№ 2394
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100505753 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 08.03.2024г., постановено по гр. д. № 24051/2023г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, е уважен предявеният от “А 1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу М. В. К. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 268, 09 лева
– главница за незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за
електронни съобщителни услуги за периода от 16.11.2019г. до 15.03.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и за
установяване съществуването на вземане за сумата от 73, 93 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва
върху главницата за периода от 19.01.2020г. до 09.12.2022г. и за сумата от 8, 94
лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за
периода от 16.11.2019г. до 15.02.2020г. и за 2, 49 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода от 19.01.2020г. до 09.12.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
1
ч.гр.д. № 3927/2023г. по описа на СРС, ГО, 43 състав. Със същото решение е
отхвърлен иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в
размер на сумата от общо 313, 41 лева.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Оспорват се формираните изводи за неоснователност на
предявените искове за неустойка поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната. Въззивникът счита за неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че уговорената неустойка за предсрочно
прекратяване на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В
случая максималният размер на дължимата неустойка е определен на сбора на
три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и
без ДДС. Развити са съображения за валидността на клаузата, предвиждаща
задължение за абоната да заплати стойността на полученото, но невърнато
устройство при предсрочно прекратяване, респективно при изтичане на срока
на договора. Излага, че по делото е установено, че ответникът е потребил
услугите, които могат да се ползват единствено с посоченото устройство,
поради което счита за неправилен изводът на СРС относно липсата на
доказателства за предоставянето на това устройство. Аргументира становище,
че процесните неустойки представляват санкция за страната, допуснала
неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетяват
изправната страна по договора чрез реализиране на стандартната такса за
услугите и устройствата, вместо предоставената преференциална /по-ниска/
цена, относно която ответникът е допуснал неизпълнение. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в
пълните размери.
Насрещната страна М. В. К., чрез назначения от съда по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител, оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
2
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. Поддържа релевираното възражение за нищожност на клаузите за
неустойка като противоречащи на добрите нрави, както и твърдението си, че
не е установено по делото предаването на устройството, за невръщането на
което се претендира неустойка за неизпълнение. С оглед изложеното е
направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС,
чл. 342 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.
269, предл. 2-ро от ГПК.
По предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за неустойки при предсрочно
прекратяване на договорите за услуги:
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че на
08.02.2018г. е сключен договор № ********* във връзка с предоставяне от
страна на ищеца, в качеството му оператор, на ответника, в качеството на
абонат, на съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите към него ОУ.
По силата на този договор ищцовото дружество се е задължило да предостави
на насрещната страна комплесна мобилна телефонна услуга на мобилен номер
0894 573304, мобилен интернет на мобилен номер ******* и тройна пакетна
услуга № ********** – комплексна мобилна услуга на мобилен номер 0885
837522, фиксиран интернет № 101000590029 и фиксирана телевизия №
3
201000590027. Съгласно т.4.5 от договора влизането в сила, срокът и
прекратяването му, се посочват в съответното приложение, като договорът е в
сила, докато е налице действащо приложение. По делото е представено
приложение № 1 от 04.04.2018 г. към гореописания договор, сключено за срок
от 2 години, с активиран план Мтел Сърф S март 2018, по силата на което
операторът се задължава да представи на потребителя електронни
съобщителни услуги за телефонен номер *******. Съгласно клаузата на т.6.1
от Приложение № 1, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната
преди изтичане на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договора се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване.
Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на
посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени
или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок
на ползване по съответния абонамент.
С Приложение № 1 от 27.08.2019г. към процесния договор страните са
сключили и договор за пакет фиксиран интернет, телевизия и гласова услуга.
По делото са представени Общи условия на взаимоотношенията между
“А1 България” ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените
мобилни наземни мрежи на ”А1 България” ЕАД, приложими за процесния
период. Видно от извършените вписвания в договорите между страните,
подписани от ответника, абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с
приложимите Общи условия, които са били надлежно предоставени на
потребителя.
Съгласно т. 26.4 от Общите условия заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задълженията им
4
за заплащане на дължимите суми. А според т. 25.2.3 от ОУ абонатът е длъжен
да заплаща всички услуги, свързани с ползването на мрежите, съгласно
договора за услуги. Клаузата на т. 54.12. от ОУ сочи, че договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на
оператора, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя продължи повече от 124 дни.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че за
развалянето на процесните договори поради виновно неизпълнение на
задълженията на абоната не са приложими общите правила на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД и за настъпването на правните последици на развалянето не е необходимо
изявление на изправната страна в същата форма /в случая – писмена/. В
приложимите ОУ – т. 54.12. от същите е уговорено автоматично прекратяване
на договора без насрещната страна да бъде уведомявана за това. Изрично е
посочено, че в хипотезата на забава на плащането на дължимите суми,
продължила повече от 124 дни, договорът се счита за едностранно прекратен.
В посочената клауза са изрично уговорени предпоставките за автоматично
прекратяване, които са ясни. Посочен е и моментът, от който действието на
договора се прекратява. Уговорката за автоматично прекратяване на
правоотношението е валидна и обвързваща страните със силата на закон /чл.
20а ЗЗД/. Тази уговорка е израз на прогласената в чл. 9 ЗЗД свобода на
страните да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В
цитираните клаузи от договора страните са изразили ясно и недвусмислено
съгласие създадената между тях правна връзка да бъде прекратена при
осъществяването на определени факти от обективната действителност, без да
е необходимо нарочно волеизявление на някоя от тях за настъпване на
прекратяването. Доколкото разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД съдържат
диспозитивни, а не императивни правни норми, е допустимо неизпълнението
на договорно задължение да бъде основание за прекратяване на един договор
при ред и условия, различни от предвидените в закона за разваляне на
договора.
По основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 100 лева,
представляваща неустойка за невърнато устройство след прекратяване на
5
договора:
Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения,
обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/. наличието на
облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че
кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е
бил готов да ги изпълни/; 3/. че процесният договор е бил предсрочно
прекратен/развален и 4/. че между страните е била валидно уговорена по
размер неустойка в случай на предсрочно прекратяване/разваляне на
договора.
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени
вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно
неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили
предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно
определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите
от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното
неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.
Съгласно Приложение № 1 от 27.08.2019г. към процесния договор,
ищцовото дружество е предоставило на ответника пакет комплексна услуга
фиксиран интернет, цифрова телевизия /с добавен пакет “Екстра балкани” за
срок от 16.12.2019г. до 15.01.2020г./ и гласова услуга. Действително, съгласно
чл. 6.9., вр. чл.6.2. и 6.1. от договора, предаването на оборудването за ползване
на услугата, се удостоверява с протокол, какъвто по делото не е представен.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предоставянето на устройството се установява от приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-техническата експертиза, според което
всички услуги по процесния договор, включително и включените в пакета
услуги, са били предоставени, съответно са били ползвани от ответника.
Доколкото за ползването на услугата фиксиран интернет и цифрова телевизия
6
е необходимо инсталирането на съответното устройство, се налага извод за
неоснователност на релевираното от ответника правоизключващо възражение.
С влязлото в сила първоинстанционно решение е установено със сила на
пресъдено нещо наличието на вземане в полза на ищеца за дължими, но
неплатени абонаментни месечни вноски по посочения договор за периода от
16.11.2019г. до 15.03.2020г. Забавата за плащане на задълженията на абоната е
продължила повече от 124 дни, поради което договорът се счита за
автоматично прекратен на основание т. 54.12. от ОУ. Съгласно чл. 7.3.4 от
договора в случай, че при прекратяване на същия по отношение на услугата,
което и да е оборудване, предоставено от оператора на абоната, бъде върнато
от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право
да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването,
съгласно действащия ценоразпис на оператора. Ответникът не е оспорил
твърдяната от ищцовото дружество стойност на предоставеното устройство.
Абонатът не твърди, нито ангажира доказателства, че при прекратяване на
договора е изпълнил задължението си за връщане на предоставеното
устройство. Настоящият съдебен състав счита, че посочената разпоредба
представлява уговорена неустойка при неизпълнение, като е визиран и
нейният размер, а именно стойността на предоставеното оборудване на
абоната, което не е заплатено от него при сключване на договора. Така
определеният размер на неустойката не излиза извън присъщите й
обезщетителна и санкционна функция. Фактическият състав на предявеното
вземане по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е установен. С оглед изложеното се налага
извод, че първоинстанцинното решение е неправилно в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за неустойка за невърнато оборудване в размер на
100 лева, поради което същото следва да се отмени.
По иска за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от
64, 98 лева, представляваща трикратен размер на месечната стандартна
абонаментна такса за мобилна услуга № *******; за сумата от 56 лева,
представляваща отстъпка от цената на услуги за мобилна услуга № *******;
за сумата от 41, 84 лева, представляваща трикратен размер на месечната
стандартна абонаментна такса за мобилна услуга № *******; за сумата от 12,
99 лева, представляваща трикратен размер на месечната стандартна
абонаментна такса за фиксиран услуга интернет; за сумата от 7, 47 лева,
7
представляваща трикратен размер на месечната стандартна абонаментна такса
за допълнителна екстра към основната услуга и за сумата от 30, 33 лева,
представляваща трикратен размер на месечната стандартна абонаментна такса
за фиксиран услуга телевизия:
С влязлото в сила първоинстанционно решение е установено със сила на
пресъдено нещо наличието на вземане в полза на ищеца за сума,
представляваща дължими, но неплатени абонаментни месечни вноски по
посочения договор за исковия период. Забавата за плащане на задълженията
на абоната е продължила повече от 124 дни, поради което договорът се счита
за автоматично прекратен на основание т. 54.12. от ОУ. Съгласно чл. 6.1 от
Приложение № 1, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната
преди изтичане на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договора се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване.
Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на
посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени
или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок
на ползване по съответния абонамент. Аналогично задължение е предвидено и
в клаузата на чл. 7.3.1 към Приложение № 1 от 27.08.2019г. към процесния
договор, с който е предоставено ползването на пакетна услуга – фиксиран
интернет, телевизия и мобилна гласова услуга.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че така уговорените неустоечни клаузи са
уговорени във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие в
правата и задълженията на страните, като предоставят възможност на ищеца
да получи необосновано високо обезщетение при неизпълнение задълженията
на ответника. Тази клауза не е нищожна и поради противоречие с добрите
8
нрави. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:
Неустойката представлява договорен способ, при който страните при
сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по
договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно
правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е
длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в
нейна полза неустойка. За да бъде действителна клаузата за неустойка,
необходимо е неустойката да съответства на нейните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния случай ищецът претендира заплащане на неустойка при
прекратяване на договора по вина на абоната като се позовава на клаузата на
общите условия - чл. 54.12, според която прекратяването настъпва, ако има
просрочие на задължение на клиента над 124 дни като ищецът сочи, че в
сключения договор е уговорена дължимост на неустойка в размер на три
месечни стандартни абонаментни такси. Настоящият въззивен състав приема,
че така уговорена неустойката съответства на обезщетителната и санкционна
функции, които са присъщи на неустойката, отчитайки допуснато
неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя на
далекосъобщителни услуги. Така уговорената неустойка не разкрива
признаците и на неравноправна клауза. Неустойката представлява санкция за
страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и
същевременно обезщетява изправната страна по договора, изпълнила своите
договорни задължения. В случая тези неустойка не е необосновано висока и
не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният
месечен абонамент за предоставените услуги е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
максимален размер от три стандартни месечни такси. С оглед на това не е
налице нарушаване на добрите нрави и съответно не е налице нищожност на
неустоечната клауза.
Неустойката за неспазен срок на договора в максималният й троен
размер на съответната абонаментна такса има за цел да компенсира вредите от
накърнения негативен интерес на кредитора от прекратяване на
правоотношението преди изтичане на срока на облигационната връзка. Наред
с това така уговорената неустойка цели да набави заместваща облага за
9
оператора, поради факта, че същият пропуска възможността да реализира
приходи от предоставянето на услуги за по-продължителен срок, като той вече
е осигурил техническата възможност за това. Не се констатират и нарушения
на императивни правила, уреждащи потребителската закрила по смисъла
на чл. 143-чл. 146 от ЗЗП, доколкото не е налице неяснота на клаузата или
същата да създава значително неравновесие в правата и задълженията на
страните.
Ето защо първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната му
част и следва да се отмени, като предявените искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
следва да се уважат.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 425 лева, от които 25 лева за държавна такса, 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 300 лева за депозит за особен представител на насрещната
страна.
В полза на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски за
първоинстанционното исково производство в размер на сумата от още 305, 21
лева, както и допълнително разноски за заповедното производство в размер на
сумата от още 39, 81 лева.
С оглед цената на предявения иск и предвид ограничението по чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4186 от 08.03.2024г., постановено по гр.дело №
24051/2023г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу
М. В. К. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 313, 41 лева – общ размер на
претендирана неустойка при предсрочно прекратяване на договор и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.
10
1 от ГПК от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Кукуш” № 1 срещу М. В. К., ЕГН **********, гр.
София, ул. “******* иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
съществуването в полза на ищеца на вземане за сумата от общо 313, 41 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на рамков договор № ********* от
08.02.2018г. и приложения към него, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 19.12.2022г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3927/2023г. по описа на СРС, ГО,
43 състав.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, гр. София, ул. “******* да
заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Кукуш” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
допълнително сумата от още 305, 21 /триста и пет лева и 21 ст./ лева –
разноски за първоинстанционното исково производство, както и да заплати
допълнително сумата от още 39, 81 /тридесет и девет лева и 81 ст./ лева –
съдебни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №
3927/3023г. по описа на СРС, ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, гр. София, ул. “******* да
заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Кукуш” № 1, на основание чл. 273, вр. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11