Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 154
22.06.2021 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на девети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова,
и в присъствието на прокурора Николай
Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия
А. Митрушева
АНД (К) № 389
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от А.Р.Т., ЕГН : ********** ***, чрез адв. Й.Х.,
против Решение № 260022 от 15.03.2021 г., постановено по АНД № 31/2021 г. по
описа на РС – Харманли.
В жалбата се
посочва, че поведението на водача, описано в процесното наказателно
постановление, сочи на нарушаване на забраната на чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
което не се субсумира под състава на посочената като нарушена норма на чл. 175а
от същия закон. С оглед на така изложеното, се моли за отмяна на обжалваното
решение.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Районно управление – Харманли към ОД на МВР - Хасково,
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна.
Посочва, че РС - Харманли е извършил дължимата проверка на фактите и правото, и
като е потвърдил наказателното постановление, е издал акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С
Решение № 260022 от 15.03.2021 г., постановено по АНД № 31/2021 г., Районен съд
– Харманли е потвърдил изцяло като законосъобразно Наказателно постановление № 20-0271-001721
от 26.11.2020г. на Началник на група към ОД МВР - Хасково, РУ - Харманли,
издадено въз основа на АУАН сер.АА № 493727-1721/25.10.2020 г., с което на А.Р.Т.,
ЕГН : **********, на основание чл. 175, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата са наложени
административни наказания: “Глоба” в размер на 3 000 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП.
За
да постанови решението си, районният съд е приел, че наказателното
постановление е издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН
разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и
налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци,
водещи до отмяната му. По същество съдът е приел, че от събраните по делото
гласни доказателства и писмени такива безспорно се установяват обстоятелствата,
описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП, а именно, че
жалбоподателят рязко е подавал газ и е повишавал оборотите на двигателя, при
което е превъртал задвижващите колела на автомобила, с които действия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В тази връзка е прието за установено, че с
поведението си на процесната дата и час, като водач на моторно превозно
средство, жалбоподателят е участвал в нерегламентирано ползване на път, отворен
за обществено ползване, за друга цел, различна от целта да се придвижват хора и
товари, въпреки забраната за това. Посочено е, че нарушението е правилно
подведено към уреждащата състава му правна норма, като при описанието му са
изложени всички обстоятелства, от значение за правилната преценка на
съставомерността на деянието като административно нарушение, и за ясното и
пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под
административна отговорност. Съдът е приел, че правилно
административнонаказващият орган е приложил и съответната на нарушението
санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и че за инкриминираното
нарушение жалбоподателят е санкциониран с конкретно посочените в закона санкции.
При осъществената касационна
проверка настоящата инстанция намери, че обжалваното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че жалбоподателят е
осъществил състава на оспорваното в настоящото производство административно
нарушение, са правилни и обосновани, а наведените в касационната жалба
възражения са неоснователни.
АУАН и НП отговарят на формалните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, каквато е констатацията и на районния
съд и правилно не се отчита да има допуснати съществени нарушения на тези
процесуални правила, които да опорочават процедурата по административно
наказване и да представляват самостоятелни основания за отмяна на наказателното
постановление. Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдържат всички изискуеми се реквизити, съгласно чл. 42 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, издадени са от материално и териториално компетентни органи,
като при съставянето и връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Съставеният акт, както и издаденото впоследствие НП,
съдържат достатъчно точно и изчерпателно фактическо описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, правилно са посочени и нарушените
разпоредби, както и санкционните такива.
Касационният състав намира, че
районният съд е достигнал до правилен извод за доказаност на описаното в АУАН и
НП нарушение, въз основа на извършен анализ и съпоставка на свидетелските
показания, които подкрепят описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти и обстоятелства. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели,
извършването на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, се явява доказано. Неоснователни
са оплакванията в жалбата, че описаните в НП фактически извършени действия не
осъществяват състава на вмененото на касационния жалбоподател нарушение.
Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съответна на това нарушение е предвидената в чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП
санкция, регламентираща санкция за водач, който ползва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Именно в предметния обхват на тези
норми, влизат действията, извършени от касационния жалбоподател на процесните
дата и място. Поведението му е описано като подаване рязко на газ, повишаване
оборотите на двигателя, превъртане на задвижващите колела на автомобила и
преднамерено извеждане на автомобила от контрол. Тези движения, както правилно
е приел и въззивният съд, не представляват използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и
товари. Подобно съзнателно поведение по оживени улици в градовете застрашават
живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, впрочем застрашават живота и здравето и на
самия водач и на останалите пътници в автомобила, поради което се
характеризират с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и
целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото
на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в
цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните
способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством
рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане
на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на
контролните органи в тази насока, независимо дали са категорични относно
конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, са неотносими с
оглед изводите им за настъпилия краен резултат. Неоснователно е и възражението,
че деянието следва да се квалифицира по чл. 5, ал. 2, т. 5 от ЗДвП (като най-вероятно се има предвид
т. 4),
защото по този текст изискуемото поведение е да не се преминава внезапно от едната
в другата пътна лента и/или обратно. Ето защо оспореното решение, като валидно,
допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260022 от 15.03.2021 г.,
постановено по АНД № 31/2021 г. по описа на РС – Харманли.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.