Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 300

Гр. Пловдив, 30.01.2015 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ирина тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11968 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ; чл.221, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД. 

Производството е образувано по искова молба на К.Г.А.-И., ЕГН ********** ***, срещу “Акил Индустри” ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление с.Соколица, общ.Карлово, ул.”18-та” № 1, представлявано от Ю.А.-у..

Предявени са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.128, ал.1 КТ; чл.221, ал.1 КТ, вр.чл.327, ал.1, т.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ, за заплащане на следните суми: сумата от общо 4500,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.08.2011г. – м.04.2012г. от по 500лв. всяко и за месеците август септември, октомври, ноември и декември 2011г. и януари, февруари, март и април 2012г.; сумата от 500лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ от едно БТВ, както и сумата от 680лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останали 28 дни неизползван платен годишен отпуск полагаем се за 2013г. и 2014г.

Ищецът твърди, че е работи в ответното дружество по трудово договор № **/***. за неопределено време на длъжността “ю.” с място на работа гр.Пловдив, ул.”Г. Б.” № ***. Работил при ответника до 23.05.2014г., когато след подадено от него заявление с вх.№ 236 за прекратяване на ТД на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ трудовото правоотношение било прекратено. Твърди, че поискал да му се издаде удостоверение по чл.128 а КТ, но му било отказано издаване на такова. Срещу полагания от него труд, съгласно трудовия договор работодателят му дължал уговореното с него трудово възнаграждение в размер на 500лв. месечно. Твърди в периода от 01.08.2011г. до 30.04.2012г. да не получавал ТВ за положения от него труд, и да са останали дължими му се и неизплатени ТВ съответно: за м.август 2011г. -500лв.; за м.септември 2011г. – 500лв.; за м.октомври 2011г. – 500лв.; за м.ноември 2011г. – 500лв.; за м.декември 2011г. – 500лв.; за м.януари 2012г. – 500лв.; за м.февруари 2012г. – 500лв.; за м.март 2012г. – 500лв.; за м.април 2012г. – 500лв., или общо сума в размер на 4500лв., която и до момента ответникът не му е изплатил. Твърди също, че тъй като трудовото му правоотношение е прекратено осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, работодателят му дължи обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на едно БТВ или 500лв., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен отпуск от 20 дни полагащ се за 2013г. и 8 дни полагащ се за 2013г. в размер на общо 680лв. Настоява се на това, че тъй като тези суми не са му били заплатени при връчване на Заповедта за прекратяване на ТД и до момента, поради което, ответникът му дължи същите заедно с обезщетение за забавено плащане, а именно: за неизплатените ТВ му се дължат лихви забава в размер на общо 1187,18лв. за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до завеждане на искова молба; лихва от 11,74лв. неизплатеното обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за периода от 30.05.2014г. до завеждане на искова молба; лихва от 28,49лв. за неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ от 485,60лв. за останали 20 дни неизползван ПГО за 2013г. периода от 31.12.2013г. до завеждане на искова молба; лихва от 11,20лв. за неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ от 194,40лв. за останали 8 дни неизползван ПГО за 2014г. периода от 01.01.2014г. до завеждане на искова молба.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от общо 4500,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.08.2011г. – м.04.2012г. от по 500лв. всяко и за месеците август септември, октомври, ноември и декември 2011г. и януари, февруари, март и април 2012г.; сумата от общо 1187,18лв. – сбор от мораторни лихви върху неизпратените ТВ за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до завеждане на искова молба; сумата от 500лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ от едно БТВ с лихва от 11,74лв. неизплатеното обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за периода от 30.05.2014г. до завеждане на искова молба; сумата от 680лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останали 28 дни неизползван платен годишен отпуск полагаем се за 2013г. и 2014г., както и лихва от 28,49лв. за неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ от 485,60лв. за останали 20 дни неизползван ПГО за 2013г. периода от 31.12.2013г. до завеждане на искова молба; лихва от 11,20лв. за неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ от 194,40лв. за останали 8 дни неизползван ПГО за 2014г. периода от 01.01.2014г. до завеждане на искова молба, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на искова молба до окончателното плащане.

 

В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника.

 

В о.з. ищецът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.И. Т. от АК Пазарджик, преупълномощен от адв.К., подържа исковете. Иска се уважаване на същите в размерите съобразно заключение по ССЕ.

В о.з. ответникът, редовно уведомен не изпраща представител.

 

От представените доказателства- Трудов Договр № ***/****.; Трудова книжка на ищеца; Заявление вх.№ ***/****. на ищеца и Заповед без номер от 31.05.2014г. се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода 14.10.2010г.-31.05.2014г., по което е уговорен размер на основното трудово възнаграждение на ищеца от 500лв., за заеманата длъжност “ю.”. А със Заповед от 31.05.2014г. трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 31.05.2014г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ - поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения. В същата заповед е записано задължение на работодателя за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 680лв.

По делото е приета и неоспорена от страните  ССЕ изготвена от вл.В.Б., която в частта за размера на неизплатени ТВ и обезщетения по чл.224, ал.1 КТ и по чл.221 КТ, съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на проверени данни подадени в ТД на НАП, поради непредставяне на ведомости за заплати от ответното дружество. Видно от заключение по ССЕ за процесните месеци на ищеца са подавани данни за начислявани заплати на база БТВ от 500лв, от които са приспадани удръжки и е следвало да се изплатени ТВ в размер на общо 3527,55лв., в това число: ТВ за м.08.2011г.- 391,95лв.; ТВ за м.12.2011г.- 391,95лв.; ТВ за м.01.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.02.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.03.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.04.2012г.- 391,95лв. Няма данни начисленото възнаграждение тези месеци в период м.08.2011г.- м.04.2012г. да е изплатено, т.е. не е изплатено. Останала неизплатена и дължима сума за ТВ за месеците от август 2011г. до април 2012г. в размер на общо 3527,55лв. Върху тези размери на неизплатените ТВ за периодите от падежа (последно число на месеца следващ този на полагане на труда) до 31.07.2014г. лихвите за забавено плащане са общо 900,27лв., в това число: 113,59лв. за ТВ за м.08.11г.; 110,15лв. за ТВ за м.09.11г.; 106,81лв. за ТВ за м.10.11г.; 103,36лв. за ТВ за м.11.11г.; 99,91лв. за ТВ за м.12.11г.; 96,70лв. за ТВ за м.01.12г.; 93,27лв. за ТВ за м.02.12г.; 89,95лв. за ТВ за м.03.12г. и 86,53лв. за ТВ за м.04.12г.

Що се отнася до претенцията за обезщетение по чл.221 КТ, то видно от т.5 от заключение по ССЕ на ищеца се дължи обезщетение по чл.221 КТ в сума за получаване след приспадане на удръжки в размер на 450,0лв., определено на база БТВ от 500лв. На ищеца не е изплатено обезщетение по чл.221 КТ след прекратяване на трудовото правоотношение до дата на завеждане на искова молба в съда и до момента няма данни да е изплатено. Като мораторната лихва върху него е в размер на 3,76лв. за периода 01.07.2014г.-30.07.2014г.

А за претенцията за обезщетение по чл.224 КТ, то видно от т.2 от заключение по ССЕ на ищеца е начислено по ведомост за заплати обезщетение по чл.224 в сума за получаване след приспадане на удръжки е в размер на 612,0лв., определено на база брутен размер от 680лв. посочен в уволнителната заповед. Която сума няма данни да е изплатена на ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение до дата на завеждане на искова молба в съда и до момента няма данни да е изплатена. Лихвата за забавено плащане на обезщетение по чл.224 КТ е в размер на 5,12лв. за периода 01.07.2014г.-30.07.2014г.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за месеците в период м.08.2011г.- м.04.2012г., но не е изпълнил задължението си за изплащане на заплатите за тези месеци, както няма данни това да е направено и до момента. Следва да се отбележи, че работодателят не дължи изплащане и на БТВ, съобразно уговореното такова в ТД, а само начисляване на суми за заплащане на тази база. Върху размера на БТВ работодателят е задължен да начисли и приспадне нормативно определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така начислените суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и той има право да получи начислените му като трудово възнаграждение суми да размера на сумата за получаване. Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Очевидно в случая работодателят не се е възползвал от тази разпоредба на КТ, след като изобщо няма данни, а и той не и твърдял, да е изплатил дължимото на ищеца ТВ Останалото начислено такова и изискуемо, което няма данни и до момента да е платено в размер на общо 3527,55лв. По делото от представения ТД не се установява в него да има уговорен падеж на плащане на ТВ, а такъв не представлява уговорката “изплаща се веднъж месечно. Видно от ССЕ за такъв е определен последно число на месеца следващ този на полагане на труда, при което и от следващия ден 1-во число на втория месец след полагане на труда работодателя – ответник изпада в забава. Заключението по ССЕ не само не е оспорено от страните, но и обичайните падежи за плащане на ТВ са именно до последно число на следващия месец. Ето защо и съдът намира, че именно за периодите от  1-во число на втория месец след полагане на труда до 31.07.2014г. работодателя дължи лихви за забавено плащане на неизплатените и дължими суми за ТВ за месеците от август 2011г. до април 2012г. вкл.

Въз основа на горните доказателства и  по изложените съображения съдът  намира, че установява да са останали дължими на ищеца К.Г.А.-И. и неизплатени ТВ в размер на общо 3527,55лв. - в сума за получаване, в това число: ТВ за м.08.2011г.- 391,95лв.; ТВ за м.12.2011г.- 391,95лв.; ТВ за м.01.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.02.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.03.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.04.2012г.- 391,95лв., които суми няма данни да са и изплатени срещу подпис от него във ведомостта за заплати и до момента. Върху тези размери на неизплатените ТВ за периодите от падежа (последно число на месеца следващ този на полагане на труда) до 31.07.2014г. лихвите за забавено плащане са в размер на общо 900,27лв., в това число: 113,59лв. за ТВ за м.08.11г.; 110,15лв. за ТВ за м.09.11г.; 106,81лв. за ТВ за м.10.11г.; 103,36лв. за ТВ за м.11.11г.; 99,91лв. за ТВ за м.12.11г.; 96,70лв. за ТВ за м.01.12г.; 93,27лв. за ТВ за м.02.12г.; 89,95лв. за ТВ за м.03.12г. и 86,53лв. за ТВ за м.04.12г.

 

Ето защо и съдът намира исковете по чл.128 КТ за основателни и доказани по размер до размера от общо 3527,55лв. - в сума за получаване, в това число: ТВ за м.08.2011г.- 391,95лв.; ТВ за м.12.2011г.- 391,95лв.; ТВ за м.01.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.02.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.03.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.04.2012г.- 391,95лв., която и сума ще се присъди на ищеца, като се осъди ответникът да я заплати, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2014г. (дата на предявяване на искова молба) до окончателното плащане. На ищеца ще се присъдят и лихви за забавено плащане на тези ТВ в размер на общо 900,27лв. и за периодите от последно число на месеца следващ този на полагане на труда до 31.07.2014г. вкл., която сума ще се осъди ответника да му заплати.

Над тези размери и извън горните периоди и до пълните претендирани такива от общо 4500,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.08.2011г. – м.04.2012г. от по 500лв. всяко и за месеците август септември, октомври, ноември и декември 2011г. и януари, февруари, март и април 2012г.; сумата от общо 1187,18лв. – сбор от мораторни лихви върху неизпратените ТВ за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до завеждане на искова молба 31.07.2014г., както и за законната лихва върху разликата исковете по чл.245 КТ са неоснователни и като такива ще се отхвърлят .

По отношение на иска за присъждане на сумата от 500лв. -обезщетение по чл.221 КТ, вр.чл.327, ал.1, т.2 КТ, ведно с 11,74лв. мораторна лихва за периода 30.05.2014г.-31.07.2014г. и със законната лихва върху тази сума, то съдът намира следното: Безспорно се установява по делото, че ТД на ищеца е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ - поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, във връзка с негово едностранно заявление за прекратяването му на това основание. При което и за него е възникнало право да получи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Нещо повече от страна на работодателя е признато и наличие на негово задължение за заплащане на обезщетение по чл.221 КТ  от 1 БТВ. Видно от ССЕ дължимото на ищеца обезщетение по чл.221 КТ е в брутен размер от 500,0лв. (толкова колкото е претендирал ищеца), но от него са приспаднати удръжки, при което и в сума за получаване след приспадане на удръжки от 10 % за ДОД обезщетение по чл.221 КТ е в размер на 450,0лв., която сума според ССЕ не е изплатена на ищеца и до момента. Определено при данни в ССЕ, че последното БТВ начислено на ищеца за пълнен работен месец да е 500лв., то именно то по правилото на чл.228 КТ представлява размер на получено БТВ и база за определяне на обезщетенията по КТ, в това число и на процесното обезщетение по чл.221 КТ.

Ето защо и съдът намира за доказан по основание и частично по размер иска по чл.221 КТ  до размера от 450,0лв.– в сума за получаване, която и сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва считано от 31.07.2014г. (дата на постъпване на искова молба в съда, явяваща се и дата на поканата) до окончателното плащане. А над този размер и до пълния претендиран такъв от 500лв., както и за законната лихва върху разликата искът е неоснователен, тъй като  работника има право да получи само начислената му за получаване сума след приспадане на удръжки – представляващи негово задължение към фикса, и като такъв ще се отхвърли.

По отношение на иска за присъждане на сумата от общо 680лв. -обезщетение по чл.224 КТ, ведно с мораторни лихва от 28,49лв за периода 31.12.2013г.-31.07.2014г. и 11,20лв. за периода 01.01.2014г.-31.07.2014г. със законната лихва върху тази сума, то съдът намира следното: Безспорно се установява по делото, че ТД на ищеца е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 51.05.2014г. При което и за него е възникнало право да получи обезщетение за останалия неизползван от него платен годишен отпуск за срока на договора. Нещо повече от страна на работодателя е признато и наличие на негово задължение за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ  за останал неизползван ПГО, като и същото е посочено в уволнителната заповед да е в размер на 680лв., без посочени дни останал неизползван отпуск. В искова молба ищеца твърди да има право на обезщетение за неизползван полагам се ПГО от общо 28 р.дни, от които 20 дни за 2013г. и 8 дни за 2014г. Видно от ССЕ определено е на ищеца обезщетение по чл.224 КТ в брутен размер от 680лв. (толкова колкото е претендирал), но от него са приспаднати удръжки, при което и в сума за получаване след приспадане на удръжки обезщетение по чл.224 КТ е в размер на 612,0лв., която сума според ССЕ не е изплатена на ищеца и до момента.

Ето защо и съдът намира за доказан по основание и частично по размер иска по чл.224 КТ  до размера от 612,0лв.– в сума за получаване, която и сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва считано от 31.07.2014г. (дата на постъпване на искова молба в съда, явяваща се и дата на поканата) до окончателното плащане. А над този размер и до пълния претендиран такъв от 680лв., както и за законната лихва върху разликата искът е неоснователен, тъй като  работника има право да получи само начислената му за получаване сума след приспадане на удръжки – представляващи негово задължение към фикса, и като такъв ще се отхвърли.

Напълно неоснователни съдът намира претенциите на ищеца за заплащане на мораторни лихви върху обезщетенията по чл.221 КТ и чл.224 КТ от съответно: 11,74лв. мораторна лихва за периода 30.05.2014г.-31.07.2014г. и от 28,49лв за периода 31.12.2013г.-31.07.2014г. и 11,20лв. за периода 01.01.2014г.-31.07.2014г. по следните съображения: В КТ не са предвидени срокове в които да се дължи плащане на обезщетения, а определено такъв не може да се приеме да е деня на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към този момент техния размер все още не е установен. А ответникът изпада в забава от поканата, каквато в случая е искова молба. На следващо място обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е едно и неговия размер се определя на база останалите неизползвани дни платен отпуск към момента на прекратяване на трудовия договор. Преди това и по време на действието му нито за ищеца възниква право на обезщетение по чл.224 КТ, нито за работодателя задължение за изплащане на такова обезщетение. Определено няма как да се дължи плащане на обезщетение по чл.224 КТ към датите 31.12.2013г. и 01.01.2014г., посочени от ищеца като начални дати на забавата, тъй като трудовия договор между страните е прекратен едва от  31.05.2014г. Не може да се чете и за покана за плащане на обезщетение по чл.224 КТ подаденото от ищеца Заявление за прекратяване на ТД на 23.05.2014г., тъй като то съдържа искане за начисляване и заплащане, т.е. без размер на търсената сума която дори не е и била още определена. По делото няма данни, а ищецът и не твърдял да е отправял преди депозиране на искова молба в съда покана до ответника за заплащане на тези обезщетения. И тъй като единствените данни по делото за изпадане в забава на ответника за заплащане на обезщетенията по чл.221 КТ и чл.224 КТ са свързани с подаване на искова молба постъпила в съда на 31.07.2014г. то и от този момент ответника е в забава и дължи лихви за забавено плащане, но е и от преди тази дата. Поради което и претенциите на ищеца за мораторни лихви върху обезщетенията по чл.221 КТ и чл.224 КТ за са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, такива са претендирани и са представени доказателства за направени разноски в размер на 50лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и на ищеца ще се присъдят разноски за адв.възнаграждение в размер на 39,67лв., по съразмерност с уважената част от исковете, които ще се осъди ответникът да му заплати.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете. Ответникът не е представляван от адвокат и не е претендирал разноски, нито е представил доказателства за направени такива, поради което и не му се следват разноски.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС държавна такса в размер на 277,11лв., съобразно чл.72 ГПК от които 177,11 върху цената на исковете по чл.245 КТ и по чл.215 КТ и по 50лв. за исковете по чл.221 и чл.224 КТ, както и 40лв. разноски за ССЕ при изплатени 40лв. от БС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

По изложените по-горе съображения, ХV гр. състав при ПРС,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Акил Индустри” ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление с.Соколица, общ.Карлово, ул.”18-та” № 1, да заплати на К.Г.А.-И., ЕГН ********** ***, Сумата от общо 3527,55лв. (три хиляди петстотин двадесет и седем лева и 55ст.), представляваща сбор от начислени и неизплатени части от ТВ за периода м.02.2014г. – м.04.2014г. в сума за получаване, в това число: ТВ за м.08.2011г.- 391,95лв.; ТВ за м.12.2011г.- 391,95лв.; ТВ за м.01.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.02.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.03.2012г.- 391,95лв.; ТВ за м.04.2012г.- 391,95лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.07.2014г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА от общо  900,27лв. (деветстотин лева и 27ст.), представляваща  сбор от лихви за забавено плащане на горните трудови възнаграждения за  периодите от 1-во на втория месеца следващ този за който се отнася ТВ до 31.07.2014г., в това число: 113,59лв. за ТВ за м.08.11г.; 110,15лв. за ТВ за м.09.11г.; 106,81лв. за ТВ за м.10.11г.; 103,36лв. за ТВ за м.11.11г.; 99,91лв. за ТВ за м.12.11г.; 96,70лв. за ТВ за м.01.12г.; 93,27лв. за ТВ за м.02.12г.; 89,95лв. за ТВ за м.03.12г. и 86,53лв. за ТВ за м.04.12г., като отхвърля иска по чл.245 КТ за трудови възнаграждения за същите месеци над горния размер до пълния претендиран такъв от общо 4500лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения от по 500лв. за всеки от месеците в периода м.08.2011г. – м.04.2012г. и общо 1187,18лв. – сбор от мораторни лихви върху неизпратените ТВ за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до завеждане на искова молба, както и за законната лихва върху разликата, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Акил Индустри” ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление с.Соколица, общ.Карлово, ул.”18-та” № 1, да заплати на К.Г.А.-И., ЕГН ********** ***, Сумата от 450,0лв.  (четиристотин и петдесет лева), представляваща сума за получаване за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на ТД на осн. чл.327, т.2 КТ, както и Сумата от 612,0лв. (шестстотин и дванадесет лева), представляваща сума за получаване за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останал неизползван 28 дни платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.07.2014г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, над тези размери и  до пълните претедирани такива от 500лв. за обезщетение по чл.221 КТ, вр.чл.327, ал.1, т.1 КТ и 680,0лв. за обезщетение по чл.224 КТ и за законната лихва върху разликата, както и за мораторни лихви върху тези обезщетения, съответно от: 11,74лв. мораторна лихва за обезщетение по чл.221 КТ за периода 30.05.2014г.-31.07.2014г. и обезщетение по чл.224 КТ от 28,49лв за периода 31.12.2013г.-31.07.2014г. и 11,20лв. за периода 01.01.2014г.-31.07.2014г., като неоснователни. 

ОСЪЖДА “Акил Индустри” ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление с.Соколица, общ.Карлово, ул.”18-та” № 1, да заплати на К.Г.А.-И., ЕГН ********** ***,  Сумата от 39,67лв. (тридесет и девет лева и 67ст.), разноски за производството за адв.възнаграждение по съразмерност с уважената част от исковете, А на ПРС да заплати държавна такса от 277,11 лева (двеста седемдесет и седем лева и 11ст.), както и 40,0 лева (четиридесет лева)- разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивана жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ