№ 19809
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110124903 по описа за 2025 година
Производството е образувано по първоначална искова молба на К. Г. Т. срещу
Районен съд – Костинброд и Софийски окръжен съд за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществен вреди, вследствие неразглеждане в разумен срок на гр. д. №
684/2024г. по описа на РС – Костинброд и в.ч.гр.д. № 309/2025г. на СОС, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
С молба с вх. № 23059/07.07.2025г. ищецът е оттеглил исковата претенция за
солидарна обезвреда срещу Софийски окръжен съд. С определение № 29202 от
08.07.2025г. и на основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено по
отношение на предявения срещу Софийски окръжен съд осъдителен иск, което
определение е влязло в сила.
Ищецът твърди, че по гр.д. № 684/2024г. по описа на РС – Костинброд,
образувано след определение по подсъдност на СГС по дело № 6967/2024г.,
производството е забавено, поради нередовност по връчването на книжата на самия
ищец. Сочи се, че ответникът не се е погрижил за своевременното развитие на
производството, поради което цялото производство се е забавило. Твърди, че
вследствие на забавянето, е накърнено чувството му на справедливост, изпитвал
безсилие, гняв, обида, което водело до засягане на съня му, изпитвал тревожност,
раздразнение и подтиснато настроение, получил хронично главоболие, като предявява
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
6000лева.
В срока по чл. 131 ГПК Районен съд – град Костинброд оспорва редовността
на исковата молба – според изложеното, се счита, че не са изложени доводи кои
разпоредби са нарушени, нито факти за конкретно бездействие. При условията на
евентуалност, искът се счита за неоснователен, като се сочи, че разглеждането на
делото от съдията докладчик е протекло в разумен срок, като се сочи, че след
завръщането на докладчика от платен отпуск е направена проверка за постановен акт
по дело № 8481/2023г., като след постъпването на отговор, е изискано копие на искова
молба, и със справка от 03.12.2024г. СГС е отговорил, че делото е прекратено и
1
изпратено на СРС. Сочи се, че към материалите по делото пред СГС е приложена
идентична искова молба, отбелязана с входяща дата 17.06.2024г., по която е образувано
гр.д. № 6964/ 2024г. на СГС, което дело е прекратено, определението е обжалвано пред
СОС, който с определение от 30.04.2025г. потвърдил определението на РС –
Костинброд. Сочи се, че дадените указания от съда са в приложение на вътрешно –
правни норми, не се съдържа посочване на разпоредби на европейското право, които
да са нарушени, Счита се, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че по
искова молба с вх. № 68960 от 17.06.2024г., подадена от К. Г. Т. срещу Софийски
градски съд и Софийски районен съд, е образувано гр.д. № 6967/2024г. по описа на
СГС за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
забавено правосъдие по в.гр.д. № 8481/ 2023г. по описа на СГС, ведно със законната
лихва, считано от 08.11.2022г. до окончателното плащане. С Определение № 9465 от
19.06.2024г. процесното гражданско дело е прекратено и изпратено по подсъдност на
Районен съд – Костинброд на 02.08.2024г., като на 05.08.2024г. е образувано гр. д. №
684/2024г. по описа на Районен съд – Костинброд.
Установява се, че в деловодството на СГС е депозирана идентична искова молба
с вх. № 68861 от 17.06.2024г. срещу Софийски градски съд и Софийски районен съд за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на К. Г. Т. сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
забавено правосъдие по в.гр.д. № 8481/ 2023г. по описа на СГС, ведно със законната
лихва, считано от 08.11.2022г. до окончателното плащане. Във връзка с така
депозираната искова претенция е образувано гр. д. № 6964/2024г. по описа на СГС. По
данни от справка с изх. № 45862 от 29.08.2025г. производството по въпросното
гражданското дело е прекратено по подсъдност, като по повод на постъпила частна
жалба на 19.07.2024г. било изпратено на Софийски апелативен съд.
По делото е приобщено Определение № 228 от 18.03.2025г.по гр. д. №
568/2024г. на Районен съд – Свиленград, по силата на което на основание чл. 91, ал. 1,
вр. с чл. 88, ал. 1 ГПК е наложена глоба на *** – призовкар при Районен съд – Елена
за нередовно оформени съобщения, за неправилно връчване, за забавяне връщане
своевременно в съда разписка за връчване, нарушаване указанията на съда относно
връчвания на ищеца по делото К. Г. Т..
Като писмено доказателства е представено Експертно решение № 91805 от
22.06.2022г. на ТЕЛК – Велико Търново, по силата на което К. Г. Т. е освидетелстван с
95 % трайна неработоспособност без чужда помощ за 2 години. С експертно решение
№ 90319 от 29.01.2025г. на ТЕЛК – Велико Търново ищецът е преосвидетелстван с 80
% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за 1 година.
По делото е приобщена молба за ползване на платен годишен отпуск от
01.08.2024г. от съдията докладчик по гр. д. № 684/2024г. по описа на РС – Костинброд
в периода от 02.08.2024г. до 23.08.2024г. Установява се, че със Заповед № РД-12-70 от
01.08.2024г. на административния ръководител на РС – Костинброд му е разрешено
ползването на платен годишен отпуск за периода от 02.08.2024г. до 23.08.2024г. Със
заповед № РД – 12-83 от 20.08.2024г. е било прекъснато ползването на платения
годишен отпуск за 21.08.2024г., като е продължено ползването му, считано от
22.08.2024г. до 23.08.2024г.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до
следните правни изводи:
От заявените фактически обстоятелства в исковата молба се налага извод, че
предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 2б ЗОДОВ.
2
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на
пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: че действията на
ответника по нередовност на връчването са нарушили правото му на ефективни
правни средства за защита и справедлив процес, че вследствие на изложеното
производството е било забавено, както и че в резултат на забавянето е претърпял
болки и страдания. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в
доказателствената тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, за които твърди,
че изключват отговорността му.
От изявленията на страните в хода на съдебното производството, както и от
събраните писмени доказателства е видно, че К. Г. Т. е страна по гр. д. № 6967/2024г.
по описа на СГС - ищец, което дело е било прекратено и изпратено по подсъдност на
Районен съд – Костинброд, където е образувано под № 684/2024г. по описа на този
съд.
В това отношение правният спор е концентриран относно това дали е налице
забавяне при разглеждането и решаването на процесното дело, респективно, при
положителен извод - чии действия и бездействия са довели до надхвърляне на
разумния срок.
С нормата на чл. 2б ЗОДОВ е създаден национален компесаторен механизъм за
бавно правосъдие, с който е предвидено вътрешноправно средство за защита на
граждани и юридически лица от допуснато нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. По
аргумент от чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ преценката дали дадено съдебно производство е
разгледано и решено в рамките на разумния срок се извършва, като се вземе предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Предмет на установяване при особеностите на всеки конкретен случай са какви
процесуални действия са или не са били извършени своевременно от правозащитните
органи по делото, които са засегнали права или законни интереси на пострадалия.
В настоящата хипотеза, след съвкупен анализ на доказателствения материал, се
установява, че производството по гр. д. № 684/2024г. по описа на Районен съд –
Костинброд е образувано на 05.08.2024г. на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ като
изпратено по компетентност от Софийски градски съд на 02.08.2024г. По делото не са
ангажирани доказателства за точния момент, в който процесното производство е
прекратено с влязъл в сила съдебен акт, но данни относно неговата продължителност
могат да бъдат изведени по косвен път. От приобщената справка от ЕПЕП /л. 4 от гр. д.
№ 276/2025г. на КРС/ е видно, че като свързано с процесното гражданско дело е
отбелязано в.ч.гр.д. № 309/2025г. по описа на Софийски окръжен съд, в какъвто
смисъл са и твърденията в исковата молба и в отговора на исковата молба. При всички
положения следва да се приеме, че в.гр.д. № 309/2025г. на СОС е образувано преди
03.04.2025г., тъй като именно на 03.04.2025г. е депозирана разглежданата в настоящото
производство искова претенция за обезвреда, и същото дело е цитирано в исковата
молба. При това положение, може да се направи обоснован извод, че общата
продължителност възлиза на по-малко от 7 месеца.
При преценката дали гр. д. № 684/2023г. по описа на КРС е разгледано в
пределите на разумния срок, на първо място, следва да се държи сметка, че същото е
препратено по компетентност на ответника на 02.08.2024г. /петък/ и е образувано на
05.08.2024г. /понеделник/ в РС -Костинброд, т.е. в първия възможен работен ден,
когато е и разпределено на съдия докладчик. От представените в хода на
производството писмени доказателства се установи, че в периода от 02.08.2024г. до
23.08.2024г. съдията докладчик по делото е ползвал платен годишен отпуск. Следва да
се отчете, че този времеви отрязък е включена предвидената в чл. 329, ал. 1 ЗСВ
съдебна ваканция с продължителност от 15 юли до 1 септември, в който период се
3
предполага и ползването от съдията докладчик на полагаемия му се платен годишен
отпуск, поради което не може да се приеме, че в указания период е налице забавяне
при разглеждането на гражданското дело.
При преценката за разумния срок следва да се държи сметка и за характера на
производството – касае се за искова претенция за заплащане на обезщетение за
нарушено право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, която подлежи на
разглеждане по общия исков процес. От съществено значение е да се отбележи, че
процесното гражданско дело не е сред категорията дела, регламентирани в чл. 329, ал.
3 ЗСВ, които подлежат на разглеждане в срока на съдебната ваканция.
Значимо за преценката дали производството е разгледано в рамките на разумния
срок в конкретния случай е и обстоятелството, че на същата дата – 17.06.2024г. , по
идентична искова молба срещу Софийски градски съд и Софийски районен съд е било
образувано и гр. д. № 6964/2024г. по описа на СГС. В чл. 7, ал. 1 ГПК е прокламирано
служебното начало в гражданския процес, който възлага в тежест на съда да следи
служебно за редовността на извършените от страните процесуални действия и за
допустимостта. Конкретно проявление на посоченото ръководно начало е разпоредбата
на чл. 126, ал. 1 ГПК, според която когато в един и същи съд или в различни съдилища
има висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-
късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Намиращата се в материалите
по гр. д. № 684/2024г. на Районен съд – Костинброд идентична искова молба, по която
е образувано гр. д. № 6964/2024г. на СГС, създава в тежест на решаващия състав
задължението служебно да изиска информация относно страните, предмета,
основанието и момента на образуване на производството пред СГС, след което да
извърши преценка за наличието на обективен и субективен идентитет между делата.
Проверката за допустимост на производството предшества проверката за редовност на
исковата молба, като съмнението за съществуването на паралелно производство
между същите страни, на същото основание и за същото искане представлява
обективна пречка пред предприемането на следващите се процесуални действия – по
проверка на редовността на исковата молба, по размяна на книжа и т.н.
Обстоятелствата, на които се основава разглежданият осъдителен иск, касаят
нередовни действия по връчване на служители при Районен съд – Елена и община
Елена, в рамките на производството по гр. д. № 684/2024г. на Районен съд –
Костинброд и бездействие на ответника при обезпечаване развитието на делото в
разумен срок. В хода на настоящото производство не се установиха в условията на
пълно и главно доказване тези твърдения на ищеца. Единствените данни за
осъществени нарушения на процедурата по връчване на книжа се съдържат в
представеното Определение № 228 от 18.03.2025г. по гр. д. 568/2024г. на Районен съд –
Сливен. Изложените в него сведения обаче са свързани с нарушение при връчването
по съвсем различно гражданско дело, образувано пред съвсем различен съд. Отделно
от това, липсва идентичност между твърдяното в исковата молба нарушение на
правилата за връчване и нарушението, констатирано в процесното определение. От
съдържанието на последното се установява, че въпросните служители при РС – Елена
не са изпълнили разпореждане на съда относно връчването на книжа по реда на чл. 47
ГПК /чрез разлепяне на уведомление/, поради което на същите им е наложена глоба.
Същевременно, ищецът навежда твърдения да е нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 3
ГПК, регламентираща забрана документите да бъдат връчвани чрез лица, които са
заинтересовани от изхода на делото и са изрично посочени в писменото изявление до
адресата. Други доказателства в подкрепа на тези фактически твърдения не са
ангажирани, нито са направени доказателствени искания, въпреки указаната от съда
доказателствена тежест. При това положение, следва да се приложат последиците по
чл. 154, ал. 1 ГПК, като се приеме, че недоказаният факт е неосъществил се факт. По
делото не се твърди, нито се установява да е пропуснато, респективно забавено
извършването на други процесуални действия при разглеждането на делото.
4
По аргумент от чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани и юридически лица, от действията, бездействията и актовете
на нейните органи е обективна, има гаранционно-обезпечителен характер и не
предполага виновно поведение на конкретното длъжностно лице. Държавата чрез
своите правозащитни органи отговаря за всички причинени неимуществени вреди от
дейността на органите на съдебната власт при нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Следва да се държи сметка, че някои форми на
морални вреди – включително емоционалното разстройство, поради своето естество не
могат да бъдат предмет на конкретно доказване, като това не би следвало да
възпрепятства присъждане на компенсация, ако съдът счита за разумно и справедливо
да допусне, че на ищеца са причинени вреди, изискващи да бъдат обезвредени /в този
смисъл Решение № 306 от 22.10.2019г. по гр. д. № 4482/2017г. на ВКС, IV г.о.,
Решение№ 272 от 27.01.2020г. по гр. д. № 924/2019г. на ВКС, IV г.о., Решение № 334
от 19.06.2025г. по гр. д. № 3984/2024г. на ВКС, IV г.о., Решение № 245 от 23.04.2024г.
по гр. д. № 1860/2023г. на ВКС, III г.о./.
След съвкупния анализ на събрания доказателствен материал и при отчитане на
гореизложените обстоятелства настоящият състав намира, че производството по гр. д.
№ 684/2024г. по описа на Районен съд – Костинброд е протекло в пределите на
разумния срок, като при разглеждането му не са допуснати процесуални нарушения,
които да накърняват процесуалните права на ищеца или правото му за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съобразно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. От тук се налага
заключение, че са неоснователни и въведените в исковата молба твърдения, че ищецът
е търпял негативни последици от засягане на неимуществената му сфера. Нещо
повече, трудно е да се приеме пораждането на подобни неимуществени вреди /
накърнено чувството на справедливост, безсилие, гняв, обида/, при положение, че към
процесния период е съществувало и е било висящо идентично дело пред Софийски
градски съд.
При тези мотиви, съдът намира, че в настоящото производство не се
установиха предпоставките от фактическия състав по чл. 2б ЗОДОВ, за да бъде
ангажирана имуществената отговорност на държавата за вреди от правозащитните
органи. Исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена в
цялост.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора съобразно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ право на разноски
възниква в полза на ответника. В установения срок не е депозиран списък по чл. 80
ГПК. С отговора на исковата молба Районен съд – гр. Костинброд е поискал
присъждането на разноски. Настоящият състав намира, че в полза на ответника – РС –
Костинброд като юридическо лице не се следват разноски поради следните
съображения: С разпоредбата на чл. 32, т. 3 ГПК е регламентирана правна възможност
юридическите лица да бъдат представлявани от юрисконсулти, респективно служители
с висше юридическо образование. Същевременно както в чл. 78, ал. 8 ГПК, така и чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ е предвидено право на възнаграждение единствено когато
юридическото лице е представлявано от юрисконсулт. Посочените разпоредби не
подлежат на разширително тълкуване и не следва в тях да се включват случаите на
процесуално представителство от съдия или съдебен служител /в този смисъл Решение
№ 260370 от 27.02.2023г. по гр. д. № 14110/2020г. на СГС, Решение № 1044 от
21.02.2025г. по гр. д. № 9010/2024г. на СГС/. В разглежданата хипотеза Районен съд –
Костинброд е представляван от административния си ръководител, който по аргумент
от чл. 169, ал. 1 ЗСВ е съдия.
Мотивиран от гореизложеното, СРС,
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,
срещу Районен съд – Костинброд, с адрес: гр. Костинброд, ул. „Детелина“ № 2 А,
осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
нарушаване правото на разглеждане в разумен срок на гр. д. № 684/2024г. по описа на
Районен съд – Костинброд.
Решението е постановено при участието на Прокуратурата на Република
България като страна, конституирана на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6