ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№464
гр.Русе, 06.02.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 659 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на А.А.Т. ***,
чрез процесуалния й представител, за допълване в частта за разноските на
постановеното по делото определение № 71/09.01.2024 г., с което жалбата й против
заповед № ЗД/Д-Р-Б-099/15.09.2023 г. на ИД директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бяла, в частта, с която е прието, че след прекратяване, считано
от 15.09.2023 г., на настаняването на детето М.Н.Й., с ЕГН **********, в
професионалното приемно семейство на С.П.Я., с адрес с.Обретеник, общ.Борово,
обл.Русе, то следва да бъде реинтегрирано в семейството на своя баща – Н.Д.Й.,
с ЕГН **********,***, е оставена без разглеждане и е прекратено производството
по делото.
Искането е обосновано с аргумент от
противното на чл.143, ал.3 от АПК, който текст, в относимите негови части, гласи,
че когато съдът прекрати производството ответникът има право на разноски, но
само ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Молителката
твърди, че към момента, в който административният орган със своя акт е взел
временно решение за местоживеенето на детето, е било налице решение на
гражданския съд по бракоразводното дело на двамата родители и в този аспект
ответникът, постановявайки оспорения административен акт, е дал повод за
завеждане на делото и следва да понесе направените от нея деловодни разноски. Видно
от представения списък (на л.137 от делото) разноските, чието присъждане е
претендирано и по отношение на които се иска да бъде допълнено посоченото
определение, възлизат на 1210 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса
и 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Исканото допълване, съгласно
§ 1, т.6 от ДР на АПК, касае възлагане на направените от жалбоподателката деловодни
разноски в тежест на Агенцията за социално подпомагане, която има качеството на
юридическо лице – чл.5, ал.2 от ЗСП и чл.2, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията
за социално подпомагане и в чиято структура се намира административният орган,
издал оспорения акт.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК
вр.чл.144 от АПК ответникът по молбата – директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Бяла, е представил отговор с вх.№ 804/06.02.2024 г., в който
изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Възразява, че не
е дал повод за завеждане на делото и моли искането да бъде отхвърлено.
Препис от прекратителното определение, чието допълване в
частта за разноските се иска, е връчен на молителката (жалбоподател), чрез
процесуалния й представител, на 17.01.2024 г. Искането за неговото допълване в
тази част, подписано с квалифициран електронен подпис, е постъпило чрез
електронната поща на съда на 24.01.2024 г., в 23:27 ч. Макар молбата да е
подадена след приключване на работното време на администрацията на съда (същото
приключва в 17:00 ч. съгласно чл.147,
ал.1 от ПАС), доколкото тя е подадена в електронна форма (като електронен
документ), то срокът не се смята пропуснат – чл.62, ал.2, изр.първо от ГПК вр.
чл.144 от АПК. Следователно искането е направено в преклузивния срок по чл.248,
ал.1 от ГПК вр. чл.144 вр. чл.230 от АПК. Жалбоподателката е представила и списък
на разноските, но дори и такъв да липсваше, то това не би представлявало процесуална
пречка да се иска допълване на съдебния акт в тази част (в този смисъл вж. т.8
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК).
Следва да се приеме, че искането е направено от
процесуално легитимирана страна, в преклузивния срок за това и при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява
неоснователно.
За да остави без разглеждане жалбата срещу оспорения
административен акт и да прекрати производството по делото съдът е взел
предвид, че с протоколно определение от съдебно заседание от 04.01.2024 г.,
постановено по гр.д. № 948/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог, гражданският
съд е определил привременни мерки по отношение на малолетното дете М.Н.Й.
като
е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето на бащата – Н.Д.Й.,
постановил е местоживеенето му да бъде в дома на бащата, а именно на неговия
адрес в гр.Б., ул.“Стефан Стамболов“ № 8, вх.“А“, до приключване на посоченото
гражданско дело с решение, на майката А.А.Т. е определен режим на лични
отношения с детето всяка първа и трета неделя от месеца, за по три часа, във
времевия период от 08:00 часа до 18:30 часа, като срещите задължително се
осъществяват в присъствието на бащата и служител от отдел „Закрила на детето“
като тя е осъдена да заплаща издръжка за детето, чрез неговия баща, в размер на
233,25 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.09.2023 г.,
до приключване на посоченото гражданско дело с влязло в сила решение.
Съдът, в настоящия състав, е приел, че с постановяването
на този съдебен акт за жалбоподателката занапред отпада правния интерес от
оспорване на заповед № ЗД/Д-Р-Б-099/15.09.2023 г. на ИД директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бяла, в посочената по-горе част, тъй като действието
на този административен акт е преустановено. Приложил е по аналогия - чл.46, ал.2,
изр.първо от ЗНА, разпоредбата на чл.27а, ал.7 от ЗЗДт, според която административното
дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила
решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред. Изрично е
отбелязал, че по същия начин следва да се бъде решен въпроса и когато се
установи, че в хода на съдебното производство по оспорване на административен
акт на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с който органът е упражнил
правомощието си по чл.30, ал.2, изр.второ от ЗЗДт, е постановено съдебно
решение от гражданския съд за изменение на мерките за родителските права,
режима на лични отношения и местоживеенето на детето по реда на чл.127, ал.2 вр.
чл.59, ал.9 вр. ал.2 от СК, респ. бъде постановено определение по привременните
мерки по реда на чл.127, ал.3 от СК.
В константната практика на ВАС (вж. решение № 11265 от
17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2023 г., VI о., решение № 6696 от
21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2022 г., VI о., решение № 5533 от
29.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2022 г., VI о., решение № 3858 от
11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2022 г., VI о. и др.) се приема, че при
прекратяване на съдебното производство на посоченото основание – чл.27а, ал.7
от ЗЗДт разноските остават за сметка на страните така, както са направени.
Така следва да се процедира и в настоящия случай. Както
беше посочено, постановяването на определение по привременните мерки от РС -
Разлог представлява ново обстоятелство, което води до преустановяване
действието на оспорения административен акт занапред, което обстоятелство не
може да бъде вменено във вина на страните по делото. В същото време още с т.1
от Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г.,
ОСГК е изяснено, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Прието е изрично, че
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за
заплащане на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. Този извод следва и от сочената
от самата молителка разпоредба на чл.143, ал.3 от АПК, респ. чл.78, ал.2 от ГПК, които поставят правото на разноски на жалбоподателя в зависимост от това
дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В случая делото е прекратено поради новонастъпили
обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина нито на
жалбоподателката, нито на ответника по жалбата, поради което разноските следва
да останат за сметка на страните така, както са направени. Щом за молителката (жалбоподателка)
не е възникнало вземане за разноски срещу насрещната страна, то нейното искане
за допълване на постановеното по делото прекратително определение чрез
присъждането на такива се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№ 513/25.01.2024 г. от А.А.Т., с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния й представител, за допълване на определение № 71/09.01.2024 г.,
постановено по адм.д. № 659 по описа за 2023 г. по описа на Административен съд
– Русе в частта за разноските чрез осъждане на Агенция за социално подпомагане,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Триадица“ № 2, да заплати на
молителката сумата от 1210 лева – деловодни разноски.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен
срок от връчването на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: