Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр.Русе, 06.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Дилян
Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 40 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.К., гражданин на Република Турция, депозирана чрез процесуалния му представител, против решение № 260066 от 27.01.2021 г., постановено по АНД № 2148/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0002030 от 16.11.2020 г. на Началник на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което за нарушение на чл.8, §б, б.”а”,(ii) и изр. последно от AETR, ДВ, бр.28 от 1995 г., във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, §3 от Регламент № 561 и на основание чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено
становище с вх. № 264595 от 18.02.2021 г. по описа на РС – Русе, в което оспорва
основателността на жалбата. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно
е осъществило вмененото му нарушение по ЗАвПр както от обективна, така и от
субективна страна. Решението
на РС – Русе е правилно.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се
излагат същите доводи, наведени и във въззивната жалба, на които районният съд
е дал мотивиран отговор в решението си.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе, изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на касационната проверка.
Фактическата
обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода
на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният съд е събрал посочените от страните
доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният
съд е анализирал установените факти и приложимите правни норми и е приел, че
нарушението е правилно установено и безспорно доказано. Обсъдил е
и възраженията на жалбоподателя, които е приел за неоснователни, по-конкретно
относно твърдяните от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
нарушения на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
В конкретния случай, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че в
02:02 часа на 11.10.2020 г. е приключила последната нормална седмична почивка
на водача. Следващата седмична почивка (намалена), К. започнал да ползва от 12:
09 часа на 17.10.2020 г., като тя продължила до 12:23 часа на 18.10.2020 г.
Съобразно относимите към казуса правни норми, подробно обсъдени от първата
съдебна инстанция, жалбоподателят е следвало да започне да ползва следващата
седмична почивка (нормална или намалена) не по-късно от края на шест 24-часови
периода от края на предходната седмична почивка, в случая не по-късно от 02:02
часа на 17.10.2020 г. В случая обаче водачът е пресрочил времето, в което е
трябвало да започне ползването на намалената седмична почивка с 10 часа и 07
минути. При тези данни правилно и обосновано е било прието както от АНО, така и
впоследствие от въззивния съд, че осъщественото от водача нарушение се изразява
в неспазване на изискванията за ползване на намалена седмична почивка, като
намалението било с над 4 часа – 10 часа и 07 минути. Същото правилно е било
санкционирано по реда на чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАвПр.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260066 от 27.01.2021 г., постановено по АНД № 2148/2020 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: