ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……../………09.2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ...................септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 455 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.248 от ГПК.
Образувано е
по подадена от „Юробанк България“ АД ЕИК ********* гр.София молба с вх. №
263125 от 03.08.2020г., уточнена с молба вх. № 266254/18.09.2020г. с искане за
изменение на Решение № 260144 от 27.07.2020г., постановено по т.д. № 455/2019г.
на ВОС в частта за разноските. Настоява се за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение, съответно
на отхвърлените установителни искове в размер на 720 лева с ДДС, представляващо
минималния размер за защита по неоценяем иск, съгл.чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, както и за
присъждане на разноски по установителния иск в полза на ищците съобразно
уважената част.
Сочи се, че
доколкото съдът е отхвърлил част от предявените искове – съотв. за признаване
нищожността на клаузите на чл.1, чл.2 и чл.3, ал.1-4 от договора за кредит, то
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част.
В срока по
чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна – ищците Д. и К. М., чрез пълномощник
адв.М.К., изразява становище за неоснователност на искането, предвид крайния
резултат по осъдителните искове, в условията на евентуалност настоява за
съобразяване с направеното възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение.
Молбата
по чл.248 от ГПК е подадена от легитимирано лице и в срок, при наличие на
представен списък по чл.80 от ГПК преди приключване на последното съдебно
заседание, поради което е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по
същество.
СЪДЪТ, като обсъди доводите на молителите във
връзка с изложените възражения и становището на другата страна, и след
извършена проверка на данните по делото
:
По т.д. №
455/2019г. по описа на ВОС са поставени на разглеждане заведени от К.Й.М. с ЕГН ********** и Д.Т.М.
с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, 1.Установителен иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път 260
за обявяване нищожност поради противоречието им със закона на клаузите по чл.1,
чл.2, чл.3, чл.12 и чл.22 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г.; 2. Осъдителен иск срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 37 604.36 лева,
получена от ответника без правно основание, изчислена като разлика между
стойността на действително заплатените суми в лева по фиксинг на БНБ за
швейцарски франк в деня на плащането и стойността на вноските по фиксинг на БНБ
за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 20.03.2014г.
до 21.12.2017г. и за периода от 20.01.2018г. до 02.11.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда
да окончателното изплащане на сумата; 3. Осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 450 шв.франка, получена от ответника без правно основание, в
резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за периода от
20.05.2017г. до 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху всяка тази сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда да окончателното изплащане на
сумата.
С решение №260144/27.07.2020г.,
постановено по т.д. № 455/2019г. по описа на ВОС, съдът е прогласил за нищожни клаузите на чл.3,
ал.5, чл.12 и чл.22 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29484 от 19.11.2007г., и е отвърлил
установителния иск в частта за клаузите по клаузите на чл.1, чл.2 и чл.3,
ал.1-4 от договора; двата осъдителни иска са уважени в цялост.
При този изход на спора по установителния иск разноските по него следва да
се разпределят между страните по една втора. Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения минималното възнаграждение за процесуално
представителство по други неоценяеми искове /извън тези по ал.1-3/ е в размер
на 600 лева. Налице са твърдения и данни за договорено и заплатено на
процесуалния представител на ответника адв.възнаграждение за защита по
установителния иск към минималния размер – 720 лева с ДДС от общо договорения и
платен размер от 4693.99 лева с ДДС, от които следва да се присъдят 300 лева
без ДДС или 360 лева с ДДС. От платената по УИ държ. такса в размер на 80 лева,
с оглед резултата от спора по него в полза на ищците следва да бъде присъдена
сумата от 40 лева.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 260144 от 27.07.2020г.,
постановено по т.д. № 455/2019г. на ВОС в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА К.Й.М. с ЕГН ********** и Д.Т.М. с ЕГН **********,***, да заплатят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път 260
сторените съдебно-деловодни разноски за адв.възнаграждение в размер на 360 лева
с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
разликата над 360 лева с ДДС до 720 лева с ДДС.
ИЗМЕНЯ Решение №
260144 от 27.07.2020г., постановено по т.д. № 455/2019г. на ВОС в частта за
разноските, като ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260, да заплати на К.Й.М. с ЕГН ********** и Д.Т.М. с ЕГН **********,***, сторените съдебно-деловодни разноски в размер
на 4315 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с
въззивна частна жалба пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :