Мотиви към Присъда № 8 от 05.04.2017г.
по НОХ дело № 252
по описа за 2016г. на Районен съд Своге,
изготвени
на 05.05.2017г.
Делото е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура С. против Ц.Б.С. ***, който е обвинен в извършване на
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районната прокуратура поддържа обвинението
срещу подсъдимия С., както относно фактическата обстановка, така и относно
правната квалификация на деянието. Счита, че в хода на съдебното следствие
обвинението се доказва по безспорен начин. По отношение на реализацията на
наказателната отговорност намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на същото бъде отложено за срок от три години.
Гражданските
ищци не взеха участие и не дадоха становище в хода на съдебните прения.
Защитникът
на подсъдимия оспорва фактическата обстановка описана в обвинителния акт.
Счита, че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин,
като така описаното в обвинителния акт престъпление не се подкрепя от доказателствата
събрани в хода на съдебното и досъдебното производство. Оспорва размера на
причинените вреди. Излага, че са налице съществени несъответствия и
противоречия в описания в обвинителния акт механизъм на причиняване на
уврежданията.
Подсъдимият
не се признава за виновен, като иска да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
Свидетелите и граждански ищци Т.М., Ц.К. и
М.К., в качеството им на наследници на С. З. И., са съсобственици на
неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. С., С.
област, местн. „...”, с площ от около
3400 кв.м., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „...”,
одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ОНС С. Горното се установява от
приложените към делото документи за собственост, скицата, както и от приетата
по делото строително-техническа експертиза. Вещото лице е установило при
извършен оглед на място на 30.04.2015г., че част от границите на имота са
материализирани на място от бетонни колове и мрежа, но дължината не може да се
измери, тъй като имота не е стопанисван през последните години – обрасъл е с храсти и саморасли дървета.
Следи от каменна зидария не са налице, има следи на дънери на изкоренени и
отсечени плододаващи и дъбови дървета. От показанията на свидетелите М., К., Т.
и Т., които в тази им част съдът кредитира, се установява, че към края на
2012г. в мястото е имало бетонни колове, бодлива тел, плододаващи ябълкови и сливови
дървета, както и дъбови дървета. Наличието на бетонни колове и мрежа(остатъци от тях) е видно и от приложения към делото цветен
фотоалбум от огледа на местопроизшествие проведен на 30.04.2015г. Относно
наличието на каменен зид съдът не кредитира показанията на горепосочените
свидетели, тъй като такъв не е установен нито при огледа направен от
разследващия полицай, нито от вещото лице, като материални следи от него не се
виждат и на фотоалбума. С оглед на изложеното съдът счита, че не е доказано по
делото съществуването на въпросния зид към края на 2012г. и началото на 2013г.
В началото на месец април на 2013г. свидетелката
М. посетила съсобствения имот и установила, че през имота е прокаран широк път,
като там където минавал пътят били унищожени бетонните колове, бодливата тел,
плодните и дъбовите дървета. Всичко унищожено било извозено и го нямало в двора.
В землището на с. Б., в близост до имота
собственост на гражданските ищци, ТП „...... – С.” е отдало сечище на „....”
ЕООД, с позволително за сеч № 0078556 от 24.10.2012г. и за срок от 27.10.2012г.
до 20.12.2012г. Позволителното за сеч се отнасяло за държавни горски територии(ДГТ) - отдел № 821, подотдел „е”. Съгласно одобрения технологичен план,
изготвен на 04.11.2011г. – сечта следвало да се извършва с моторен трион, а
извозването от сечището до времените складове да се осъществява чрез животинска
тяга по определените пътеки. Съществуващите и проектирани извозни пътища на
обекта попадали изцяло в горска територия държавна собственост и не предвиждали
преминаване през имоти частна собственост. Горното се установява от приетите по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели : Х.П.Б.
– служител на „.....”(...) и Г.Ц.К. – ...... Чл. 108, ал. 3 от Закона
за горите задължава ......, на когото е издадено
позволителното за сеч, да
упражнява контрол по извършването на добива на дървесина до освидетелстване на
сечището. Задължението на свидетеля
Б. било да следи за законосъобразното протичане на резрешената сеч, като му направило
впечатление, че на място има изграден нов път, който минавал през няколко вилни
имота.
Подсъдимият Ц.Б.С. работил на сечището,
заедно със свидетелите Н.Ц.Т. и В.Ц.М.. С. бил ...., правел пътища, като
използвал булдозер – самоходна машина с гъсенична верига, оборудвана в предната си част с гребло. От
свидетелските показания се установява, че единствено подсъдимият е управлявал
булдозера, като с него са прокарвани пътища за да може да се изнесе и извози
добитата дървесина. Свидетелят М. : „В този период Ц. караше булдозер ... Жълтият булдозер Ц. го караше, ....”;
свидетелят Т. : „Подсъдимият работеше с булдозер ..... Ц.
правеше пътища, за да минават камионите.”
На неустановено дата в периода от края на
2012 г. до 12.04.2013г. С. е прокарал с булдозера път през имота на
гражданските ищци. Подсъдимият е родом от с. Б. и е запознат с имота и
местността, през които е прокарал път с булдозера. Очевидец на извършеното е
станал свидетелят М. : „Пътят в м. „...” през мястото на Т. го прокара Ц.. Аз
му казах, че това е мястото на Т.. Той го прокара, защото нямаше откъде да
мине, иначе трябваше да заобиколи двора, но това много му удължаваше пътя. Не знам дали е точно
четири метра ширината на пътя, но беше колкото да мине камион. Дълбочината беше
около метър”. В този смисъл е и казаното от свидетеля Т. : „Там си имаше
път, ние само го разширихме”. При прокарването на пътя с булдозера, подсъдимият
унищожил : 24 броя бетонни колове, на стойност 96 лева ; 4 реда бодлива тел с
обща дължина 240 метра, на стойност 43,20 лева ; 10 броя плододаващи ябълкови
дървета на стойност 350 лева ; 10 броя плододаващи сливови дървета, сорт
„Афъски”, на стойност 280 лева и 15 броя дъбови дървета, на стойност 600 лева,
всичко на обща стойност 1359,20 лева. Унищоженото имущество се установява от
показанията на свидетелите М., К., Т., Т. и Р., строително-техническата
експертиза и протокола за оглед на местопроизшествие, а неговата стойност от
приетата по делото тройна оценителна експертиза.
Обсъдената по-горе съвкупност от гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите, писмените
доказателства и експертните заключения според настоящия съдебен състав е
достатъчна да доведе до несъмнен извод, че именно подсъдимият С. е автор на
инкриминираното деяние и същото е извършено по време, начин и със средство,
описани в обвинителния акт. Действително по делото са налице малко преки
обвинителни доказателства - показанията на свидетеля М., но те заедно с наличните
косвени и производни доказателства са достатъчни по брой и качество, така че да
образуват единна верига и да водят до категоричен и несъмнен извод, че деянието
е извършено виновно и то от подсъдимия.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, като необсъдените такива
съдът намира за неотносими към разглеждания случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи : Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2
от НПК, за
да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин
както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият
съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Ц.Б.С. на
неустановена дата, за времето от края на 2012 г. до 12.04.2013г. в с. Б., местн.
„...”, обл. С., противозаконно е унищожил чужди движими вещи : 24 броя бетонни
колове, на стойност 96 лева ; 4 реда бодлива тел с обща дължина 240 метра, на
стойност 43,20 лева ; 10 броя плододаващи ябълкови дървета на стойност 350 лева
; 10 броя плододаващи сливови дървета, сорт „Афъски”, на стойност 280 лева и 15
броя дъбови дървета, на стойност 600 лева, всичко на обща стойност 1359,20
лева, собственост на наследниците на С. З. И. - Т.А.М. ***, Ц.Н.К. *** и М.Л.К.
***.
Видна е пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между действията
на подсъдимия и настъпилото унищожаване на чуждите движима вещи.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл - чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Умисълът се извежда
от действията му, а обстоятелството, че навлиза в чужд имот му е било изрично
указано от свидетеля М.. Очевидно подсъдимият е решил да извърши
престъплението, за да улесни работата си и да не заобикаля имота на
гражданските ищци.
По отношение на обвинението за унищожаване и на
каменна зидария с дължина 65 метра, височина около 2 метра и ширина 0,30 метра,
на стойност 1 365 лева, съдът счита, че по делото не се доказа
съществуването на въпросния зид към края на 2012г. и началото на 2013г.
Следователно няма и как подсъдимият да го е унищожил. Поради гореизложеното
съдът го оправда за това обвинение.
По наказанието :
Съдът не установява отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства по
отношение на подсъдимия.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на
подсъдимия са чистото му съдебно минало.
Воден от гореизложените съображения съдът индивидуализира
наказанието лишаване от
свобода в минимален срок от три месеца. Налице са изискванията по чл. 66 от НК – наложеното
наказание е до три години и подсъдимият е неосъждан. Съдът приема, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание, като определя изпитателен срок от три
години.
По гражданския иск :
По претендираните имуществени вреди,
съдът счита претенцията за доказана по основание. Настъпването на
увреждането е в пряка връзка с деянието на подсъдимия. Размерът на причинените
на гражданските ищци вреди е определен от тройната оценителна експертиза. По делото са установени всички елементи на непозволеното
увреждане – виновното и противоправно поведение на подсъдимия, вредоносен резултат, както и причинната връзка между тях,
настъпването на имуществени вреди и техният размер. С оглед на изложеното съдът осъди Ц.Б.С. да заплати на Т.М., Ц.К. и М.К. сумата от 1359,20
лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди, като отхвърли
предявения граждански иск до пълния му претендиран размер от 2724,20 лева –
относно каменна зидария с дължина 65 метра, височина около 2 метра и ширина
0,30 метра, на стойност 1 365 лева.
По таксите и разноските :
Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР С.,
направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 161 лева, да заплати в полза на
държавата, по сметка на Районен съд Своге, сумата от 155 лева за направени
разноски на съдебното производство и дължимата държавна такса по уважения иск в
размер на 54,37 лева, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :