РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 196/6.2.2023г..
гр. Пловдив, 06.02.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с
участието на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя КАНД № 2919 по описа на
съда за 2022г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Заместник директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез юрк.
В.З., против Решение № 1887 от 04.10.2022г., постановено по АНД № 1794 от 2022 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н.с., с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 51063-S005732 от 08.07.2011г., издадено от С.А.П.заместник
териториален директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА
БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1, представлявано
от С.П.А., на основание чл. 355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 3 от КСО.
Касаторът сочи, че Районен съд – Пловдив е постановил недопустимо
решение, доколкото жалбата е просрочена, неправилно е тълкувал и приложил
нормите на закона по отношение на погасителната давност. Иска се неговата
отмяна и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на
разноски в производството пред двете инстанции и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника в случай, че се
претендира такова над законоустановения минимум.
Ответникът по делото – „ВИНАРСКА
ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като
счита съдебното решение за правилно и законосъобразно.
Административен съд - Пловдив, като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени
изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред РС – Пловдив се е
развило по жалба на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД против издадено от
заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. Пловдив НП № 51063-S005732
от 08.07.2011г., с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за нарушение на чл. 7, ал. 3
от КСО.
Нарушението е установено при
извършена от страна на контролните органи проверка относно спазване на
данъчното и осигурителното законодателство.
Районният съд е приел, че е сезиран
с допустима жалба, като е изложил подробни мотиви за нейната срочност. Приложил е правилно закона, като е отменил процесното НП, предвид изтеклата абсолютна давност за
вмененото на ответника административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от Наказателния кодекс, субсидиарно
приложим по правилото на чл. 11 от ЗАНН. В същия смисъл е и цитираното от решаващия състав на съда Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на районния съд и с оглед нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК изцяло препраща към тях.
Неоснователно е възражението, че
жалбата пред РС – Пловдив е била просрочена, с оглед редовно връчване на НП.
Настоящият състав на съда приема за правилно установеното от въззивния съд, че наказателното постановление не е било
връчено на нарушителя по законоустановения ред и подадената срещу същото жалба
е подадена в законоустановения срок.
Неоснователно е възражението на касатора за неправилност в изводите на съда по отношение
прилагане на института на давността. При съобразяване на горепосоченото
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС следва да се има
предвид, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни,
както и че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Правилни са и
изводите, че съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973 г. по
н.д. № 9/1973 г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове в административно – наказателния
процес. Независимо от материалната законосъобразност на обжалваното НП,
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 6 от ЗАНН съдът отменя НП и прекратява
административно – наказателното производство в изрично посочените в закона
случаи, включително при изтичане на давността по чл. 34 от ЗАНН. Изтичането на
абсолютната давност се явява безусловна
пречка пред продължаващата висящност на
административно наказателния процес.
Решението на РС – Пловдив е валидно,
допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е подробно мотивиран, като са обсъдени са
всички събрани по делото доказателства.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради което не
следва да бъде уважена, а решението на районния съд следва да се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1887 от 04.10.2022г., постановено по АНД № 1794 от
2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.