Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Видин 17.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора
Златина Иванова като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гр. дело № 872 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на К.Л.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** против Н.Ю.Ц. с ЕГН: **********, с адрес: *** с правно основание чл. 133, ал. 1 във връзка
с чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
Твърди се от ищеца, че с
ответницата живели на съпружески начала от 2016 г. до месец юни 2018 г. в с.
Арчар. В резултат на фактическото им съжителство на 06.02.2017 г. се родил
синът им Б. К. Л., който ищецът припознал.
Излага се, че първоначално
отношенията между страните били нормални, живеели като семейство и след
раждането на детето двамата се грижели за него. Постепенно ответницата
започнала да променя отношението си към ищеца и детето, започнала да не се
грижи за детето, което било на 1 година и 5 месеца и имало нужда от постоянни
грижи. Ищецът твърди, че грижи за детето полага той, като му помага и майка му.
Ищецът сочи, че ответницата
периодично напускала жилището в което живели заедно, находящо се в с. Арчар,
ул. „Дунав“ № 23 и отивала да живее в дома на своите родители на ул. „Добрич“ №
20. През тези периоди ищецът твърди, че единствено той полагал грижи за детето,
като сочи, че дори когато ответницата живеела при него тя изобщо не се
интересувала нито от детето, нито помагала по някакъв начин в домакинството.
Поддържа се, че през 2018 г.
ищецът предявил иск за упражняване на родителски права по отношение на детето,
тъй като майката заживяла в чужбина и не полагала никакви грижи за него. С
Решение по гр. д. № 1880/2018 г. на РС – Видин упражняването на родителските
права е предоставено на ищеца, като майката е осъдена да заплаща месечна
издръжка за детето.
Твърди се от ищеца, че след
делото ответницата изобщо не е имала контакти с детето, не го търси, не се
интересува как живее и расте.
Ищецът посочва, че ответницата
към настоящия момент живее в чужбина с друг мъж, като сочи, че преди това също
е живяла с различни мъже.
Излага се , че след постановяване
на горепосоченото Решение ответницата не е плащала опредЕ.та й от съда
издръжка, а освен това нито един ден не е полагала грижи за детето.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да лиши ответницата Н.Ю.Ц. с ЕГН ********** от родителски
права по отношение на малолетния Б. К. Л. с ЕГН **********.
От назначения особен представител
на ответницата в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който се не се оспорва иска. Поддържа се, че искът е основателен.
В съдебното заседание участва и
прокурор от РП – Видин, който поддържа, че искът е основателен и че са налице
предпоставките на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване от родителски права на
ответницата по отношение на малолетното дете, а именно поради трайно неполагане
на грижи за детето и неплащане на издръжка, поради което следва да бъде уважен
на това основание.
По делото е представен социален
доклад от Д „СП“ – Видин, от който е видно, че основни грижи за малолетното
дете полага бащата К.А. с подкрепата на родителите си К. А. и Любомир А., като
социалният работник не е установил контакт с майката, нито с нейни роднини.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства. Родителят, който се иска да бъде лишен от родителски
права не е изслушан, тъй като не е намерен да участва по делото, поради което
същият се представлява от особен представител.
След като взе предвид събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съобразно чл. 235 ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от писмените доказателства
по делото - удостоверение за раждане, ответницата Н.Ю.Ц. е майка на малолетното
дете Б. К. Л., роден на *** г., който към момента има навършени 4 години. Баща на детето е ищецът К.Л.А..
Не е спорно,че страните са живели
във фактическо съпружеско съжителство от 2016 г. до 2018 г., по време на което
съжителство е родено малолетното дете Б. К. Л..
С решение от 16.11.2018 г. по гр.
д. № 1880/2018 г. РС – Видин е предоставил упражняването на родителските права
върху малолетното дете Б. К. Л. на неговия баща и законен представител К.Л.А.,
като е постановил местоживеенето на същото да е при бащата, а на майката е
определен режим на лични контакти. Н.Ю.Ц. е осъдена да заплаща месечна издръжка
в размер на 130.00 лева, считано от 16.07.2018 год.
По делото са ангажирани гласни
доказателства като са разпитани свидетелите А./майка на ищеца/,А. и М./леля на
ищеца/.От показанията им,които са непротиворечиви и кореспондиращи по между си
се установява, че страните са във фактическа раздяла от 2018 г., като бащата е продължил
да се грижи и до настоящия момент за детето, а майката ги напуснала и дори
създала друго семейство и дете в чужбина,както и че от 2018 г. единствено бащата
полага грижи за възпитанието и отглеждането на детето си.
Установява също така , че майката
се е дезинтересирала от детето си Б., не осъществява никакви контакти с него,
не дава средства за месечната му издръжка, въпреки че е осъдена , и не полага
никакви грижи за детето.
С оглед непротиворечивостта на
показанията на свидетелите съдът дава вяра на същите и ги кредитира.
По отношение майката не се
ангажираха данни за наличие на трудови
договори или доходи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на иска по чл.
133, ал. 1, във връзка с чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК ищецът следва да докаже, че
ответницата трайно не е полагала грижи за детето си, като при доказване на това
обстоятелство, в тежест на ответницата е да докаже, че е налице основателна
причина за трайното неполагане на грижи, както и че заплаща издръжка за детето
си.
Лишаването от родителски права е
крайна мярка за защита на детето, която се прилага само при доказана нужда от
това, в случая при кумулативното наличие на факти, сочещи за трайно неполагане
на грижи без основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в
отглеждането му. Тази мярка се налага, когато родителските задължения са изцяло
и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина не се
възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес към здравето и
нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не
дава средства за издръжката му. Трайното неполагане на грижи за детето и
липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му, сочи на
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на
родителските задължения. Лишаването от родителски права е не само санкция за
пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя,
който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да решава сам
съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с
образованието му, личните му и имуществени интереси. Следва да се приеме, че
производството за лишаване от родителски права всъщност има като първична и
непосредствена цел защита интересите на детето.
В настоящия случай съдът намира,
че по делото се установи,че са налице и двете кумулативно предвидени в закона
предпоставки по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, а именно: ответницата – майка на
детето без основателна причина трайно не полага грижи за същото продължителен
период от време- три години, нито дава издръжка за него.
Освен това ответницата като
родител на детето е имала право и морално задължение да се вижда и общува с
него. Въпреки това тя от 2018 г. е показала пълно дезинтересиране и липса на
загриженост за живота, здравето и ежедневието на своето дете. Допълнително
правото на родителя да се вижда с детето е и негово задължение, като неговото
неизпълнение може да предизвика и санкционни последици – например лишаване от
родителски права. Личните контакти позволяват на родителя да полага за детето
си непосредствени грижи и да участва във възпитанието му. Личните отношения
осуетяват отчуждаването от родителя и спомагат развитието на детето да се
извършва при условия наподобяващи нормалните - при грижите и на двамата
родители. Видно от показанията на разпитаните свидетели К. А., Е. А. и А. М.
ответницата от 2018 г. не е виждала и не е контактувала с детето си. Не
осъществявайки това свое право и задължение, ответницата е реализирала първата
предпоставка предвидена в закона, чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
По делото се установи наличието и
на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно: ответницата – майка
на детето да не е давала издръжка за последното. Същото се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които също установяват, че
ответницата не е издържала детето си, въпреки, че е осъдена да заплаща месечна
издръжка на същото.
Издръжката е парично задължение,
което е носимо, а не търсимо такова, поради което самият длъжник (в случая -
ответницата) е трябвало да я доставя на детето. Доколкото в случая това не е
било спазвано, то следва да се приеме, че ответницата трайно не е давала
издръжка на детето си. Положителен факт на плащане на издръжка от ответницата
не бе ангажиран.
В производството за лишаване от
родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на
родителя, в това число налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване
на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина,
установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й,
недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на
грижи за отглеждането му, сочи за дезинтересиране и пренебрегване на
родителските задължения.
В конкретния случай, въпреки
събраните по делото доказателства, не се установи причина, която да налага
трайното пренебрегване на родителските задължения от страна на майката спрямо
малолетното й дете.
С оглед на гореизложените мотиви,
съдът достига до извода, че от страна на ответницата е налице продължително,
трайно установено и пълно дезинтересиране спрямо детето Б. К. Л.,като родителят
укоримо се е самоосвободил от родителските си функции и задължения и в тази
връзка се установява , че родителските функции по отношение на ответницата
съществуват само формално, което е неоправдано и нецелесъобразно за интересите
на детето.
Ето защо, съдът смята предявения
иск за основателен, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на
чл. 134 СК във всички случаи на лишаване от родителски права съдът следва
да определи и мерките относно личните отношения между родителя и детето и
издръжката му, когато не е присъдена.
В случая с решение от 16.11.2018
г. по гр. д. № 1880/2018 г. по описа на РС - Видин, съдът е определил режима на
лични отношения на майката с детето, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч.
до 19.00 ч. в събота и от 09.00 ч. до 19.00 ч. в неделния ден, както и да
заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от 16.07.2018 год..
С оглед на горното съдът намира,
че не следва да се произнася по въпросите за личните отношения между майката и
детето и дължимата месечна издръжка, тъй като е налице произнасяне в тази
насока,а отделно няма и направено нарочно искане за изменение.Следва да се
отбележи,че при изменение на обстоятелствата , по искане на родителя, съдът
може да измени постановените мерки по чл. 131, чл. 132 и чл. 134 от СК.
По разноските:
Не се претендират разноски от ищеца
нито за адвокатски хонорар, нито за внесеното възнаграждение на особения
представител на ответницата, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, Съдът
Р Е Ш
И:
ЛИШАВА на основание чл. 133, ал. 1
вр. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК от родителски права Н.Ю.Ц. с ЕГН: **********, с
адрес: *** по отношение на малолетното си
дете Б. К. Л. с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението,
на основание чл. 136 от СК, препис от същото да се изпрати за вписване на
лишаването от родителски права до общината по постоянния адрес на родителя
(ответник),а именно Община Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: