№ 248
гр. Русе, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200536 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. К. С., ЕГН: **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 22-1085-004079/06.02.2023 г. издадено от
началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 178е ЗДвП наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, като необосновано, а наложеното наказание било явно
несправедливо. Моли за отмяната на обжалваното наказателно
постановление, а в условията на алтернативност за намаляване на наложеното
наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява упълномощеният защитник адв. Д. С., който поддържа жалбата.
Не били установени съществени елементи от състава на предвиденото в ЗДвП
административно нарушение, за което била ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя. Не било установено дали в пътния участък, в
който се твърдяло, че е било извършено паркирането на част от тротоара, е
1
налице забрана за такова паркиране или съответно разрешение за такова. Не
било установено от административнонаказващия орган кой бил собственикът
на пътя, където е извършено паркирането частично на тротоара. В АУАН и
НП било посочено, че паркирането било извършено без разрешението на
Община Русе, като било непонятно по каква причина се твърдяло, че
Общината е собственик, съответно стопанин на пътя, имащ законово
правомощие да разрешава паркиране на тротоарите. Наложеното наказание
било явно несправедливо, защото било ориентирано към законовия
максимум, без това да е било аргументирано от административнонаказващия
орган. Паркираният автомобил заемал само частично тротоара, противно на
казаното от св. Н..
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 08.03.2023
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 02.03.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 22-1085-004079/06.02.2023 г. на
началник група в ОД МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, е издадено
против Р. К. С. за това, че на 14.11.2022 г., около 12,02 ч, в гр. Русе, на бул.
„Липник“ № 121, до Мол Русе, като водач на лек автомобил „БМВ Х 7 Х
ДРАЙВ 40 И“, с рег. № ***, управлявал и паркирал този автомобил,
собственост на „СИАНА КОМЕРС“ ООД, като извършил следното
нарушение: паркирал управлявания от него автомобил частично на тротоара,
без разрешение на собственика на пътя – общинска администрация гр. Русе, с
което виновно нарушил чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
По делото се установява, че на 14.11.2022 г., около 12,02 ч св. П. Н. се
намирал в района между „Бизнес парк“ и Мол Русе на адрес бул. „Липник“ №
121, като забелязал, че лекият автомобил „БМВ Х 7 Х ДРАЙВ 40 И“, с рег. №
***, бил паркиран на тротоара по такъв начин, че предната му дясна част на
автомобила се намирала изцяло върху тротоара и така пречил на пешеходците
да преминават по него. Свидетелят направил 5 бр. фотоснимки, на които
2
заснел процесния автомобил и начина, по който същият бил паркиран.
Снимките св. Н. изпратил чрез приложението „Гражданите“, откъдето
сигнализирали органите на МВР. Така проверка по случая извършил св. К. Д.,
който установил, че жалбоподателят Р. С. е управлявал този автомобил и
съставил акт против него за това, че е частично паркирал на тротоар, без да
има разрешение за това от Община Русе.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
По отношение на авторството на деянието се събраха достатъчно
доказателства, които водят до един единствен и обоснован извод, че точно
жалбоподателят С. е извършил нарушението. Този извод съдът направи въз
основа на приложените по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, както и от разпитаните по делото свидетели. В своя
разпит актосъставителят Д. изрично заявява, че е установил жалбоподателя С.
като нарушителят, извършил деянието, доколкото процесният автомобил е
собственост на юридическо лице, като един от представляващите е именно
жалбоподателят.
За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 178е
ЗДвП, е необходимо санкционираното лице да е паркирало управляваното от
него пътно превозно средство на тротоар в населено място, извън
разрешените за това места. В настоящия случай доказателствата по делото
еднопосочно клонят към това, че жалбоподателят С. е осъществил състава на
визираното нарушение, несъобразявайки се с правилата за паркиране
3
съобразно чл. 93, ал. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 93, ал. 3 ЗДвП паркирането върху
тротоара се допуска само за превозни средства с допустима максимална маса
до 2,5 тона само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места. Твърденията на жалбоподателя са, че не е доказано,
че този път се стопанисва от Община Русе. Ноторно известен факт е, че този
участък попада в границите на урбанизираната територия на гр. Русе и се
намира близо до обект, предназначен за обществено ползване, а именно Мол
Русе. Община Русе се явява собственик на процесния път на основание § 7,
ал. 1, т. 4 и 7 от ПЗР на ЗМСМА. Не са събрани доказателства, които да
оборят факта, че този път е общински, а представлява частен такъв, доколкото
съгласно чл. 9, ал. 2 ЗП частните пътища могат да бъдат отворени за
обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по
инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика
при договаряне на взаимоотношенията, т.е. същите по правило не са отворени
за обществено ползване. Не такъв е случаят с пътния участък около бул.
„Липник“ № 121, където, освен автомобилът на жалбоподателя, са били
паркирани и други превозни средства, видно от представените фотоснимки и
е осигурен достъп до неограничен кръг лица, доколкото това не е попречило и
на св. Н. да се намира през това време на същото място.
Съгласно дадената в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП легална дефиниция,
тротоарът е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна
част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. Две са предпоставките, за да се приеме, че
паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за
паркиране от собствениците на пътя или администрацията места и
паркирането да се извърши успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци
(чл. 94, ал. 3 от ЗДвП). Място, определено за паркиране от собственика на
пътя или администрацията е място, обозначено с Пътен знак със специални
предписания – група "Д", Раздел V ППЗДвП. Знак Д19 "Паркинг" обозначава
местата за паркиране, като съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 9 ППЗДвП в
долната част на знака с допълнителни табели може да бъдат указани: времето,
в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се
ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни
средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране. В настоящия
4
случай липсват доказателства, които да сочат, че е било налице разрешение
превозните средства да паркират на тротоара или да е бил налице указан
начин за паркиране върху тротоара. От приложените веществени
доказателства – фотоснимки, може също да се направи изводът, че такова
разрешение липсва, доколкото останалите заснети автомобили не са
паркирали на тротоара и двамата свидетели не са посочили на снимките други
автомобили да са били в нарушение. Показанията на св. Н. от друга страна
сочат, че е имало достатъчно други незаети паркоместа, които са могли да
бъдат използвани от жалбоподателя. Тези негови показания остават
неопровергани. Въпреки възраженията на защитата, че не следва да се
кредитират, съдът не намира пречка да не ги цени, доколкото този свидетел
по никакъв начин не е демонстрирал своето пристрастие или
заинтересованост от изхода на делото. Този свидетел също така не описва да е
било налице разрешение на този участък автомобилите да паркират върху
тротоарните площи.
От обективна страна, управляваният от С. лек автомобил „БМВ Х 7 Х
ДРАЙВ 40 И“, с рег. № *** е бил паркиран върху тротоара, тъй като една част
от него е застъпила тротоарната площ, макар и по-голямата част от
автомобила да е останала на обозначено място за паркиране. По този начин,
извършвайки нарушението, жалбоподателят е пречил на пешеходците да
ползват за преминаване тази тротоарна площ. От субективна страна
жалбоподателят С. е съзнавал, че паркирайки по този начин своя автомобил
ще застъпи тротоарната площ, ограничавайки възможността на пешеходците
да преминават през нея, и като правоспособен водач, който е наясно с
правилата за движение, включително и с общата забрана да не паркира на
тротоарните площи при липса на разрешение за това, ще осъществи състава
на нарушение по чл. 178е ЗДвП, но въпреки това е целял и е предприел
паркиране върху тротоара.
С оглед направените възражения за явна несправедливост на
наложеното наказание настоящият въззивен състав намира същите за
неоснователни. Определеното наказание е съобразено със смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. В настоящия случай съдът не намира
смекчаващи вината обстоятелства, докато отегчаващи се явяват предишните
нарушения на жалбоподателя, липса на критично отношение към
извършеното нарушение и значителното ограничаване на достъпа на
5
пешеходци за преминаване през тротоарната площ, върху която е паркирал,
принуждавайки ги да заобикалят. Предвид на това наложеното наказание в
размер на 200 лв. се явява оправдано и справедливо.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1085-
004079/06.02.2023 г. издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“
към ОД МВР – Русе, с което на Р. К. С., ЕГН: **********, с адрес ***, е
наложено на основание чл. 178е ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6