Р
Е Ш Е Н И Е
№
28
гр. Разград, 22.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 303 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 107 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ.
Постъпила е жалба от Областна дирекция
на МВР - Разград против Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД6705001545-1/22.10.2021
г., издаден от орган по приходите в Община – Разград, потвърден с Решение №
24/13.12.2021 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Разград,
с който в тежест на ОДМВР – Разград са установени задължения за данък върху
превозните средства за 2018 – 2020 г. в общ размер на 1942,15 лв., от които
главница в размер на 1633,26 лв. и лихви 308,89 лв. В жалбата се твърди, че
оспореният АУЗД е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като ОДМВР –
Разград попада в кръга на субектите по чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ. Сочи се, че ОДМВР
– Разград е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на ОД
„Полиция“ съгласно § 109, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР/ДВ, бр. 69 от 2008 г./ и по
силата на правоприемството е придобила процесните 15 броя автомобили, които са
били пререгистрирани и с пререгистрацията им не е възникнало ново право на преференция пред общинските органи, а следва
завареното право на данъчно облекчение. Иска се актът да бъде отменен.
Ответникът началник на отдел „Местни
данъци и такси“ в Община – Разград
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа доводите
и аргументите си, изложени в решението от 13.12.2021 г. Сочи, че процесните
автомобили не подлежат на освобождаване от данък върху превозните средства ex
lege. Липсват доказателства за това с какъв статут са те и дали попадат в
приложното поле на чл. 58 ЗМДТ.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Областна дирекция на МВР – Разград е
собственик на леки автомобили с регистрационни номера, както следва: РР0014ВМ,
РР0107ВМ, РР0117ВМ, РР3060АС, РР9464АС, РР9465АС, РР6222АС, РР3079АС, РР0003АС, РР0175АС, РР0001АК, РР6211АС,
РР1820АС, РР7685АМ и РР2316ВМ.
Посочените 15 бр. автомобили са били зачислени по партидата на ОДМВР-Разград
автоматизирано по реда на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ на следните дати: на 11.10.2018 г.
- лек автомобил peг. № РР0014ВМ, на 20.02.2019 г. - лек автомобил peг. №
РР2316ВМ и на 21.10.2018 г. - останалите
13 автомобила.
До горните дати автомобилите са били регистрирани
на ОД „Полиция“ – Разград и са били освободени от данък върху превозните
средства поради специалния им режим на движение.
На 24.06.2021 г. по реда на чл. 54, ал.
6 ЗМДТ са били подадени декларации по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ, с които на основание
чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗМДТ ОДМВР-Разград е предявила правото си на освобождаване
от данък върху изброените 15 бр. превозни средства, като във всяка декларация е
посочено, че конкретното превозно средство е на държавен или общински орган или
организация на бюджетна издръжка и има специален режим на движение.
С оспорения АУЗД органът по приходите в
Община – Разград е приел, че правото на освобождаване от данък по чл. 58, ал.
1, т. 1 ЗМДТ е било предявено на 24.06.2021 г. и данъчното облекчение следва да
се ползва занапред. След като не са представени доказателства за момента, от
който съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДвП автомобилите са определени от директора на
ОДМВР – Разград като МПС със специален режим на движение, или е възникнало
основанието за освобождаване от данък, то на основание чл. 60, ал. 9 ЗМДТ облекчението
следва да се ползва от началото на месеца, следващ месеца, през който е заявено
правото на освобождаване от данък върху превозните средства, т. е. за в бъдеще,
считано от юли 2021 година. Поради това е установил задължения за данък върху
превозните средства за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 1942,15 лв.,
от които главница в размер на 1633,26 лв. и лихви 308,89 лв.
Актът е бил обжалван по административен
ред пред началника на Отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Разград, който го
е потвърдил с Решение № 24/13.12.2021 г. Решаващият орган е споделил мотивите
на органа по приходите, като е допълнил, че правото на освобождаване от данък
не настъпва по силата на закона, а се предявява по определен ред. Изложил е
съображения, че ОДМВР-Разград е новосъздадено юридическо лице, различно от ОД
„Полиция“ – Разград, и не е предявило правото си на данъчно облекчение до
24.06.2021 г. Поради това за процесния период не може да ползва данъчната
привилегия.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол след задължителното му оспорване по административен
ред.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В изпълнение на задълженията си чл. 160,
ал. 2 ДОПК съдът констатира, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган по
приходите съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, а именно от Росен Стоянов – главен
инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община – Разград, на когото със Заповед
№ 44/14.01.2021 г. на кмета на Община – Разград е било възложено установяването
на местни данъци и такси.
Актът е в установената писмена форма, с необходимите
реквизити и при издаването му са спазени процесуалните правила.
Но актът е материално незаконосъобразен.
Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.
Разпоредбата на чл. 53 ЗМДТ определя, че данъкът се заплаща от собствениците на
превозните средства.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗМДТ освобождават
се от данък превозните средства на държавните и общинските органи и организации
на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, линейки и
пожарни на други лица, както и на Държавна агенция "Технически
операции" за изпълнение на дейностите, определени със закон.
В чл. 91, ал. 1 ЗДвП е указано, че моторни
превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и
мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с
проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Съгласно ал.
2 специалният режим на движение се ползва само при необходимост. А в ал. 3
изчерпателно са изброени МПС, които ползват специален режим на движение, включително
МПС на областните дирекции на МВР. Съгласно ал. 5 министърът на вътрешните
работи определя с наредба условията и реда, при които се ползва специален режим.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията
и реда, при които се ползва специален режим на движение от МПС, за обозначаване
превозните средства със специален режим на движение се комплектоват с
опознавателни знаци и светлини, както следва: 1. синя и/или червена
пробляскваща светлина - устройствата се монтират върху тавана на автомобила или
на специална стойка на мотоциклетите, така че светлината да бъде добре
забележима от всички страни; 2. на моторните превозни средства на МВР, които
ползват специален режим на движение и не са обозначени с опознавателни надписи
или знаци, синя сигнална лампа да се поставя върху тавана на превозното
средство само при изпълнение на конкретни задачи; в тези случаи задължително се
включват специален звуков сигнал и светлинен сигнал; 3. на автомобилите и
мотоциклетите със специален режим на движение от МВР, НСО и НС се допуска
монтиране на устройства за специален светлинен сигнал на достатъчно видимо
място на автомобила за осигуряване на по-добра видимост при движение със
специален режим на движение. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата специалният
режим на движение на моторните превозни средства се използва само при служебна
необходимост и във връзка с изпълнението на задачи, произтичащи от спецификата
на дейността.
Анализът на горните разпоредби сочи, че
автомобилите на областните дирекции на МВР са със специален режим на движение,
който се ползва при служебна необходимост, независимо от обозначаването им,
като устройствата, излъчващи звуков и светлинен сигнал могат да бъдат монтирани
допълнително. С оглед спецификата на основните дейности, извършвани от МВР, в
това число оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления,
контролна и т.н., посочени в чл. 6 ЗМВР, всеки автомобил на МВР при възникнала
необходимост би могъл да ползва специален режим. Поради това законодателят не е
предвидил издаване на нарочна заповед на съответния ръководител за определяне
на автомобилите за МПС със специален режим.
Следователно, автомобилите на ОДМВР –
Разград като такива със специален режим на движение и притежавани от държавен
орган, на основание чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗМДТ се освобождават от данък върху превозните
средства.
Съдът не споделя тезата на
жалбоподателя, че ОДМВР – Разград е правоприемник на ОД „Полиция“- Разград и по
силата на правоприемството следва да ползва завареното данъчно облекчение. За
правна прецизност следва да се отбележи, че съгласно § 109, ал. 1 от ПЗР към
ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 69 от 2008 г.) създадените с този закон областни дирекции на
МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на
областните дирекции „Полиция“. Но ЗМВР
(обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.) е бил отменен със
сега действащия ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), като съгласно § 11 от ПЗР създадените
с този закон областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите,
правата и задълженията на областните дирекции на МВР, създадени с отменения ЗМВР.
Т.е. ОДМВР – Разград е правоприемник на ОДМВР – Разград, създадена с отменения
ЗМВР. Поради настъпилото законово правоприемство и неговия непосредствен материалноправен
ефект ОДМВР – Разград е носител на правото на собственост върху процесните 15
бр. автомобили. Но правото на освобождаване от данък не преминава автоматично към
правоприемника. Изрично в чл. 54, ал. 6 ЗМДТ е предвидено, че собствениците на
превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за
ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване
на нова данъчна декларация.
В разглеждания случай декларацията, с
която е заявено освобождаването от данък върху превозните средства, е подадена
на 24.06.2021 г., което поражда спора от кой момент следва да бъде признато
това право. Съгласно чл. 60, ал. 9 ЗМДТ при промяна на обстоятелство, имащо
значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на
месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Законодателят визира
обстоятелства, свързани със субекта или обекта на данъчното задължение, от
които зависи изменението на данъчното задължение. Подаването на декларация по
чл. 54, ал. 4 ЗМДТ не е такова обстоятелство. Релевантният факт е датата на придобиване
на всеки автомобил, която е посочена в подадените от жалбоподателя декларации, и тя определя началния момент, от който възниква
основанието за освобождаване от данък. Несвоевременното подаване на декларация
е административно нарушение по чл. 127, ал. 1 ЗМДТ, което в конкретната
хипотеза е неотносимо към данъчното задължение. Освобождаването от данък по чл.
58, ал. 1, т. 1 ЗМДТ може да се ползва за изтекъл данъчен период, ако през този
период са били налице двете кумулативни условия – превозните средства да
ползват специален режим на движение и да са предоставени на държавен орган. В тази
посока са Разяснение № 04005 от 7.11.2006 г., Разяснение № 24-31-36 от
26.05.2010 г. и Разяснение № 2-1084 от 22.10.2015 г., всички на изпълнителния
директор на НАП.
Като не е съобразил действителния смисъл
на посочените материалноправни разпоредби, административният орган е издал
оспорения АУЗД в противоречие с тях, поради което същият следва да бъде
отменен.
По изложените съображения
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД6705001545-1/22.10.2021
г., издаден от орган по приходите в Община – Разград, потвърден с Решение №
24/13.12.2021 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Разград,
с който в тежест на ОДМВР – Разград са установени задължения за данък върху
превозните средства за 2018 – 2020 г. в общ размер на 1942,15 лв., от които
главница в размер на 1633,26 лв. и лихви 308,89 лв.
Решението е окончателно съгласно чл. 160,
ал. 7, пр. 2 ДОПК.