Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 01.10.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 26.09.2019 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа АНД № 1223
по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.М.З. ***, ЕГН
********** против НП № 19-1006-001099 от 04.04.2019 година на началник група в сектор
„ПП” при ОД на МВР, РУ-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага съображения за нейната основателност.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Районният съд провери основателността на
жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Жалбоподателят
е санкциониран с НП за това, че на 13.02.2019 год., около 11:20 часа, на АМ
„Тракия”, км 73+300 м, на паркинга на бензиностанция „ОМВ Виноградец”, е
управлявала л. а. „Мерцедес Е320” с рег. № ЕН 1167 КМ, собственост на Лазар
Кръстев Николов, което не било регистрирано по надлежния ред, т.к. било със
служебно прекратена регистрация от 04.12.2018г. по реда на чл.143 ал.5 от ЗДвП.
Всичко това съставлявало нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДП, заради което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 163059
от 13.02.2019 год.
Въз основа на горепосочиня АУАН било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 04.06.2019
год., а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата на 10.06.2019г.
/виж пощ. плик с клеймо на л.11 от делото/. С оглед на това въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен
интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя – св.А.П..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав в хода
на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, драстично
накърняващо правото на защита на санкционираното лице и то до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване. Това е така, защото както в
АУАН, така и в НП липсва ясно, точно и прецизно описание на вмененото
административно нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Казано с други думи, АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42,
т.4 и чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН.
Видно е от записаното в акта и постановлението,
че жалбоподателят бил извършил вмененото му административно нарушение –
управление на нерегистрирано МПС по пътищата отворени за обществено ползване в
Р България, т.к. на процесните дата,
час и място управлявал гореописания
автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация от 04.12.2018г. по
реда на чл.143 ал.5 от ЗДвП. В същото време обаче, разпоредбата на чл.143 ал.5
от ЗДП не съдържа регламент за служебно прекратяване на регистрация на МПС, на
някакво основание. Тя се отнася за видовете МПС, които въобще не подлежат на
регистрация и не въвежда никакво правило, основание или процедура за служебно
прекратяване на регистрацията на вече регистрирано МПС.
Сома това е достатъчно да се отмени
обжалваното НП, т.к. с даденото в него описание на нарушението жалбоподателят е
лишен от възможността да научи на какво основание и защо се твърди, че
управляваното от него МПС е било със служебно прекратена регистрация, а след
това да изгради защитата си като например оспорва достоверността на този факт,
гради алиби и т.н.
Недопустимо е да се приеме, че в АУАН и
НП е била допусната незначителна техническа грешка, като вместо правилната
разпоредба на чл.143 ал.15 от ЗДП, погрешно е изписано „ал.5”. Това е
така, защото при описване на нарушението, т.е. още със започването на АНП и
съставянето на АУАН, жалбоподателят е
бил поставен в условията да гадае на какво основание, респ. по кой ред е била
прекратена служебно регистрацията на МПС, което той е управлявал. Той обаче не
е бил длъжен да знае каква е била волята - първо на актосъставителя, а след
това и на АНО, при описването на нарушението, още по-малко да отгатне как те са
искали да опишат обстоятелствата по извършване на нарушението, а от там и
адекватно да организира своята защита по тези факти и обстоятелства, очертаващи
обективната и субективна съставомерност на вмененото му адм. нарушение.
Дори гореописаното СПН, което е
самостоятелно и абсолютно основание за отмяна на НП, да не бе допуснато, то е
налице и друго основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Не е спорно по делото, че на посочените
в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесният и описан
по-горе лек автомобил. Не е спорно и това, че този автомобил бил с прекратена
по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП във вр. с чл.18б ал.1, т.10 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Причина за прекратяването на регистрацията бил фактът,
че колата е била закупена от дъщерята на жалбоподателя, като прехвърлянето на
собствеността станало по предвидения в закона нотариален ред. Сделката за
покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус, за което по
електронен път били подаден данни към системата на Сектор „Пътна полиция”. Очевидно
е, че купувачът бил въведен в системата на Сектор „Пътна полиция”, като
„предстоящ собственик” на автомобила и имал задължение в двумесечен срок,
считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, да
регистрира превозното средство на свое име. Той обаче не сторил това, а след
изтичането на срокът по чл.143 ал.15 от ЗДП, считано от покупката на
автомобила, процесното МПС служебно било дерегистрирано.
При така установеното настоящият съдебен
състав намира, че поведението на жалбоподателя З. не запълва от субективна
страна признаците на състава на административното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Първо следва да се каже
това, че за настоящия съдебен състав е спорен правният
характер на разпоредбата на чл.143 ал.15
от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата е в
Глава ІІІ – Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени
изискванията към ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и
изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата и
други. В същото време, по своя характер и наименование
прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е
принудителна административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на
ЗДвП – Принудителни административни
мерки. Там, в чл. 171, т.2а
е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство и са изброени
изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред които не
фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в
ЗДвП, нито в горецитираната наредба, от кой орган се извършва това
служебно прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано
задължение за уведомяване на собственика на превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, каквото задължение е
предвидено в чл.10 ал.2 от Наредбата при другите случаи на
прекратяване на регистрацията. Не е предвиден ред за обжалване на акта за служебно
прекратяване на регистрацията. С оглед на изложеното съдът счита, че нормата на
чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, послужила като основа за започването на настоящето АНП,
е противоконституционна, тъй като предвижда възможност за сериозно ограничаване
на правото на собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за
защита на това право.
Съдът счита още, че твърдяното нарушение е
несъставомерно и недоказано от субективна
страна. Няма представени никакви доказателства от страна на АНО, че на предстоящия
собственик на лекия автомобил – дъщерята на жалбоподателя, като лице, което е
купило по предвидения в закона ред процесното МПС, е било съобщено за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Още по-малко има
представени доказателства, че такова знание и съзнание е имал и жалбоподателят З.
и то към момента на проверката – 13.02.2019 година. Поради всичко това няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава
на нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна
страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод
за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата
на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение
от страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от субективна
страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй
като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил.
Всичко казано до тук отново налага
обжалваното НП да се отмени.
Налице е обаче и друго основание за отмяна на
НП. Това е така, защото НП не е било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН бл.№
163059/13.02.2019г. Обстоятелството, че обжалваното НП е съставено въз основа
на цитирания АУАН сочи на допуснато съществено
процесуално нарушение, което се изразява в това, че настоящото
административнонаказателно производство /АНП/ е било образувано и се е развило
незаконосъобразно. Едва ли може да има някакво съмнение, че по правило всяко
АНП започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, както е разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на
изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения АУАН,
въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в
драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП е
незаконосъобразно и не би могло да породи своите правни последици. Това е така,
защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор”.
В конкретния казус става ясно, че след
съставянето на процесния АУАН от 13.02.2019г. същият е бил изпратен от страна на
наказващия орган на прокурор при РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по
чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Била е образувана прокурорска преписка с вх.
№ 808/2019г., по която с влязло в сила постановление на РП-Пазарджик от 11.03.2019г.
е бил постановен отказ да се образува ДП и материалите по прокурорската
преписка били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира
административнонаказателна отговорност спрямо
жалбоподателя по реда на ЗДвП.
При тази описана хронология е несъмнено, че
актът за установяване на административно нарушение от 13.02.2019г. е следвало
да бъде анулиран, а образуваното въз основа на него АНП – да бъде прекратено от
страна на наказващия орган. Нормата на чл.33 ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН
не са самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването
на две паралелни производства – наказателно и административнонаказателно, които
са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два
пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за
конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на
администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по административно
преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи – съд или
прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако
преценят да препратят прекратеното наказателно производство на
административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира
отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без
съставен АУАН. Тази процесуална
хронология в конкретния казус не е спазена, а напротив. Започнато е
незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който в същото време е били изпратен
на прокуратурата, т.к. деянието е съдържало признаци на престъпление, а в
същото време е било налице и висящо АНП, което е било в латентно състояние и
след произнасянето на прокуратурата е
продължило развитието си. С това обаче е била нарушена императивната
разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото
производство по административно наказване и на собствено основание налага
цялостна отмяна на издаденото НП.
Пазарджишкият районен съд, в настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-001099
от 04.04.2019г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с
което на Н.М.З. ***, ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 от ЗДП, във вр. с
чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението
може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: