О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../09.03.2020
год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
МЛ.СЪДИЯ ФИЛИП РАДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
търговско
дело № 296 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 4224/14.10.2019 год., постановено по гр.д. № 2469/2019 год.,
ВРС –46-ти състав е осъдил „ТЕРА ГИД" ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н „Приморски", местност „Ален Мак -1" № 4,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „С.И.Г." ООД със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов" № 16, ЕИК ********* сумите както следва:
» сумата от 230,22 лева представляваща
арендно възнаграждение по договор за аренда № 148, том 5 от 09.11.2010г. за
стопанската 2014/2015 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение за
периода от 02.10.2015 г. до 23.08.2018г.
в размер на 67,61 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018год. до
окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата над 230,22 лева до
претендираните 289,64 лева и за лихва над 67,61 лева до претендираните 82,73
лв.;
» сумата от 70,02 лв., представляваща
арендно възнаграждение по договор за
аренда № 20, том 4 от 03.07.2013г. за
стопанската 2014/2015 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение за
периода от 02.10.2015 г. до 23.08.2018г.
в размер на 20,56 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018год., до
окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата над 70,02 лева до
претендираните 238,07 лв., и за лихва над 20,56 лева до претендираните 238,07
лв, като е осъдил ответника и за разноски.
Недоволен от горното
е останал ответника, който обжалва постановеното първоинстанционно решение. В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствените правила и е необосновано, като при разглеждане на
делото съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила относно събирането и преценката на доказателствата. Излага, че в
отговора на исковата молба е поискано провеждането на съдебно – счетоводна
експертиза, която е допусната от съда, но отговор на поставените въпроси е
следвало да бъде даден след проверка в счетоводството на ответника, което се
осъществява от посоченото във въззивната
жалба дружество на посочения адрес. Обективира се искане за допускане
изслушване на нова експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси,
след проверка в счетоводството на дружеството – ответник. Релевират се и
оплаквания относно извода на съда, че ищецът, в качеството му на правоприемник,
не следва да уведомява арендатора за настъпилото правоприемство, доколкото това
не е уговорено в договора и уведомяването следва само за хипотезите, в които
арендаторът е изпълнил на предишните собственици. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което се отхвърлят
исковете.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за
правилност на постановеното решение като се позовава на събрания по делото
доказателствен материал. Настоява за потвърждаването му и присъждане на
присъждане на разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана
във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и
представят доказателства, които страните са могли да посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2 на цитираната норма,
са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и представят
нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след подаването на
жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са
от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят
доказателства за последните.
В конкретния случай, видно искането на
въззивника за събиране на нови доказателства
е обосновано с твърдението за наличието на допуснато процесуално
нарушение, но соченото такова обективно не отговоря на осъществилите се пред
районния съд процесуални действия. Видно от материалите по първоинстанционното
дело ССЕ не е проведена, поради невнасяне на депозит за това от страна на
ответника и заличаването й от съда именно поради горното. Имплицитното
позоваване на недостоверност на ССЕ поради непроверяване на счетоводството на
ответното дружество, съобразно поставената от съда задача и направеното в тази
връзка искане за нова експертиза би било релевантно при проведената счетоводна
експертиза, заключението по която да се оспорва, какъвто очевидно не е
настоящия случай.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна
жалба на „ТЕРА ГИД" ЕООД срещу решение № 4224/14.10.2019 год., постановено по гр.д. № 2469/2019 год.,
ВРС –46-ти състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено „ТЕРА ГИД" ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски", местност „Ален
Мак -1" № 4, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „С.И.Г." ООД със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов" № 16, ЕИК
********* сумите, както следва:
» сумата от 230,22 лева представляваща
арендно възнаграждение по договор за аренда № 148, том 5 от 09.11.2010г. за
стопанската 2014/2015 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение за
периода от 02.10.2015 г. до 23.08.2018г.
в размер на 67,61 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018год. до
окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД,
» сумата
от 70,02 лв., представляваща
арендно възнаграждение по договор за
аренда № 20, том 4 от 03.07.2013г. за
стопанската 2014/2015 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение за
периода от 02.10.2015 г. до 23.08.2018г.
в размер на 20,56 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018год., до
окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД,
както и за разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на посочените във
въззивната жалба доказателства – нова ССЕ.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 296/2020
г. на ВОС за 21.04.2020 год. от 11.00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи препис от
депозирания писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: