Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 224 гр.Бургас 04.06.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на тридесет и първи май две
хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В. Д., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 188 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на Т.В.К. с ЕГН ********** чрез
адв. К. ***, партер против „УниКредит Булбанк“
АД с ЕИК ********* чрез адв. Б.-Д., съд. адрес ***.
Ищецът твърди, че през 2012 г.
представители на ответника са учредили заповедно производство по чгд № 6 696/2012
г. ВРС, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумите: 51 000 лв. главница по договор за кредит; 7 533, 60 лв.
дължими лихви за посочен период; 765 лв. дължими такси и законна лихва върху
главницата от датата на заявлението, която към момента на този иск е в размер
на 25 654, 54 лв. Или общо задължение към датата на настоящия иск в размер
на 84 955, 14 лв. по издадения изпълнителен лист било образувано и
изпълнително дело№ 20128070400269 на ЧСИ Денчева. По подадено възражение
издадените заповед и изпълнителен лист били обезсилени. На това основание било
прекратено и изпълнителното производство с нарочно постановление от 12-12-2016
г. При прекратеното на това основание изпълнително производство погасителната
давност не се прекъсва. Датата от която започва да тече в случая погасителната
давност е 20.08.2011 г., тъй като банката е претендирала изискуема главница от
тази дата. Поради това вземането е погасено с петгодишната давност на
20.08.2016 г. Според ищеца банката може да предяви иск по общия исков ред за
вземането, тъй като няма СПН по спора. Ищецът и твърди, че няма да е в
страната, поради което при заведен иск да бъде осъден за вземането в негово
отсъствие. Поради това счита, че има интерес да установи със СПН, че не дължи
сумите, поради погасяване вземането по давност.
Ищецът отправя
искането : да се приеме за установено, че
ищецът не дължи на ответника суми в общ размер от 84 955, 14 лв., от
които:
51 000 лв. главница по договор за револвиращ банков кредит № 791 от
26.11.2010 г.;
7 533, 60 лв. дължими лихви по договора от 20.08.2011 г. до
16.05.2012 г.;
765 лв. дължими такси по тарифата на банката и
25 654, 54 лв. законна лихва върху главницата от датата на
заявлението – 17.05.2012 г. до датата на настоящия иск-24.04.2017 г.
Правна
квалификация: искането има правно основание в
чл. 124, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорил
допустимостта и основателността в отговора си, но прави изявление за признание
на иска. Прави и искане по чл. 78, ал.2 за възлагане разноските на ищеца.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В допълнителна
искова молба ищецът поддържа основанията си. Прави искане на осн. чл. 237 ГПК за
прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне съобразно признанието.
В допълнителен
отговор ответникът
поддържа възраженията си.
Всички
предварителни въпроси са били разрешени с нарочно определение на съда от
02.04.2018 г.
В съдебно заседание ищецът чрез
адв. К. е депозирал писмено становище по съществото на спора с потвърждаване на
искането си за постановяване на решение при признание на иска.
Ответната страна
чрез адв. Г. потвърждава признанието на иска и взема становище за наличие на
условията по чл. 237 ГПК. Поддържа възражението си по ч. 78, ал.2 ГПК.
Съдът е прекратил
съдебното дирене съобразно искането на ищеца и признанието на ответника.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
При направеното признание на иска от страна на
ответника, искането на ищеца за постановяване на решение по чл. 237, ал.1 ГПК,
както и липса на пречките по чл. 237, ал.3 ГПК, съдът намира, че предявените
искове следва да бъдат уважени на посоченото законово основание
По разноските.
Ответникът е оспорил възлагането на разноски в негова тежест поради наличие на
предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК. Законът предвижда две кумулативно дадени
предпоставки за да бъде освободен ответника от заплащане на разноски и същите
да се възложат на ищеца, както са понесени: 1/ с поведението си ответника да не
е дал повод за завеждане на делото и 2/ ако признае иска. Втората предпоставка
е налице. Спорна е първата. Ищецът е мотивирал сезирането на съда с настоящите
отрицателно установителни искове за недължимост на сумите от негова страна с
това, че изпълнителния титул на банката е бил обезсилен, изпълнителното
производство срещу него е било прекратено и вземането на банката е било
погасено по давност, но поради липса на СПН и тъй като банката му заявила, че
ще води иск за вземането, той учредил настоящия процес за да се защити, че не
дължи. Оспорването на ответника е основателно. Това че банката имала възможност
в бъдеще да претендира съдебно вземанията си не представлява повод за ищеца да води
отрицателното установяване. В случая до момента на исковата молба банката не е
предприела такива действия за вземането си, не е оспорила по недължимостта на
сумите, а заявленията на нейни представители не представляват поведение, което
да е повод за завеждане на иска.
Мотивиран от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.В.К.
с ЕГН ********** чрез адв. К. ***,
партер не дължи на „УниКредит Булбанк“
АД с ЕИК ********* чрез адв. Б.-Д., съд. адрес *** суми в общ размер от
84 955, 14 лв., от които:
51 000 лв. главница по договор за револвиращ банков кредит № 791 от
26.11.2010 г.;
7 533, 60 лв. дължими лихви по договора от 20.08.2011 г. до
16.05.2012 г.;
765 лв. дължими такси по тарифата на банката и
25 654, 54 лв. законна лихва върху главницата от датата на
заявлението – 17.05.2012 г. до датата на настоящия иск-24.04.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Т.В.К. с ЕГН ********** чрез адв. К. ***, партер за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Окръжен съдия