Р Е Ш
Е Н И Е
София, 04.11.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 21.10. две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар В. Д., с участието на прокурор от СОП- Й. П., като изслуша
докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 322 по описа за 2019 година и за да се произнесе , взе
предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с протест срещу присъда № 2 / 29.01.2019г.,
постановена по НОХД № 397/2017г. по описа на РС- Е. П., по силата на която
съдът е оневинил изцяло подсъдимия Г.Д.Д. за това, че на 22.11.2011г. в гр. Е.
П., обл. С., пред съдия от РС Е. П., в
качеството си на свидетел по гр.д. №433/2011г. по описа на РС –Е. П., устно
съзнателно потвърдил неистина относно достъпа до недвижим имот УПИ ХІ-153, в
кв.21 по плана на с. Н. Х., с адрес с. Н. Х., ул. „Ф.” № , като заявил”Тогава М.
сам отвори портата, за да влезем вътре” и „Някой път М. и баща му отваряха”,
като го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл.290, ал.1 НК.
Присъдата е протестирана от РП Е. П. първоначално с
бланкетен протест, лишен от конкретика. Впоследствие протестиращият прокурор
излага допълнителни писмени съображения, съставляващи неразделна част от
протеста, в които се съдържат оплаквания за необоснованост на фактическите
изводи от доказателствата, неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на
доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение на съда, които са довели
на практика до невъзможност да бъде установена действителната воля на съда, кои
гласни доказателства кредитира, кои поставя под съмнение и поради каква
причина.
Искането е за отмяна и за постановяване на нова
присъда- осъдителна за подсъдимия и алтернативно- за връщане на делото за разглеждане
от друг състав на РС-Е. П..
В съдебно заседание по същество на делото
представителят на СОП поддържа протеста по изложените съображения, както и
искането за отмяна и за постановяване на нова- осъдителна присъда.
Защитата на подсъдимия Д. заема становище, че
атакуваната с протеста присъда е правилна и законосъобразна, постановена в
пълно съответствие с доказателствата.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде
потвърдена оправдателната присъда.
Съдът, като разгледа протеста на заявените основания,
като прецени събраните доказателства и съответствието на протестирания акт с
приложимите норми на процесуалния и материалния закон, прие за установено
следното.
Протестът е основателен, но не само на изложените в
същия основания.
Присъдата е акт, с който съдът дава окончателен
отговор на повдигнатото обвинение. Този
отговор следва да бъде убедителен –
посредством изложените от съда правни съображения и фактически изводи
след преценка на доказателствата при прилагане принципите на процесуалното
право и правилата за изграждане на вътрешно убеждение. По този начин актът на
съда, който поставя край на производството в първата инстанция следва да бъзе
аргументиран и ясен- да не поражда никакви съмнения, относно волята на съда или
интерпретацията на което и да е от доказателствата и преценката на
доказателствената съвкупност като цяло.
В настоящият случай
в по- значителната част на изложението си към постановената присъда
съдът се е задоволил да повтаря съдържанието на доказателствата, най- вече – на
показанията на разпитаните свидетели, без да ги проверява и анализира, без да
ги съпоставя едни с други. Декларативно е посочено, че съдът възприема
становището на прокуратурата за наличие на три групи свидетелски показания, но
същите не са конкретизирани с поименно
посочване на свидетелите, които попадат в тях, като се направи анализ на
отделните свидетелски показания, нивото на синхронност спрямо другите –попадащи
в същата група и съпоставянето им с другите групи свидетели /извън или вътре в
групата/, не е осъществена преценката на близостта на конкретния свидетел с
всяка една от насрещните страни в гражданския процес, пряката му
заинтересованост и други обстоятелства които влияят върху истинността и
достоверността на показанията му, не е изградена преценка за истинността на
конкретните показания, нито пък по каква причина съдът е предпочел показанията на конкретен свидетел/ свидетели,
свързани помежду си или група свидетели, обединени от конкретен признак и
посочването му.На два пъти – в началната част на съдебните мотиви и в
заключителната декларативно е посочено, че съдът „като е съобразил показанията
на свидетелите намира, че подсъдимият Д. не е потвърдил неистина”. Настоящата
инстанция обаче не е в състояние да проследи логиката на разсъждения на първия
съд и да провери верността на изградения фактически извод, при липса на
доказателствена, логическа и правна обоснованост.
Налице е липса на мотиви, които да легитимират постановената
оправдателна присъда като акт, постановен в съответствие с доказателствата-
обоснована и при правилно прилагане на закона- законосъобразна.
На следващо място- съдът констатира, че в съдебните мотиви отсъства преценка на
признака съзнателно потвърждаване на неистина, по същия начин такава
преценка не е изграждана и при излагане на съображения от представителя на РП
по същество на делото.
Престъплението по чл. 290, ал.1 НК като умишлено деяние е осъществимо само като съзнателна, волева
човешка дейност, независимо дали се касае за действие или бездействие, деянието
е наказуемо само тогава, когато е осъществено съзнателно.- т.е под формата на
пряк или на евентуален умисъл от дееца.
По този начин решаващият съд е пренебрегнал не само
съществен елемент от състава на престъплението, но и фундаментална
характеристика, обосноваваща инкриминирането на излагането на неистинни
твърдения или премълчаването на истината, в зависимост от съзнателното волево
отношение на дееца – т.е само тогава
когато знае истината и съзнателно, целенасочено я изкривява или премълчава,
преследвайки като цел формиране на неистини представи за фактите у съда, или
пък- се примирява, съгласява с този
резултат, преследвайки свои лични цели.
Внимателния прочит на обвинителния акт налага извода,
че обосноваването на извършеното от привлеченото към отговорност лице Д. потвърждаване на неистина пред съда, като
съзнателна, умишлена дейност не е
обосновано и аргументирано в обстоятелствената част на същия – с
излагане на обосновани изводи- за това в
зависимост от кои обстоятелства и доказателства се установява, че Д. е знаел
истината за относимите към правния спор и в частност- давностното владение
факти и съзнателно я е прикрил- давайки неверни показания.
Преди това – твърденията в обвинителния акт не се
отличават с яснота, относно това какво поддържа РП-гр. Е. П. като истинно и
достоверно положение за владението върху процесния за делбата имот, дали според
прокуратурата е вярно, че всеки един от наследниците на общия наследодател е
имал достъп до имота, или пък имота се е владял изключително от едно лице. Само и единствено тогава – при налична яснота
кое според прокуратурата е истината, би могло да бъде определено осъщественото
от подсъдимия Д. като: „потвърждаване на неистина”. Вместо това съставения от
РП обвинителен акт повтаря приетото от съдебните инстанции, без да обоснове и
аргументира на база на разграничение на
твърдяното от Д. от приети факти от правно значение като истинни от
прокуратурата, обосновани в обвинителния акт като такива –истинни и достоверни
– наличие на изпълнителното деяние „потвърждаване на неистина”. Необходимо е
с.т. |РП да уточни и прецизира в зависимост от кои обстоятелства и
доказателства е видно, че подсъдимият е знаел истината и съзнателно я е преиначил –преследвайки престъпния
резултат или примирявайки се със същия, в зависимост от конкретни мотиви,
легитимиращи неговото поведение като съзнателно- при пряк или евентуален
умисъл.
Обвинителният акт, който създава правната и
фактическата рамка на обвинението следва в пълнота и подробност, ясно и
недвусмислено да изложи и анализира
релевантните факти в диспозитивната част
и да посочи всички съставомерни признаци
в заключителната част – неизпълнението на което и да е от тези
задължения по чл. 246 НПК прави
същия негоден да дефинира и повдигне обвинението, лишава привлеченото
към отговорност лице да се запознае със същото и да организира защитата си и
осуетява правомощията на съда да даде адекватен отговор на валидно повдигнато и
ясно обвинение.
По този начин, при наличието на съществена неяснота в
обвинителния акт за престъплението първият съд е следвало в разпоредително
заседание да упражни правомощията си по чл.248,ал.5, вр.ал.1 т.3 НПК да
прекрати съдебното производство, да върне делото на РП- Е. П. със задължителни
указания.
В зависимост от изложеното по горе се налага извода за
съществено противоречие с процесуалния закон, което обуславя отмяна на постановената
присъда и връщането на делото в РС – Е. П. за разглеждането му от друг състав и
изпълнения на задълженията му в РЗ във връзка с изложените по- горе констатации
на настоящата инстанция за липса на
прецизност при излагане на релевантни,те факти и формулиране на обвинението.
Предвид изложеното и на осн.чл. 335,ал.2,
вр.чл.334,ал.1 т.1 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА присъда № 2 /29.01.2019г. по
НОХД № 397/2017г. по описа на РС –Е. П. и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на
съда от стадия на разпоредително заседание за отстраняване на
съществени процесуални нарушения при съставяне на обвинителния акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.