РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Благоевград , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200500847 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството пред втората инстанция е образувано по 2 жалби.
Първата жалба изхожда от З. и Е.Ш.. Те атакуват решение № 1017 от
26.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 334 от 2018 г. на Районен
съд Гоце Делчев, в частта, с която искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е уважен за
11,90 кв. м. от имот с идентификатор * по КК на гр. Гоце Делчев, и в частта, с
която е прието за установено, че е допусната грешка в КК на гр. Гоце Делчев,
изразяваща се в погрешно заснемане на границата между имот с
идентификатор * и имот с идентификатор *. Твърди се, че актът на първата
инстанция е неправилен и незаконосъобразен в обжалваните части, както и
постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Анализът на доказателствата бил грешен. В плана от 1960 г. имотът на Д. И.
М. бил заснет с площ от 380 кв. м., а в този от 2009 г. - с площ от 682 кв. м.,
като не било ясно на какво се дължи тази голяма разлика. Нямало данни за
придаване на територия по регулация и уреждане на регулационни сметки.
1
Ищецът не бил обжалвал нито един от отменените кадастрални и
регулационни планове на гр. Гоце Делчев, нито действащата КК. Поставената
от него ограда не съответствала на нито един от тези планове. Ищецът не
доказал, при условията на пълно и пряко доказване, фактите и твърденията,
съдържащи се в исковата му молба. Моли се за отмяна на решението в
обжалваните части и отхвърляне на претенцията по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за
въпросните 11,90 кв. м.
Постъпил е отговор от Д. И. М., в който се застъпва тезата за неоснователност
на жалбата на Ш.и. Решението на първата инстанция било правилно в
атакуваните от тях части. Районният съд направил пълен и правилен анализ
на събраните доказателства. Имотите се владеели от страните по
материализираната на място граница, представляваща ограда с телена мрежа,
която не била нанесена правилно нито в предходните планове на гр. Гоце
Делчев, нито в действащата сега негова КК. Моли се за оставяне на жалбата
на Ш.и без уважение.
Втората жалба е на Д. И. М. и е насочена против частта от
първоинстанционното решение, с която предявената от него претенция с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е отхвърлена за 8,10 кв. м. от имот с
идентификатор * по КК на гр. Гоце Делчев. Сочи се, че в тази част актът на
районния съд е неправилен и незаконосъобразен. Изводът на съда, че верният
план е този от 1960 г., противоречал на констатациите на вещото лице и бил
грешен. Наличната на място ограда не съвпадала с никой от плановете на гр.
Гоце Делчев, нито с КК. Спорната площ представлявала пътека за достъп до
къщата на ищеца, върху част от която имало натрупани камъни и която
граничела със зеленчуковата градина на М.. Неясно защо районният съд не
дал вяра на показанията на ищцовите свидетели, а кредитирал тези на
ответниковия свидетел К., който дал взаимно противоречиви, неясни и
нелогични сведения. Нито един от предходните планове не отразявал
действителното фактическо и правно положение на собствеността върху
двата съседни имота. Ищецът и неговите наследодатели владели спорната
площ. Оградата не била местена и външни лица не били навлизали в имота на
М.. Опитите за промяна на границата започнали едва след трасирането на
място през октомври 2017 г. Моли се за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и уважаване на претенцията за споменатите 8,10 кв.
2
м. от имот с идентификатор * по КК на гр. Гоце Делчев.
В отговора на Ш.и се изтъква, че жалбата на М. е неоснователна и не следва
да бъде уважена. Докладът по делото, направен от районния съд, не бил
оспорен. Доказателствената тежест била правилно разпределена.
Заключението на техническата експертиза подробно изяснило фактическата
обстановка по казуса. То било компетентно и пълно. Същото правилно било
кредитирано от съда. В процеса основно значение имали писмените
доказателства, а не събраните гласни такива.
Жалбите и отговорите са редовни и допустими.
На основание т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС,
докладвано от председателя на отделение Б.П., въззивният съд остави
исковата молба без движение за коригиране на активната процесуална
легитимация и прецизиране на петитума на претенцията. В срок постъпи
искова молба, в която нередовностите бяха отстранени. Процесът продължи
своят ход.
Нови доказателства не бяха събирани.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР. Твърди се наличие на грешка в КК на гр. Гоце Делчев, в резултат на
която 20 кв. м. от поземлен имот с идентификатор * неправилно са заснети
като част от поземлен имот с идентификатор *.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2014 г., ОСГК, докладвано от съдиите М.С. и Т.Г., иск за собственост на
реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в КП или
КК като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен
имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по
ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в КК и КР. В производството по
иска за собственост съдът трябва да изследва и наличието на непълнота или
грешка в КК. ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост върху тях. За отразените данни за имотите в КК
законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност,
но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане,
3
изменение или погасяване на същото. Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на
ЗКИР определя непълнотите или грешките в КК като несъответствия в
данните за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното им
състояние. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на
собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато
непълнотите или грешките на основните данни в КК и КР са свързани със
спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по
съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Спорът за материално право най-
често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към
съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран
в съседен имот. Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР цели да установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост, с оглед правилното му
отразяване в КК. Установяването както на спорното право на собственост,
така и на неточното отразяване на обема на това право, трябва да бъде към
момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на КК юридически
факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на
правото. Необходимо е да се извърши преценка дали КК отразява вярно
границите на имота. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните
линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в КК като
имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за
собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на КК, като се съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните
граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има
несъответствия между отразеното в КК и действително притежаваното от
ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички
последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на
отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г.,
ОСГК, докладвано от съдията Т.Г., и Тълкувателно решение № 3 от
15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК, докладвано от председателя на
отделение Б.П., а също така и всички други факти, водещи до промяна на
границите. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива
4
на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато
правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в КК
непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното
решение, придружено от скица, ще бъде основание за изменение на КК от
органите по кадастъра, както и за записване в КР на действителния
собственик по реда на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Когато имотът се намира в
урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на
изменение, съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, ще подлежи и влезлият в сила
ПУП.
В казуса се установява, че ищецът е един от съсобствениците на поземлен
имот с идентификатор * по КК на гр. Гоце Делчев, който е с площ от 682 кв.
м. В него с 380 кв. м. участват наследниците на Д.П. М. и С.В.М. а с
останалите 302 кв. м. – Община Гоце Делчев. Ищецът притежава по
наследство 1/8 идеална част от 380/682 идеални части от въпросния поземлен
имот.
Ответниците З. и Е.Ш. са част от съсобствениците на поземлен имот с
идентификатор * по КК на гр. Гоце Делчев, който е с площ от 708 кв. м. Те
имат 248/708 идеални части от същия, придобити на основание давностно
владение.
От пълното, ясно и обосновано заключение на вещото лице В.Ю., неоспорено
от страните, се изяснява, че двата процесни съседни поземлени имота са
отразени в КРП от 1960 г., КП от 1973 г., РП от 1974 г., КРП от 1992 г., КП от
2003 г., ПР от 2009 г. и КК от 2009 г. По КП от 1960 г. границата между
имотите е материализирана с паянтова ограда, която е права линия, започваща
от западния ъгъл на навеса в имота на Ш.и и отиваща на север към реката, без
да се допира до навеса, отдалечаваща се от същия. Регулационната граница
между двата парцела върви по имотната им такава, т. е. между тях няма
придаваеми части. По КП от 1973 г. и РП от 1974 г. положението е същото.
По КРП от 1992 г. границата е с променено местоположение, не е
материализирана с ограда и е права линия, минаваща на около 2,50 м. от
жилищната сграда на Ш.и, като към парцела на последните се придават 8 кв.
м. от парцела на М.и. Този КРП е отменен в частта му, касаеща имотите на
страните, по жалба на Ш.и. В КП от 2003 г. границата също е с променено
5
местоположение, материализирана с паянтова ограда, която вече не е права
линия. Според ПР от 2009 г., регулацията между имотите минава по
границата им по КП от 2003 г. КК от 2009 г. повтаря границата от КП от 2003
г. и ПР от 2009 г.
Пред първата инстанция са разпитани четирима свидетели – В.Х., С.Д., Р.К. и
С. К.. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/ степента
му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност
/"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София,
1997 г., стр. 48/.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б./.
6
Събраните в случая свидетелски показания, за съжаление, не допринасят за
правилното решаване на правния спор. Свидетелката Х. разказва детските си
спомени. Тя е родена през * г. и към 1960 г., когато е бил изработен КП и
одобрен РП, е била съвсем малка и няма как да има трайни и достоверни
впечатления за това къде е минавала границата между парцелите. Станала е
пълнолетна през 1973 г., когато е бил изработен следващият КП. Показанията
й са много несигурни и неубедителни. Тя често си служи с изразите „това ми
е по спомен“, „по памет казвам“, „мисля, че си е така, както си го спомням“,
„доколкото си спомням“, „за това не съм сигурна“, „предполагам, че е имало“.
Ясно заявява, че не знае къде точно минава границата между двата имота. Ето
защо показанията й не следва да бъдат кредитирани. Свидетелят Д. е роден
през * г., поради което не може да съобщи меродавни данни за границата при
действието на плановете от 1960 и 1973/1974 г. Същото, и то дори в по-
голяма степен, се отнася за свидетеля К., роден през *г. Единствено
свидетелят К. е бил достатъчно възрастен към 1960 г. /почти пълнолетен/, за
да помни добре, но пък той тогава си е живял на село, а в гр. Гоце Делчев
идва едва през 1980 г., така че и неговите показания не допринасят за
изясняването на обективната истина по случая.
Вещото лице Ю. сочи, че съществуващата в момента на място граница между
двата имота не съответства на нито една от границите, показани в КП, РП, ПР
и КК. Спорната площ от 20 кв. м. се ползва от ищеца. Границата минава по
стената на кирпичения навес в имота на Ш.и и продължава до улицата във
вид на ограда от телена мрежа на бетонови колове. Частта, заключена между
границата по плановете от 1960/1974 г. и границата по КК от 2009 г., възлиза
на около 8 кв. м., видно от комбинираната скица-приложение № 13 към
заключението на експерта, намираща се на лист 226 от делото на РС.
За да се даде верен отговор на въпроса основателна ли се явява претенцията
на ищеца, трябва да се разбере дали е бил приложен някой от регулационните
планове, обхващащи двата имота. Окръжният съд счита, че са били
приложени първите два РП - тези от 1960 и 1974 г. По тях не се предвиждат
придаваеми части между имота на М.и и имота на Ш.и и не се е налагало
такива части да се заемат и да се заплащат. Ето защо регулацията между тези
два имота се е приложила с влизането в сила на самите РП, одобрени на
17.06.1960 и 29.01.1974 г., за които няма данни да са били обжалвани и
7
отменени в частта досежно процесните имоти /в подобна насока е и Решение
№ 117 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2018 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Р.Я./. По този начин регулационната линия е станала и имотна
граница. Не се събраха доказателства какво е било действителното положение
на място към 1960/1974 г., поради което следва да важи състоянието на
имотите според приложените тогавашни РП. Няма приложена последваща
регулация. РП от 1992 г., предвиждащ изменение на границата, е отменен по
жалба на Ш.и. КП от 2003 г. и ПР от 2009 г., одобрени при действието на
ЗУТ, нямат вещноправно действие. Ето защо се налага изводът, че наистина е
налице грешка в КК от 2009 г., защото границата между имотите, отразена
там, се различава от вярната такава, фигурираща в приложените РП от 1960 и
1974 г. Площта, предмет на грешката, е 8 кв. м., тонирана е в жълто на
комбинираната скица-приложение № 13 към заключението на експерта,
намираща се на лист 226 от делото на РС, и попада между черната линия,
изобразяваща границата по КК от 2009 г., и зелената линия, показваща
границата според РП от 1960/1974 г.
Искът за остатъка до претендираните 20 кв. м. ще следва да се отхвърли.
Вярно е, че в момента цялата спорна площ от 20 кв. м. се ползва от ищеца, но
той се явява собственик само на горепосочените 8 кв. м. Няма как М. или
наследодателите му да са придобили останалите 12 кв. м. на основание
давностно владение. Иде реч за урегулирани поземлени имоти /парцели/.
Отменените ЗПИНМ и ЗТСУ забраняваха придобиването на реални части от
парцели по давност. ЗУТ го разреши, но само в строго ограничени хипотези,
които в казуса не са налице.
Тъй като изводите на настоящия съдебен състав се разминаха с тези,
направени от РС, решението на последния трябва да бъде отменено /това, така
или иначе, пак щеше да стане, защото то се оказа постановено по нередовна
искова молба/. Искът следва да се уважи за 8 кв. м., а за останалите 12 кв. м. –
да се отхвърли. Комбинираната скица-приложение № 13 към заключението на
експерта, намираща се на лист 226 от делото на РС, ще стане неразделна част
от акта на окръжния съд. На страните следва да се присъдят разноски и за
двете инстанции съобразно уважената/отхвърлената част на иска. Ответникът
Н.Ш. не трябва да бъде осъждан за разноски, защото не е дал повод за
завеждането на делото.
8
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1017 от 26.02.2020 г., постановено по гражданско дело
№ 334 от 2018 г. на Районен съд Гоце Делчев.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на З. Г. Ш., ЕГН **********, Е. Ж.
Ш., ЕГН **********, и Н. Г. Ш., ЕГН *, и тримата с адрес гр. Г. Д., ул. „П. Б.
Д.“ № *, че Д. И. М., ЕГН **********, адрес гр. Г. Д., ул. „П. Б. Д.“ № *, е
собственик, на основание наследство от Д.П. М., починал на 23.11.1979 г., и
С.В.М. починала на 29.10.1993 г., на 1/8 идеална част от 380/682 идеални
части от реална част с площ от 8 кв. м., разположена в североизточната част
на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Гоце Делчев, одобрени със заповед № РД-18-71/02.10.2009 г.,
погрешно отразена в кадастралната карта като част от съседния поземлен
имот с идентификатор *, поради несъобразяване с регулационната граница
между двата имота по регулационния план на гр. Гоце Делчев, одобрен със
заповед № 562/17.06.1960 г., и регулационния план на гр. Гоце Делчев,
одобрен със заповед № 127/29.01.1974 г., която реална част е тонирана в
жълто и е заключена между границата между двата имота по регулационните
планове от 1960 и 1974 г., обозначена със зелен цвят на комбинираната скица-
приложение № 13 към заключението на вещото лице В.Ю., намираща се на
лист 226 от делото на Районен съд Гоце Делчев, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, и границата по кадастралната
карта, обозначена с черен цвят на същата скица.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР за разликата между уважените 8 кв. м. и претендираните 20 кв. м.
ПОСТАНОВЯВА комбинираната скица-приложение № 13 към заключението
на вещото лице В.Ю., намираща се на лист 226 от делото на Районен съд Гоце
Делчев, приподписана от съда, да се счита за неразделна част от настоящото
съдебно решение.
ОСЪЖДА З. Г. Ш., ЕГН **********, и Е. Ж. Ш., ЕГН **********, и двамата
с адрес гр. Г. Д., ул. „П. Б. Д.“ № *, да заплатят на Д. И. М., ЕГН **********,
9
адрес гр. Г. Д., ул. „П. Б. Д.“ № *, 332 /триста тридесет и два/ лева – направени
разноски в производството пред Районен съд Гоце Делчев, и 250 /двеста и
петдесет/ лева – направени разноски във въззивната процедура.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, адрес гр. Г. Д., ул. „П. Б. Д.“ № *, да
заплати на З. Г. Ш., ЕГН **********, адрес гр. Г. Д., ул. „П. Б. Д.“ № *, 558
/петстотин петдесет и осем/ лева – направени разноски в производството пред
Районен съд Гоце Делчев, и 375 /триста седемдесет и пет/ лева – направени
разноски във въззивната процедура.
На страните да се връчат копия от настоящия въззивен съдебен акт, който
може да бъде обжалван от тях в едномесечен срок, считано от връчването, по
реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК,
пред Върховния касационен съд на Република България, с касационна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10