№ 192
гр. Горна Оряховица, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-Караиванова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско
дело № 20244120101803 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът Д. П. К. твърди, че на 29.04.2024 г. лек автомобил марка
„******“, модел „*******“, с рег.№ ********* се движил в гр. ******, по ,ул.
******** в посока от КАТ – Велико Търново към с.******. На ул.***** № ***
до Гробищен парк спрял за престой най-дясно на платното за движение, след
което автомобилът потеглил с маневра завиване наляво с цел да направи
обратен завой, но без да пропусне движещия се по път с предимство
мотоциклет марка „******“, модел „********“, управляван от ищеца, в
резултат на което последвал удар между превозните средства в предната челна
част на мотоциклета и предна лява част на автомобила. Твърди се, че от удара
ищецът изпаднал от мотоциклета и получил оток и леко изразен оток на шията
двустранно и отзад, ограничен обем на движение в шията, оток и хематом на
дясно рамо 10/14 цм., хематом и оток под дясна лопатка лумбално15/20
см.,хематом с неясниочерания на седалището, оток и хематом под пъпа,
слизащ и в скротума двустранно, скротума бил увеличен и моравосин,
хематом на пениса, множество охлузвания на двете длани и пръсти,
охлузване, оток и хематом на дясно коляно 12/18 см., слизащ към
подбедрицата, препателарен бурсит на ляво коляно, оток и хематом на ляв
глезен странично 6/10 см., фрактута на патела, препателарен суперфициален
бурсит. Твърди се, че ищецът бил в отпуск поради временна
неработоспособност от 30.04.2024 г. до 02.06.2024 г. Сочи, че периодът на
възстановяване бил труден и болезнен, а ищецът преживял и продължава да
1
търпи негативни изживявания в следствие на произшествието – страх от
безплодие, постоянен стрес и психически дискомфорт. Твърди се, че във
връзка с лечението бил проведен ЯМР, за което била заплатена такса 350 лв. и
били закупени медикаменти на стойност 105.62 лв. – „*****“ за 6,62 лв.,
„*****“ за 70,50 лв. и „*******“ за 10,89 лв. Твърди се, че за причинени вреди
от управлението на лек автомобил марка „******“, модел „*******“, с рег.№
********* бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника "Застрахователна компания Лев инс" АД с период
на застрахователно покритие до 27.10.2024 г. Сочи се, че по претенция на
ищеца, ответникът образувал щета № 0000-1000-04-24-7382/13.05.2024 г., като
с уведомително писмо от 26.08.2024 г. ответникът отказал определил
обезщетение за претърпени от пътнотранспортното произшествие (по-долу
ПТП) неимуществени вреди в размер на 1 200 лв., което се счита за по-ниско
от дължимото. Претендира заплащане на обезщетение от 12 000 лв. за
претърпени от произшествието неимуществени вреди и от 455,62 лв. – за
претърпени имуществени вреди, заедно с лихва за забава от деня на
уведомяването за ПТП, сторените в производството разноски и адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2ЗАдв.
Ответникът "Застрахователна компания Лев инс" АД признава, че е
страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
твърдяното от ищеца съдържание, както и че ищецът е отправил писмена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от
ПТП вреди на 13.05.2024 г. Посочва, че дружеството определило
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди – 1200 лв. и за
имуществени вреди – 105,62 лв. Оспорва ищецът да е получил всички описани
травми в резултат от ПТП. Счита, че претенцията е завишена по размер и не
отговаря на критерия за справедливост. Моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на ответника на сторените разноски. Възразява за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 172/29.04.2024 г. и акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 1271304/29.04.2024 г. на ОДМВР – Велико Търново се
установява, че след като лек автомобил марка „******“, модел „*******“, с
рег.№ ********* спрял за престой най-вдясно от платното за движение на
ул.***** № *** до Гробищен парк в гр. ******** в посока към с.******,
потеглил, предприемайки маневра завиване в обратна посока (към гр.
********), без да пропусне попътно движещия се от лявата му страна (към
с.******) мотоциклет марка „******“, модел „********“, рег. № ********,
управляван от ищеца. При удара били причинени деформации в предна
странична лява част на автомобила и предна и дясна част на мотоциклета.
Пристигналите на мястото на ПТП служители на полицията констатирали, че
2
ищецът е получил открити рани на по китката, дланта и коляното.
Фактическите изводи относно времето, мястото и начина настъпването
на ПТП, както и участвалите превозни средства и водачите им, съдът основа
на съвкупната преценка на писмените доказателства. Протоколът за ПТП
съставлява официален свидетелстващ документ и като такъв съгласно чл.179,
ал.1 ГПК се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в
него непосредствено възприети от длъжностните лица факти и извършените
от и пред тях действия, без ответникът, на когото документът се
противопоставя, да е оспорил истинността му. Така той съставлява
доказателство за възприетото от пристигналите на мястото на произшествието
полицейски служители – местоположението на двете превозни средства,
видимите деформации по тях и травмите на ищеца. Не се спори, че
ответникът е предложил сключване на споразумение за заплащане на
застрахователно обезщетение, поради което извънсъдебно е признал
настъпването на твърдяното от ищеца ПТП. Пред съда ответникът също не
оспорва механизма на настъпване на ПТП, като с молба от 27.11.2024 г.
уточнява, че възражението му, че не всички вреди са резултат от виновното
поведение на водача на лекия автомобил, не касае съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, а липса на причинна връзка между вредите и
ПТП.
Съгласно лист за преглед на пациент в КДБ/ЦО на МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ АД и свидетелските показания, ищецът бил откаран с
линейка в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД където било констатирано
наличие на охлузни рани по двете длани, дясно коляно и липса на видими
травми на скротума, за каквато болка съобщавал ищеца. Било назначено
провеждане на графия на длани, коляно, гривнена става и бял дроб, след което
бил освободен за домашно лечение. Свид.Г. – майка на ищеца, посочва, че
вечерта на инцидента, след като се върнал от болницата, ръцете и кракът на
ищеца били бинтовани, а свид.В. – приятел на ищеца – че същата вечер е
видял неговите охлузвания по шията и рамото, а ищецът се оплакал от болка в
тестисите и двата крака.
На следващия ден бил извършен преглед от д-р Б. Г. в „ДКЦ“ ЕООД –
Горна Оряховица, при който съгласно медицинско свидетелство №
283/20.04.2024 г. и амбулаторен лист № 241210033ВВА/30.04.2024 г., било
констатирано наличие на оток и леко изразен оток на шията двустранно и
отзад, ограничен обем на движение в шията, оток и хематом на дясно рамо
10/14 см., хематом и оток под дясна лопатка лумбално15/20 см.,хематом с
неясни очертания на седалището, оток и хематом под пъпа, слизащ и в
скротума двустранно, скротума бил увеличен и моравосин, хематом на
пениса, множество охлузвания на двете длани и пръсти, охлузване, оток и
хематом на дясно коляно 12/18 см., слизащ към подбедрицата, препателарен
бурсит на ляво коляно, оток и хематом на ляв глезен странично 6/10 см. Бил
издаден болничен лист № Е20241521384/30.04.2024 г. за отпуск поради
временна неработоспособност в периода 30.04.2024 г. – 13.05.2024 г. при
3
режим на лечение „домашен-амбулаторен“. Видно от болничен лист №
Е20241521523/13.05.2024 г., отпускът на ищеца бил продължен до 02.06.2024
г.
От показанията на свид.Г. се установява, че в началото на
възстановителния период ищецът ходил на превръзки в болницата, а в
последствие ги правили вкъщи. Ищецът приемал предписаните му
болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти. Братовчедка на
свидетелката посещавала дома им за да прави на ищеца масажи и да му
помага с рехабилитация. Около една седмица той носил наколенка с дупка на
коляното, а след я заменил с шина, която носил три-четири седмици. В
началото на възстановителния период, ищецът не е могъл нормално да ходи до
тоалетната, тъй като имал болки в тестисите, нито да се къпе, защото не е
трябвало да мокри превръзките. Свидетелката му помагала при обличане, тъй
като и двете му ръце били бинтовани около две седмици. Свидетелката
установява, че ищецът се върнал на работа след изтичане на болничния, но все
още куцал с десния крак.
На 04.06.2024 г. било проведено магнитно резонансно изследване на
дясна колянна става в „ДКЦ Св.Пантелеймон“ ООД – гр.Плевен, за което били
заплатени 350 лв. (фактура № **********/04.06.2024 г.). При него се
установила фрактура на пателата без дислокация и препателарен
суперфициален бурсит. Видно от фактура № **********/10.06.2024 г. и
фискален бон от 10.06.2024 г. на посочената дата ищецът закупил „*****“ за
6,62 лв., „*****“ за 70,50 лв. и „*******“ за 10,89 лв.
На 06.12.2024 г. бил проведен нов преглед на ищеца, при който бил
установен лек оток в областта на дясна колянна става и дясно бедро,
повишена температура в областта на дясна колянна става, палпаторна болка в
областта на сравните цепки на дясна колянна става и щадяща десния крак
походка. При измерване се установила разлика от 3,5 см между двете бедра.
Била предписана криотерапия, лечение с нискочестотни магнитно поле и
лечение със средночестотни токове, които терапии свид.Г. установява, че
ищецът провежда.
Съгласно заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза на
29.04.2024 г. и в резултат от удар с или между тъпи твърди предмети на места
с косо действие, ищецът получил оток на шията с ограничени и болезнени
движения, оток с кръвонасядане на дясно рамо, оток с кръвонасядане в поясна
област, кръвонасядане по седалището, оток с кръвонасядане по предна
коремна стена, скротума и пениса, охлузвания по двете длани и пръсти,
охлузване с оток и кръвонасядане на дясно коляно и подбедрица, оток с
кръвонасядане на ляв глезен, закрито счупване на дясна патела /капачка/ на
колянна става с възпаление на ставната капсула. Травматичните увреждания
на шията, китките, поясната област, корема, скротума и пениса причинили
болки и страдания със среден интензитет, продължили около 20 дни, а
травмата на дясното коляно – значителни по сила болки през първите 15-20
4
дни, а след това – постепенно затихващи с обща продължителност около 2
месеца. При изслушването си, вещото лице уточнява, че травмата на дясното
коляно е най-тежката от получените, тъй като има счупване на пателата.
Посочва, че възпалението на ставната капсула не е усложнение, а е пряк
резултат от счупването. При извършения за нуждите на експертното
изследване преглед на 05.12.2024 г. на дясното коляно се установили два
тъмнокафяви белега от зараснали охлузни рани с размери по 4/5 см. всеки и
субективни оплаквания от болки и прищракване при тежки физически
натоварвания и промяна в климата. При изслушване на заключението, вещото
лице изяснява, че в проведения на следващия ден преглед, обективиран в
амбулаторен лист № 24341107FD0F/06.12.2024 г., не са установени различни
констатации и допълва, че разликата в размерите на двата крака се дължат на
отока, който се появява и спада в резултат от климатичните условия и
физическите натоварвания. Допълва заключението с това, че отокът ще
преустанови да се появява по този начин след около година – година и
половина, а преходните болки вероятно ще останат постоянни. Съгласно
задача № 6 от заключението, закупените медикаменти и проведения ЯМР
били необходими за лечението и възстановяването на ищеца от получените
травми.
Свидетелите Г. и В. установяват, че ищецът бил любител на моторите и
притежавал мотор от около 3-4 години. До случилото се не е нямал никакви
инциденти, макар, че бил екстремен шофьор и с мотор, и с лек автомобил.
Докато ищецът се възстановявал, свид.В. го посещавал в дома му и ищецът
говорил основно за случилото се. Споделял му, че при инцидента е можело да
загине и бил уплашен от това какво е можело да се случи. Около един месец
след ПТП е започнал да кара отново мотор. Свид.В. посочва, че след
инцидента ищецът е доста по-предпазлив шофьор, кара по-бавно и е по-
спокоен. Ищецът е споделял на свид.В. и притесненията си, че няма да може
да изпълнява работата си като водач на пожарен автомобил след инцидента,
защото ще се налага да щади крака си.
Изложените до тук изводи за причинените на ищеца увреждания,
лечението, възстановяването и състоянието му, съдът изгради въз основа на
показанията на свидетелите, на писмените доказателства и заключението по
съдебно-медицинската експертиза. В така очертаната доказателствена
съвкупност липсват каквито и да е противоречия. Роднинската връзка между
ищеца и свидетелката Г., както и дългогодишните му приятелски отношения
със свид.В. създават вероятност за заинтересованост у свидетелите от изхода
на делото в полза на ищеца. Това не може отнапред да изключи
достоверността на техните показания, защото процесуалният закон нито
забранява такива лица да бъдат разпитани като свидетели, нито съществува
легална пречка въз основа на техните показания да бъдат приети за
установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява
заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Съгласно
чл.172 ГПК в такава хипотеза съдът е задължен да прецени достоверността на
5
показанията чрез цялостна съпоставка с всички останали доказателства по
делото, при отчитане на възможната необективност на свидетелите. В случая
свидетелите излагат обстоятелства, които непосредствено са възприели както
във връзка със състоянието на ищеца веднага след освобождаване от
болницата, така и относно процеса на лечение и възстановяване и
емоционалното му състояние. Свидетелите изрично заявяват незнание на
определени обстоятелства (напр. свид.Г. – какви точно медикаменти е
приемал ищеца, свид.В. – какво са казали на ищеца в болницата), че за дадени
факти знае от ищеца (напр. свид.Г. – какво е правено на ищеца след инцидента
в болницата, свид. В. – оплакванията му), както и обстоятелства, които не
ползват ищеца (напр. свид.Г. – че е започнал да кара мотор и не се е отказал от
това, свид.В. – че ищецът е екстремен шофьор). Това сочи на добросъвестно
изпълнение на задължението за излагане на всичко, което свидетелите знаят и
за което имат непосредствени възприятия. В показанията на всеки от
свидетелите не са налице вътрешни противоречия, нито несъответствие с
останалия доказателствен материал, в т.ч. и помежду им, доколкото описаната
хронология на лечението е изцяло съответна на писмените доказателства и
заключението по експертизата. Така след преценката по чл.172 ГПК, съдът не
намира основание да заключи, че заинтересоваността на двамата разпитани
свидетели е повлияла на достоверността на показанията им.
Между страните не е спорно, че за причинени вреди от управлението на
лек автомобил марка „******“, модел „*******“, с рег.№ ********* била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
с период на застрахователното покритие, включващ 29.04.2024 г. Безспорно е
също, а и от застрахователна претенция вх.№ 4664/13.05.2024 г. и
кореспонденция по електронна поща се установява, че по предявената от
ищеца застрахователна претенция, на 23.08.2024 г. и 26.08.2024 г. ответникът
предложил сключване на споразумение за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди първоначално от 1 000 лв., а в
последствие – 1 200 лв., както и 105,62 лв. – за имуществени вреди, които
били отказани от ищеца на същите дати.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение от застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на увредено лице. Уважаването му е предпоставено
на първо място от установяване на съществуването на действително
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника за причинени вреди от управлението
на лек автомобил марка „******“, модел „*******“, с рег.№ ********* с
период на застрахователното покритие, включващ 29.04.2024 г. и на следващо
– осъществяване на твърдяното застрахователно събитие (възникнало вземане
на ищцата срещу застрахования на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД) –
установяване, че телесните увреждания на ищеца са настъпили на 29.04.2024
6
г., в гр. ******, по ,ул. ******** № 5 до Гробищния парк в резултат от удар на
управлявания от него мотоциклет марка „******“, модел „********“, от лек
автомобил марка „******“, модел „*******“, с рег.№ *********, който
предприел маневра завой на ляво с цел обръщане в обратна посока без да
пропусне движещия се с предимство мотоциклет; че телесните увреждания
наложили дълъг и болезнен период на възстановяване; че ищецът бил в отпуск
поради временна неработоспособност от 30.04.2024 г. до 02.06.2024 г.; че във
връзка с лечението бил проведен ЯМР, за което била заплатена такса 350 лв.;
че лечението изисквало и били закупени медикаменти на стойност 105.62 лв. –
„*****“ за 6,62 лв., „*****“ за 70,50 лв. и „*******“ за 10,89 лв.; че поради
уврежданията изпитал болки и страдания, негативни преживявания, страх от
безплодие, стрес и психически дискомфорт.
Страните не спорят, а и установеното от фактическа страна
безпротиворечиво установява първата от посочените предпоставки –
съществуване на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, причинени от управлението на лек автомобил марка
„******“, модел „*******“, с рег.№ ********* с период на застрахователното
покритие, включващ деня на произшествието.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод, че действията
на водача на лекия автомобил съставляват непозволено увреждане. Съгласно
чл.38, ал.1 и ал.2 ЗДвП завиването в обратна посока се извършва наляво от
най-лявата пътна лента по посока на движението, а водачът е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Чл.38, ал.3 ЗДвП
въвежда изключение от посочените правила при недостатъчна широчина –
маневрата може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне, освен
насрещно движещите се, и попътно движещите се от лявата му страна пътни
превозни средства. В случая водачът на автомобила е започнал маневрата с
движение наляво от най-дясната част на платното за движение, но не е
пропуснал попътно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца, с което
нарушил посоченото по-горе правило. Несъответствието между дължимото и
осъщественото негово поведение, го определя като противоправно. Вината на
водача съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се явява установена от презумпцията.
В резултат на това поведение на водача на автомобила и последвалия
от него удар между двете превозни средства, на ищеца са причинени телесни
увреждания, изразяващи се в оток на шията с ограничени и болезнени
движения, оток с кръвонасядане на дясно рамо, оток с кръвонасядане в поясна
област, кръвонасядане по седалището, оток с кръвонасядане по предна
коремна стена, скротума и пениса, охлузвания по двете длани и пръсти,
охлузване с оток и кръвонасядане на дясно коляно и подбедрица, оток с
кръвонасядане на ляв глезен, закрито счупване на дясна патела /капачка/ на
колянна става с възпаление на ставната капсула. Непосредствено след
инцидента полицейските служители са възприели нараняванията по китките,
дланите и колената, а двамата свидетели – че ръцете и коляното били
7
превързани в болницата, ищецът имал наранявания по врата и рамото и болки
в теститсите. Съдебно-медицинската експертиза сочи уврежданията на ищеца
като резултат от удар с или между тъпи твърди предмети на места с косо
действие, които могат да бъдат причинени при произшествието.
Заключението, заедно с показанията на всички свидетели и представената
медицинска документация съвкупно установяват, че травматичните
увреждания са непосредствен резултат от удара, причинен от
противоправното поведение на водача на застрахования автомобил, а
възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни и несъответни
на установеното. Ответникът признава, че закупените от ищеца медикаменти
са били необходими във връзка с лечението му. Според свидетелските
показания ищецът продължил лечението си в ******* поради продължаващи
болки и оток в дясното коляно, а ЯМР е проведен именно на дясна колянна
става. Според заключението по съдебно-медицинската експертиза ЯМР също
бил нужен за провежданото лечение, доколкото именно с него е установено
счупването. По тази причина и оспорения от ответника разход е извършен
като пряка последица от ПТП.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че ищецът има срещу
виновния водач вземане по чл.45, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществените вреди, причинени му от произшествието. Предвид това, че
искът се явява доказан по своето основание, на разглеждане следва да се
постави въпросът за неговия размер.
Размерът на паричната стойност на заместващото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост въз
основа на обективните обстоятелства във връзка с телесното увреждане и
последиците от него (т. II на Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на
ВС). Така в случая съобразими при определянето на размера на
обезщетението са вида и характера на телесната повреда (отоци и
кръвонасядания в областта на шията, дясно рамо, поясна област, седалището,
предна коремна стена, скротума и пениса, охлузвания по двете длани и
пръсти; охлузване с оток и кръвонасядане на дясно коляно и подбедрица и ляв
глезен, закрито счупване на дясна патела на колянна става с възпаление на
ставната капсула), продължителността на търпенето и интензивността на
болките и страданията (за всички телесни увреждания, освен това на дясно
коляно – около 20 дни със среден интензитет, а травмата на дясното коляно –
около 2 месеца със значителни по сила болки през първите 15-20 дни;
продължаващи отоци на мястото на счупването при физическо натоварване и
климатични промени, които ще отшумят окончателно след една година –
година и половина); обстоятелствата, при които е причинена телесната
повреда и характера на противоправно поведение на делинквента
(изключително в резултат от нарушаване на правилата за движение по
пътищата от страна на делинквента, непредвидимо и непреодолимо за ищеца,
който се движил направо); възрастта на пострадалия (на 28 навършени години
към момента на инцидента); отражението на физическите последици от
8
деянието (ограничени и болезнени движения в шията, болки в тялото и
крайниците, накуцваща и щадяща десния крак походка); отражението на
деянието върху обичайния начин на живот, поведението в свободното време и
в професионален план (невъзможност за къпане поради превръзките;
затруднено ходене до тоалетната поради болки в тестисите; необходимост от
помощ при обличане за две седмици поради превръзките на ръцете; без
необходимост от помощ при хранене; носене на шина на десния крак за три-
четири седмици; отсъствие от работа поради временна неработоспособност за
34 дни; възобновяване на шофирането и управлението на мотор след
физическото възстановяване); отражението върху психиката и емоционалния
свят на ищеца (страх и тревога от осъзнаването, че е можел да загине при
инцидента; притеснения дали ще може да изпълнява служебните си
задължения с травмата на коляното; възобновяване на карането на мотор
около 1 месец след инцидента); конкретните икономически условия в страната
към момента на настъпване на ПТП (през 2024 г., в условията на
икономическа и политическа криза, растяща инфлация и намаляваща
покупателна способност на населението), както и нормативно установения
лимит на обезщетението (до 10 420 000 лв. съгласно чл.492, ал.1, т.1 КЗ).
Анализът на тези обстоятелства в тяхната съвкупност показва, че на ищеца са
причинени телесни увреждания, които макар да са засегнали голяма част от
тялото и крайниците, са наложили болничен престой, лечение или
манипулации извън обичайните. Измежду телесните увреждания по сила и
интензитет на търпените болки и страдания и продължителност на
възстановителния период се отличава закритото счупване на пателата на
дясното коляно и възпалението на ставната капсула, предизвикващо оток при
определени условия сравнително дълго след ПТП. Въпреки това, ищецът се
възстановил напълно и без усложнения (каквото вещото лице изясни, че
възпалението не е) в обичайния срок за подобен вид травми. Травмите
неминуемо се отразили върху нормалния ритъм на живот, затруднявайки
ежедневните дейности (къпане, обличане) и движението на ищеца, но това
отражение не може да бъде определено като значително – не се твърди и няма
данни за пълно обездвижване на десния крак или пълна невъзможност от
самообслужване, а продължителността на ползвания отпуск поради временна
неработоспособност е била малко над един месец. ПТП се е отразило и върху
психиката на ищеца, причинявайки тревога и страх от това, че инцидентът е
можело да бъде фатален, както и невъзможност за изпълнение на службата
като шофьор на пожарен автомобил, но въпреки това ищецът се върнал
сравнително бързо – след физическото възстановяване, и към шофирането, и
към карането на мотор. Не се установи ищецът да е изпитвал страх от
безплодие, каквито твърдения са въведени. Инцидентът е повлиял комплексно
върху живота на ищеца, като е причинил както физическите болки и
страдания от телесните увреждания и по-продължителното възстановяване от
счупването, така и негативна принудителна промяна на обичайното ежедневие
и неблагоприятно въздействие върху психиката му. С оглед посоченото съдът
9
намира, че справедливият размер на обезщетението за обезвреда на
причинените физически болки и страдания, необходимостта от провеждане на
лечение, дискомфорта по време на възстановяването, нарушението на
установеното ежедневие, отрицателните преживявания и негативното
отражение върху психиката, следва да се отмери на 8 000 лв. Такъв размер на
обезщетението е съответен на легалния критерий по чл.52 ЗЗД, защото
съобразявайки посочените по-горе обстоятелства, държи сметка за съчетания
резултат от деликта върху живота на ищеца, но и за вида и интензитета на
действително претърпените вреди.
Установи се, че лечението на ищеца наложило извършване на разход за
заплащане на ЯМР от 350 лв. и закупуване на медикаменти на обща стойност
105,62 лв. Тези разходи в общ размер 455, 62 лв. подлежат на обезщетяване.
С оглед всичко изложено до тук, предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 8 000 лв., като над тази сума до претендираните
12 000 лв. – да бъде отхвърлен като неоснователен, а за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди – да бъде уважен изцяло. Съгласно чл.429,
ал.3 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати –
уведомяването за застрахователното събитие или предявяване на
застрахователната претенция. Липсват данни за уведомяване за
застрахователното събитие преди предявяване на претенцията, поради което
законната лихва се следва от деня на предявяване на претенцията – 13.05.2024
г.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от иска
за обезщетение за неимуществени вреди и изцяло по иска за обезщетение за
имуществени вреди. От негова страна е направено искане и са представени
доказателства за сторени разноски от 980 лв. (480 лв. – държавна такса по иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и 50 лв. – държавна
такса по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди; 450 лв. – за
депозит за възнаграждение на вещо лице). Тъй като експертизата е относима
само към иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 620 лв., съразмерно на
разноските по този иск, както и 50 лв. по другия иск, или общо 670 лв.
Представен е договор за правна защита и съдействие, по силата на който
ищецът е възложил на адв.С. И. – ВТАК осъществяването на процесуално
представителство, като страните са се съгласили възнаграждението да не се
заплаща, тъй като ищецът е материално затруднено лице – хипотезата на чл.38
ал.1, т.2 ЗАдв. Сключеният договор удостоверява безвъзмездното възлагане на
процесуално представителство и доколкото в тази хипотеза правоотношението
между адвоката и клиента не включва заплащане на възнаграждение, размерът
10
му не подлежи на договаряне от тях, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2
ЗАдв), поради което възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е
отнапред неоснователно. Съобразявайки обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа или правна сложност на спора извън обичайната за
този вид дела, в т.ч. и направеното извънсъдебно признание от ответника чрез
отправяне на предложението за сключване на споразумение, както и обема на
осъществената защита с явяване в две съдебни заседания, съдът намира, че
съответният на усилията на защитата на правата и интересите на ищеца
размер на възнаграждението за иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е 1 500 лв., а по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди – 200 лв. Съразмерно на уважената част от иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ответникът дължи
заплащане на 1 000 лв. по този иск и пълния размер на възнаграждението по
другия иск. На основание чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв ответникът следва да
бъде осъден да заплати общата сума от 1 200 лв. в полза на адвокат И..
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Ответникът-юридическо лице, е представляван от
юрисконсулт и съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска, липсата на
фактическата и правна сложност на делото по-висока от обичайната и обема
на осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство
(подаване на отговор на исковата молба, писмени становища преди всяко
заседание без явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на
възнаграждението по този иск съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 200 лв.,
от които ищецът дължи да заплати на ответника съразмерно на отхвърлената
част от иска сумата от 66,67 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Студентски“,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от заедно от двама
изпълнителни директори В. В. И., В. В. М., Б. Е. Ж., Ц. С. Ц., М. Л. В. и В. А.
В., да заплати на Д. П. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.*******, ул."*********" № *****, етаж *** сумата от 8 000 лв. (осем
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.04.2024 г.,
виновно причинено при управление на лек автомобил марка „******“, модел
„*******“, с рег.№ *********, за който е имало сключена задължителна
11
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
"Застрахователна компания Лев инс" АД, ведно със законната лихва върху
тази сума от 13.05.2024 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над присъдените 8 000 лв. (осем хиляди лева) до
претендираните 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), или за сумата от 4 000
лв. (четири хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Студентски“,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от заедно от двама
изпълнителни директори В. В. И., В. В. М., Б. Е. Ж., Ц. С. Ц., М. Л. В. и В. А.
В., да заплати на Д. П. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.*******, ул."*********" № *****, етаж *** сумата от 455,62 лв.
(четиристотин петдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.04.2024 г., виновно
причинено при управление на лек автомобил марка „******“, модел
„*******“, с рег.№ *********, за който е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
"Застрахователна компания Лев инс" АД, ведно със законната лихва върху
тази сума от 13.05.2024 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Студентски“,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от заедно от двама
изпълнителни директори В. В. И., В. В. М., Б. Е. Ж., Ц. С. Ц., М. Л. В. и В. А.
В. да заплати на Д. П. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.*******, ул."*********" № *****, етаж *** сумата от 670 лв.
(шестстотин и седемдесет лева), представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса и възнаграждение на вещо лице в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Студентски“,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от заедно от двама
изпълнителни директори В. В. И., В. В. М., Б. Е. Ж., Ц. С. Ц., М. Л. В. и В. А.
В. да заплати на адв.С. И. – ВТАК, със служебен адрес: гр.Горна Оряховица,
ул.“Георги Бенковски“ № 5, етаж 2 сумата от 1 200 лв. /хиляда двеста лева/ ,
представляваща възнаграждение за осъщественото при условията на чл.38
ЗАдв процесуално представителство на Д. П. К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.*******, ул."*********" № *****, етаж *** в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.*******, ул."*********" № *****, етаж *** да заплати на
12
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Студентски“,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от заедно от двама
изпълнителни директори В. В. И., В. В. М., Б. Е. Ж., Ц. С. Ц., М. Л. В. и В. А.
В. сумата от 66,67 лв. (шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
13