2
пострадала ищецът З. Х. като се позовава на чл.24 от ЗДвП и твърди, че
рязкото спиране не е неправомерно действие, а за да се извърши маневра и
възникнала опасност на пътя. Счита, че има случайно деяние. Оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение на водача на автобуса.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
пострадалата не е предприела необходимите действия, за да се предпази и не е
спазила правилата за пътуване в превозни средства – не е пътувала седнала на
маркираните за възрастни хора места, не се е държала за предвидените за това
места, нарушила е чл.137, ал.1 от ЗДвП. Ищецът е съпричинила вредоносния
резултат в размер на 50%. Прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение. Ответникът оспорва, че за ищецът са
настъпили описаните в исковата молба увреждания и здравословни
последици.
Не се спори, че на 15.09.2019г. ищецът З. Х. е била пътник в автобус
„МАН“, модел „СГ260“ с рег. № ******** и в гр. София е настъпил
инцидент. В тази връзка е представен констативен протокол № К-
540/15.09.2019г., протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата,
скица към него и фотоалбум.
Не се спори, че за ППС-автобус, собственост на „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“
за периода 20.10.2018г. до 19.10.2019г. при ответника.
Не е спорно, че на 15.09.2019г. З. Х. е била прегледана в УМБАЛ
„Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД и е освободена за домашно лечение. В тази
връзка са представени лист за преглед на пациент, лист за преглед на пациент
в КДБ/СО, резултат от образно изследване от 15.09.2019г., според което тя има
фрактура на Л1. Във връзка със здравословното състояние на ищеца са
представени медицински документи, История на заболяването от Втора
МБАЛ – София ЕАД.
Безспорно е, че със застрахователна претенция вх. № 99-
4729/25.10.2019г. ищецът е поискала от ответника да й изплати обезщетение
за вредите от пътния инцидент, настъпил на 15.09.2019г. С писмо от
27.01.2020г. застрахователят е отказал да й изплати такова.
Не е спорно, че образуваното досъдебно производство във връзка с
инцидента срещу водача Б. е било прекратено с постановление от 30.03.2020г.
3
от СРП.
В хода на съдебното дирене е допусна медицинска експертиза. Тя е дала
заключение за травматичните увреждания, които е получила ищецът: счупване
на първи поясен прешлен. Вещото лице е пояснило какво лечение е
проведено. След личен преглед е установено, е от инцидента ищецът има
постоянни болки в гърба и кръста, които пречат на движението и
самообслужването, не може да стои права продължително време, има
схващания, скованост и дърпане в гърба. Тялото й е наведено напред.
Движенията на поясния отдел на гръбначния стълб са в обем по-малък от
нормата с 45%. Вещото лице е описало какво се наблюдава от направената
рентгенография от 19.04.2022г. Травмата на прешлена е довело до трайно
затруднение на движенията на снагата за период от 10-12месеца и до
оперативно лечение. И по настоящем ищецът изпитва болки в кръста при
влажно и студено време, при продължително ходене и стоене права.
Проведеното оперативно лечение е било необходимо, както и рехабилитация
след това. За последната няма данни да е проведена. Ищецът е провела
контролни прегледи при личния си лекар. З. Х. е имала заболяване на
гръбначния стълб преди ПТП, което е удължило възстановителния период. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило писменото си заключение.
В хода на съдебното дирене е прието заключение на автотехническа
експертиза, която е описала механизма на произшествието, причините,
довели до него, къде се е намирала пострадалата, скоростта на движение на
автобуса. Посочено е, че инцидентът е станал поради рязко натискане на
педала на спирачката от водача на автобуса, при което пострадалата е
залитнала и паднала напред. Автобусът не е оборудван с места за особена
категория пътници с оглед на модела и годината на производството му. В
съдебно заседание експертът е допълнил писменото си заключение.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, безпристрастни,
основаващи се на научните и опитните правила.
В хода на процеса е допусната техническа експертиза, която е
извършила възпроизвеждане на текст от аудио запис. Вещото лице е
изследвал записа от обаждането на водача на автобуса А. Б. на телефон 112.
От разговорът се установява, че той е натиснал спирачката, за да се размине с
тролей.
4
Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. е водач на автобуса, в който е пътувала ищецът. Той
обяснява своите възприятия за инцидента. Направил е десен завой, но преди
това е изчакал тролеят да мине преди него. Преди да завие е намалил
скоростта. Не е имало други паднали или пострадали пътници. Описва какви
действия е предприел след падането на ищеца. Описва мястото, където е била
паднала З. Х.. Ищецът е останала да стои права след качването си от средната
врата.
Съдът кредитира показанията на свидетелят като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Не ги
кредитира в частта, в която описва извършената маневра десен завой, тъй
като показанията му противоречат в тази част на техническата експертиза,
възпроизвела разговора му със служител на т.112.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
предявеният иск за основателен и го е уважил изцяло. Решението е влязло в
сила за сумата от 20 000лв. Възражението за съпричиняване е прието за
неоснователно.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
5
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. По делото не се спори, а и
от доказателствата се установява, че З. Х. е отправила писмена претенция към
застрахователя, но е получила отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в установения в чл.496, ал.1 от КЗ срок.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.477, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
между делинквента и застрахователя.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на
автобуса, собственост на „Столичен автотраснпорт“ ЕАД, е била
застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към
момента на настъпване на произшествието.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията и възраженията, от
които черпи за себе си правни последици. Това следва от разпоредбата на
чл.154 от ГПП за разпределяне на доказателствената тежест. В тежест на
ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
отношение на застрахования водач и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на пътния инцидент.
Видно от предмета на въззивно обжалване е, че първоинстанционното
решение е влязло в сила в уважената част. На основание чл.299 от ГПК е
формирана сила на пресъдено нещо досежно предпоставките на чл.45 от ЗЗД
по отношение на водача на ППС, в което е пътувала ищецът, относно вида и
характера на травматичните увреждания, които тя е получила, относно
6
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за водача,
застрахован при ответника .
Пред настоящата инстанция се спори по размера на обезщетението за
неимуществени вреди и основателността на възражението за съпричиняване.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания.
В тази връзка следва да се обсъдят приетите по делото медицинската
експертиза и медицински документи: счупване на първи поясен прешлен и
подкожен хематом в ляво тилно с диаметър 4 см. По медико- биологичен
характер, фрактурата в областта на поясния отдел на гръбначния стълб е
предизвикала нарушаване на движението на снагата за период от 10-12
месеца. Хематома не е довел до болки и страдания или до дискомфорт. И
двете травми не са животозастрашаващи, но тази в поясния отдел на
гръбначния стълб е предизвикала дискомфорт за пострадалата за
продължителен период от време. Непосредствено след инцидента не е
провеждано болнично лечение. Но впоследствие е извършена оперативна
интервенция като е извършена вертебропластика на Л1 и Л3 с костен цимент.
З. Х. е изпитвала болки с много голям интензитет около 4-5 месеца
непосредствено след инцидента, с умерен интензитет около 3-4 месеца, след
което интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 1 година.
При извършения личен преглед вещото лице е установило, че ищецът има
постоянни болки в гърба и кръста, които пречат на движението и
самообслужването, не може да стои права продължително време, има
7
схващания, скованост и дърпане в гърба. Тялото й е наведено напред поради
изкривяване на оста на гръбначния стълб. Движенията на поясния отдел на
гръбначния стълб са в обем по-малък от нормата с 45%. Получените травми
са в причинна връзка с пътния инцидент. Възстановителният и лечебен период
е бил продължителен поради заболяванията, които З. Х. е имала в областта
на поясния отдел на гръбначния стълб преди ПТП. Обикновено счупен
прешлен се възстановява между 6 и 8 месеца. За да определи
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази получените травми,
които са създали значителен дискомфорт в бита на ищеца. Затрудненията в
бита ще продължи и за в бъдеще, но това се дължи и на съпътстващите
заболявания в областта на гръбначния стълб – остеопороза, дискови хернии,
остеофити/шипове/, дегенеративни изменения на гръбначния стълб. Не е
доказано при условията на пълно и главно доказване, че болките в поясния
отдел на гръбначния стълб към настоящият момент са единствено по
причина на травмата на първи поясен прешлен. Трайната последица в
двигателните му възможности също не следва да се отчита като
единствена причина за двигателния дефицит при определяне на
обезщетението, тъй като това може да се дължи на съществуващи
заболявания в тази област, предшестващи ПТП и които са със значителна
давност – от 1976г. Те имат траен и необратим характер. Следва да се
съобрази, че не е проведена рехабилитация, която е била необходима. Като се
вземе предвид интензитетът на болките, претърпени от ищеца, чиито
интензитет е бил най- голям в първите дни след инцидент и в последствие във
времето е намалявал, проведеното оперативно лечение по отношение на
счупването на първи поясен прешлен, наличието на трайните последици от
травмата на първи поясен прешлен в резултат от неговата деформация ,
възрастта й към момента на инцидента- 73 години, както и съществуващи
заболявания и дегенеративни изменения на гръбначния стълб, което е
оказало влияние върху продължителността на лечебния и възстановителен
период, съдът счита, че справедливото обезщетение, което да репарира
неимуществените вреди на З. Х. е 25 000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2019г., икономическата конюктура в
страната, както минималната работна заплата. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ критерий
8
за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и
други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Размерът на обезщетението
представлява 44 минимални работни заплати / 560 лв. МРЗ за 2019г./ и е
съответно на жизнения стандарт на живот в страната.
По възражението за съпричиняване.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Застрахователят е въвел в процеса
твърдения, които поддържа и в жалбата си, че ищецът е пътувала в автобуса
без да се държи, както и че не е заела специално определеното й място с оглед
на възрастта й в ППС. С това сама се е поставила в ситуация да бъде
увредена и е станала основна причина за настъпването на инцидента. В тази
връзка следва да се обсъди заключението на допуснатата автотехническа
експертиза, според която причината за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на автобуса и предприетото от него рязко спиране. Според
преведения разговор между него и служителят на телефон 112, той е натиснал
спирачката, след което ищецът е паднала. Това представлява извънсъдебно
признание на неизгоден факт, направено водача на автобуса, разпитан като
свидетел по делото. Тялото на пострадалата е политнало напред, което се
дължи на инерционна сила. Въззивният съд не следва да се произнася по
въпроса досежно имало ли е или не рязко задействане на спирачната уредба,
тъй като има формирана сила на пресъдено нещо по отношение на наличието
9
на предпоставките на чл.45 от ЗЗД и механизма на настъпване на
произшествието. Въззивникът се позовава на Наредба за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община, приета с Решение № 178 по протокол № 51/05.04.2018. на СОС, в
сила към 15.09.2019г. В нея са установени правилата за пътуване в градския
транспорт на гр. София, реда за издаване на превозни документи и
задължението на пътниците да притежават такива. В чл.16 е записано, че във
всяко превозно средство има определи места, специално маркирани с
нагледни схеми за изчерпателно изброени категории пътници. В т.2 са
посочени възрастните хора. От заключението на автотехническата експертиза
се установява, че в автобуса, в който е пътувала ищецът няма такива места.
Поради което незаемането на такова от нейна страна не е противоправно и не
може да бъде прието като обективен принос към увреждането й. В чл.19 от
същата наредба са изброени изчерпателно забраните, отнасящи се до
пътниците в столичния градски транспорт. Те въвеждат задължения за
действия, които не трябва да предприемат по време на пътуване. Сред тях не
е това да се държат в салона на ППС. Т.е. това е оставено на тяхната
свободна преценка, а именно дали да осигурят пътуването си като се държат
на места, на които това е възможно. В ППС на градския транспорт те не са
изрично определени и посочени, за да се приеме, че ако пътникът не се е
държал е нарушил задължение, вменено му от акт, имащ задължителен
характер за него. Свободната преценка на пътуващия за това как да се
пътува в градския транспорт – седнал или правостоящ, дали да се държи или
не, за да обезопаси пътуването си, независимо от възрастта му, не може да се
приеме за принос при увреждането му вследствие на настъпил пътен
инцидент в салона на ППС от градския транспорт. Съгласно чл.132, ал.1, т.2
от ЗДвП / редакция ДВ бр.60/30.07.2019г./ преди потегляне и по време на
движение водачът е длъжен на осигури всички условия за безопасното
превозване на пътниците. Разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗДвП също не
определя като задължение пътниците да пътуват седнали или да се държат в
салона на определено място. Императивното правило на горната норма
въвежда забрана за пътниците да се въздържат от точно изброени действия.
Следва да се посочи, че с оглед адреса, на който живее ищецът, може да се
приеме, че тя се е подготвяла за слизане в момента, в който е настъпил
инцидента. Поради изложеното не може да се приеме, че ищецът
10
обективно е допринесла за уврежданията си. Възражението с правно
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е неоснователно.
Поради изложените правни изводи първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от КЗ е уважен над
25 000лв. до 40 000лв. и се потвърди в частта, в която е уважен над 20 000 до
25 000лв.
Решението трябва да се отмени в частта, в която застрахователят е
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса над 1000лв., както и в
частта, в която на адв. Д. е определено възнаграждение над 2 406, 25лв., както
и в частта, в която на З. Х. са й присъдени разноски над 250лв. за
първоинстанционното производство.
По разноските.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска от въззивния съд в размер на 1188лв. с
ДДС. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото делото пред настоящата инстанция
не представлява фактическа и правна сложност, налице е формирана сила на
пресъдено нещо по въпросите, засягащи основателността на предявения иск.
Пред настоящата инстанция се спори по размера на обезщетението за
неимуществени вреди и основателността на възражението за съпричиняване,
което вече е въведено в процеса. Не са събирани нови доказателства. За
производството пред СГС на жалбоподателя се дължат разноски в размер на
1963 лв.
На ответника по жалбата не се дължат разноски, тъй като такива не са
сторени от него за производството пред САС. На адв. Я. Д. се дължи
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. в размер на 1000лв.
съобразно фактическата и правна сложност на делото пред настоящата
инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260339/04.062024г. на СГС, ГО, 5 състав,
11
постановено по гр.д. № 3815/20г. в частта, в която е уважен искът на З. В. Х.,
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над 25 000лв. до 40 000лв., както и в
частта, в която „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД е осъдено да заплати държавна
такса по сметка на СГС над 1000лв. адвокатско възнаграждение на адв. Я. Д.
над 2406, 25лв., както и в частта, в която на З. Х. са присъдени разноски за
производството пред СГС над 250 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВРЪЛЯ иска, предявен от З. В. Х., гр. ***, ж.к. „***“ № *, вх. *,
ет.*, ап. * срещу „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет.5 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Кадемлия“
№ 1 чрез адв. Г. Х. над 25000лв. до 40 000лв. обезщетение за неимуществени
вреди по иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет.5 и със съдебен адрес: гр. София, гр. София, ул.
„Кадемлия“ № 1чрез адв. Г. Х. да заплати на адв. Я. Д., гр. София, ул.
„Алабин“ № 36, ет.2 сумата от 1000лв./ хиляда лева/ адвокатско
възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА З. В. Х., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ № *, вх. *,
ет.*, ап. * да заплати на „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК121265177 , гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 и със съдебен адрес: гр. София, гр.
София, ул. „Кадемлия“ № 1чрез адв. Г. Х. сумата от 1188 лв./ хиляда сто
осемдесет и осем лева/ разноски за въззивното производство и 1963лв./ хиляда
деветстотин шестдесет и три лева/ разноски за производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск по
чл.432, ал.1 от КЗ е уважен над 20 000лв. до 25 000лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е уважен за
20 000лв. в едно със законната лихва.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13