РЕШЕНИЕ №
гр.София,
03.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на трети декември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 16038 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство Г.ф., ***,
срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител Г.К.от 18.09.2018 г. по изп.
дело № 20189240400733, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя да бъдат намалени посочените във връчената на 22.08.2018 г.
покана за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя С.Ф.Ш..
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева били прекомерни предвид ниската правна и
фактическа сложност на делото, тъй като той, в качеството си на Г.ф., се явявал
сигурен платец, не бил дал повод за образуване на конкретното изпълнително дело
и не затруднявал събирането на вземанията срещу него.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят С.Ф.Ш., чрез упълномощения адвокат М.оспорва жалбата като
неоснователна, с твърдения, че претендираното възнаграждение е в рамките на
законоустановения минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т.
2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ), тъй като извършените действия били не само
за образуване, но и за процесуално представителство в изпълнителното производство.
Въз основа на изложеното, счита претендираното възнаграждение за дължимо и моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес
на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било
невъзможно същият да бъде намален.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника Г.ф.,
*** за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателя С.Ф.Ш., поради прекомерност до
сумата от 200 лева - дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред
когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и
този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител Г.К., peг. № 924, с
което искането на длъжника Г.ф., *** за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя е оставено без уважение. Произнасянето на съдебния
изпълнител е обективирано в постановление от 18.09.2018 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20189240400733, се установява, че изпълнителното производство е
образувано срещу Г.ф., ***, по молба на С.Ф.Ш., депозирана чрез процесуален представител - адв. Р.М., въз основа на
изпълнителен лист от 30.07.2018 г., издаден по гр. дело № 1175/2017 г. на СГС,
ГО, І-17 състав, за принудително събиране на сумата от 30000 лева - присъдено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.12.2016 г. до окончателното ѝ плащане.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал ЧСИ
Г.К.да извърши цялостно проучване на
имуществото на длъжника и да наложи запори върху всички негови сметки. С
молбата за иницииране на изпълнителното производство, е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между взискателя С.Ф.Ш. и адвокат Р.М., видно от който взискателят дължал
заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Упълномощеният адвокат М.е регистрирана по ДДС, съгласно представено
удостоверение за регистрация от 15.12.2015 г..
До длъжника Г.ф., *** е изпратена покана за доброволно изпълнение, в
която е включена сумата 1190 лева - разноски за адвокатско възнаграждение,
която покана е получена от задълженото лице на 22.08.2018 г., съответно на 30.08.2018
г. длъжникът подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско
възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева. С разпореждане от 18.09.2018
г. ЧСИ Г.К., оставил искането без
уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при
всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
Видно от платежно нареждане от 28.08.2018 г. по сметка на ЧСИ Г.К.е наредено плащане от длъжника за погасяване на цялото
задължение, съгласно изпратената покана за доброволно изпълнение. Не се
установява плащането да е извършено в резултат на някакви предприети
изпълнителни действия.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си
отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване
на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав
намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на
длъжника Г.ф., ***. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител
пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която
взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се
проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, не се
установява от страна на процесуалния представител на взискателя да са
инициирани и извършени други действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане. Паричното притезание на взискателя е удовлетворено чрез плащане от
задълженото лице в срока за доброволно изпълнение, като не се установява по
искане на взискателя срещу длъжника да са предприемани изпълнителни действия
(връчването на покана за доброволно изпълнение не е такова действие). В този
смисъл в производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10,
т. 1 НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на Г.ф.,
*** следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защитата,
осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително
дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по
чл. 10, т. 2 НМРАВ.
По изложените съображения, разпореждането на съдебния изпълнител от 18.09.2018
г., с което е отказано намаляване на определеното в размер на 1190 лева в полза
на взискателя С.Ф.Ш. адвокатско
възнаграждение, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това
възнаграждението се намали до сумата от 200 лева без ДДС или 240 лева с включен
ДДС, която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника Г.ф., ***, разпореждане от 18.09.2018 г. на
частен съдебен изпълнител Г.К.по изп.
дело № 20189240400733, с което са приети
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя С.Ф.Ш. над сумата 240 (двеста и четиридесет) лева до размера
от 1190 (хиляда сто и деветдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.