Р Е Ш
Е Н И
Е
№85
Гр.Н.,29.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:В. В.
Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №413 по описа за 2014 година,за да се произнесе,взе предвид:
Производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН по жалба,предявена от В.К.Т. *** против Наказателно постановление №14-0307-000180,издадено на 28.05.2014г.от Началника на група към ОД на МВР Ш., РУ-Н..
Жалбоподателят твърди,че на 14.08.2014г.получил препис от горепосоченото наказателно постановление,с което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.4 т.8 вр.чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева,както и отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г.Той счита,че издаденото наказателно постановление съдържа непълноти в законово –установеното съдържание,изложените в него констатации и заключения са неверни и неточни,наложеното наказание е явно несправедливо,незаконосъобразно,поради което моли съдът да постанови решение,с кето да отмени изцяло наказателното постановление.
Жалбоподателят твърди,че съставеният му АУАН №487148/24-04-2014г.е с изключително нечетливо съдържание ,в който той разчитал само отделни думи,без да има възможност да възприеме текста в неговата цялост и пълнота.поради това счита,че това обстоятелство в хода на административнонаказателното производство води до допускането на съществено процесуално нарушение,тъй като от връчения му АУАН не можел да разбере какво точно нарушение е извършил и кои законови разпоредби е нарушил.Това препатствало правото му да изложи ясни правнорелевантни факти във връзражението и да оспори констатациите в акта.В обстоятелствената част на обжалваното НП ,в която административнонаказнащият орган е цитирал част от съдържанието на акта е посочено,че той като водач на собствения си л.а. е паркирал в района на кръстовище.
Жалбоподателят излага следните факти по случая:Тъй като постоянно живее и работи в гр.В.,а баща му К. Т. Ж. живее постоянно в с.К.,обл.Ш. и същият бил на 80 години,трудно се придвижвал,имал проблеми със зрението и слуха и страдал от множество заболявания.На 24.04.2014г.имали запазен час за медицински преглед от 12.00часа при д-р Г. Х. Г. и за 15.00часа при д-р Д.Г.А..
На 24.04.2014г.жалбоподателят взел баща си със собствения си лек автомобил от село К. и около 11.00часа пристигнали в гр.Н..Тъй като имало време до записания час при д-р Г.,жалбоподателят и сестра му посетили кантората на нотариус П. А.,находаща се в гр.Н.,на бул.”***”№*,където трябвало да се подпишат на един документ.навлизайки в гр.Н. и движейки се с личния си автомобил на бул.”***”по посока към Автогара гр.Н. до кръстовището на бул.”***” и ул.”***”,т.е. преди сградата на Съдебната палата на гр.Н.,той направил ляв завой и бавно се спуснал по ул.”***”.Тъй като на кръстовището на бул.”***” и „***”до сградата на Съдебната палата има знак „спирането забранено”,той решил да не спира в близост до това кръстовище,а продължил с много ниска скорост надолу по ул.”***”.Спрял автомобила си на ул.”***” на около 12-15 метра преди мястото,където се събират във формата на клин улиците „***” и съседната на нея улица „***”.Зад така наречен клин пък се намирала оградата на училищния двор на СОУ „***”Спрял така,ме пред автомобила на около десетина метра вдясно се намирала боядисаната в зелено портална врата на ЦДГ”***”.Жалбоподателят твърди,че спрял автомобила така,че да е достатъчно далече от кръстонвището на бул.”***” и ул.”***” и същевременно да не пречи нито на движението по ул.”***”,нито евентуално на някое превозно средство,което би могло да използва широката зелено боядисана портална врата на посочената детска градина.Пред автомобила,на около 20-30 метра видял,че има пешеходна пътека,която пресича ул.”***”,която пътека води към входа на ЦДГ”***”.
Тъй като имал известни познания ,сочи жалбоподателят,знаел,че съобразно разпоредбите на ЗУТ и другите относими нормативни актове,второстепенната улична мрежа на населените места от типа на гр.Н. са улиците Vклас –събирателни улици и VІ клас-обслужващи улици.В този смисъл той спрял автомобила си именно на такава улица –„***”.
Понеже се наложи да отиде до ЦКБ намираща се наблизо,той оставил баща си в колата и като се върнал от банковия офис видял,че зад лекия му автомобил е спрял полицейски автомобил.Полицейските служители го попитали дали той е водача на процесният лек автомобил и след като получили утвърдителен отговор ,му съставили АУАН.
Жалбоподателят сочи,че видно от обжалваното НП е,че той е санкциониран затова,че като водач на л.а. „***” с рег.№***,на 24.04.2014г.около 11.00часа е паркирал в района на кръстовището на ул.”***” и ул.”***” и с тези действия нарушил чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП- „спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него”.Съгласно тази законова разпоредба престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.В конкретния случай се касаело за две отделни хипотези,които правят съставомерно поведението на водачите на МПС.Обстоятелството,че административният орган в диспозитива на НП не е посочил точно кое предложение от разпоредбата на чл.98 ал.1 т.6 от е нарушил жалбоподателя,като вместо това е изписан целия текст на административното нарушение ,както е по закон:”спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на кръстовище”,според него ,води до противоречие в обстоятелствената част на НП и с описаното в АУАН.,а оттам и до съществено нарушение на административно-наказателната процедура и правото му на защита.Освен това наказващият орган не се е произнесъл по въпроса налице ли са основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,което също представлявало процесуално нарушение.
При така изложеното,жалбоподателят счита,че издаденото НП е изцяло неправилно,неясно и е съставено в нарушение на закона ,поради което моли съдът да постанови решение,с което да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.Поддържа изцяло депозираната жалба.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Ш. редовно призована,не изпраща представител.В съпроводително писмо към жалбата се сочи,че същата е допустима,но неоснователна по същество.Молят съдът да я остави без уважение и потвърди изцяло атакуваното наказателно постановление.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
От представеното заверено копие от АУАН бланков №487148/24.04.2014г.,съставен от полицай П.С.П. се установява,че същият е съставен срещу жалбоподателя В.Т. затова,че на 24.04.2014г.около 11.00часа в гр.Н. в кръстовището на ул.”***” и улица „***” паркирал л.а. *** №***.,с което нарушил чл.98 ал.1 т.6 от .Следва да се отбележи,че връчения на жалбоподателя АУАН е с крайно нечетливо съдържание,но според актосъставителя той е разбрал още на местоизвършването му,за какво нарушение му е съставен въпросния акт.В рамките на инициираното с акта административно-наказателно производство,с Наказателно постановление №14-0307-000180/28.05.2014г.,издадено от Й.Н.Й. –Началник група към ОДМВР Ш.,РУ”Н.,на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 а4 т.8 от ЗДвП,на В.К.Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00лв. затова,че е извършил :”Спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него.”,с което виновно е нарушил чл.98 ал.1 т.6 от . В текстовата част на НП е поскочино,че нарушението е извършено на 24.04.2014г.около 11.00часа в гр.Н. на кръстовището на ул.”***” и ул.”***”,като водач на лек автомобил „***”с рег.№***,паркирал в района на кръстовище.
Наказателното постановление е връчено на визирания в него нарушител на 14.08.2014г.,като в законоустановения срок той го е обжалвал чрез административно –наказващия орган пред съда.
Жалбата се явява процесуално допустима,а разгледана по същество-.неоснователна поради следните съображения:
Видно от представената по делото Заповед №Із-1745/28.08.2012г.,издадена от Министъра на вътрешните работи е,че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица,разполагащи със съответната материална,функционална и териториална компетентност и представляват официални писмени документи ,съдържащи съответните реквизити по смисъла на чл.42 и ч57 от ЗАНН.Действително връченият на жалбоподателя АУАН е с нечетливо съдържание,но доколкото той се е подписал лично на него и е написал собственоръчно възражение,следва да се приеме,че съдържанието му му е станало известно на мястото на самото съставяне.
По делото беше разпитан като свидетел актосъставителя П.П.,който предупреден за наказателна отговорност по чл.290 от НК твърди,че лично е възприел,че жалбоподателят е бил паркиран собствения си лек автомобил в кръстовището между улица „***” и „***” ,където автомобила е престоял около 30-40 минути и в него е имало само един възрастен мъж-бащата на жалбоподателя.Така паркираният автомобил създавал значително затруднение на останалите участници в движението на това Т-образно кръстовище.От страна на административно-наказващият орган по делото е представен снимков материал,от който не може да се установи с нужната категоричност вида на кръстовището ,за да се прецени в какво положение е бил паркираният лек автомобил,но на съда е служебно известно ,че се касае за Т-образно кръстовище,което се образува от пресичането на една непрекъсваща /ул.”***” и друга завършваща в нея улица”***”/.Свидетелят твърди,че водачът е спрял в самото кръстовище,тъй като ако автомобилът е бил на разстояние 5 метра от него е щял да предприеме замерване на това разстояние.
От снимковия материал и показанията на свидетеля П. ,съдът намира,че се доказва по един несъмнен начин вмененото на жалбоподателя Т. административно нарушение,а именно ,че на посочената в АУАН и НП дата - 24.04.2014г.около 11.00часа в гр.Н. в кръстовището на ул.”***” и улица „***” е паркирал л.а. *** №***.,с което от обективна страна е нарушил чл.98 ал.1 т.6 от .
Действително административно-наказващият орган не е извършил преценка относно това дали конкретното административно нарушение съставлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.От една страна съдът кредитира с доверие доводите на жалбоподателя,че е спрял лекия си автомобил точно на това място с цел да наблюдава възрастния си баща,който е останал сам в колата,докато жалбоподателят и сестра му свършат лична работа при нотариуса и в офиса на ЦКБ,като е съществувал риск възрастният човек ,който имал проблеми и не бил добре със слуха да излезе внезапно от автомобила и да възникне проблем,но все пак се касае за престой от порядъка на 30-40 минути,който не е малък отразък от време. Вярно е,че жалбоподателят има инцидентни и отдалечени от времето наказания ,налагани му по ЗДвП/за което той е представил справка от сектор КАТ-МВР В. изх.№1220/18.09.2014г./,но доколкото контролният орган в лицето на свидетелят П. твърди,че кръстовището,на което е било осъществено вмененото на водача административно нарушение „е абсолютно интензивно”,то съдът намира,че в случая извършеното административно нарушение не покрива критериите на „маловажност „ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита,че административно-наказващият орган ,при установено от фактическа страна нарушение е издирил и приложил правилния материален закон,като е наложил на нарушителя административно наказание в единствения възможен вид и размер-„глоба” от 50лв.Поради и което намира,че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-0307-000180/28.05.2014г.,издадено от Й.Н.Й. –Началник група към ОДМВР Ш.,РУ”Н.,/въз основа на АУАН т 487148/24.04.2014г.,съставен от мл.автоконтрольор П.С.П./,с който на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 а4 т.8 от ЗДвП,на В.К.Т. с ЕГН:**********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: