Р Е Ш Е Н И Е
02.04.2021г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Деветнадесети ноември 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 392 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл. 344, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда.
В исковата си молба Ц.Г. ***, със
съдебен адрес:***- чрез адвокат П.М. от ПзАК, срещу „К.Т.Б.“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление:***, Индустриален парк „Оптикоелектрон“, твърди, че на
05.03.2019 г. е сключен трудов договор №07/2019 г., между работника Ц.Р. и
работодателя „К.Т.Б.“ ЕООД, който договор е сключен за неопределено време, по
смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. В исковата молба се сочи, че ищецът е
изпълнавал длъжността „*************“ с
месторабота - производствен цех в гр. Панагюрище, Индустриален парк
„Оптикоелектрон“, докато със Заповед № 14/17.10.2019 г. на Л М – представляваща
Управителя на дружеството-ответник, трудовото му правоотношение не е
прекратено. Според исковата молба, с Решение №52/25.03.2020 г. постановено по
гр. дело №894/2019 по описа на Районен съд-Панагюрище, е признато за незаконно
уволнението на ищеца и същият е възстановен на заеманата от него длъжност.
Ищецът твърди, че на 16.06.2020 г. му е връчено писмо-съобщение по реда на
чл.345 от КТ, съгласно което, съдът го уведомява, че в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, Р. има право да се яви на работа. Съгласно исковата
молба, на 24.06.2020 г. в 08,30ч., Р. се явил на работното си място, където
работил като ************* до незаконното му уволнение и в присъствието на
двама свидетели връчил на длъжностното лице – Л Д М , съобщението по смисъла на
чл. 345 от КТ. В исковата молба се сочи също, че именно М е упълномощена да извършва като работодател
всички дейности по управление на
персонала на „К.Т.Б.“ ЕООД, съгласно Заповед № 07-0/01.07.2017 г. на В Ю М–
Управител на дружеството-ответник. Ищецът сочи, че М е отказала да изпълни съдебното решение и да
издаде заповед за възстановянане на длъжността, като е посочила, че Р. вече е
уволнен съ Заповед № 21-К-2020/11.06.2020 г., издадена от нея на основание чл.325,
т.2 от КТ – понеже Р. не се е явил да заеме длъжността, на която е бил
възстановен със същото решение. Ищецът Р. твърди, че мотивите на заповедта са
незаконосъобразни, понеже чл. 325, ал. 2 от КТ предвижда прекратяване на
трудовия договор, когато уволнението на работника или служителя бъде признато
за незаконно и същият бъде възстановен на предишната му работа от съда, но не
се яви да заеме длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Сочи, че в
писмото-съобщение по смисъла на чл.345 от КТ му е връчено 16.06.2020 г., като
му е определен законов период за правомерно явяване при работодателя и заемане
на предишната работа – от 16.06.2020 г . до 30.06.2020 г., а датата на издаване
на процесната заповед – 11.06.2020 г. сочи, че тя е издадена преди да започне
да тече срокът по чл.345 от КТ. В исковата молба се твърди, че към датата на
издаване на заповедтта не е възможна констатация за неявяване на Р. в срока по
чл. 345 от КТ, тъй като този срок още не е започнал да тече и в този смисъл
фактите в хипотезите на чл.325, ал. 2 от КТ прави незаконосъобразна и подлежаща
на отмяна, процесната заповед.
Ц.Г.Р.
моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ,
да признае за незаконно уволението на ищеца със Заповед № 21-К-2020/11.06.2020
г.
Моли, да бъдат допуснати двама души свидетели, при режим на довеждане, в
открито съдебно заседание, за доказване на обстоятелството – явяване на ищеца Р.
на 24.06.2020 г. в цеха на „К.Т.Б.“ ЕООД, ***, Индустриален парк
„Оптикоелектрон“, връчване на Л М на съобщение
по чл.345 от КТ и изх.№ ГД 894/2019 г от описа но Районен съд –
Панагюрище и недопускане на ищеца Р. до работа.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства в копие: Решение № 52/25.03.2020
г., постановено по гр. дело № 894/2019 г. по описа на Районен съд-Панагюрище;
Уведомително писмо изх. № ГД 894/08.06.2020 г. по описа на Районен съд
Панагюрище; Заповед № 07-О/01.07.2017 г.
на управителя на дружеството-ответник; Заповед № 21-К-2020/11.06.2020 г. на Л М
– упълномощено лице; Извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние
на дружеството-ответник.
В законоустановения срок ответното дружество „К.Т.Б.“ ЕООД представят
писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че считат настоящия иск за
недопустим, поради липса на предмет и правен интерес от воденето на настоящия
спор. Според писмения отговор, Заповед № 21-К-2020/11.06.2020 г. на „К.Т.Б.“
ЕООД е отменена от работодателя на 30.06.2020 г. със Заповед №
22-К-2020/30.06.2020 г., вследствие на което трудовото правоотношение по Трудов
договор № 7/05.03.2019 г. е било възстановено, но поради неизявяване на желание и поради липса на
готовност от страна на Ц.Р. за започване на извършваната от него преди
незаконното уволнение работа, в срока по чл. 345, ал.1 от КТ, считано от
16.06.2020 г. до 30.06.2020 г., в установеното за ищеца работно време от 8,00
до 16,30 ч., Л М е издала Заповед № 23-К-2020/30.06.2020 г., с която
законосъобразно е прекратила трудовото правоотношение с ищеца, като двете
заповеди са изпратени по пощата на Р. с обратна разписка на 17.07.2019
Ответното дружество считат искането на ищеца за обявяне на Заповед
№21-К-2020/11.06.2020 г. за незаконосъобразно и безпредметно, тъй като същата е
отменена на 30.06.2020 г. от самия работодател, но неявяването на работа на Р.
в срока до 30.06.2020 г., в установеното работно време, е довело до издаването
на Заповед № 23-К-2020/30.06.2020 г., с
която Л М законосъобразно е прекратила трудовото правоотношение с ищеца.
Ответниците твърдят, че неправилно е изложеното в исковата молба, че М е отказала възстновяване на работа на Р. преди
незаконното му уволнение с мотива, че вече го е уволнила със Заповед №
21-К-2020/11.06.2020 г., тъй като последната не е предпиемала действия или
извършвала отказ от възстановяване на работа на ищеца, поради обстоятелството,
че същият нито е изявил желание за започване на работа, нито се е явил в
готовност за извършване на трудовите си задължения в срока по чл.345, ал. 1 от КТ, считано от датата на получаване на уведомление – 08.06.2020 г. Ответниците
сочат още, че на 24.06.2020 г. явяването на Ц.Р. в „К.Т.Б.“ ЕООД не е имало
отношение към заявяване на желание за започване на работа, тъй като на същата
дата Р. се явил с цел да получи удостоверение за получени доходи, необходими му
пред Дирекция „Социално подпомагане“- Панагюрище, като същевременно е уведимил М
за връченото му на 16.06.2019 г. уведомление от Районен съд
Панагюрище по реда на чл.345, ал.1 от КТ, но не го е предоставил на М .
Съгласно писмения отговор на исковата молба, това уведомление е следвало да
бъде представено от Р. на прекия му ръководител или на управителя на „К.Т.Б.“
ЕООД, което не е направено нито лично от ищеца, нито чрез М , на която това
уведомление не е представено. Сочи се, че Р. се явил на 24.06.2020 г. в
дружеството-ответник без задължителните за работниците работно облекло и
работни обувки, което също свидетелства, че ищецът не е бил в готовност да
извърши трудовите си задължения и не е дошъл с намерението да започне работа.
„К.Т.Б.“ ЕООД молят съда да бъде отхвърлен, като недопустим е
неоснователен, предявеният от Ц. Г.Р.
иск за обявяването на уволнението му за незаконно.
В случай, че съдът приеме иска на Р. за допустим, молят да бъдат допуснати
в режим на довеждане в открито съдебно заседание, двама души свидетели, които
ще установяват явяването на ищеца на работното му място на 24.06.2020 г. във
връзка с получаване на удостоверение за получени доходи, необходимо да му
послужи пред Дирекция „Социално подпомагане“- Панагюрище, без явно изявяване на
воля за започване на работата, извършвана от него преди незаконното уволнение,
както и неявяването му на работното му място през периода 16.06.2020 г . до
30.06.2020 г. в рамките на работното му време; Липсата на отказ от страна на Л
М за възстановяване на Ц.Р. на работа и явяването на ищеца на работното му
масто без работно облекло и работни обувки.
Представят следните писмени доказателства в копие: Удостоверение изх. №
42/24.06.2020 г. издадено от дружеството-ответник; Заповед №
22-К-2020/30.06.2020 г.; Заповед № 23-К-2020/30.06.2020 г.; Известие за
доставяне от 17.07.2020 г.
В открито съдебно заседание, редовно призован, ищецът Ц.Г.Р. не се явява. Вместо него се явява процесуалният му
представител – адвокат П.М. от Пазарджишка АК.
Ответното дружество, редовно призовани, не изпращат процесуален
представител. Депозирано е писмено становище.
По делото е прието Решение № 52/25.03.2020г., постановено по гр. дело №
894/2019г. по описа на Районен съд Панагюрище, от което се констатира, че
уволнението на ищеца Р. е признато за незаконно, същият е възстановен на
заеманата от него длъжност „*************” и ответното дружество са осъдени да
му заплатят обезщетение за времето, през което е останал без работа.
Съгласно Уведомително писмо изх. № ГД 894/08.06.2019г., издадено от Районен
съд Панагюрище, ищецът Р. е уведомен, че е възстановен на заеманата от него
длъжност в „К.Т.Б.” ЕООД, като в двуседмичен срок от получаване на това
уведомление, Р. има право да заеме длъжността си при ответниците.
По делото е приета Заповед № 07-О/01.07.2017г., от която се констатира, че
управителят на ответното дружество- В Ю М, е натоварил Л Д М , на длъжност
„Специалист ТРЗ” да сключва трудови договори, както и Допълнителни споразумения
към тях с работници и служители на дружеството, да управлява и разпределя работното им време, да води
дисциплинарни преписки, да налага дисциплинарни наказания, без ограничения,
като оформя и подписва всички необходими за целта документи.
От приложената по делото Заповед № 21-К-2020 от 11.06.2020г. на упълномощеното
лице от управителя на дружеството-ответник- Л М , се установява, че на
основание чл. 325, ал.2, от КТ, поради неявяване на работа на възстановения
съгласно съдебно решение № 52/25.03.2020г. Ц.Г.Р., трудовото му
правоотношение по Трудов договор №
7/2019г., е прекратено. Посочено е, че ако Р. дължи връщането на зачислени
инструменти или други активи, собственост на ответното дружество и не ги върне
своевременно, те следва да му бъдат удържани от дължимото обезщетение.
Видно от приетото по делото Удостоверение изх. № 42/24.06.2020г., е, че за
периода месец април 2019г. до месец май 2020г., включително, ищецът Р. е
получил трудово възнаграждение в размер на 10155,87лв. и обезщетение за
временна нетрудоспособност в размер на 195,14лв.
По делото е приета Заповед № 22-К-2020/30.06.2020г., на упълномощената от
управителя на ответното дружество Л М , от която се констатира, че с тази
заповед е отменена Заповед № 21-К-2020 от 11.06.2020г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца Р. и това правоотношение е възстановено на
основание уведомлението на Районен съд Панагюрище, че Р. е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност.
Съгласно последващата Заповед № 23-К-2020/30.06.2020г. трудовото
правоотношение на ищеца с ответниците е прекратено, поради неявяването му на
работа след връчено уведомление за възстановяване на работа от 08.06.2020г.,
получено от ищеца Ц.Р. на 16.06.2020г.
По делото е представено Удостоверение за доставяне от 17.07.2020г., от
което се установява, че на тази дата Р. е получил, съгласно отбелязването на
ответното дружество „Заповед за заличаване и Заповед за прекратяване”.
Съдът
счита предявеният от ищеца Ц.Р. иск за обявяване за незаконно уволнението му от
ответното дружество по реда на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за неоснователен и
същият следва да бъде отхвърлен.
С
уважаване на иска по реда на чл. 344, ал.2 от КТ, за ищеца
възниква потестативното право да се върне на предишната работа, с чието
упражняване ще се възстанови трудовото правоотношение по начина, по който е
съществувало преди незаконосъобразното му прекратяване. Ето защо искът по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ има особена значимост за правната защита на работника или
служителя като икономически по-уязвимата страна в едно трудово правоотношение.
Посредством
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ,
се извежда изводът, че постановяването на конститутивно съдебно решение, с
което се уважава искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, не завършва сложния
фактически състав на възстановяване на уволнения работник или служител.
Конститутивният ефект на постановеното решение е обусловено от настъпването на
едно условие – възстановеният работник или служител да се яви, за да заеме
предишната си работа, в двуседмичен срок от получаване на съобщението по реда
на чл. 345, ал. 1 КТ.
Пропускането
на двуседмичния срок без уважителна причина ще преклудира възможността за
възстановяване на трудовото правоотношение и ще създаде предпоставки за
настъпване на прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 2, предложение
второ КТ.
По делото безспорно се установи, че с Решение № 52/25.03.2020г.,
постановено по гр. дело № 894/2019г. по описа на Районен съд Панагюрище, с
което уволнението на ищеца Р. е признато за незаконно, същият е възстановен на
заеманата от него длъжност „*************” и ответното дружество са осъдени да
му заплатят обезщетение за времето, през което е останал без работа.
Въз основа на влязлото в сила решение на Р. е изпратено Уведомително писмо
изх. № ГД 894/08.06.2019г., издадено от Районен съд Панагюрище и получено от
ищеца на 16.06.2020г., същият е уведомен, че в 14- дневен срок от връчването
следва да се яви и да заеме длъжността в ответното дружество, на която е
възстановен. Това, съгласно датата на връчване на уведомлението по реда на чл. 345,
ал.1 от КТ е 30.06.2020г.
По делото не се събраха никакви доказателства, че Р. е предприел каквито и
да било действия за заемането на длъжността, на която е възстановен. Установи
се само, че шест дни преди изтичането на визирания в чл.345, ал.1 от КТ срок-
на 24.06.2020г., Р. не е направил постъпки за заемане на длъжността „*************”
в ответното дружество. Установи се, че той се е явил, за да се снабди с
удостоверение за получените от него доходи от трудови възнаграждения за една
година назад, но не се установи какви действия е предприел и как е манифестирал
своето желание да заеме длъжността, на която е бил възстановен. Не се установи какви действия е предприел работодателят, за да го
възстанови или да откаже да го стори на датата 24.06.2020г.
По делото се представиха доказателства, че упълномощеното от управителя на
„К.Т.Б.”ЕООД лице- Л М , е отменила процесната заповед № К- 21-2020/11.06.2020г.,
с която е прекратила трудовото правоотношение с Р. и го е възстановила на
работа със Заповед № К-22-2020/30.0.6.2020г., но поради неявяването му за
изпълнение на служебните му задължения по длъжностната характеристика на
длъжността „*************”, трудовото правоотношение с Ц.Р. е прекратено с
последваща заповед № К-23-2020/30.06.2020г., в края на законово определения 14-
дневен срок- на 30.06.2020г.
Съдът констатира, че се обжалва заповед, която работодателят сам е отменил
като незаконосъобразна, поради което счита, че следва да отхвърли предявеният от
Р. иск за отмяната на заповед № К- 21-2020/11.06.2020г.
С оглед изхода на делото, съдът счита, че на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
следва да осъди ищеца Ц.Р. да заплати на ответното дружество сторените съдебно
–деловодни разноски в размер на 640,00 лв.- за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Панагюрския районен съд, на основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от Ц.Г.Р., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат П.М. от
ПзАК, срещу „К.Т.Б.“ ЕООД, с ЕИК – **********, със седалище и адрес на
управление:***, Индустриален парк „Оптикоелектрон“, представлявано от
управителя В Ю М, иск на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване за
незаконно уволението на ищеца със Заповед № 21-К-2020/11.06.2020 г. на
ответното дружество.
ОСЪЖДА Ц.Г.Р., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат П.М. от
ПзАК, да заплати на „К.Т.Б.“ ЕООД, с ЕИК – **********, със седалище и адрес на
управление:***, Индустриален парк „Оптикоелектрон“, представлявано от
управителя В Ю М сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на
640,00лв. (шестстотин и четиридесет лева) - за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че
същото е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: