Присъда по дело №349/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 58
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20213100200349
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 58
гр. Варна , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Елка К. Колева
и прокурора Красимир Маринов Конов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20213100200349 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия БЛ. Н. Д., ЕГН **********, роден на .......... в гр. Разлог,
Благоевградска област, живущ в гр. Варна, ж. к. „..........., със средно образование, неженен,
неосъждан /реабилитиран/, работи,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.05.2014 г., по път 902 от с. Кичево, Варненска област,
в посока гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Ман", нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите
на превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението" и по непредпазливост причинил смъртта на Г. И.а П.а,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 343, ал. 1, б „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1
от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК налага на подсъдимия Б.Д.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б.Д. да заплати
направените по делото разноски в размер на 5325.65 лв. /пет хиляди триста двадесет и пет
лева и 65 ст./ в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР – Варна, както и
1377.51 лева /хиляда триста седемдесет и седем лева и 51 ст./ по сметка на ВОС.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител Н. ХР. Н.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
/шестстотин лева/.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд – Варна в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №58/21.07.2021г. по НОХД №349/2021г. по описа на ВОС.

Производството е по Глава 27 от НПК, чл.371т.1 от НПК.

ВАРНЕНСКА окръжна прокуратура е обвинила :
Б.Н. Д. в това, че на 04.05.2014г., по път 902 от с. Кичево област Варненска, в посока гр.
Варна, при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил марка „Ман",
нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 20 ал.2 от ЗДвП"Водачите на превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението" и по непредпазливост причинил смъртта на Г И.а П.а,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата - престъпление по чл. чл. 343а ал.1 б.“б“ във вр. с чл. 343ал.1 б.“в“ във
вр.чл.342ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението, като счита, че въз основа на събраните по
делото доказателства се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.
Основният въпрос е дали подс. Д. е изпълнил като водач на МПС всички задължения, които
е имал по ЗДвП, налице ли е виновно неговото поведение или се касае до случайно деяние.
Според държавното обвинение скоростта на движение на автомобила към момента на удара
е безспорно установена въз основа на тахографският лист, показанията на който били
разчетени от вещите лица. Друго безспорно обстоятелство е наличието на мъгла в района на
удара, но според вещите лица от показанията на тахографсккият лист било видно, че
скоростта на движение е била променлива, което означавало, че той не е попаднал изведнъж
в някаква зона, която да намали или ограничи видимостта му. Наличието на мъгла според
прокуратурата е следвало да мотивира водача да съобрази поведението си, включително
скоростта на автомобила с намалената видимост и то по такъв начин, че да може да спре при
възприемане на препятствие на пътя. Счита, че макар скоростта на движение на автомобила
да е била в рамките на разрешената, то тя не е била съобразена с видимостта, която е била
силно намалена поради мъгла. Сочи, че вещите лица в няколко експертизи са дали зоната
разстоянието, от което той е възприел пешеходката, което е изчислено в рамките от 24.40 м
до 27.06 м в зависимост от различните варианти на движението на пешеходката. На тази
база вещите лица са изчислили и подходящата скорост за движение, която е около между 33
км/ч и 36 км/ч.- скоростта, с която подсъдимият е трябвало да управлява автомобила. А ако
видимостта е била толкова намалена, че да не може да избере подходящата скорост, то той е
бил длъжен дори да спре, съгласно разпоредбата на чл.20ал.2 от ЗДвП. По подробно
изложените съображения моли съда да приеме, че подсъдимият виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като това нарушение е в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП, което е довело до смъртта на Г П.а. Следва да бъде отчетено, че
след настъпване на ПТП подсъдимият е сигнализирал на тел. 112 компетентните органи и
към този момент пострадалата е била жива, когато те са дошли, поради което моли да бъде
прието, че той е направил всичко възможно за оказване на помощ на пострадалата. Счита, че
следва да бъде отчетено и поведението на самата пострадала, а именно с поведението си тя е
допринесла в известна степен за настъпилото ПТП, поради което е налице съвина. При
движение извън населено място са предвидени изисквания към пешеходците, които тя със
1
своето поведение е нарушила. С оглед изложеното прокурорът счита, че подсъдимият е
извършил престъплението, в което е обвинен, като следва да бъде отчетена оказаната
помощ на пострадалата, която е намерила приложение в квалификацията на деянието. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията предлага да се приеме,
чистото му съдебно минало поради настъпила реабилитация към датата на деянието,
изминалия период от време на разследването до внасянето на делото в съда. Не следва обаче
да бъдат пренебрегвани наказанията, които са му налагани във връзка с извършени
нарушения по ЗДвП. Предвид горното предлага на съда да наложи наказание лишаване от
свобода от минималния към средния размер на наказанието, предвидено в специалната част,
изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Наказанието
лишаване от право да управлява МПС предлага да е в рамките на лишаването от свобода.
Подсъдимият следва да заплати и сторените по делото разноски.
Пострадалият Н. Х. Н. е встъпил в процеса срещу подсъдимия Д. в качеството на
частен обвинител. Обвинението спрямо същия се поддържа в съдебно заседание от
повереника, който е съгласен с изразеното от прокурора в пледоарията му. В допълнение
сочи, че когато има форсмажорни обстоятелства са нужни и форсмажорни решения от
страна на водачите на МПС-та. Задължението на подсъдимия при тази ограничена видимост
е била в това да избере такава скорост от позволената, че дори да може да спре, за да може
да запази, както себе си, така и околните евентуално, дори и тези, които неправилно се
движат по пътното платно. Пострадалата действително се е движила на пътното платно, но
повереника сочи, че на мястото на произшествието не е имало тротоар, нито място, където
да се движи, поради което следва да се приеме, че е нямало къде на друго място да се движи,
освен по пътното платно. Според повереника то не е само за автомобили, а е и за
пешеходци, така, че виновното поведение на пострадалата не е от такова естество, че да се
избегнат нарушенията на подсъдимия. По отношение на налагането на наказание, частното
обвинение моли съда за справедливо наказание, което да бъда определено при условията на
чл. 66 от НК, имайки предвид обаче и последните данни за нарушенията на подсъдимия като
водач на МПС, които счита, че не са пренебрегване, още повече, че не става въпрос за
любител шофьор, а за шофьор на една тежка машина, с която човек трябва да бъде много
внимателен, тъй като тя за разлика от лекия автомобил причинява по-големи вреди.
Подсъдимият Б. Н. Д. счита, че е направил всичко възможно, за да предотврати този
случай, като не взема становище по отношение по вината. Въпреки това дава подробни
обяснения, в които се съдържат данни относно мястото и начина на настъпване на ПТП,
както и относно фактите на конкретната пътна обстановка. Защитникът пледира за
оправдателна присъда, като счита, че възведеното срещу подзащитния му обвинение е във
връзка с чл. 20ал.2 от ЗДвП и то е, че при управлението на автомобила той е пропуснал едно
предвидимо препятствие, което се е появило пред него и по този начин е била причинена
смъртта на пострадалата. Защитата счита, той е управлявал МПС-то със скорост, която е
била съобразена с условията, които са съществували в конкретния случай. Разчитането на
тахошайбата е показало, че той е карал с променлива скорост, което означава, че той се е
съобразявал с условията на пътя. Какви са били точно условията пак е на базата на
предположенията. На няколко метра е имало метеостанция, която най-точно е изследвала
метео условията и в справката се казва, че е имало „димка“, която не създава особени
затруднения за движението. От своя страна водачът е заявил, че е имало мъгла, която не е
била постоянна, като към момента на ПТП, когато е разчетен тахографа, подсъдимият се е
движил със скорост 48 км/ч, а това е разрешена скорост, тъй като в този район разрешената
скорост е 90 км/ч и няма някакви особености на пътя, които да създават препятствия за него
и да служат за предпоставка за по-ниска скорост. Защитата изтъква, че той е карал със
скорост, каквато законът му разрешава, като няма как в едно такова време, при една
усложнена обстановка, каквото е променливото време всеки водач да определи точно с каква
2
скорост да се движи. Счита, че в случая не се касае за предвидимо препятствие, че на този
път по това време ще се намира пешеходец, а за случайно събитие, тъй като според
защитата смисъла на чл. 20ал.2 от ЗДвП във всички случаи има предвид, че всички МПС-та
по право се движат по пътищата с обозначителни знаци. Това е така особено когато става
дума за движение в нощните часове и в мъгла, то тогава габарити пътните превозни
средства, които не са моторни, волските каруци, законът ги задължава и те да имат
светлоотражатели, но пешеходец в малките часове на деня да се движи, според защитата не
е предвидимо, а чрезвичайно като събитие. Нещо повече, в случая става въпрос за
нарушение на чл. 108 от ЗДвП, който задължава пешеходеца да се движи в лентата срещу
него, по ръба на пътното платно ако там няма полоса край пътя, банкет. Нарушен е чл. 116
от Правилника за приложението на ЗДвП, който забранява да навлизат внезапно на пътното
платно за движение пешеходците и да пресичат платното за движение при ограничена
видимост, каквато в конкретния случай е била налице и тези обстоятелства във всички
случаи имат своя значителен принос, за да се стигне до този трагичен резултат. Защитата
изтъква, че всички експертизи по делото сочат, че пострадалата се е намирала в опасната
зона на спиране на автомобила. Според последната експертиза, назначена в хода на
съдебното следствие, в т. 3 от заключението се казва /цитат/- „не може да бъде изчислена
безопасната скорост на движение на автомобила, при която би могло да се избегне удара,
тъй като отстоянието на автомобила от мястото на удара е значително по-голямо от
разстоянието на видимост към пешеходката“, което не дава възможност за категоричен
правен извод, досежно виновно поведение на подсъдимия. С оглед подробно изложените
съображения моли съда да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.
Въпреки това алтернативно излага становище ако съдът приеме, че същият е осъществил
деянието, при определяне вида и размера на наказанието да приложи разпоредбата на чл. 55
от НК, поради наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, отделно от
онези, които имат отношение към квалификацията, тъй като Д. е неосъждан към момента на
деянието, съдействал е за разкриване на обективната истина, изразеното от него критично
отношение към случилото се, изтеклия продължителен период от време на разследването, за
което той няма вина, както и наличието на съвина, съгласно и тълкувателно решение № 2 от
22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС. С оглед горното пледира за налагане на наказание
Пробация, а по отношение на лишаването от право да управлява МПС, вземайки предвид, че
това е единствената професия, която той упражнява и с която се издържа, добросъвестен
водач, продължава да работи, няма нарушения, защитникът моли да не му се налага това
наказание, а ако бъда лишен то да е за по- кратък период. В последната си дума
подсъдимият изразява съжаление за случилото се и моли за правилно решение.
Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Б. Н. Д. е роден на ........ год, в гр. Разлог, обл. Благоевградска, жив. в гр. Варна, със
средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работещ.
На 04.05.2014г. минути след 00,00 часа подс. Д. управлявал товарен автомобил
(бетоновоз) марка "Ман" с per. номер ......, собственост на ........ Автомобилът, управляван от
подсъдимия се движел по третокласен път 902 в участъка от с.Кичево в посока гр.Варна.
Пътната настилка в района била от едрозърнест асфалт в добро състояние, с добра пътна
маркировка. Пътното платно било с две ленти за движение, по една във всяка посока,
разделени с непрекъсната осева линия, без тротоар и банкет за движение на пешеходци.
Прав пътен участък, без видим наклон. Скоростта на движение на товарния автомобил била
48 км/ч., при разрешена скорост 90 км/ч. Пътната настилка била суха, но усложнена от
тъмния период на денонощието и гъста мъгла с променлива видимост.
3
По това време по същия път, пешеходката Г И.а П.а се движила пеш, от гр.Варна в
посока с.Кичево, където живеела.
На около 3-4 км от с. Кичево и преди завоя за телевизионна кула, товарния
автомобил се движил в непосредствена близост до осевата линия. Поради изключително
намалената видимост, подс. Д. видял, според него, на 2-3 м. пред камиона и вляво фигурата
на жена, облечена в тъмни дрехи, движеща се права и с лице към него. Подс. Д. направил
опит да завие надясно, но не успял да избегне удара и същия се състоял между предната
лява част на бронята на камиона до фаровете и лявата половина на тялото на Г П.а. От удара
тялото на П.а било отхвърлено напред и наляво на около 12 м. пред камиона и по очи. Д.
слязъл от товарния автомобил и отишъл до пешеходката. Установил пулс и сигнализирал за
пътен инцидент полиция и Спешна помощ чрез единен телефонен номер 112. Обувката на
пешеходката била останала на осевата линия и вляво от шофьорската врата. На място
пристигнал екип на МВР и линейка, която транспортирала пострадалата до ЦСМП. В
последствие Г П.а починала.
Подс. Д. бил тестван на място с алкотест дрегер който отчел -0.06 промила на
хиляда, алкохол в издишалия въздух. Бил му издаден талон за кръвно изследване.
Резултатът от химическото изследване не е отчел наличие на етилов алкохол в кръвта на
водача.
В хода на разследването е назначена съдебно медицинска експертиза, вещото лице
по която е дало заключение, че причина за смъртта на Г И.а П.а е аспирацията на кръв в
белите дробове в резултат на тежката черепно-мозъчна травма със счупване на черепната
основа. За настъпването на смъртта значение имат и мозъчната контузия, кръвозливите под
твърдата и меките мозъчни обвивки, довели до оток на мозъка.
Описаните тежки травматични увреждания са резултати от удари с или върху
твърди тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха могли да се получат при
настъпило ПТП като пешеходец от удари в части и детайли на тежкотоварния автомобил.
Травматичните увреждания биха могли да се получат при блъскане от високо
превозно средство, вкл. тежкотоварен автомобил, с първоначални удари в областта на лявата
слепоочна област на главата, задно-страничната повърхност на таза вляво, външната
повърхност на лявата подбедрица. Останалите травматични увреждания биха могли да се
получат при последващото отхвърляне на тялото на пострадалата напред, падане и удари
върху пътната настилка и околни предмети.
Контузията на мозъка в слепоочната област на дясното голямомозъчно полукълбо,
кръвоизливите под твърдата и под меките мозъчни обвивки в същата област са разположени
на мястото на противоудара, срещуположно на счупването на черепа в лявата слепоочна
област. Всички описани травматични увреждания са получени прижизнено. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.
Не е установено наличие на етилов алкохол в пробите кръв и гръбначно-мозъчната
течност взети по време на аутопсията на трупа.
В заключението по назначената и изготвена комплексна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза е определена степента и характера на уврежданията, а именно
масивната аспирация (вдишване) на кръв, в резултат от кръвоизлива от счупването на
4
черепната основа, е довела до изпълване на просвета на бронхите и алвеолите на белите
дробове с кръв и невъзможност за ефективно дишане, като в този смисъл, обуславя
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Черепно-мозъчната травма,
изразена с контузия на мозъка в слепоочната област на дясното голямомозъчно полукълбо,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясна слепоочна област, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, счупване на покрива на черепа в лявата слепоочна област, счупване на
черепната основа, обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота.
Счупванията на 2-ро до 11-то леви ребра обуславят трайно затруднение на движенията на
снагата за период по-голям от 30 дни. Останалите травматични увреждания, в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По делото е била приложена справка НИМХ филиал Варна- БАН, относно
видимостта по време на ПТП. Справката съдържа информация от метеорологична станция,
намираща се в район „Почивка"-гр. Варна като в същата е отразено, че за времето от 20.30ч.
на 04.05.2014г. до сутринта на 05.05.2014г. е наблюдавана слаба димка. Явлението „димка" е
описано в забележка като потъмняване на въздуха при повърхността на земята,
предизвикано от присъствието на твърди малки неразличими с просто око капчици вода, без
усещане на влага. Хоризонталната видимост е над 1 км, но по -малко от 10 км. В района на
местопроизшествието обаче не е налице информация, досежно атмосферните условия и
наличието на мъгла към инкриминираната дата.
В хода на разследването са назначени множество автотехнически експертизи за
установяване на релевантните обстоятелства по делото, които установяват, че скоростта на
движение на бетоновоза непосредствено преди удара е била 48 км/ч.
В хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза, чието
заключение е установило по несъмнен начин настъпилите травматични увреждания, както и
че същите са в пряка- причинно следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалата Г
И.а П.а.
Назначена била в хода на разследването и комплексна автотехническа -
съдебномедицинска експертиза/ т.1, л. 57-63/, в която обаче не се съдържа движението на
пешеходката и на която не са били поставени основните въпроси, касаещи разследването-
опасна зона, видимост, местоположение и движение на пешеходката.
В заключението по допълнителна комплексна автотехническа -съдебномедицинска
експертиза / т.1 л. 78-81/ отново не е изяснено, въпреки възможните хипотези,
местоположението на пешеходката, нейното движение на пътя, опасната зона.
Видно от заключението по назначената автотехническа експертиза /т.1 л. 132-144/, е
определена скоростта на товарния автомобил въз основа на тахографския лист на 48 км/ч.,
изчислено е разстоянието на отхвърляне -12,87 м. и е посочено, че място на удара по
дължината на пътното платно е 29.26 метра преди ориентира, както и „опасната зона"-39,32
м. Вещите лица са определели безопасна скорост на движение на товарния автомобил в
порядъка от 35,93 км/ч. При тази пътна обстановка според вещите лица пешеходката е
попадала в опасната зона на автомобила и при трите възможни варианта на движението й.
Тази опасна зона е изчислена на база на скоростта, с която подсъдимият е управлявал
автомобила. Становището на експертите е, че водачът на товарният автомобил не би могъл
да избегне удара чрез спиране или чрез заобикаляне на пешеходката. Безопасната скорост на
5
движение на бетоновоза според вещите лица, при която водачът би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара е около 35,93 км/ч., т.е., това е била скоростта, с
която той е трябвало да управлява моторното превозно средство. Изследвани са вариантите
за предотвратяване на удара като при спиране отстоянието на автомобила от мястото на
удара в момента на откриване на видимост за водача към пешеходката ( около 27,06м) е по-
малко от дължината на опасната зона за спиране на автомобила ( 39.32м).
При заобикаляне от началото на реагиране на водача до началото на завиване на
автомобила ще измине разстояние 31,99 м което също е по-голямо от разстоянието за
видимост на пешеходката.
При управление на товарния автомобил със скорост 48 км/ ч . подс. Д. е нарушил
нормата на чл.20ал.2 от ЗДвП, сподер която водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. "
Последните две експертизи в състав от шестима експерти са имали за задача да
дадат категорични отговори на въпросите поставяни в предишните такива, като вещите лица
по същите са категорични след анализ на тахографския лист, че в момента непосредствено
преди удара на пешеходката процесният т.а. „МАН" се е движил със скорост около 48 км/ч.
Минималното разстояние, от което водачът е имал техническа възможност, да възприеме
пострадалата и да започне спиране, съобразявайки конкретни пътни условия, скорост на
автомобила и място на удара е около 27,06 метра. При конкретните условия и в зависимост
от начина на пресичане на платното за движение от пешеходката, скоростта, с която водачът
на автомобила е могъл да предотврати произшествието чрез спиране е дадено във варианти
и варира от 33,08 до 35,93 метра. Вещите лица заключават, че подсъдимият не е имал
техническа възможност да избегне удара чрез заобикаляне на пешеходката и при четирите
варианта на движението й. При конкретните пътни условия и с установената скорост на
автомобила пешеходката е попадала в опасната зона на автомобила. Изчислили са и
времето, за което пешеходката е могла да пресече платното за движение отдясно наляво с
нормален темп на движение, като то би било 2,67 секунди. Времето, за което пешеходката е
могла да пресече платното за движение отляво надясно с нормален темп на движение би
било 2,97 секунди. Ако пешеходката е пресичала платното отдясно наляво, то автомобилът
би се намирал на около 35,59 метра преди мястото на удара. Ако пешеходката е пресичала
платното отляво надясно, то автомобилът би се намирал на около 39,59 метра преди мястото
на удара. Вещите лица заключават, че тези разстояния са по-големи от отстоянието на
автомобила от мястото на удара, когато водачът е имал техническа възможност да започне
спиране - 27,06 метра. От това следва, че водачът на товарния автомобил не е могъл да
възприеме пострадалата, когато е започнала да пресича платното за движение.
В последното заключение, вещите лица са имали задача и са дали обяснения за
разликите и противоречията с предходните отговори на поставените въпроси. Определили
са и безопасната скорост на движение на автомобила до 35,93 км.в час. При управление с
каквато и да е била скорост над тази, водача на превозното средства сам се е поставил в
условия, които да са му попречили да реагира и да избегне удара чрез спиране.
6
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, като в тази
връзка е взел предвид показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели,
чиито протоколи за разпит са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.283 във вр. с чл.373ал.1 от НПК, обясненията на подсъдимия в съдебно
заседание и тези приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279 от НПК,
писмените доказателства, находящи се в ДП и представените в съдебно заседание,
заключенията по назначените съдебно автотехнически, медицински, комплексни,
допълнителни експертизи. Всички те подкрепят повдигнатото спрямо подс. Д. обвинение,
като в своята съвкупност доказателствата очертават идентична и безпротиворечива
фактическа обстановка, сочат, че има извършено престъпление и негов автор е именно
подсъдимия.
Анализът на писмените доказателства, гласните доказателствени средства и
заключенията по назначените експертизи налага следния правен извод:
От обективна страна подсъдимият Б. Н. Д. е осъществил състава на престъпление по
чл.343а,ал.1б. „б“ във вр. с чл.343ал.1б. „в“ във вр. с чл.342ал.1 от НК, тъй като на на
04.05.2014г., по път 902 от с. Кичево област Варненска, в посока гр. Варна, при управление
на моторно превозно средство-товарен автомобил марка „Ман", нарушил правилата за
движение по пътищата- чл. 20 ал.2 от ЗДвП"Водачите на превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и
по непредпазливост причинил смъртта на Г И.а П.а, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.
Изложената по-горе фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, като същите в своята съвкупност обосновават обективната
страна на обвинението. Деянието е осъществено от подсъдимия при посочените в
обвинителния акт нарушения на правилата за движение, а именно управлявал автомобила с
несъобразена с атмосферните условия и с конкретните условия на видимост скорост, за да
бъде в състояние да спре при всяко предвидимо препятствие. Съдът намира за безспорно
установено, а и в хода на процеса по този обективен факт не е налице спор, че подс. Д. е
управлявал товарния автомобил със скорост 48км.в час. Горното обстоятелство е установено
посредством анализ на тахографския лист на автомобила, който е бил разчетен от вещите
лица по назначената автотехническа експертиза / т.1, л.132 от ДП/, като в заключението
вещите лица са посочили, че копието на същия съдържа задоволително изображение на
графиката на диаграмата на скоростта, даващо възможност да бъде определена коректно
същата. Анализът на тази графика сочи, че непосредствено преди удара между автомобила и
пешеходката, скоростта му на движение е била около 48км. в час. В този смисъл са и
обясненията на подсъдимия, депозирани в съдебно заседание, в които сочи, че се е движил с
променлива скорост, но непосредствено преди удара скоростта на управлявания от него
автомобил е била около 50 км. в час. С оглед горното, съдът кредитира обясненията на
същия, тъй като те съвпадат с показанията на тахографския лист. Не е налице спор и
относно обстоятелството, че на инкриминираната в обвинителния акт дата в района на
местопроизшествието е имало мъгла. Гъстотата на тази мъгла/ респ. видимостта в този
участък от пътя, непосредствено след ПТП не е била установена чрез средствата на
доказване в НПК, но видно от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Н.,
/полицейският служител посетил местопроизшествието след подаване на сигнала на тел. 112
от Д./, мъглата била много гъста и се сгъстявала на талази, като видимостта била крайно
7
ниска. Мястото, където е настъпило ПТП е извън населено, като скоростта на движение в
този участък от пътя не е била ограничена чрез пътен знак, поради което разрешената такава
е била 90 км. в час. В тази връзка безспорно подсъдимият Д. се е движил с разрешената
такава при настъпване на ПТП. В хода на разследването е били изискани справки от НИМХ
към БАН, филиал Варна, видно от които в мястото на ПТП от института не са били
провеждани изследвания, като най- близката синоптична станция се е намирала в гр. Варна,
в район „Почивка“. Към датата на ПТП- 04.05.2014г. от 20,30 часа до сутринта на
05.05.2014г., но в този район, е била наблюдавано явлението слаба димка. Т.е. официални
данни за атмосферните условия в мястото на ПТП по делото липсват. Налице са единствено
свидетелски показания на полицейския служител и обясненията на подсъдимия. От тях
обаче по категоричен начин установява наличието на мъгла в този район. Безспорно по
делото е и обстоятелството, че към настъпване на ПТП пешеходката се е намирала на
пътното платно, като според обясненията на Д., той я е възприел като препятствие на пътя,
на 2-3 метра в осветения участък пред камиона вляво. Същият в съдебно заседание сочи, че
управляваният от него товарен автомобил е бил бетоновоз, който е бил празен. Подсъдимият
сочи, че се прибирал от с. Кранево, като се движел в участъка между с. Кичево в посока гр.
Варна. Управлявал е автомобила в близост до осевата линия, за да я вижда от осветеността
на фаровете. Сочи още, че когато видял пешеходеца, той бил с лице към него, като
задействал спирачките веднага след като чул удара. Тялото отхвръкнало наляво и назад след
камиона, след спирането му. Подсъдимият заявява, че до идването на полицаите не е
премествал МПС, като след удара завъртял волана на дясно и спрял на десния банкет на
пътя. Видно обаче от показанията на св. Н.Н., при пристигане на местопроизшествието
автомобилът бил в близост и успоредно до осевата линия ориентиран към гр.Варна, като
гумите не били настъпили осевата линия. С оглед горното съдът не кредитира в тази част
обясненията на подсъдимия. В съдебно заседание подс. Д. сочи, че възприел пешеходеца на
2-3м. пред камиона, докато в обясненията си на ДП, които са приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им е заявил, че това разстояние е било около 3-
4 м. Сочи още, че този силует е пресичал от ляво надясно и направил крачка две пред
камиона. В този смисъл са и обясненията в съдебно заседание, в които обаче сочи, че не е
сигурен дали е направил и втора крачка. По делото няма категорични доказателства дали
пешеходката се е движила по осевата линия или е пресичала отляво надясно пътното платно
или отдясно наляво. Единственото категорично установено според обективните находки
след настъпване на ПТП е мястото на удара, което според автотехническата експертиза /
л.132,т.1/ е било на около 0,20 м. вдясно от средата на разделителната линия, съответно на
около 3,50м. от десния край на пътното платно. Мястото на удара според автотехническата
експертиза / т.2, л.173/ е било по ширината на пътя на 3,20-3,50 м. вляво от десния край на
лентата, по която се е движил автомобила. В този смисъл е и заключението по
допълнителната шесторна автотехническа експертиза/ т. 2, л.263/. Вещите лица и по тази
експертиза приемат, че ударът по дължината на пътя е била на 29,38м преди ориентира; по
ширината на пътя – на 3,50м. вляво от десния край на лентата, по която се е движил
автомобила в посока гр. Варна, т.е. на 0,20м. вдясно от разделителната линия, като
обясняват на какво се дължи различието с другите експертизи. Съдът приема заключенията
по цитираните по- горе експертизи, досежно мястото на удара като компетентни и
обективно извършени, тъй като констатациите в същите почиват на обективно установеното
по делото. В този смисъл е и заявеното от вещите лица при изслушването им в съдебно
заседание. Същите са потвърдили приеманията в изготвените от тях заключения, досежно
мястото на удара. По делото са назначени множество експертизи като в същите са намерили
отражение отговорите на въпросите относно дължината на опасната зона на спиране, зоната
на осветеност на фаровете, разстояние на видимост, имал ли е техническа възможност
водача да предотврати удара, както и каква е следвало да е безопасната скорост на
движение, за да бъде предотвратено ПТП. От вещите лица са дадени различни варианти на
8
движение на пешеходката, както и каква би била в този случай безопасната скорост на
движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Според допълнителната шесторна
автотехническа експертиза/ т. 2, л.263/ и тази, находяща се на л.133,т.1 опасната зона на
спиране на автомобила при движение със скорост от 48км/ час е 39, 32м., като вещите лица в
шесторната експертиза обясняват на какво се дължи разликата с изчисленията в
експертизата на л.173, т.2, поради което съдът го възприема изцяло. Съдът възприема и
приетото от вещите лица изчисление на минималното разстояние, от което водачът е могъл
да възприеме пострадалата и да започне спиране, като това е от 27,06м. при конкретните
условия на видимост, като това е и зоната на осветеност, която осветяват фаровете. В
експертизата на л.263, т.2 са разгледани различните варианти на движение на пешеходката,
като са дадени следните приемания на вещите лица:
Вариант 1- насрещно движение на пешеходката, водачът е могъл да предотврати удара
ако се е движил със скорост от 33,08км/час.;
Вариант 2- пресичане на пешеходката отдясно наляво, спрямо посоката на движение
на автомобила- водачът е могъл да предотврати удара ако се е движил със скорост от
35,93км/час.;
Вариант 3- пресичане на пешеходката отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, водачът е могъл да предотврати удара ако се е движил със скорост от
35,93км/час.;
Вариант 4- пресичане косо от пешеходката на платното за движение, водачът е могъл
да предотврати удара ако се е движил със скорост от 35,93кв/час. Вещите лица са дали
обяснения за различията с експертизата на стр.173,т.2 и обстоятелството, че това се
дължи на приетата в нея видимост от 3 до 10м, което не е категорично установено по
делото, поради което и съдът кредитира приетите по – горе стойности с обосновката,
дадена от вещите лица, вкл. и в съдебно заседание при изслушването им.
В експертизата на л.263, т.2 вещите лица са категорични, че водачът не е могъл да
възприеме пострадалата когато тя е предприела пресичане отляво надясно и обратно, тъй
като разстоянията на които се е намирал автомобила от мястото на удара в този момент са
по- големи от отстоянието когато водачът е имал техническа възможност да започне
спиране- 27,06м.
В хода на съдебното производство е назначена допълнителна тройна съдебно
автотехническа експертиза, в задачите на която са поставени конкретни хипотези на
настъпване на ПТП и възможното движение на пешеходката. Вещите лица в заключението
си са посочили, че при така поставената задача, пешеходката би навлязла в зоната на
осветеност на фаровете на отстояние от около 62, 65м пред автомобила, като в този момент
обаче тя не би могла да бъде възприета от водача поради наличието на гъста мъгла. При тези
условия, зададени на вещите лица, те са посочили, че при опасна зона на спиране 39,32м. / с
уговорката, че водачът е имал видимост към пешеходката в момента на стъпването й в
насрещната лента/, той би имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране. В
конкретният казус обаче той не е могъл да я възприеме от разстояние 62,65м, тъй като тя е
била извън късата осветена зона от светлините на късите фарове, дори да не е имало мъгла.
А при наличието на такава според вещите лица, то водачът не е могъл да я възприеме на по-
голямо разстояние от 27,06м. Т.е. тази експертиза не дава нова информация относно
настъпилото ПТП.
Безспорно по делото въз основа на съдебно- медицинската експертиза е установено,
че първоначалните удари на пешеходката с автомобила са били в областта на лявата
9
слепоочна област на главата, задно- страничната повърхност на таза вляво, външната
повърхност на лявата подбедрица. Изхождайки от обективните данни за уврежданията на
пострадалата, вещите лица по комплексната съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза са заключили, че в момента на удара положението на тялото спрямо товарния
автомобил е било перпендикулярно относно надлъжната си ос, спрямо посоката на ударния
импулс, поради което и получените травми са от лявата страна. Горното обстоятелство пък
според вещото лице Г. изключва възможността пешеходката да е пресичала отляво надясно
спрямо посоката на автомобила без да се обърне, тъй като е ударена лявата й страна. От
заключението по назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че причина за
смъртта на Г И.а П.а е аспирацията на кръв в белите дробове в резултат на тежката черепно-
мозъчна травма със счупване на черепната основа, като за настъпване на смъртта значение
имат и мозъчната контузия, кръвозливите под твърдата и меките мозъчни обвивки, довели
до оток на мозъка. Описаните според вещото лице тежки травматични увреждания са
резултати от удари с или върху твърди тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха
могли да се получат при настъпило ПТП от удари на пешеходеца в части и детайли на
тежкотоварния автомобил. Тези увреждания могат да се получат при блъскане от високо
превозно средство, вкл. тежкотоварен автомобил. Всички описани травматични увреждания
според експерта са получени прижизнено, като съществува пряка причинно-следствена
връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.
С оглед на горното, съдът намира, че подсъдимият Д. управлявайки товарния автомобил
извън населено място със скорост от 48км/ час, не е избрал съобразената такава, така щото
при конкретните условия на видимост – наличието на мъгла, нощно време, при движение на
къси светлини, да може да намали или спре скоростта, ако възникне препятствие на пътя.
Видно от установеното в хода на делото, разстоянието на видимост на водача в момента, в
който е възприел пешеходката е било 27,02м. С установената по делото скорост той не е
могъл да предотврати настъпването на ПТП, като вещите лица сочат, че това той би могъл
да стори при различните варианти на движение на пешеходката, ако се бе движил със
скорост в порядъка от 33,08кв/час. до 35,93кв/час. В случая подсъдимият е следвало да
избере такава величина на скоростта при движение нощно време и при намалената
видимост, която да е била съобразена с разстоянието на видимост, в границите на която той
своевременно да възприеме появяващите се препятствия и да ги избегне чрез нормативно
предвидените способи, като намаляване на скоростта, спиране или заобикаляне. Когато
разстоянието на видимост е по-малко, както е в конкретния случай, от възможностите за
спиране на автомобила при появяване на пътно препятствие, величината на скоростта е
несъответствуваща на пътните условия, а това означава, че водачът на моторното превозно
средство е създал по-голяма опасна зона, отколкото е разстоянието на видимост, което
съставлява нарушение на правилата за движение. В този смисъл съдебната практика е
категоричена, че в конкретната пътна обстановка, законът е задължавал подсъдимият да
намали скоростта до предели, които да му дадат възможност да спре в рамките на
видимостта пред него, която съгласно назначените експертизи е била 27,02м. Т.е. в случая е
налице виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил, тъй като същият е
следвало да съобрази поведението си конкретните условия на видимост- гъстата мъгла,
нощно време и да се движи с такава скорост, която да му позволява да спре в зоната на
осветеност на фаровете. Ако той беше съобразил скоростта си на движение с тези
отрицателни фактори на пътната обстановка, то той би могъл при движение с приетата от
вещите лица скорост да предотврати ПТП. Предвид горното, съдът намира, че подсъдимият
е нарушил чл.20ал.2 от ЗДвП, като не е избрал съобразената с конкретната пътна обстановка
сокрост, като по този начин неговото поведение се намира в причинно- следствена връзка с
настъпилия резултат. Съдът намира, че настоящият в случай не представлява случайно
10
деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като за това е необходимо да не е налице виновно
поведение на водача. А според настоящият състав на съда подсъдимият е нарушил
правилата за движение при избиране скоростта си на движение. Подс. Д. е следвало да
управлява с такава скорост, която да му позволява да спре в зоната на осветеност на късите
светлини. Т.е. той е бил длъжен да намали скоростта си на движение, така щото да може да
реагира своевременно при възникване на опасност на пътя в зоната на осветеност на късите
светлини, като вещите лица са изчислили възможните скорости, вариращи от 33,08кв/час. до
35,93кв/час.Тези варианти на безопасната скорост, изчислени от вещите лица са дадени с
оглед невъзможността да бъде установено какво е било движението на пешеходеца преди
настъпване на удара. С оглед горното и вещите лица са дали възможните такива, като
безспорно е по делото, че пешеходката непосредствено преди удара е била на пътното
платно, в близост до осевата линия.
Общественоопасният резултат/ смъртта на Г П.а/ се намира в причинна връзка с
настъпилото ПТП, поради което и осъщественото от подс. Д. деяние се явява съставомерно
по чл.343а, ал.1 буква"б" във вр. с чл.343ал.1б. „в“ във вр. с чл.342ал.1 от НК. Горното се
установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, вкл. и
обясненията на подс. Д.в, както и заключенията по назначените експертизи- съдебно
медицински и автотехнически. Всички доказателства в своята съвкупност установяват
времето, мястото и начина на осъществяване на деянието, както и виновното поведение на
дееца.
След настъпване на деянието, Д. е направил всичко, зависещо от него за спасяване на
пострадалата, което се установява от неговите обяснения. Същият след настъпване на ПТП
отишъл при пострадалата, обадил се на тел. 112. При пристигането на линейката тя е била
още жива, като смъртта е настъпила впоследствие. От съществено значение в случая е че
когато Д. е оказвал помощ, пострадалата е била жива. През това време подсъдимият е
направил всичко според възможностите му и обстановката, за да спаси пострадалата, вкл. и
да не я мърда от мястото, което е било насочено към спасяване на живота й. Подсъдимият
не е знаел какви увреждания е получила Г П.а и дали същите са несъвместими с живота, тъй
като тя е била жива. С оглед горното съдът намира, че деянието на подс. Д. е правилно
квалифицирано от прокуратурата по чл. 343а от НК с оглед последващите му действия.
От субективна страна престъплението се явява извършено от подсъдимия по
непредпазливост, при форма на вината несъзнавана непредпазливост-не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици-причиняването на ПТП, но е бил длъжен с
оглед влошената пътна обстановка – гъста мъгла, нощно време, и е могъл да предвиди
настъпването им.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Б. Н. Д. за
престъплението по чл.343а, ал.1 буква"б" във вр. с чл.343ал.1б. „в“ във вр. с чл.342ал.1 от
НК, съдът установи като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно
минало/ видно от справката за съдимост, същият е реабилитиран/, което го характеризира
като личност с ниска степен на обществена опасност. Като такова следва да бъде прието и
оказаното съдействие в хода на разследването, тъй като същите многократно е давал
показания на ДП като е разказвал добросъвестно за обстоятелствата на настъпилото ПТП.
Следва да се отчете и изразеното съжаление за извършеното, а така също и дългият период
от извършване на деянието до реализиране на наказателната му отговорност, което не е по
негова вина. Не на последно място следва да бъде отчетено и съпричиняването от страна на
пострадалата, която като пешеходец, също е имала редица задължения по ЗДвП, които е
нарушила. И по- конкретно чл.108 от ЗДвП, като е била длъжна да се движи по платното за
движение при липса на тротоар или банкет, противоположно на посоката на движение на
ППС. В случая и пострадалата има принос за настъпване на ПТП с поведението си, което
11
съгласно ТР №2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС, следва да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Като отегчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени
нарушенията на ЗДвП, които подсъдимият е имал като водач на МПС към момента на
настъпване на ПТП. С оглед така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства,
съдът намира, че наказанието по отношение на подсъдимия следва да бъде определено
съобразно общите правила на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите такива, поради което
наложи на подсъдимия Д. такива в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл.66ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК, поправянето и превъзпитанието
на дееца, вземайки предвид и справката за нарушител, видно от която с поведението си като
водач същият няколкократно е пренебрегвал нормите на ЗДвП. С отлагане изтърпяване на
наказанието настоящият състав на съда счита, че балансът, целящ поправителното и
превъзпитателно въздействие спрямо него и предупредителното въздействие спрямо
останалите членове на обществото с така упражнената държавна принуда, би се постигнал в
пълна степен. Съдът намира, че на основание чл.343г във вр. с чл.37ал.1т.7 от НК на подс. Б.
Н. Д. следва да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като размерът на наказанието е съобразен с посочените по- горе
обуславящи отговорността обстоятелства.
На основание чл.189 от НПК с оглед постановената осъдителна присъда, подс. Б. Н. Д.
следва да заплати за разноски на досъдебното производство сумата от 5325,85лева в полза
на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Варна, както и сумата от 1377,51лв. по сметка на
ВОС за разноски в съдебното производство.
С оглед заявеното от частния обвинител в молбата за конституиране като частен
обвинител и гр. ищец, че желае да му бъдат заплатени сторените по делото разноски, подс.
Д. следва да бъде осъден да заплати на Н. Х. Н. такива за адвокатско възнаграждение,
възлизащи на 600лева.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

СЪДИЯ:


12
Съобщи за изтекли лични данни