РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Радомир, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200308 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
С електронен фиш серия К №. издаден от ОД МВР гр.Перник е наложено на
жалбоподателя Г. Р. Г. , с ЕГН:********** от гр.С., жк.“З. П.“№., ет. ап. административно
наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2,вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП,
на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание Г.,чрез адвокат-пълномощника си
адв.Д. е обжалвал същото. По изложени във въззивната жалба и писмено становище по
делото съображения се моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като
незаконосъобразен. Претендират се и направени по делото разноски.
Въззиваемата страна –ОДМВР –Перник редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и не изразила становище по жалбата на Г..
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, в законоустановения срок ,
предвид представените в АНП писмени доказателства и пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен
фиш се установява, че на процесната дата 12.03.2022г. в 14.22 часа с автоматизирано
техническо средство, в 14.22 часа в община Радомир, Лот 0 от АМ Струма км.32+900
преди ПВ Старо село посока към гр.Дупница е установено, извършено от жалбоподателя
административно нарушение, а именно: като водач на МПС „ К. К.“, лек автомобил, с рег.
№СВ . РМ при ограничение на скоростта 120 км/ч, валидно за извън населено място е
управлявала МПС с 145 м/ч. като е отчетен толеранс в п олза ан водача от- 3%. Към
представения електронен фиш е представена снимка № ...........
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.
№1158р-2272/14.03.2022г. В същия е удостоверено използването на споменатото
автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото място/ изън
населено място/, периода от време, през който същото е работило - от 13:00 часа до 15:00
часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 120 км/ч, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства, както и тази на задействане на
автоматизираната система, а именно при приближаващ трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена,
е собственост на жалбоподателя Г. Р. Г., с ЕГН:**********. В отсъствие на жалбоподателя,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ, с който
за нарушаване на чл.21, ал.2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева. В обжалвания
фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3 %, отчетената скорост била
редуцирана на 145 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било с 25 км/ч.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от приетите писмени
доказателства, а именно: Справка от централна база данни по регистрация на пътни
2
превозни средства, доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято
скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на техническото средство за измерване
–изображение № ................ г., установяваща, че на 12.03.2022 г. в 14:22:20 часа лек
автомобил с рег. №СВ 6931РМ е заснет със скорост от 150 км/ч, Протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1", ведно с
приложение за техническите и метрологични характеристика на същата и Протокол за
проверка № 116-СГ-ИСИС от 02.12.2021 г. на отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" на Главна Дирекция "Мерки и измервателни уреди" към Български институт по
метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед № 313з-
310/14.02.2020 г. на Директора на ОД на МВР Перник.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била
фиксирана от автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото
доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка,
документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства
съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение,
тъй като към датата на нарушението е управлявал процесния автомобил.
По делото обаче не е установено, тъй като не е посочено изрично в ЕФ процесното
нарушение с какъв тип преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства е фиксирано и дали е с преносимата система с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" като не е посочен и номера на автоматизираното
техническо средство, с което е извършено заснемането. Т.е. вида и номера на това
техническо средство, с което е било изготвеното статичното изображение № ....., на което е
заснет процесния автомобил на мястото на нарушението не е посочено в атакувания ЕФ.
Оттук не може да се прецени неговата техническа годност, местоположението при
заснемането и дали именно с описаното техническо средство /№./ в изготвения от
полицейския служител Протокол рег.№1158р-2272/14.03.2022г. ,съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. еизвършено заснемането на автомобила на
жалбоподателя към момента на нарушението.
С оглед на това съдът намира за основателни доводите на адвокат-пълномощника на
жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, че атакувания ЕФ страда от порок и ,че не е
посочено вида и номера на техническото средство, с което е извършено заснемането на
3
нарушението, което е съществено нарушение водещо до неговата отмяна.
За правна пълнота по отношение на останалите възражения на въззивника за
незаконосъобразност на издадения и обжалван ЕФ, то съдът намира същите да
неоснователни и правнонеаргументирани.
Настоящият състав намира, че сред предвидените в закона реквизи на ЕФ не е датата
на издаване на ЕФ. В случая релевантния реквизит е датата на установяване на нарушението
чрез неговото заснемане и запаметяване в системата, а не датата на разпечатването на ЕФ на
хартиен носител. Именно от спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката за
неприложимост на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При регламентацията на института на
давност за погасяване н административнонаказателното преследване в производството по
издаване и обжалване на електронните фишове намират приложение текстовете на чл. 80 и
чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а
абсолютната – четири години и шест месеца. В конкретия случай деянието е извършено на
12.03.2022 г., поради което и срокът за административнонаказателно преследване не е
изтекъл.
Предвид горнит есъображения съдът намира, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденият ЕФ
следва да бъде отменен, като настоящият състав намира, че не следва да обсъжда
останалите доводи относно незаконосъобразността на атакувания ЕФ изложени във
въззивната жалба,тъй като гореизложените правни доводи са достатъчно основание за
отмяната му като незаконосъобразен .
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и
съдействие на адв.Д. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Г. сумата от
400 лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на
разноски. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е
удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското
възнаграждение в случая е определено и съобразно с разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №...., издаден от ОД МВР гр.Перник,с който е
наложено на Г. Р. Г. , с ЕГН:********** от гр.С., жк.“З. П.“№., ет.., ап.. административно
наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП,
на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № . ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Р. Г. , с ЕГН:********** от гр.С., жк.“З. П.“№., ет., ап.. сумата от 400.00
/четиристотин лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5