Решение по дело №1415/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1510
Дата: 16 юли 2021 г.
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20217180701415
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1510

 

гр. Пловдив, 16.07. 2021 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА к.а.н.дело № 1415 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от юрисконсулт Б.К.- процесуален представител на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите,гр.Пловдив против Решение № 211 от 15.03.2021. на Районен съд гр. Пловдив, VI наказателен състав, постановено по АНД  № 8055 по описа на съда за 2020г., с което е отменено Наказателно постановление  № 548163-F570512/19.11.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - гр.Пловдив, с което на Б.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, и като го е квалифицирал като такова и е отменил наказателното постановление първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – Б.Г.С., в писмено становище по делото счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Б.Г.С. против Наказателно постановление № 548163-F570512/19.11.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - гр.Пловдив, с което на С., на основание чл. 264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F570512 от 16.09.2020г., съставен от С.Д.М.– инспектор по  приходите в ТД на НАП - Пловдив.

Първоинстанционния съд е възприел обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 27.07.2020г. в ТД на НАП - Пловдив била извършена служебна проверка, при която било установено, че Б.Г.С., в качеството си на представляващ „Пегас-18" ООД, ЕИК *********, не е подал в ТД на НАП Пловдив Годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 от ЗКПО за финансова 2019 година, в законоустановения срок до 30.06.2020г. включително. По декларирани данни дружеството е извършвало дейност през финансовата 2019г., отчело е финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 875.17 лв. и не попада в условията на чл.92, ал.4 от ЗКПО.

Декларацията е подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 02.07.2020г. с Вх.№ 1600И0969972/03.07.2020г.

Така установеното деяние било квалифицирано в АУАН като нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, съдът е приел че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 б ”а” от ЗАНН, разкриващо по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

ІV. За правото :

8. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

9. С оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН,  следва да се посочи следното :

Действително, в ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК/ (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобразят безспорно установените от решаващия съд обстоятелства, а именно, че  се касае за първо нарушение, няколко дена след изтичане на крайният срок са предприети действия по подаване на годишната данъчна декларация, като самото забавяне е едва 3 дни и не на последно място, нарушението е отстранено още преди изпращане на поканата за съставяне на АУАН, респ. отстраняването му е вследствие на едно добросъвестно поведение от страна на жалбоподателя. В този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, при което положение, налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

10. При наличието на описаните по-горе факти, административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007г. по тълк. н.д.№1/2005г. ОСНК - ВКС/.

Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от закона за корпоративното подоходно облагане са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО..

 11. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и като е отменил наказателното постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, като не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

            Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211 от 15.03.2021г. на Районен съд гр. Пловдив,  VI наказателен състав, постановено по АНД № 8055 по описа на съда за 2020 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                   2.