№ 3941
гр. Варна, 16.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502070 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. Щ. Щ. чрез
адвокат И. В. срещу решение № 2768 от 25.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 4149 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в частите, с които е изменен
размера на определената по гр.д.№ 16417/2021 г. по описа на Районен съд - Варна издръжка,
дължима от въззивника в полза на детето М. С. Щ., родено на 21.04.2010 г., и в полза на
детето С. С. Щ., родено на 16.02.2015 г., чрез тяхната майка и законен представител В. С. Х.
чрез увеличение й от 200 лева на 250 лева за всяко едно от децата, считано от датата на
предявяване на исковата молба /31.03.2023 г./, ведно със законната лихва при забава, до
настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание
член 150 във връзка с член 143, алинея 2 от СК; в частта, с която е осъден С. Щ. Щ. да
заплати на детето М. С. Щ. чрез неговата майка и законен представител В. С. Х. сумата от 2
250 лева, представляваща добавка към определената по съдебен ред издръжка за провеждане
за покриване на изключителни нужди на М. С. Щ. от провеждане на ортодонтско лечение
чрез поставяне на брекети и съпътстващи разходи за същото лечение за период от 36 месеца,
считано от датата на исковата молба /31.03.2023 г./ или сумата от 62,50 лева месечно с падеж
първо число на съответния месец, ведно със законната лихва за забава до окончателното
изплащане на задължението, на основание член 143, алинея 4 от СК; в частта, с която е
осъден С. Щ. Щ. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 234 лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК и Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; в частта, с която е осъден С. Щ.
Щ. да заплати на В. С. Х. сумата от 527,55 лева, представляваща направените по делото
пред първата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един
1
адвокат, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, като се твърди, че не са доказани по-големи нужди от обичайното на децата, а от
определяне на предходната издръжка със спогодбата мужду страните е изминал
несъществен период от време. Сочи се, че въззивникът е с 80 % неработоспособност, което
го ограничава в избор на работа. Набляга, че не са изследвани доходите на майката. Намира,
че издръжката следва да бъде определена към границата на задължителния минимум. Моли
за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като излага, че за
тази година и половина от определяне на първоначалната издръжка обществено-
икономически условия са се променили съществено.
Постъпила е и въззивна жалба от В. С. Х. като майка и законен представител на децата
М. С. Щ. и С. С. Щ. чрез адвокат К. А. против цитираното по-горе решение на Районен съд
– Варна в частите, с които са отхвърлени исковете на въззивницата против С. Щ. Щ. за
увеличение на месечната издръжка на децата М. С. Щ. и С. С. Щ. за разликата над
присъдената сума от 250 лева до претендирания размер от 300 лева, както и в частта, с която
е осъдена Х. да заплати на Щ. сумата от 150 лева, представляваща разноски по делото пред
първата инстанция.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е ценил доказателства,
които са неотносими към спора – възприел е представената епикриза за бащата на ответника
като доказателство за здравословното състояние на ответника; приел е, че ответникът
получава месечна пенсия в размер на 462 лева, а това е пенсията на майката на ответника.
Не са отчетени общо месечните доходи на ответника, данъчните облекчения, а от 01.07.2023
г. е налице и увеличение на пансиите, както и материалното състояние на бащата на
децата.поради това желае отмяна на постановеното решение в отхвърлителните му части и
уважаване на предявените искове в пълния им размер.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими - депозирани са от
активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по
член 259, алинея 1 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260, член 261 и
член 263 от ГПК. Не са направени доказателствени искания. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
2
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият
състав на съда намира, че следва да бъде задължена В. Х. да представи доказателства за
доходите си за една година назад, както и доказателства за материалното си състояние –
притежавани недвижими имоти, моторни превозни средства, спестявания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. С. Х. в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението, с
нарочна молба с препис за насрещната страна да представи доказателства за доходите си за
една година назад, както и доказателства за материалното си състояние – притежавани
недвижими имоти, моторни превозни средства, спестявания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11 декември 2023
година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4