№ 10084
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110116382 по описа за 2022 година
Производството е образувано по “жалба“ вх.№ 60992/29.03.2022 г. на
Е. Д. М. срещу Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен
касационен съд, уточнена с молба с вх. № 198549/26.09.2022 г. Предявен е иск
с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 23 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване
в разумен срок на гр. д. № 7685/2012 г. по описа на СГС, в. гр. д. № 362/2017
г. по описа на САС и к. гр. д. № 2895/2019 г. по описа на ВКС.
Съобразявайки изложеното от ищеца в уточнителната молба, че
производството по делото е приключило с краен съдебен акт и че не е подал
заявление по Глава "Трета а" ЗСВ, съдът намира предявения иск за
недопустим. Следва да се посочи, че материалноправната норма на чл. 2б, ал.
1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането й в сила. От влизането й в сила
и занапред обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия
може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По
приключени производства, какъвто е разглежданият случай, искът с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим, само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава
"Трета а" ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ,
като право да подадат заявление за обезщетение по реда на Глава "Трета а"
ЗСВ имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са
приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от
шест месеца от постановяване на окончателния акт § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ /ДВ,
1
бр. 98/2012 г. /. В останалите случаи – когато производството е приключило с
окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на
измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012 г., лицата не могат да
подадат заявление за обезщетение по реда на Глава "Трета а" ЗСВ, нито да
предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази хипотеза
държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в
нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок на основание
чл. 49 ЗЗД /в този смисъл – Определение № 141/11.04.2022 г. по ч. гр. д. №
1069/2022 г. на ВКС, III ГО, и цитираната в него съдебна практика/. Не такъв
е настоящият случай, доколкото производството предвид датата на
образуването му очевидно е приключило при действието на чл. 2б ЗОДОВ,
респ. по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд,
Апелативен съд – София и Върховен касационен съд, по която е образувано
гр.д. № 16382/2022 г. по описа на СРС, 154 състав и прекратява
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2