Решение по дело №302/2016 на Районен съд - Поморие

Р Е Ш Е Н И Е  N102

 

гр.Поморие,  04.11.2016год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  наказателна колегия, в публично съдебно заседание на шести октомври  през  две хиляди и  шестнадесета година  в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря: В.  А.

като разгледа докладваното от съдията Япаджиева НАХД N 302 по описа за 2016год. и за  да  се  произнесе взе предвид следното:

Производството пред ПРС е образувано по постъпила жалба от  Р.М.А., чрез адв. П. Г. против наказателно постановление № 16-0320-000463/08.07.2016г. издадено от Началник група  към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на жалбоподателя е наложено административно  наказание на основание чл. 174 ал.3 от ЗДП - глоба в размер на 2000 / две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. Жалбоподателят в жалбата твърди, че НП е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Твърди, че при проверката служителите на РУ Поморие, не са успели да обяснят на разбираем за жалбоподателят език,  че искат да се извърши проверка за употреба на алкохол, като преводач е бил осигурен след задържането на жалбоподателят и  за връчване на АУАН, а не по време на проверката. На следващо място твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е спазен срока за възражения и АУАН и НП са издадени на една и съща дата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител  подържа жалбата.

             За административнонаказващия орган, представител не се явява.

             ПРС счита жалбата за допустима, същата е подадена в срок от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление.

            Административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 544294/07.07.2016г. от актосъставителят  С.О.,  в което е посочено, че при проверка извършена на 07.07.2016г. около 21.00ч. в гр.Поморие, пред хотел „Пенелопа”, жалбоподателят управлявал л.а. Мицубиши  с рег., собственост на „Р. 1000” ЕООД, след употреба на алкохол. Водача отказва да бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и  отказва да даде кръв за химичен анализ пред медицинско лице.  В акта като нарушена е посочена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.  Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП в което е изложена идентична фактическа обстановка, като е посочено, че водача отказва да му бъде извършена проба с техническо средство за наличие на алкохол и отказва да даде кръвна проба за химичен анализ. Като  нарушена е посочена разпоредбата на чл.174, ал. 3 от ЗдП и на жалбоподателят е наложено на основание чл. 174 ал.3 от ЗДП, адм.наказание - глоба в размер на 2000 / две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. Разпитан в съдебно заседание актосъставителят О., твърди, че си спомня конкретната проверка и твърди, че говори много добре руски език и водачът много добре е разбрал каква проверка следва да му се извърши, като бил поканен на разбираем за него език да бъде изпробван с техническо средство, като свидетеля му разяснил, как се извършва проверката, но водачът създавал пречки да бъде проверен. След това му било обяснено, че може да даде кръв за химичен анализ и след като водача дал съгласие, бил отведен от проверяващите до ФСМП гр.Поморие,  където обаче пред медицинско лице същия отказал да даде кръв за изследване. Водача бил отведен в РУ Поморие и в присъствието на преводач му бил съставен АУАН. Връчена му била и Заповед за прилагане на  ПАМ. 

Според съда в административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки, че в АУАН неправилно е посочено че нарушената разпоредба е чл.5, ал.3 ,т.1 от ЗДвП, то това нарушение не е съществено,  тъй като разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН,  дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, които в случая безспорно са установени.  В НП фигурират всички реквизити по  чл.57 от ЗАНН, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво именно нарушение е ангажирана отговорността му. АУАН и НП съдържат описание на нарушението, дата и място на извършването му. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.   Действително от наличните по делото материали по безспорен начин се установи, че АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен против Р.М.А.,  който е руски гражданин и не владее български език. Тези факти са били установени от самия актосъставител  С.О., който като лице владеещо руски език е успял да разясни на водача  в какво се изразява проверката.  В случая към административно-наказателна отговорност е привлечено лице, което не владее български език. Преводач е бил осигурен за  предявяването на АУАН по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и връчването на препис от него по правилата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Предявяването на акта е действие, чиято цел е да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на правото на защита на нарушителя, който следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. В случая самия жалбоподател признава, че за съставянето на  АУАН му е назначен преводач. Предвид на това съдът приема, че след като АУАН е бил съставен и преведен на разбираем за нарушителя език - в случая от български на руски език, от компетентно лице - преводач, е налице валидно предявяване на акта на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му.

За яснота следва да се отбележи, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл.84 от ЗАНН ,доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В тази връзка субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. Неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

 В конкретния случай, АУАН е съставен на 07.07.2016год., преведен е и е връчен на нарушителя на 07.07.2016г. и в АУАН не са отразени възражения. В НП е посочена дата на издаване - 08.07.2016г. и дата на връчване 07.08.2016г. поставена от жалбоподателя при връчването му и според съда  разминаването в датите  в НП се дължи на фактическа грешка, тъй като не се спори, че водача е отведен в ФСМП Поморие и в протокола за изследване е посочен час 9.35ч., след установяване на нарушението е бил задържан в РУ Поморие, връчен му е АУАН и осигурен преводач и по късно е изготвено и връчено и НП, след което нарушителя е освободен около 00.40ч. на 08.07.2016г. Безспорно е, че след съставянето на АУАН  и предявяването му е съставено НП без да е предоставена възможност за възражения в тридневен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта в 3-дневен срок от подписването му, нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Самият акт, както и оспореното НП, не страдат от пороци, тъй като макар и да не е спазена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, правото на защита на ответника не е преклудирано с неспазването на тридневния срок за възражение по АУАН и същия надлежно е упражнил това си право в производството по съдебното обжалване. Нарушението на чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение, тъй като не лишава санкционираното лице от възможността да възрази по констатациите в акта и да поиска събирането на нови доказателства. По отношение издаденото НП съгласно разпоредба на чл. 58, ал.1 от ЗАНН не съществува задължение за административния орган да изготви писмен превод на НП при връчването му на нарушителя, ако съшият не владее български език, нито да го запознава със съдържанието му и в този смисъл да му осигури устен превод. Фактът, че жалбоподателят надлежно и в срок се е възползвал от правото си да депозира жалба против издаденото му НП свидетелства, че същият е бил запознат както със съдържанието на акта на АНО, така и с процесуалното му право на жалба, от което се е възползвал. Предвид на тези си доводи, съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съгласно постоянната съдебна практика, съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това, кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. Следователно, дори и да е допуснатото процесуално нарушението, то не е съществено.

Въз основа на  така установената  фактическа обстановка, може да се направи обоснован извод, че жалбоподателя е осъществил състава на  нарушението  предвидено в чл. 174, ал.3 от ЗДП, тъй като същия е отказал да  му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, т.е. не е изпълнил задължението което има, като водач на МПС да позволи да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. След като водача  е бил отведен в ФСМП Поморие от служителите на РУ на МВР, за да даде кръв за изследване,  то не е било необходимо  да му се връчват талон за изследване, като видно от протокола за медицинско изследване в същия е отразено, че водача е бил с нарушена координация, с ясно съзнание, възбуден и мирис на алкохол.

Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП предвижда наказание глоба в размер 2000лв.  и лишаване от право да се управляват моторни превозни средства за срок от 2години. Наложеното наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е във фиксиран от закона размер и не може да бъде намалян, явява се справедливо и е адекватно на тежестта на извършеното и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното, съдът направи крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН  съдът 

 

                                                                        Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 16-0320-000463/08.07.2016г. издадено от Началник група  към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на Р.М.А. роден на ***г. в Руска Федерация е наложено административно  наказание на основание  чл. 174 ал.3 от ЗДП, глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

              Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас  в 14-дневен срок от съобщението до страната за постановяването му.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :