Р Е Ш Е Н И Е
№
1671
гр.
Пловдив, 16.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми септември, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
|
При секретар |
РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА |
и
с участието |
|
на прокурора |
БОРИС
МИХОВ |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 1977 по описа на
съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ОДМВР Пловдив, срещу РЕШЕНИЕ № 937 от 29.05.2023 г. на
ПРС, по нах. дело № 1772/2022г. по описа на същия съд.
В
касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да
бъде решен по същество, като се потвърди изцяло електронен фиш К 4930801 на ОДМВР Пловдив.
В съдебно
заседание, касаторът не се явява и представлява. Ответникът по касационната жалба не се представлява в съдебно
заседание. Постъпил е писмен отговор, с който се иска потвърждаване на
решението на РС Пловдив.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и
моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен
съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото
доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на
страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
Оспореният електронен фиш бил издаден против касаторката за това, че на
12.10.2020г. в 11:50 часа в гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе до номер 1 с
посока ул. Цар Симеон е извършено нарушение за скорост с МПС „ФОЛКСВАГЕН
ТРАНСПОРТЕР“ вид лек автомобил, с регистрационен номер ***установено и заснето
с техническо средство TFR1-M № 581, при отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3 km./h., разрешена стойност на скоростта 50 km./h., установена
стойност на скоростта 83 km./h., и превишена стойност на скоростта 33 km./h. С
издадения ЕФ установеното е определено като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на касаторката е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева. Към ЕФ е прибавено снимково изображение -
един брой от клип на заснето нарушение и снимково изображение на МПС в което е
разположено АТСС. Освен изложеното към административната преписка са приложени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок на
валидност 24.02.2020г., Справка от Български институт по метрология за одобрен
тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията за правилата на движение
тип „TFR1-M“, Списък за намерени фишове /Справка от АИС АНД на МВР/, Справка за
собственици на превозно средство, Протокол № 8-33-20 от 28.09.2020г. на АТСС „TFR1-M“
идент.№ 581, Протокол за използване на АТСС.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд от правна страна е счел,
че електронния фиш е издаден след изтичането на шестмесечния срок от заснемане
на нарушението по чл.34 ал.3 от ЗАНН, поради което го е отменил само на това
основание.
Решението
е неправилно.
Производството по чл.
189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление. Доколкото се касае за нарушение,
установено с техническо средство, то датата на издаване на електронния фиш
почти винаги съвпада с тази на установяване и заснемане на нарушението.
В чл.
34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената
погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и
специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия три
месечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на
НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на
държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца.
След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като
предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на
обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението
на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите,
касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на
електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то
следва субсидиарно да се приложи чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече
обикновена давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение
двугодишния срок по чл.
82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида
давност – преследвателна и изпълнителна, като преследвателната давност тече от
извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в
сила акт, а изпълнителната давност по чл.
82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността
на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срокът по чл.
82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в
сила на електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно
влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл.
82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК. По силата на препращащата норма на
чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и
половина на основание чл.
81, ал. 3 от НК. Процесното деяние е извършено на 12.10.2020, а
електронният фиш е издаден на 17.10.2020 г. (съгласно представената справка),
когато давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен
срок. Следващото действие на наказващия орган, предприето срещу касатора във връзка с осъществяване на отговорността му, е било
връчването на електронния фиш, което е станало на 06.03.2023 г. Следователно към датата на връчване на електронния фиш не е бил
изтекъл 3-годишния срок по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
От събраните пред първата съдебна
инстанция доказателства е установено по безспорен начин извършено от ответника
по касация административно нарушение, изразяващо се в управление на ППС със
скорост, превишаваща въведеното от законодателя ограничение за населено място.
По изложените съображения, Районният
съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди електронният
фиш като законосъобразен.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба
за правната помощ, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 160 лева - 80 лева за първата инстанция и 80
лева за настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 937 от 29.05.2023 г. на ПРС, по нах. дело № 1772/2022г. по описа на
същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА
ЕФ № 4057176 на ОДМВР Пловдив, с който на Д.А.С. от гр. София е наложено
административно наказание глоба в размер на 400/четиристотин/ лева на основание
189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Д.А.С. от гр. София да заплати в полза на ОДМВР Пловдив сумата от 160/сто и
шейсет/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.