№ 6566
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.А П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от М.А П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110157846 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична
община за сумата от 405,02 лева – невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Ф**“ с рег. № СВ *, предмет на сключен при ищеца
договор за застраховка „каско“, които щети са настъпили при ПТП от 21.09.2022г. в гр. София на ул.
„Летоструй“ в участъка между бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Източна тангента“ поради попадане
на автомобила на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба (20.10.2023г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил, обект на
сключен с него договор по застраховка „каско“, както и разходи за репатриране на автомобила,
който не могъл да бъде придвижван на собствен ход вследствие на щетите, получени при
произшествието. Щетите били причинени при ПТП, настъпило при попадане на автомобила в
необозначена и несигнализирана неравност на улица в гр. София. Твърди, че мястото на инцидента
е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за
сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на
необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези
задължения. Бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне
на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за
ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Възразява, че за твърдяното увреждане на автомобила не се установявало наличие на покрит
застрахователен риск. Оспорва да е настъпило събитие при твърдения механизъм. Не било
доказано наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. При определяне
на размера на обезщетението не било взето предвид овехтяването на автомобила. Прави
възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал
нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътните
условия скорост. Направено е искане за привличане на третото лице – помагач „ДЛВ“ ЕООД, като
правният интерес от привличането му е обоснован с обстоятелството, че към датата на настъпване
1
на твърдяното събитие между Столична община и „ДЛВ“ ЕООД е бил сключен договор за
поддръжка и ремонт на пътния участък, на който се твърди, че е възникнало процесното ПТП. При
това при евентуално уважаване на иска ответникът би имал регресни права спрямо третото лице –
помагач на основание договорно неизпълнение. Във връзка със сключения договор с възлагателно
писмо № СОА22 – ВК08-9855-(2)/01.08.2022г. ответникът възложил на „ДЛВ“ ЕООД извършването
на ремонт на ул. „Летоструй“ около № 132 в близост до Източна тангента, а именно авариен ремонт
на пътна настилка с асфалт 20 кв.м. Съгласно акт за фактическо приключване на СМР ремонтът на
улицата бил завършен на 26.08.2022г., като комисията констатирала, че СМР са изпълнени с добро
качество. При това било доказано, че ответникът е положил грижи за добро поддържане на пътния
участък, на който се твърди, че е възникнало ПТП, и се поставяло под съмнение наличието на
сочената пътна неравност, при условие че актът за фактическо приемане на ремонта бил подписан
на дата, близка до датата на твърдяното ПТП.
Третото лице – помагач „ДЛВ“ ЕООД е взело становище по предявения иск, като го оспорва.
Възразява, че не са налице материално правните предпоставки за уважаване на предявения иск. Не
били доказани причините и механизма на твърдяното ПТП, както и че е имало неравности на
пътното платно в участъка, в който се твърди, че е възникнало произшествието. Вината за
инцидента била на водача на автомобила, който не е взел необходимите мерки за предотвратяване
на събитието. Същият не съобразил поведението си с нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, която изисква
при избор на скорост да се ръководи от фактори на пътната среда и с това свое поведение е
допринесъл за вредносния резултат. По отношение на сключения с ответника договор за поддръжка
на пътното платно възразява, че е изправна страна. Възразява, че е поел договорно задъление за
извършване на дейности по поддръжка и текущ ремонт, но само поотношение на улици и булевари,
подробно описани в приложение към договора, в което не е попадала ул. „Летоструй“. На тази
улица с цитираното от ответника възлагателно писмо било възложено единствено извършване на
авариен ремонт, а не и цялостна абонаментна поддръжка и ремонт. Отделно от това възложените
ремонтни дейности не се отнасяли до конкретното място, на което се твърди, че поради неравност
на пътното платено е настъпил пътен инцидент.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са
причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил, обект на застрахователния
договор, през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на улица в гр. София, че
настъпилото събитие представлява покрит от застраховката риск, както и действителния размер на
причинените вследствие на събитието вреди.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 21.09.2022г. в гр.
София в светлата част на денонощието (около 14:30ч.) водачът на л.а. „Ф**“ с рег. № СВ * се е
движил по ул. „Летоструй“ с посока от ул. „Източна тангента“ към бул. „Ботевградско шосе“. По
време на движение е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка, находяща се на
пътното платно, което е станало причина за увреждане на автомобила.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид показанията на разпитания като
свидетел водач на горецитирания автомобил – А. Ж.. Същият посочва, докато управлявал
автомобила в посока от кв. „Христо Ботев“ към „Ботевградско шосе“ след газ станция попаднал в
голяма дупка на пътното платно в неговата лента за движение и спукал гума. Поради интензивен
пътен трафик не могъл да заобиколи дупката, която представлявала пропадане на пътното платно.
След инцидента се обадил на тел.112, за да съобщи за наличната неравност на пътното платно.
Автомобилът бил придвижен с пътна помощ.
Като свидетел е разпитан и Я. Н., той посочва, че процесният автомобил бил служебен.
Съобщава, че през 2022г. е настъпил пътен инцидент с посочения автомобил, като тогава
автомобилът бил управляван от началника на свидетеля – А. Ж.. Последният му се обадил по
телефона и му съобщил, че е попаднал в голяма дупка на пътното платно, в резултат на което е била
спукана гума. Водачът на автомобила пътувал от бул. „Ботевградско шосе“ към ромската махала.
Когато свидетелят пристигнал на място, автомобилът бил отстрани на пътя и на пътното платно
2
имало дупка с неправилна форма с големина около една педя. На пътя нямало сигнализация за
наличие на неравност. Улицата, на която настъпил инцидентът, била двупосочна. Автомобилът бил
репатриран, защото не можело да бъде придвижен на собствен ход.
Съдът цени така събраните свидетелски показания, защото същите последователни,
кореспондират помежду си и са съответни на останалите събрани по делото доказателства,
включително и на приетото без възражение заключение по съдебно – автотехническа експертиза,
което се кредитира от съда. Съгласно заключението на вещото лице от техническа гледна точка
процесните щети върху автомобила съответстват да са получени при твърдения в исковата молба
механизъм. Извод за недоказаност на процесното събитие не следва от обстоятелството, че за
процесното произшествие не е съставен протокол за ПТП след посещение на полицейски орган.
Пътнотранспортно произшествие като процесното, възникнало с един участник, след което
автомобилът е могъл да бъде придвижван на собствен ход, не се посещава от орган на полицията и
съответно за същото не се съставя протокол за ПТП с материални щети – арг. чл.6, т.4 от Наредба
№ Iз – 41 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Предвид това несъставянето на протокол за
процесното ПТП не обосновава извод за липса на надлежни доказателства за възникването му
предвид липса на нормативна възможност за съставяне на такъв, като в случая събитието е
установено посредством събраните по делото други доказателства.
Не може да се приеме, че твърдението за наличие на неравност на пътното платно е
опровергано посредством представените от ответника писмени доказателства относно сключен
договор от 31.05.2019г. с третото лице – помагач „ДЛВ“ ЕООД. От приетия като доказателство
договор от 31.05.2019г. между ответника Столична община и третото лице – помагач „ДЛВ“ ЕООД
(л.63 и сл.) се установява, че ответникът е възложил на третото лице – помагач и последният се е
задължил да извършва на територията на Столична община – V зона, включваща райони
„Кремиковци“, „Подуяне“ и „Оборище“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения в съответствие се техническа спецификация. Уговорено е, че за улици
и булеварди, включени в списък Приложение № 6, поддържането е на база договорено ниво на
поддържане, а в останалата част от уличната мрежа в уговорената зона, извън списъка Приложение
№ 6, изпълнителният се съгласил да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база
конкретни възлагания при необходимост. Срокът на договора е уговорен на 48 месеца (клаузата на
чл.3, ал.2 от договора). От приетото като доказателство възлагателно писмо № СОА22- ВК08-9855-
(2)/01.08.2022г. (л.99) се установява, че ответникът Столична община е възложил на третото лице –
помагач „ДЛВ“ ЕООД авариен ремонт на пътната настилка с асфалт 20 кв.м. на ул.“Летоструй“
около № 132 в близост до Източна тангента. Приети са като доказателства количествена сметка за
ремонт на улична мрежа на територията на район „Подуяне“ и акт относно фактическо
приключване на СМР от 26.08.2022г. (л.97 и л.98) съгласно възлагателно писмо № СОА22- ВК08-
9855-(2)/01.08.2022г., съгласно който ответникът е приел изпълнението на СМР, възложени на
третото -лице помагач по горецитирания договор. От така събраните доказателства се установява,
че ответникът е приел работата, възложена на третото лице – помагач относно авариен ремонт на
конкретен участък на ул. „Летоструй“ около № 132 в близост до Източна тангента. Така събраните
доказателства обаче не позволяват категоричен извод, че възложеният авариент ремонт по ул.
„Летоструй“ засяга конкретната неравност, станала причина за процесното ПТП. От друга страна,
произшествието е настъпило около 3 седмици след приемането на работата по възложения ремонт,
поради което не може да се приеме, че към датата на произшествието е запазен полезният ефект на
извършените ремонтни дейности. Освен това приемането на работа е акт, който касае отношенията
между страните по договора за обществена поръчка, но не обвързва ищеца, който не е страна по
договора. При това от така ангажираните от ответника доказателства не е проведено успешно
насрещно доказване за това, че участъкът от пътното платно, на което е възникнало
произшествието, е било в изрядно състояние без пътни неравности.
Недоказано (при доказателствена тежест на ответника – чл.154, ал.1 ГПК) е възражението за
съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с
неосъобразена скорост. Не се установява и водачът на автомобила да е имал обективна възможност
да избегне попадането в неравността на пътното платно, защото в дадените си пред съда показания
същият заяви, че поради интензивния трафик не е могъл безопасно да предприеме заобикаляне на
препятствието и така съобщеното от него не се опровергава от други доказателства по делото.
3
От събраните писмени доказателства се установява, че към датата на процесното събитие
л.а. „Ф**“ с рег. № СВ * е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“,
обективиран в застрахователна полица № 440122220000900 (л.7). Видно от отбелязването върху
полицата, застрахователната полица договор е сключен при клауза „каско +“ заедно със застраховка
„помощ на пътя“ при клаузи „премиум“ и „чужбина“. Съгласно приетите като доказателства Общи
условия по застраховка „каско +“ сред покритите рискове е ПТП, вкл. сблъскване с или удар от
МПС и/или други физически тела (т.2.1.3.1 от раздел II ОУ). Съгласно общите условия по
застраховка „Помощ на пътя“ при клауза „премиум“ застрахователят предоставя на застрахования
при обездвижване на автомобила транспортиране на уредено МПС, при условие че обездвижването
не може да бъде отстранено на място на събитието вследствие на застрахователно събитие (клауза
„Премиум“, т.1.1 от ОУ за застраховка „Помощ на пътя“).
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства (опис – заключение по щета
44012132226038/21.09.2022г., калкулация по претенция, фактура № **********/21.09.2022г.,
ликвидационен акт и платежно нареждане от 18.10.2022г.) се установява, че по повод процесното
събитие в полза на застрахованото лице е заплатено застрахователно обезщетение в размер на
336,98 лева. За сметка на ищеца са поети и разходите за репатриране на автомобила в размер на
53,04 лева с ДДС, видно приетите като доказателства фактура № **********/25.10.2022г. и
платежно нареждане на от 26.10.2022г. (л.17 и л.18 от делото)
От установеното от фактическа страна се установява, че пътноранспортното произшествие
е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно
и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл.
1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за
контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или
други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното
населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на
вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта,
ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се
обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В
настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от
ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия
стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената
отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК. От
изложеното следва, че искът по чл.410, ал.1, т.2 КЗ е установен по основание.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл.411 КЗ. Обемът на отговорността по чл.410, ал.1 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на
претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и
действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда,
че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
4
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400,
ал.2 КЗ).
В случая ответникът отговаря и за направените разходи за репатриране на автомобила
поради невъзможността след събитието същият да се придвижва на собствен ход, защото тези
разходи са в причинна връзка с увреждането на автомобила и дължимостта им на застрахования е
уговорено в договора за застраховка „каско“.
Съгласно изслушаното заключение по съдебно - автотехническата експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда, по средни пазарни цени към датата на процесното събитие
стойността на труда и авточастите, необходими за възстановяване на нанесените вследствие на
процесното ПТП щети, възлиза на 375,37 лева, a с включени ликвидационни разноски от 15 лева
(чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК) размерът на
обезщетението възлиза на 390,37 лева. Неоснователно се възразява от ответника, че следва да бъде
взето предвид и овехтяването на автомобила, защото съгласно нормата на чл.400, ал.2 КЗ
възстановителната стойност се определя без прилагане на обезценка. Към размера на дължимото
обезщетение следва да се добави и сумата от 53,04 лева – разходи за репатриране на автомобила,
платени от ищеца предвид сключената застраховка „помощ на пътя“ от 53,04 лева. При недоказано
възражение за съпричиняване няма основание за намаляване на размера на вземането на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД. При това дължимият размер на обезщетението възлиза общо на сумата от 443,41
(390,37 + 53,04). Платеното от ищеца застрахователно обезщетение общо от 405,02 лева е в по –
нисък размер от дължимия. При това в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по
чл.410, ал.1, т.2 КЗ в размер на 405,02 лева. От изложеното следва, че искът следва да се уважи в
предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да
се присъди сумата от 528 лева съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК, за извършването на
които са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 да плати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 405,02 лева – невъзстановена сума за
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Ф**“ с рег. №
СВ *, предмет на сключен при ищеца договор за застраховка „каско“, които щети са настъпили при
ПТП от 21.09.2022г. в гр. София на ул. „Летоструй“ в участъка между бул. „Ботевградско шосе“ и
ул. „Източна тангента“ поради попадане на автомобила на необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(20.10.2023г.) до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 528 лева –
разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG58 UBBS
8888 1000 4760 74.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника –
„ДЛВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Перник, ж.к. „Църква“, ул.
„Кралевски път“ №1.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6