№ 260007
/ 25.3.2021 г.
Мотиви
по НОХД № 230/21г. по описа на РС - Монтана
Подсъдимият В.Б.С. е обвинен в
това, че на 27 срещу 28 април 2020г. в условията на опасен рецидив, от частен имот
- мазе, находящо се на ул.Георги С. Раковски № 30 в гр.Монтана чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи -
домашна ракия - 20 литра; 2 бр. стъклени дамаджани с вместимост 5 литра всяка; стъклена дамаджана с вместимост 10 литра; 3 бр. домати консерва - всички вещи на обща
стойност 232.40 лева, от владението на Д.Б.Б. и В.А.Б. xxx, без съгласието на
собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане
на конкретно по вид и размер наказание.
Подсъдимият С. се признава за виновен, като при
условията на чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички
свидетели и вещото лице.
Защитника на подсъдимия, назначен при условията на чл.372,
ал.2 и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 НПК, а също и в рамките на ДП, изразява съгласие
по смисъла на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски показания и експертното
заключение от ДП. Служебният защитник адв.А. А. от МАК, пледира за определяне
на наказание при предвидения минимум и за извършване на групиране.
Производството след проведено разпоредително
заседание, се разви при условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371,
т.2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Св.Д.Б.Б. и св.В.А.Б. xxx в кооперация на три етажа. Под
първият етаж има мазета, които са техни и на хората, които живеели на третия
етаж. Входът на кооперацията е един. На 26.04.2020г. св.Д.Б. слизала до мазето.
На 28.04.2020г. около 01:30 часа си била в къщи и спяла, а съпругът и го
нямало. Събудила се от силен удар по метална врата и стъпки. В първият момент
си помислила, че хората от втория етаж правят нещо, тъй като няколко дни преди
това бил починал човек от втория етаж и били пристигнали негови роднини. След
като шумовете спрели, св.Б. решила и слязла до мазето. Видяла, че вратата на
стълбите, която водела към мазетата била отворена. Тази врата се заключвала с
обикновен ключ. Не забелязала никакви следи по нея, нищо не и направило
впечатление. Не посмяла да слезе до мазето, тъй като нямало осветление на
общото стълбище и се върнала обратно в къщи. Сутринта, когато се събудила около
06:30 часа решила да отиде до мазето. Когато слязла по стълбището видяла, че вратата
на мазето била отворена. Самата врата била метална и заключвали със секретна
брава. По същата имало следи, вследствие на насилственото и отваряне. Когато
влязла в мазето нищо не и направило впечатление. В мазето съхранявали зимнина,
дамаджани и две малки бидончета за вино. Обадила се на съпруга си и последният
се прибрал. Тогава заедно с него установили, че липсвали три буркана с
консервирани домати, две дамаджани от по 5/пет/ литра всяка пълни с ракия, една
дамаджана с дървена оплетка - 10 литра, също пълна с ракия и още една стара
дамаджана с малко ракия в нея. Ракията в дамаджаната с дървената оплетка била
оцветена с дудови клечки и била жълта на цвят.
В хода на разследването по ДП от събраният
доказателствен материал се установява, че подс.С. е извършил кражбата. След
като извършил кражбата, на другият ден рано сутринта около 09:00 часа отишъл в
домът на св.Славчо Славков Найденов, с който са съседи и живеели в един квартал.
Подс.С. носил със себе си едно шише с жълта ракия. Поискал от св.С. Найденов
една цигара и заедно да пиели ракия. В този момент отвън минавали служителите
на полицията, които били предприели веднага действия, с оглед установяване извършителят
на престъплението. Щом подсъдимия ги видял отвън, бързо си тръгнал, без да каже
нищо на св.Найденов и без да си вземе ракията. Служителите на полицията се отправили
към дома на подс.С., но той междувременно избягал в неизвестна посока. След
това служителите на полицията отишли при св.Найденов и му казали, че търсят
подс.С.. От своя страна св.Найденов им разказал как подсъдимия го посетил и
донесъл ракия, и как като ги видял избягал.
С Протокол от 29.04.2020г. за доброволно предаване св.Славчо
Найденов предал на органите на полицията 1 /един/ брой шише с вместимост от 500
мл с жълтеникава течност до половината си обем и мирис на алкохол., като е
заявил, че това е ракията, която подсъдимия я донесъл.
С Протокол от 29.04.2020г. за доброволно предаване подс.С.
предал на органите на полицията 1 /един/ брой стъклена дамаджана с дървена
оплетка с жълтеникава течност с мирис на алкохол, като е заявил, че е от мазе
на къща, находяща се на ъгъла на алеята на ул.Хаджи Димитър и ул. Раковска. С разписка от 07.05.2020г. 1 бр. стъклена
дамаджана с дървена оплетка с вместимост от 10 литра е върната на св.В.А.Б..
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и
извършена съдебно-оценъчна експертиза общата стойност на отнетите вещи е 232.40
лева, като минималната работна заплата за страната през периода 27/28.04. 2020г.
е 610 лева. Общата стойност на възстановените вещи е 42 лева, а на
невъзстановените е 190.40 лева.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Подс.С. е осъждан за престъпления от общ характер срещу
собствеността по чл.195, ал.1,т.3, т.4 и т.5 от НК и чл.198 от НК, по чл.196,
ал.1, т.2 от НК, видно от справка за съдимост № 1646/2020г., издадена от Бюро съдимост
при МРС /л.49-56 от ДП/, актуализирана към 23.03.2021г., както следва:
По НОХД № 379/2007г. на МРС С. е осъден на десет
месеца лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок за деяние по
чл.195, ал.1, т.5 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 от НК извършено на 29/30.03.2007г.,
а присъдата е влязла в сила на 26.07.2008г.
По НОХД № 30346/09г. на МРС С. е осъден на осем месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим /ПОР/ за деяние по чл.195, ал.1,
т.3, т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 НК извършено на
13.07.2009г., а присъда е влязла в сила на 13.04.2010г. С присъдата по това
НОХД на основание чл.68, ал.1 от НК е била приведена в изпълнение условната
присъда по НОХД № 379/2007г. на МРС.
По НОХД № 176/2010г. на МРС С. е осъден на три години
лишаване от свобода при ПСР за деяние по чл.198, ал.1 от НК извършено на
08/09.06.2009г., а присъда е влязла в сила на 07.07.2010г. С тази присъда на
основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК е извършено групиране на
присъдите по НОХД № 30346/09г. и НОХД № 176/2010г. до размера на най – тежкото
наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 от НК е
приведена в изпълнение условната присъда по НОХД № 379/2007г. на МРС.
С определение № 404/29.11.2013г. по ЧНД № 530/2013г.
на ОС – Враца С. е бил УПО от изтърпяване на остатък един месец и 17 дни от
наложеното наказание лишаване от свобода по НОХД № 30346/09г. и НОХД №
176/2010г. На основание чл.70, ал.6 от НК е определен шест месечен изпитателен
срок, считано от влизане в сила на определението – 09.12.2013г., като на
практика подс.С. е бил освободен след изтърпяване на 29.11.2013г., както е
посочено и в справката за съдимост по данни на Затвор Враца.
Видно от актуализираната справка за съдимост на С.,
същия е бил осъден и по НОХД № 368/2020г. на МРС на една година и три месеца
лишаване от свобода при ПСР за деяние по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1,
т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК извършено на
30/31.01.2019г., а присъда е влязла в сила на 16.06.2020г.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът
намира, че обвинението спрямо подс.С. за деяние по чл.195, ал.1, т.3 вр. с
чл.194, ал.1 от НК, е доказано по несъмнен начин независимо, че подс.С. даде
съгласие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК относно всички свидетели и заключение
по ДП. Съдът съобразявайки принципите визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и
ал.3 и чл.16 от НПК постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимия
направи самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри съгласието
направено при условията на чл.371, т.1 от НПК защото действията по разследването
в хода на досъдебното производство са извършени при условията и реда на НПК.
Деянието е извършено
имайки предвид фактите и обстоятелствата изложени по-горе, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот. Като се има предвид високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние и завишената степен на
обществена опасност на личността на подс.С., имайки предвид съдимостта му, процесното
деяние не би могло да се квалифицира като маловажен случай на кражба,
съобразявайки, че стойността на отнетите вещи е под размера на МРЗ към момента
на извършване на деянието.
По фактите и обстоятелствата
няма спор, затова и не се обсъждат в детайли.
Като се прецени съдимостта на С. към момента на
извършване на процесното деяние, се установи, че неправилно обвинението го е
квалифицирало като извършено при условията на опасен рецидив съгласно чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като към 27/28.04.2020г. са били настъпили
условията на чл.30, ал.1 и ал.2 от НК след изтърпяване на наказанията лишаване
от свобода по присъди по НОХД № 379/07г. на МРС, НОХД № 30346/09г. на МРС и
НОХД № 176/2010г. на МРС. Считано от 09.12.2013г. подс.С. е бил УПО от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по НОХД №
30346/2009г. на МРС и НОХД № 176/2010г. на МРС, с остатък от 1 /един/ месец и
17 /седемнадесет/ дни, с определен изпитателен срок от шест месеца, считано от
09.12.2013г. Шест месечния изпитателен срок е бил изтекъл на 09.06.2014г., от
която дата са изминали повече от пет години по смисъла на чл.30, ал.1 и ал.2 от НК към 27/28.04.2020г.
Поради горното съдът оправда подс.С. по обвинението за
извършено престъпление по смисъла на чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.29, ал.1, б.”а”
и б.”б” от НК.
Наложи се съдът да прецезира
обвинението, частично оправдавайки подс.С., съобразявайки данните му за
съдимост към 27/28.04.2020г., което по разбиране на настоящия съд не е правно
невъзможно предвид това, че производството се разви по реда и при условията на
Глава 27 НПК – и по–точно по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият В.Б.С. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 вр. с
чл.194, ал.1 от НК:
- на 27 срещу 28 април 2020г.
от частен имот - мазе, находящо се на ул.Георги С. Раковски № 30 в гр. Монтана,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнел чужди
движими вещи: домашна ракия - 20 литра, 2 бр. стъклени дамаджани с вместимост 5 литра всяка; стъклена дамаджана с вместимост 10 литра и 3 бр. домати консерва - всички вещи на обща
стойност 232.40 лева, от владението на Д.Б.Б. и В.А.Б. xxx, без съгласието на
собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.С. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянията са изградено
съзнание у подс.С. за неправилното отношение към чуждата собственост, стремеж
за облагодетелстване без волеви задръжки спрямо неправомерни действия.
За извършеното от подс.С. престъпление визирано
по-горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – намалено с една
трета по чл.58а, ал.1 НК до ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което следва да се изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Поради това, че считано от 09.12.2013г. са изминали
повече от пет години към 27/28.04.2020г., не са налице условията за приложение
на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, а са налице условията на чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС, като определеното наказание лишаване от свобода по настоящето дело
следва да бъде изтърпяно при ПОР.
Не се определи ПСР и съгласно чл.57, ал.2 от ЗИНЗС,
поради това, че няма данни по ДП, а и по съдебното такова, подс.С. да се е
укривал в хода на наказателното производство.
При определяне видът и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК,
намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието е
определено при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за разкриване на
обективната истина в рамките на ДП и съдебното производство. Отегчаващите
отговорността обстоятелства са високата степен обществена опасност на деянието
и на подс.С., не възстановяване на причинените вредите. Съдът намери, че не са
налице условията на чл.55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК
не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Изложените доводи
от защитата бяха съобразени от съда определяйки наказанието при условията на
чл.54 НК преди приложение на чл.58а НК малко над предвидения минимум по чл.195,
ал.1 от НК. Съдът взе предвид изложеното от обвинението и защитата, като отчита
конкретните последици настъпилите от процесното деяние и поведението на подс.С.
както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Наказание по–голямо
или по–малко като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и
последиците му, в т.ч. личността на подс.С., по разбиране на настоящия съд ще
бъде несъразмерно и не съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл.373,
ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние и степента
обществена опасност на подс.С.. Съдът намира наложеното наказание за съответно
по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
По отношение на подс.С. приложението на чл.66 НК е
правно невъзможно, тъй като считано от 09.12.2013г., респ. 09.06.2014г., не са
изминали 15 години, за да е налице реабилитация по чл.88а, ал.4 вр. с ал.1 вр.
с ал.2 вр. с ал.3 вр. с чл.82, ал.1, т.3 от НК. Към 27/28.04.2020г. не е била
постановена и съдебна реабилитация съгласно чл.87 НК, за да може настоящия съд
да има основание да обсъжда налице ли са условията на чл.66 НК.
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът
извърши групиране спрямо подс.С., като определи общо най–тежко наказание по
настоящата присъда и НОХД № 230/2021г. на МРС и присъда по НОХД № 368/2020г. на
МРС в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален
общ режим съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Както е посочено по–горе деянието по НОХД № 368/2020г.
на МРС е извършено на 30/31.01.2019г., а присъда е влязла в сила на
16.06.2020г. Деянието по настоящето НОХД № 230/21г. на МРС е извършено на
27/28.04.2020г., т.е. деянията по двете НОХД са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това даде основание за групиране
на присъдите по НОХД № 230/21г. и НОХД № 368/20г. и двете на МРС като общото
най–тежко наказание е в размер на една година и четири месеца лишаване от
свобода. Това общо най–тежко наказание следва да се изтърпи при ПОР съгласно чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като считано от 09.12.2013г. към 30/31.01.2019г. и
съответно към 27/28.04.2020г. са били изминали повече от пет години. Пет
годишния срок по чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС според настоящия съд започва
да тече от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода – в
случая от 09.12.2013г., а не от настоящо изтърпяване имайки предвид осъждането
по НОХД № 368/20г. на МРС, което видно от справката за съдимост е започнало да
тече от 02.07.2020г. Не се определи ПСР и съгласно чл.57, ал.2 от ЗИНЗС, поради
това, че няма данни подс.С. да се е укривал в хода на наказателното
производство.
Настоящият съд намери че не следва да се прилага чл.24
от НК и не увеличи общото най – тежко наказание лишаване от свобода, отчитайки,
че наложеното общо най – тежко наказание в размер на една година и четири
месеца лишаване от свобода, е съобразено с целите по чл.36 НК и е съответно по
смисъла на чл.35, ал.3 НК след преценка обществената опасност на групираните
деяния и личността на подс.С..
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспада
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните по –
горе присъди и дела. Не е конкретизира частта на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода по НОХД № 368/20г. на МРС, тъй като липсва справка от
затвора в тази насока. Затова съдът посочи, че следва да се приспадне
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните присъди и
дела, имайки предвид изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
присъда по НОХД № 368/20г. на МРС.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди:
Подсъдимият В.Б.С.
да заплати по сметка на ОД МВР – Монтана сумата 54.90 /петдесет и четири лева
0.90 ст./ лева разноски за изготвена експертиза в рамките на ДП и по сметка на
РС - Монтана сумата 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: