Р Е Ш
Е Н И Е №
362
Гр.Видин
14 декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател
: А.П.
Членове :1.Г.Й.
2.Д.В.
при
секретаря Н.К. ..................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело № 549
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №317/01.07.2020 г. по
гр.д.№3089/2019 г. по описа на Районен съд-Видин е осъден Д.М.Д., ЕГН **********,***
4, да заплати на А. А. С., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 1
077,10лв. представляваща незаплатени наемни вноски за периода от 01.10.2018г.
до 30.09.2019г. по Договор за наем на земеделска земя с предмет нива с площ
21,542дка, съставляваща имот № 32037 по плана за земеразделяне, в местността
„Ън Дял“ в землището на с. Покрайна, обл. Видин.
Осъден е Д.М.Д.,
ЕГН **********,*** 4, да заплати на А. А. С., ЕГН **********,***, сумата в общ
размер на 252,50лева направени разноски по производството.
Отхвърлено е искането на Д.М.Д., ЕГН **********,*** 4, за
присъждане разноски по производството, като неоснователно.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от Д.М.Д., ЕГН **********,*** 4
,като се твърди ,че решението е
неправилно , постановено в нарушение на закона , при необсъждане на всички доказателства
по делото и необосновано.
Твърди се ,че ищецът основава претенцията си за
заплащане на наемна цена с договор за наем на земеделска земя за имот №032037 в
м. „Ън дял“ в землището нас. П. , с площ от 21,542 дка , като договора бил сключен за стопанската 2018-2019 г.,
като твърденията на ищеца били, че ответникът като наемодател не е заплатил
наемната цена в размер на 1 077,10 лв. по този договор за наем.
В нарушение на закона и без да обсъди всички
доказателства по делото ВРС приел , че ответникът не е доказал плащане на
наемната цена . Иска се въззивната инстанция да обсъди ,че ответникът е
заплатил наемната цена по процесния договор за 2018-2019 г. По делото бил
представена от ответника наемодател - писмен документ - паричен превод чрез
пощенски оператор – „***“ ЕАД от ответника Д. Д. до ищцата в гр. С. А.С. с дата
27.12.2018 г. за сумата от 1075 лв., което доказвало плащането. Ищецът не
доказал твърдението си , че въпросното плащане е наемна цена по договор за
същия имот от предходен период 2017 -2018 г. По делото бил представен предходен
договор за наем за същия имот за стопанската 2017-2018 г., от който било видно
, че същия не е сключен с ищеца , а с друго лице. Съгласно задължителната
практика на ВКС /Решение №746/05.01.2011г. по гр.д.№727/2009г., IV г.о. ВКС/
платецът на една парична сума може да посочи основанието, на което извършва
плащането. Когато обаче платецът не е посочил основание за извършеното плащане,
не е в негова тежест да го докаже-обратно, в тежест на получателя е да докаже
основанието, на което е получил плащането. Платецът черпи правото си от
извършеното плащане и затова трябва да го докаже, получателят черпи своето
право от основанието за получаване на паричната сума и затова трябва да го
докаже.
С оглед на горното се иска да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна А.А. С. чрез адв.П.Б. е депозирала писмен отговор ,в който изразява
доводи относно неоснователността на въззивната жалба.
ВОС ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните
,прие за установено от фактическа страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД от А. А. С., ЕЕН **********,***,
против Д.М.Д., ЕГН **********,*** 4.
Твърди се от ищеца, че съгласно сключения между
страните договор за наем на земеделска земя за стопанската 2018г. - 2019година,
ответната страна получила ползването на нива с площ 21,542дка, съставляваща
имот № 032037 по плана за земеразделяне, с идентификатор по кадастрална карта
57131.32.37, в местността „Ън Дял“ в землището на с. П., обл. В., срещу което
следвало да заплати наемна цена - 50,00лева на декар, общо 1 077,10лева. Ответната
страна не изпълнила задължението си да заплати наемната цена нито в пари, нито
в натура, въпреки, че стопанската година 2018-2019г. изтекла на 30.09.2019г.
Иска се да бъде осъдена ответната страна да заплати на
ищеца сумата от 1 077,10 лева ,представляваща наемна цена за исковия период,
посочен по-горе, ведно със законната лихва ,считана от предявяване на иска до
окончателното издължаване. Искат се направените по производството разноски.
Ответната страна не е подала писмен отговор. В
откритото съдебно заседание оспорва основателността на иска. Твърди за
направено плащане на 27.12.2018г.и представя доказателства за извършено такова.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства ,Окръжен съд-Видин приема за установено от фактическа страна
следното :
Не се спори между страните ,че на неизвестна дата са
сключили писмен договор (л.5 от
гр.д.3089/2019 г. по описа на Районен съд-В.)за наем на земеделска земя нива с площ 21,542дка,
съставляваща имот № 032037 по плана за земеразделяне, с идентификатор по
кадастрална карта 57131.32.37, в местността „**“ в землището на с. П., обл. В.,
срещу наемна цена - 50,00лева на
декар.Страните са ползвали образец на договор за наем ,като с химикал саморъчно
са изписали срока на действие на договора -01.10.2018 г.-30.09.2019 г.
,наемната цена -50 лв.на декар,индивидуализиращите признаци на земеделската
земя и имената на страните .В р.IV от договора е
уговорено заплащане на наемната цена
натура ,като е уточнено ,че плащането може да бъде и в пари .
Не се спори ,че на 27.12.2018 г. ответникът Д.Д. е
превел с пощенски запис по „** „ЕАД сумата от 1075 лв./л.19-23 от делото/ на
ищцата А. А. С. *** ,като в пощенския запис не е посочено основанието за
плащане.Ищцовата страна по същество не оспорва получаването на сумата чрез своя
процесуален представител адв.Станкулова,която в с.з.на 9 март 2020 г.не оспорва
получаването на плащането ,като твърди ,че плащането е за предходен период .
Не се спори също така ,че за същия имот е имало
сключен договор за наем за периода 01.10.2017 г.-30.09.2018 г. без дата и
уговорена наемна цена /л.33 от делото/между ответника Д.М.Д. и С.А.Н. С
протоколно определение от 9 март 2020 г. районният съд е задължил ответника да
представи договора и същият е представен ,като не е оспорен от ищцовата страна.Наемодателят
С.А.Н. след подписа си под договора е
изписала саморъчно трите си имена ,подписала се е и очевидно със същия почерк е
изписала „платено“.Сравнявайки подписите на ответника под двама договора с може
да се установи по категоричен начин ,че при подписването на договора между
ответника Д.М.Д. и С.А.Н. страните поради грешка са разменили местата си :
ответникът Д.М.Д. се е подписал след думите
„наемодател“ ,а С.А.Н. под думите
„наемател“.От представения договор не е видно каква е уговорената наемна цена
.Отговаряйки на въпрос на ищеца по реда на Чл.176 ГПК ответникът в с.з.на
09.3.2020 г. заявява ,че е платил изцяло договорената наемна цена на ръка,като
ищцовата страна не е оспорила това негово заявление.
С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС
намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна,
поради следните съображения:
Представените от страните договори за наем на
земеделска земя съдържат противоречиви клаузи ,пощенският запис от 27.12.2019
г. не съдържа основание за плащане,страните правят противоречиви твърдения
относно основанието за плащане и пр.
,което налага тълкуване на договорите и разкриване на действителната обща воля
на страните.
Съгласно Чл.20 от Закона за задълженията и договорите
при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.По силата на Чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или
прекратяват права и задължения, каквито са например упълномощаването,завещанието и дарението,
чийто тълкувания се допускат в съдебната
практика /в т. см. р. № 197/6.02.17 г. по гр. д. № 1085/16 г. на първо г. о.,
р. № 24/30.03.15 г. по гр. д. № 5217/14 г. на първо г. о., р. № 154/29.06.16 г.
по гр. д. № 549/16 г. на първо г. о. и др./.
Тълкуването не следва да се ограничава до съдържанието
на договора, но предпоставя съобразяване и на странични факти и обстоятелства
от значение за разкриване действителния смисъл на договореното, вкл.
съобразяване на други действия между страните или по отношение на трети лица/в
този смисъл Решение № 191 от 13.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
3015/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова/ .
В Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
856/2009 г., IV г. о., ГК се приема ,че при наличие на спор относно точния
смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.
20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните
уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки
доколко буквалният смисъл на текста изразява действителната обща воля на
страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й
място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде
тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е
обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора. При
изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и
обстоятелствата, при които е сключен договорът; поведението на страните преди и
след сключването му - характера на преговорите за сключване на договора;
разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията
по него след сключването му. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не е
приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение,
а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните
спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички
уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща
воля на страните.
Договорите, с които се прехвърлят вещни права върху
недвижими имоти, съдържат подробно описание на тези имоти с всичките им
индивидуализиращи белези - вид на имота, местонахождение, означение по
кадастралната карта /или друг план/, площ, съседи и др. В определени случаи
обаче може да възникне съмнение за действителния предмет на договора. Най-често
това са случаите, при които се прехвърля право на собственост върху застроен
имот, без в договора изрично да е посочено, че заедно със земята се прехвърля и
съществуващата върху нея сграда или сгради. В тези случаи в съдебната практика
е изразено разбирането, че щом като продавачът не е изключил изрично от
продажбата сградите, които се намират в прехвърляния имот, те също са предмет
на прехвърлителната сделка - решение № 756/17.03.2070 г. по гр. д. № 133/1970
г. на ВС, I ГО; решение № 529/9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, I
ГО и др. Същевременно в последното решение е направена уговорката, че във
всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез
тълкуване на нотариалния акт по реда на
чл. 20 ЗЗД. Необходимостта от тълкуване на договора е разгледана и в
решение № 370 от 6.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на ВКС, I ГО, в което е
прието, че когато в договора няма изрична уговорка за запазване на
собствеността върху сградата, но от обстоятелствата по делото следва, че тя не
е била предмет на договаряне, нито изрично, нито по подразбиране чрез включване
на стойността и в уговорената цена на имота, презумпцията на чл. 92 ЗС следва
да се счита оборена. Същевременно в други решения на ВКС са дадени насоки за
начина на тълкуване на договорите за прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот. Така в решение № 1/24.07.2010 г. по гр. д. № 777/10 г. на ВКС, I
ГО е прието, че тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия
договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните
при сключване на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора
факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не
може да се открие точната воля /в този смисъл са Решение № 37 от 4.04.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3180/2016 г., I г. о., ГК и решение № 349 от 21.05.2012 г.
по гр. д. № 453/2010 г. на ВКС, I ГО/.
Съгласно константната и задължителна практика на
ВКС (Решение № 46 от 7.03.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И. ,решения на Върховния касационен съд по гр. д.
№ 222/2009 г., IV г. о. и по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о.)при наличие на
спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки
действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка
едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува
договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от
общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната
обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид
систематичното й място в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни
клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е
сключен договора, породените към този момент отношения между страните и
произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването
му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на
страните.Тълкуването цели запазване на цялото действие на договора така, както в
действителност е желано от страните, независимо от съдържащите се в него
непрецизни, неточни и дори неправилни формулировки при посочването на неговия
предмет.
В Решение № 502 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
222/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Ц. се казва ,че при наличие на
спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните;
тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от
буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на
изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на
страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й
място в договора и общия му смисъл. В това решение се дава пример как следва да
се тълкува предварителен договор :целта на предварителния договор е да се
породи задължение за прехвърляне правото на собственост, което при
неизпълнението му поражда потестативно право да се иска обявяването на договора
за окончателен. Всички допълнителни уговорки по предварителния договор са подчинени
на тази основна цел - прехвърляне правото на собственост и следва да бъдат
тълкувани с оглед тази цел. Правото на владение върху вещта се предава на
купувача именно поради прехвърляне на правото на собственост, което включва и
владение върху вещта.Ето защо уговорката за предаване на владението не може да
се разглежда самостоятелно, извън уговорката за прехвърляне на собствеността.
Възприетата от страните поредност при изпълнение на задълженията им -
прехвърляне право на собственост срещу заплащане на продажна цена, след което
предаване владението на имота, която е обичайната при покупко-продажба на
недвижим имот, следва да бъде отчетена при промяна на клаузата за срок за
изповядане на сделката. Действително, с анекса към предварителния договор, страните
са постигнали съгласие да отложат крайния срок за изповядане на сделката в
нотариална форма при запазване на останалите договорни клаузи, но смисъла на
тази договореност е запазване на уговорките, съобразени с отлагателното условие
- изпълнение на договора в същата поредност, предвиждаща предаване на
владението след прехвърляне на собствеността.ВКС е приел,че несъобразявайки
изложеното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния
закон,тъй като уговорената между страните по делото покупко-продажба не е
сключена, нито предварителният договор от 01.03.2007 г. е обявен за окончателен
при условията на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което претенцията за изпълнение на
уговорката от предварителния договор за
предаване владението на имота на купувача по предварителния договор е
неоснователна.
В Решение № 89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
523/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева се казва ,че когато
е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, вкл. относно
обема на правата и обектите, които следва да се придобият по силата на
конкретно сключен между страните договор за учредяване право на строеж върху
недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда, имащ смесен
фактически състав, то действителната обща воля на съконтрахентите се установява
чрез тълкуване, законността на което е обусловена от спазване на въведените с
чл. 20 ЗЗД критерии, вкл. по отношение съдържанието на използваните в договора
понятия, което при определените в закона предпоставки може да се различава от
законовата дефиниция на същите и да е съобразено с обичая.
В Решение № 176 от 5.12.2017 г. на ВКС по гр. д. №
892/2017 г., I г. о., ГК се сочи ,че завещанието е едностранен, личен формален
и отменим акт. За него важат правилата на едностранните договори. То подлежи на
тълкуване по правилото на чл. 20 ЗЗД за
да се открие действителната воля на завещателя. Тълкуването е способ за
намиране смисъла на волеизявлението, обективирано в завещанието, с оглед
преследваната с него цел, като се вземат предвид обичаите в практиката и
добросъвестността.ВКС прави извода,че като не е тълкувал волята на
наследодателката, а само структурата на документа и буквалния смисъл на някои
изразни средства,въззивният съд е
достигнал до необоснован правен
извод.
В Решение № 202 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
942/2015 г., II т. о., ТК се казва
,че тълкуване на договорни клаузи в
нарушение на чл. 20 ЗЗД и трайно
установената практика по приложението му изолирано една от друга, извадени от
контекста на договора, е незаконосъобразно .ВКС приема,че самостоятелният
прочит и изолирано тълкуване на клаузи от договора за съвместна дейност без връзка една с друга и с останалите
клаузи, регламентиращи правата и задълженията на страните, са довели до неправилния
извод на въззивния съд за безусловно поето задължение от наемодателя към
наемателя на сградния фонд да му
преведе всички суми от получени субсидии
.Тълкувайки клаузите на договора свързани една с друга ВКС стига до извода ,че действието на договора е обусловено от модалитет ,който не се е осъществил.
Имайки предвид дадените по-горе разяснения на ВКС
относно приложението на Чл.20 ЗЗД и тълкувайки
договора и други правни волеизявления и действия на страните по сключването и
изпълнение на договора Окръжен съд-В. намира следното :
Не се спори между страните ,че на неизвестна дата са
сключили писмен договор (л.5 от гр.д.3089/2019 г. по описа на Районен съд-В.)за
наем на земеделска земя нива с площ 21,542дка, съставляваща имот № 032037 по плана
за земеразделяне, с идентификатор по кадастрална карта 57131.32.37, в
местността „**“ в землището на с. П., обл. В., срещу наемна цена - 50,00лева на декар.Страните са
ползвали образец на договор за наем ,като с химикал саморъчно са изписали срока
на действие на договора -01.10.2018 г.-30.09.2019 г. ,наемната цена -50 лв.на
декар,индивидуализиращите признаци на земеделската земя и имената на страните
.В р.IV от договора е уговорено
заплащане на наемната цена натура ,като е уточнено ,че плащането може да
бъде и в пари .
Тълкувайки клаузите на договора и процесуалните
изявления на страните съдът приема за безспорно ,че страните са уговорили не
плащане на наемната цена в натура ,а плащане с пари,като е уговорена и
конкретна цена -50 лв.на декар-тази цена е изписана с химикал върху
предварително изготвен образец на договор за наем и е безспорно ,че именно
изписаното с химикал индивидуализира волята на страните относно наемната цена .
Не се спори ,че на 27.12.2018 г. ответникът Д.Д. е
превел с пощенски запис по „** „ЕАД сумата от 1075 лв./л.19-23 от делото/ на
ищцата А. А. С. *** ,като в пощенския запис не е посочено основанието за
плащане.Ищцовата страна по същество не оспорва получаването на сумата чрез своя
процесуален представител адв.С.,която в с.з.на 9 март 2020 г.не оспорва
получаването на плащането ,а твърди ,че плащането е за предходен период .Спори
се относно основанието за плащането-ищцовата страна твърди ,че плащането не е
по настоящия договор ,тъй като не е направено след изтичането на стопанската
година ,тъй като съществува разминаване в договорената и платената сума и тъй като става въпрос за плащане на
наемната цена за предходни години (изявление
на процесуалния представител на ищцата в хода на устните състезания-л.38 от
делото).Ответникът по иска (въззивник пред настоящата инстанция )поддържа ,че плащането касае именно договора за наем
на земеделска земя за 2018-2019 г.
Анализирайки всички обстоятелства по делото ,Съдът
намира за безспорно ,че с пощенския превод от 27.12.2018 г. ответникът по иска (въззивник пред настоящата
инстанция ) е извършил плащане именно по договора за наем на земеделска земя за
периода 01.10.2018-01.10.2019 г.В
договора не е уговорен срок за плащане ,поради което следва да се приеме ,че
ответникът е заплатил именно задължението си по договора за наем,тъй като плащането
на наемната цена е извършено по време на действие на договора .От събраните по
делото доказателства е видно ,че между страните не са съществували каквито и да
било други облигационни отношения ,поради което не може да се прави извод ,че
ответникът е погасил задължението си по друго облигационно задължение.Друг
довод относно това ,че ответникът е заплатил именно задължението си по договора
за наем е и размерът на преведената сума ,който е закръгление на дължимата
наемна цена-дължимата наемна цена е 1077,10 лв.,а преведената сума е 1075
лв.Съвсем незначителното разминаване между двете стойности не може по какъвто и да било начин да
обоснове извода,че е налице плащане на друго облигационно основание .Разходите
по извършване на плащането са 16,50 лв.такса за пощенски превод (л.22 от делото) и е очевидно ,че чрез закръгляването на сумата ответникът
Д. е приел,че наемодателят следва да поеме и част от разходите по изпълнението при липса
на изрична уговорка относно поемането на разходите по изпълнението.Въззивната
инстанция приема ,че разликата от 2,10 лв. се явява именно поемане на част от
разходите по изпълнението от страна на ищцата /въззивник пред настоящата
инстанция/ и че поради горното е налице точно изпълнение на облигационното
задължение на ответника /въззиваем пред настоящата инстанция/.
Въззивната инстанция намира за неоснователен довода на
ищцовата страна ,че с пощенския превод от 27.12.2018 г. ответникът е платил
наемната цена по договор за наем за предходната стопанска година .Безспорно е
,че за същия имот е имало сключен
договор за наем за периода 01.10.2017 г.-30.09.2018 г. без дата и уговорена
наемна цена /л.33 от делото/между ответника Д.М.Д. и С.А.Н. Не съществува
каквато и да било логика ответникът да договаря с ищцата А.С. ,а да плаща на
съвсем друго лице –С.Н. По делото липсват каквито и да било доказателства и дори
твърдения А.С. да упълномощава С.Н. да договаря вместо нея или да получава
плащания.
Освен това от доказателствата по делото се установява по категоричен начин,че ответникът
Д.М.Д. е изпълнил напълно задължението си ,произтичащо от договор за наем за
периода 01.10.2017 г.-30.09.2018 г.
/л.33 от делото/между ответника Д.М.Д. и С.А.Н. ,поради което не е
дължал каквито и да било суми по този договор към 27.12.2018 г. С протоколно
определение от 9 март 2020 г. районният съд е задължил ответника да представи
договора и същият е представен ,като не е оспорен от ищцовата
страна.Наемодателят С.А.Н. след подписа си под договора е изписала саморъчно
трите си имена ,подписала се е и очевидно със същия почерк е изписала
„платено“.Сравнявайки подписите на ответника под двата договора може да се установи по категоричен начин ,че
при подписването на договора между ответника Д.М.Д. и С.А.Н. страните поради
грешка са разменили местата на подписите си : ответникът Д.М.Д. се е подписал след думите
„наемодател“ ,а С.А.Н. под думите
„наемател“.Тази грешка обаче по никакъв начин не променя факта ,че договорът е
подписан от страните и че писменото изявление на С.А.Н. под договора
материализира под формата на разписка волеизявлението и ,че е
получила дължимата наемна цена по договора .
Отговаряйки на въпрос на ищеца по реда на Чл.176 ГПК
ответникът в с.з.на 09.3.2020 г. заявява ,че е платил изцяло договорената
наемна цена за предходната година на ръка,като ищцовата страна не е оспорила
това негово заявление.Както се посочи по-горе ,това волеизявление на ответника
корелира с писменото волеизявление на наемодателя С.Н. че е получила дължимата
наемна цена (очевидно на ръка ,тъй като при
банков или пощенски превод на дължимата наемна цена разписката за получаване на
сумата става напълно излишна),следователно
не може да се направи извод,че с пощенския превод от 27.12.2018 г.ответникът е
погасил задължението си по договора с А. А. С.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото решение №317/01.07.2020 г. по гр.д.№3089/2019
г. по описа на Районен съд-В. следва да бъде отменено в частта за разноските ,в
която е осъден Д.М.Д., ЕГН **********,***
4, да заплати на А. А. С., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на
252,50лева направени разноски пред Районен съд-В.
С оглед изхода на делото А. А. С., ЕГН **********,*** следва да бъде
осъдена да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********,***
4 направените пред Районен съд-В. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
С оглед изхода на делото А. А. С., ЕГН **********,*** следва да бъде
осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д., ЕГН **********,*** 4 направените пред Окръжен
съд-В. разноски за държавна такса и банков превод в размер на 26 лв. и на
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното и на основание Чл.271 Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №317/01.07.2020 г. по
гр.д.№3089/2019 г. по описа на Районен съд-В.,с което е осъден Д.М.Д.,
ЕГН **********,*** 4, да заплати на А. А. С., ЕГН **********,***, сумата в общ
размер на 1 077,10лв. представляваща незаплатени наемни вноски за периода от
01.10.2018г. до 30.09.2019г. по Договор за наем на земеделска земя с предмет
нива с площ 21,542дка, съставляваща имот № 32037 по плана за земеразделяне, в
местността „***“ в землището на с. П., обл. В.
ОТМЕНЯ решение №317/01.07.2020 г. по гр.д.№3089/2019
г. по описа на Районен съд-В. Осъден
е Д.М.Д., ЕГН **********,*** 4, да
заплати на А. А. С., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 252,50лева направени
разноски пред Районен съд-В.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д.,
ЕГН **********,*** 4 направените пред Районен съд-В. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д.,
ЕГН **********,*** 4 направените пред Окръжен съд-В. разноски за държавна такса
и банков превод в размер на 26 лв. и на адвокатско възнаграждение в размер на 200
лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/