№ 14243
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20221110124354 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание 432 КЗ срещу „ЗК Л. И.“ АД за
заплащане на сумата от 299.35 лв., представляваща размера на обезщетение за причинени й
имуществени вреди, чието настъпване се намира в причинно-следствена връзка с настъпило
на 03.07.2017г. в гр. С., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване
на исковата молба , до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 12.03.2020 г., е станал участник в ПТП, протекло в гр. С.,, при
което водачът на застрахования при ответника автомобил е нарушил правилата за
движение, вследствие на който му е причинил множество телесни увреждания.
Претендира заплащане на застрахователно обезщетение от ответното дружество,
като, тъй като то било обезпечило деликтната отговорност на виновния водач за настъпване
на процесното ПТП.
Ответникът е подал в законоустановения 1-месечен срок отговор на исковата молба, в
оспорва предявения иск като неоснователен.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищцата е пострадала в резултат на ПТП, причинено от виновно и противоправно поведение
на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач, при
ответното дружество, както и че същата е претърпяла вреди, чиято имуществена стойност
възлиза на сумата от 299,3 лева.
Не съществува спор и относно това, че ищцата е претендирала от ответника заплащане
1
на процесното обезщетение на 11.09.2017г., като в срока за доброволно плащане по чл. 380
КЗ същото не е изплатено на ищцата, а й е заплатено в хода на настоящото производство с
платежно нареждане от 19.07.2022 г., на която дата ищцата е превела сума в същия размер в
полза на ответника.
При така установените обстоятелства съдът намира претенцията за основателна, като
доколкото длъжникът се е освободил от последиците от собствената си забава, превеждайки
сума в претендирания размер по банковата сметка на ищцата, то и искането за присъждане
на законна лихва следва да се отхвърли за периода от 19.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Така направения извод следва от разпоредбата на чл. 95 ЗЗД, съгласно която Кредиторът е в
забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не
даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението
си.
А съгласно чл. 96 ЗЗД, когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него;
ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.
По отменения КЗ застрахователят отговоря за дължимата от делинквента законна
лихва (от момента на настъпване на увреждането – застрахователното събитие) – арг. чл.
227, т. 2 КЗ (отм.), във вр. с чл. 223, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.), а по действащия КЗ
застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря делинквентът, считано 1) от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма, уредена в чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава,
дължими от делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение,
включваща и лихвата за забава на делинквента, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна претенция по
чл. 380 КЗ). В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр.
Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по т. д. № 2466/2018 г. – "Спрямо
договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила,
съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429,
2
ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото
лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по
отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за
разлика от КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума,
лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното
събитие... По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице... След предявяване на претенцията по чл. 498
КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ,
като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:
1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ".
С оглед на изложеното застрахователят дължи на увреденото лице законна лихва от
датата на уведомяването, за която се установи, че е 11.09.2017г. – до 18.07.2022 г. –датата,
предхождаща деня на доброволното плащане,
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса в размер на 25лв., а на неговия процесуален представител да се присъдят
разноски в размер на 300 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на СРС държавна такса от още 25лв. на
основание чл. 77 ГПК.
,Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК Л. И." АД, ЕИК: еик, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
С. ш. по иска с правно основание чл.432 КЗ да заплати на Е. И. Й., ЕГН **********,
сумата от 299.35 лв., представляваща заместващо обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП,, протекло на 03.07.2017г с участието на лек автомобил с рег.
3
№ № и лек автомобил с рег. № №, ведно със законната лихва от11.09.2017г. до 18.07.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва от .. 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането., както и разноски за държавна такса в общ размер
от 25 лв.
ОСЪЖДА ЗК Л. И." АД, ЕИК: еик да заплати на адв. В. О. на основание чл. 36,
ал. 2 ЗАдв разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв.
ОСЪЖДА Е. И. Й., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 7 ГПК в полза на
СРС държавна такса в размер от още25 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4