№ 20981
гр. София, 21.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110113096 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпило е искане с вх. № 122591/12.04.2024 г. и 122875/12.04.2024 г.
от адв. К. Б., САК, с което се иска изменение Решение № 4790 от 18.03.2024
г. по гр. д. № 13096/2023 г. по описа на СРС, в частта за разноските.
В молбита са изложени твърдения, че съдът не се е съобразил с
константната практика на ВКС. Твърди, че ответникът е оспорил всички
правопораждащи факти на вземането, като ответникът е ангажирал
доказателства за тях. Твърди, че ответникът е станал повод за завеждане на
делото. Претендира разноски в размер на 480.00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът не дава становище.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и
правна страна:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, страната, която иска изменение на решението в частта за
разноски, трябва да е представила списък по чл.80 ГПК най-късно до
1
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на ответника
за представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице списък на ищеца, който е представен преди открито съдебно
заседание на 12.03.2024 г., поради което искането е допустимо (л.65 от
делото).
Второ, решението е връчено на ищеца на 28.03.2024 г. ( л. 74 от
делото), поради което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича
на 11.04.2024 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 11.04.2024 г. Същата е
подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ответникът е претендирал разноски съгласно представения списък по
чл.80 ГПК (л.65 от делото) за сумата от 480.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение по чл.38 ЗА.
Съдът с решението е уважал изцяло иска. Има признаване на вземането.
Ответникът е направил признаване на иска. С подробни и ясни мотиви,
настоящият съдебен състав е възприел защо следва да се приложи чл.78, ал.2
ГПК. Ето защо счита за неуместно отново да преповтаря мотивите си. Съдът
приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Липсват каквито и да е доказателства, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Неоснователно е възражението на ищеца, че тъй като в
информационната система на ответника, фигурират суми на нейно име, то е
налице поведение на ответника.
По делото е предявен отрицателен установителен иск, поради което
защитата на ищецът е да избегне изпълнителни действия и последващ исков
процес за процесните суми. С този иск не се търси защита ответникът да
изтрие от информационните си масиви данни за ищеца и дължими за него
суми. Това е така, тъй като платеното след изтичане на давността е платено на
основание, но кредиторът не може да търси притезание.
Друг е въпросът доколко предявеният иск от ищеца ще породи
2
търсената защита. С оглед изложените индиректни факти и обстоятелства,
ищецът иска да бъде забравен от ответника. Тази защита се осъществява при
съблюдаване на принципа да бъдеш забравен, съгласно ЗЗЛД и GDPR. В този
смисъл е Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. по
описа на ВАС.
С отрицателният установителен иск, ищецът търси защита от
притезание, но не и от изтриване в информационната система на ответника.
Тази защита се развива чрез друг иск, по друг ред и съд. Ето защо не може да
се съобрази доводът на ищеца, че след като фигурира нейно име в базата
данни на ответника, то е налице повод. Не, записът в счетоводството е
основание за искане да бъде забравено лицето, което е право на
информационното общество, част от Правото на информационните
технологии, а не на облигацията.
С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и съответствие със
закона е приложил чл.78, ал.2 ГПК.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че ответникът е оспорил иска
и ангажирал доказателства. Написаното в молбата по чл.248 ПК е бланкетно и
не отговаря на фактите по делото, което е доказателство, че процесуалният
представител на ищеца не е запознат с делото, по което осъществява дейност
по полагане на труд. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, не е
оспорил факти.
Неоснователно е възражението на ищеца, че съдът не е съобразил
константната практика на ВКС. Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, само ТР и ТП са
задължителни съда. Цитираните от ищеца дела не са задължителни съда, а
напротив искането да се съобрази съдът с тях е нарушение на вътрешното
убеждение на съда, което накърнява независимостта на съда. Все още в РБ е
налице континентална правна система, а не прецедента, поради което съдът
не следва да се съобразява с други решения, а само по събраните по делото
факти, които да ги субсумира в правната норма.
Друг е въпросът, доколко се преследва легитимна цел с института на
чл.248 ГПК от ищеца, при положение, че съдът е мотивирал точно и ясно
защо е приложил чл.78, ал.2 ГПК. Ето защо при наличие на мотиви и
произнасяне в тази насока за разноските по делото, съдът не може да измени
решението си в тази част, тъй като ще представлява изменение на воля при
3
вече постановен съдебен акт.
С оглед изложеното съдът следва да остави без уважение молба с вх. №
122891/12.04.2024 г., като неоснователно.
По разноските
В това производство разноски не се дължат
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. Б., САК, с което се
иска изменение Решение № 4790 от 18.03.2024 г. по гр. д. № 13096/2023 г. по
описа на СРС, в частта за разноските, обективирано в молба с вх. №
122875/12.04.2024 г., на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4