Решение по дело №1295/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1027
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20204520101295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Русе, 28.07.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд-Русе, V–ти граждански състав, в публично съдебно заседание на шести юли 2020 г., в състав:

                                                

                                                                          Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1295 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

          Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

          Ищцата Б.С.П. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Р, ул. "К." № 10, вх.3, ет.2, ап.4, както и че е абонат на ответното дружество с кл.№ ********** и абонатен № **********. На 19.02.2020 г. тя получила писмо, с била уведомена, че при извършена на 05.12.2019 г. проверка за точността на измерване на монтираното в дома й измервателно устройство било констатирано неточно измерване на консумираната ел. енергия, поради което бил съставен констативен протокол № 1701928/05.12.2019 г. и устройството било подменено с друго. В писмото била приложена и фактура на стойност от 1321,27 лв., начислена за периода от 10.02.2017 год. до 05.12.2019 год. От представения констативен протокол от метрологичната експертиза било видно, че при софтуерно четене се установила външна намеса в тарифната схема на електромера, както и преминала енергия на тарифа 4, а именно 7055,358 кВТч, като тарифата не се визуализирала на дисплея. Въз основа на този протокол било изготвено становище от служител на ответното дружество за извършване на корекция чрез начисляване на допълнително общо количество в размер на 7055,358 кВТч, за периода от 10.02.2017 год. до 05.12.2019 год. Ищцата заявява, че доколкото корекцията е способ за компенсация на разликата между заплатената отчетена енергия и реално потребената такава, е необходимо отклонението в електромера да бъде безспорно установено, за да възникне правото на ответника да пристъпи към корекция. За да бъде основание за корекция на сметка, констативният протокол трябвало да отговаря на определените изисквания в Общите условия: да е подписан от титуляра на абонатния номер или от упълномощен представител. В случая протоколът за проверката не бил е подписан от адресата, поради което не можел да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Протоколът за извършена проверка представлявал частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не следвало да обвързват съда. Счита, че изключението по ал.2 е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.2 и т.13, пр.2 от ЗЗП и поради това същото е неприложимо. На основание чл.146, ал.1 от ЗЗП тази клауза следвало да се счита неписана. Протоколът бил подписан от свидетели, за които нямало данни да знаят какво подписват и били накарани от служителя на ответника да извършат това действие, за да му помогнат при изпълнение на неговите служебни задължения. Така ответникът поставял в неравноправно положение ищцата. Начисленото количество електроенергия не й е доставяно и тя не дължала плащане. За ангажиране отговорността на ищцата следвало да се установи и периода на неточното отчитане, както и реално потребената, но незаплатена ел.енергия. Тъй като корекцията била извършена в нарушение на ЗЕ, ПИКЕЕ и Общите условия на ответното дружество, моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че Б.П. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД сумата 1321,27 лв., представляваща извършена корекция на потребена енергия за периода 10.02.2017 г. - 05.12.2019 г. по фактура № **********/17.02.2020 г. Претендира направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска. Заявява, че в случая е налице външна намеса в софтуера на електромера, в резултат на която потреблението на ел.енергия е отчетено в регистър, който не се вижда на дисплея при редовния месечен отчет. Съгласно нормите на ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа, т.е. в случая след 08.02.2017 г. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете неприложимост на нормите на ПИКЕЕ, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл.183 ЗЗД, доколкото се касае за установено точно количество реално потребена ел.енергия. 

          За да се произнесе съдът съобрази от фактическа страна следното:

          По делото не се спори, че като потребител на електрическа енергия ищцата дължи плащане на доставената такава на ответника по нормативно определени цени, както и че на 05.12.2019 г. служители на ответника извършили проверка на електромера, отчитащ консумацията на ищцата, както и че въз основа на нея ответникът претендира заплащане на сумата 1321,27 лв. за корекция на сметка. В представения констативен протокол за установеното при проверката на 05.12.2019 г. са отразени показанията на СТИ в пет регистъра. В протокола не е отразено таблото да е било отключено или разбито, както и пломбите на електромера и клемния блок да са повредени или липсващи. Електромерът е  демонтиран и поставен в пломбирана безшевна торба, за да се предаде за проверка в БИМ.

В Констативен протокол № 160/06.02.2020 г. на БИМ е записано, че при софтуерно четене се установява външна намеса в тарифната схема на елекромера - наличие на преминала енергия през тарифа 4 – 7055,358 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Посочено е, че електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, но не и на техническите характеристики.

Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза процесното СТИ е статичен, еднофазен, многотарифен електромер за активна енергия, клас на точност 1 и 2 и се използва за измерване на консумираната електрическа енергия в мрежи с ниско напрежение, захранващи битови абонати. Регистрите на електромера са: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. В тях се записва следната информация: регистри 1.8.1 и 1.8.2 натрупват информация за консумираната енергия, съответно по дневна и нощна тарифа. Записаната в регистри 1.8.3 и 1.8.4 информация не се визуализира, защото за нея няма определен времеви интервал през денонощието и в тях числото трябва да е нула. В регистър 1.8.0 се отчита стойността на консумираната активна енергия по четирите тарифи, т.е. сумата по регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4. От заключението на вещото лице е видно още, че е налице разлика между сбора от показанията по първи и втори регистър и показанията по невизуализираната енергия от четвърти регистър в размер на 7 055 кВтч. По делото е представен и протокол № 7088587/09.02.2017 г. (л.40 от делото), с който е бил демонтиран стар електромер и монтиран електромерът, обект на проверката от 05.12.2019 г. От същия е видно, че при първоначалния му монтаж той не е бил с нулеви показания, а с отразени такива по нощна и дневна тарифа – 000475 и 001583, като не е отразено какви са показанията по четвърта тарифа и тези от общия регистър и дали тези по общия регистър съответстват на сбора от показанията по дневна и нощна тарифа към момента на монтажа.

По делото е разпитана и свид.Г.А., подписала констативния протокол като свидетел при неговото съставяне, поради отсъствието на клиента по време на проверката. Същата изнася данни, че се е подписала под документа, защото била помолена от служителите на ответното дружество. Същите й заявили, че им трябва свидетел, който до види, че са там и работят, без да й обясняват какво са извършили и какво са констатирали.   

          При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Предявен е отрицателен установителен иск, като за потребителя е налице интерес да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че не се дължи визираната по исковата молба сума за ел. енергия.

Ответникът се позовава на нормите на действащите към 05.12.2019 г. - момента на извършената проверка на СТИ, Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн.ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. ПИКЕЕ имат характер на подзаконов нормативен акт, като в тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия в тези случаи (арг. от чл. 1, ал. 1, т. 6 и 7 ПИКЕЕ).

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.

По делото е представен такъв констативен протокол, в който е отразено, че електромерът е демонтиран за проверка в Българския институт по метрология, като от извършената експертиза от последния се установява, че в невизуализиран регистър 4 са налице показания.

Недоказано е обаче, че измереното количество електрическа енергия в този регистър е натрупано след монтажа на средството за отчитане потреблението на ищцата като абонат на ответника. В протокола за първоначален монтаж от 09.02.2017 г. не са отразени показанията на въпросния регистър 4, нито на сумарния такъв - 1.8.0, поради това не може да се направи категоричен извод, че отчетените към датата на техническата проверка от 05.12.2019 г. количества електроенергия в невизуализирания регистър са реално потребени от абоната, още повече че липсват и данни за началния момент, от който електромерът е започнал да отчита потребената енергия в четвърта, върхова тарифа и дали това е станало преди или след монтажа му за отчитане потреблението на ищцата. С оглед на това не може да се приеме, че установените показания по невизуализирана тарифа доказват количества ел. енергия, които са доставени на ищцата и са “измерени, но невизуализирани“ след монтажа на СТИ, поради което няма основание за приложение на чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ, който се прилага за доставена, но неотчетена ел. енергия.

В исковата молба се прави възражение, че протоколът е съставен в отсъствие на адресата или негов представител и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната.

Съдът намира наведеното от ищцата възражение за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 и 2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ при извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В случая проверката на СТИ е извършена в отсъствието на собственика или на негов представител, като констативният протокол е подписан от двамата служители на „Електроразпределение Север“, извършили самата проверка и само от свид.Г.А., която не е представител на ответното дружество и която се установи, че не е присъствала нито при извършването на проверката, нито при съставянето на констативния протокол. Ето защо съдът приема, че действително не са спазени законовите изисквания при изготвяне на констативния протокол, послужил като основание за коригиране сметката за ел.енергия на ищцата за минал период.

По делото остана недоказан и фактът, че ел.енергия от общо 7055 кВтч е доставено на ищцата. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо предвид това, че ел. енергията е движима вещ и като такава, нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е и решение № 1081/07.02.2008 г. по т.д.№ 657/2007 г., определение № 717/18.11.2009 г. по т.д № 658/2009 г. и определение № 782/23.12.2009 г. по т.д.№ 792/2009 г., трите на ВКС.

При съобразяване на тази практика и с оглед установените по делото обстоятелства съдът намира, че липсва основание за корекция в сметката на ищцата за процесния период от 10.02.2017 г. до 05.12.2019 г., поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на спора разноските по делото следва да са за сметка на ответника. Претендират се 58 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Последното не се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото /каквото възражение прави ответникът на основание чл.78, ал.5 ГПК/, съобразно предвидения минимум по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възлизащ на 325 лв., с оглед на което следва да се уважи в заявения размер.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ 258, „Варна Тауърс-Е“, че Б.С.П., с ЕГН **********, не му дължи сумата 1 321,27 лв., представляващи коригирана цена на консумирана електроенергия за периода 10.02.2017 г. - 05.12.2019 г. 

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ 258, „Варна Тауърс-Е“, да заплати на Б.С.П., с ЕГН **********, сумата 458 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2 – седмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

Районен съдия: