Решение по дело №382/2019 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 216/27.06.2019 г.   град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                           Съдия:Даниела Николова

 

секретар: Гергана Докузлиева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 382 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от  срещу Наказателно постановление №598 от 20.03.2019 г. на Директора на РДГ - Кърджали, с което на жалбоподателя е наложено, за извършено нарушение  на  чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, административно наказание „Глоба” в размер на100 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ ,както и да заплати паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението -258 пл.м3 фасонирана иглолистна дървесина  греди в размер на 903 лв. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се излагат  съображения във връзка с изтекли преклузивни срокови за издаване на НП и неизвършване на вмененото административно нарушение  . Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

          Административнонаказващият орган - Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован  не изпраща представител .В писмено становище ,чрез упълномощен представител   оспорва жалбата,като  излага съображения за законосъобразност на  атакуваното  наказателно постановление.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 26.09.2018 г. свидетелите А.Г.К.  на длъжност „горски инспектор” в РДГ – Кърджали и св. Ч.Р.С. и Й.Д.Д. , също на длъжност „горски инспектори“ в РДГ – Кърджали  извършвали съвместна проверка с колеги от РДГ-Сливен ,когато в гр.Хасково ,на Кърджалийско шосе до бензиностанция „Еко“ спряли превозно средство марка „Мерцедес“ с рег.№*******,упралявано от жалбоподателя К.Д.К. . В хода на  проверката било констатирано, че превозното средство е натоварено с фасонирана иглолистна дървесина –греди ,за които имало издаден превозен билет №********** от 26.09.2018 г. ,но не били маркирани  с производствена марка . Установената дървесина транспортирана от жалбоподателя не била измерена от контролни органи ,като горните констатации  били обективирани в съставения при извършване на проверката и представен по делото Констативен протокол Серия КОО, № 119851 от същата дата – 26.09.2018 г., а  въз основа на преценката за извършени нарушения на разпоредбите на Закона за горите, срещу жалбоподателя – К.Д.К. , бил съставен, от св.А.К. . , Акт за установяване на административно нарушение, Серия КОО/2015 г., с бл. № 094229 от 26.09.2018 г.  за нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл. 213, ал.1, т. 1 от Закона за горите, както е посочено в съдържанието на АУАН.

          Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му подписал съставения АУАН, като в съответната графа за обяснения и възражения не вписал такива . Екземпляр от съставения АУАН е връчен на лицето, посочено в него като нарушител на 26.09.2018 г., удостоверено с нарочно отбелязване в приложената разписка.

         Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения 3 – дневен срок от връчването му не са депозирани.

          В издаденото наказателно постановление административнонаказващият орган възприел изцяло изложената фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ наложил на жалбоподателя процесното административно наказание – глоба в размер на 100 лева.

          Изложената фактическа обстановка е  установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – А.К. ,Ч.С. и Й.Д. Съдът кредитира показанията им  относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и предприетите от тях действия и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като в  останалата им част ,обсъдена по-долу в изложението са  противоречиви и несинхронизирани и разнопосочни . Всъщност по отношение на установената фактическа обстановка е налице  съществено разминаване в доказателствените източници и по – специално в гласните доказателства, защото разпитания по искане на жалбоподателя св. М. М. е категоричен,че дървения материал е бил пакетиран с тиксо в двата края ,целостта на което не била нарушена ,а под него се виждали поставените в склада производствени марки.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1 от Закона за горите, забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет; 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход; 4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказания е обявено от закона за наказуемо.

          При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му,  подписал акта, а впоследствие получил екземпляр от него, удостоверено в съответствие с изискванията на закона с изрично отбелязване в посочената разписка. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта и издаване на НП.

Съдът намира за нарушени разпоредбите на чл.42 ал.1 т.4  и  на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В текстовото описание  и на двата ,издадени в хода на административно –наказателното производство акта , макар да е индивидуализиран  вида на  транспортираната дървесина/ като фасонирана иглолистна дървесина греди / липсва конкретизация за това,какво количество като брой или обем  е  превозвано  от жалбоподателя  с автомобила , спрян за проверка от органите на РДГ-Кърджали.   Според настоящия  състав на съда  общото посочване на вида дървен материал ,която се транспортира не  изчерпва в пълнота  индивидуализацията  на  предмета на  нарушението,а  посочването на  придружаващия го  превозен   билет  не освобождава актосъставителя и наказаващия орган   от  задължението им,регламенирано в  горните  императивни  разпоредби. Отделно от това в  хода на съдебното следствие  това обстоятелство не  бе установено  ,посредством  показанията на разпитаните  свидетели по акта ,които заявиха ,че при проверката  не са измервали  количеството  транспортирана дървесина .  Съдът намира, че  при описание на нарушението  следва  изрично да бъде посочено  количеството и обема на индивидиализираната като  фасонирана  иглолистна дървесина греди, доколкото преценката за приложимост на съответния акт се прави към момента на ангажиране на отговорност и същото има отношение към съставомерност на деянието по смисъла на чл. 6 от ЗАНН .    Съгласно 42 ал.1 т.4  и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа  описание на нарушението откъм неговите съставомерни признаци ,касаещи предмета на нарушението,защото    непосочването им  създава неяснота относно приетото от административно наказващия орган за нарушение. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за неговата отмяна .

            Принципно не се спори ,че  процесните  греди  попадат в обхвата на изискването за маркиране с производствена марка, защото  представляват фасонирана дървесина по смисъла на  §1а, т.15 от ДР на ППЗГ, приет на основание §9 от ПЗР на отменения ЗГ, но приложим на основание §38, ал.1 от ПЗР на сега действащия ЗГ, и по силата на чл. 65, т.1 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. подлежат на маркиране с производствена марка.  От събраните в хода на   съдебното следствие доказателства ,според  съда       извършеното нарушение не бе  доказано по безспорен и категоричен начин,защото  не е извършено цялостно обследване на дървения материал ,с оглед на възведените  твърдения на жалбоподателя, че производствена  марка е имало   поставена  на гредите,които са били опаковани с тиксо ,в който смисъл са и  дадените от  св.М. М.  показания пред съда   . Действително това може и да не е било така, но проверяващите органи са били длъжни да вземат всички необходими мерки за установяване на обективната истина, за да изключат всякакви съмнения за виновността на нарушителя. Безспорно маркирането се извършва преди транспортирането на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспортирането й, но това не освобождава проверяващите органи от задължението им да извършат пълно разследване на спорните обстоятелства. Неспазването на изискването маркировката да се извършва на видимия при транспортиране отрез, което между другото е изрично предвидено в чл. 65, т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. само за облата дребна строителна дървесина, дървесината за технологична преработка и дървата за горене, но не и за фасонираната дървесина, не може да е основание за категоричен извод, че липсва изобщо производствена марка, без да е извършена цялостна проверка на гредите.Свидетелите по акта обаче  изнасят  изключително  противоречиви  помежду си и разнопосочни  сведения затова ,дали  транспортираната в  превозното средство,управлявано от жалбоподателя  дървесина е била пакетирана /опакована/  или свободно натоварена  и  мястото ,на което е следвало да бъде поставена производствената марка .      В тази връзка актосъставителят К.  единствено обясни ,че при проверката  не са оглеждали всички греди,защото за него било достатъчно   30 процента  от тях да са маркирани,а те не били въобще маркирани с производствена марка  . Св. С. от своя страна  заяви,че проверяваната дървесина била на пакети ,облепени с тиксо ,върху които  нямало  поставена марка ,противно на което пък св.Д. твърди,че  гредите не били опаковани  ,а  натоварени свободно  една върху друга и върху  челата им ,които огледали  нямало производствена марка.  Всъщност по отношение на интересуващите съда факти -огледана ли е в цялост превозваната дървесина  и в зависимост от това дали е била опакована или не ,къде е  изследвано наличието на  маркировка     ,е    налице  съществено разминаване в доказателствените източници,ангажирани от  наказаващия орган ,върху които  по тези причини не могат да се  градят изводи за  доказаност на вмененото нарушение .  Законът изисква резултатът от анализа на съда да представлява един единствен и несъмнен извод за наличие на извършено административно нарушение, направен въз основа на всички доказателства по делото. Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган и всички съмнения за наличието или липсата на едни или други факти, предмет на изследване от съда, се тълкуват в полза на наказаното лице. Затова и настоящия състав на съда прие, че липсват категорични доказателства за извършеното нарушение и неговото авторство,което налага и отмяна на НП  и по същество.

          С НП е определено  жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението -258 пл.м3 фасонирана иглолистна дървесина  греди в размер на 903 лв. В разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ЗГ  е предвидено, че вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Освен в тази специална норма такова предвиждане е налице и в общата разпоредба на чл. 20 от ЗАНН. В тези разпоредби обаче не е предвидена възможността за притежаващият такива вещи да заплати тяхната парична равностойност при липсата им. Целта на предвиденото в законовата разпоредба отнемане на вещите е да се преустанови реализирането на нарушението или на проявяване на противоправните последици от него. След като тези вещи не съществуват, то е безпредметно вече да се постановява както отнемането им, така и заплащане на паричната им равностойност. В случая НК е неприложим субсидиарно. Субсидиарното му прилагане е предвидено в специалната разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, която изчерпателно посочва в кои случаи се прилага кодексът, като не е предвидено прилагането му по отношение определяне на вида на налаганите санкции и принудителни мерки, вкл. и при отчуждаване на вещи в полза на държавата.Липсата  на специална регламентация в  текстовете на ЗГ и на ЗАНН, касаещи отнемането на такива вещи, следва да се приложат  точно според съдържанието си, без да се преминава към разширеното им тълкуване,поради което и в тази му част НП подлежи на отмяна.

          Мотивиран така, съдът

         

                                Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №598 от 20.03.2019 г. на Директора на РДГ - Кърджали.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:  /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.Д.