№ 91
гр. Перник, 16.05.2022
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В.***, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 170 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.З.Л. с
ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. К.С. от ПАК, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-1158-000173/23.03.2022 г., издадена
от Н.Й.М.- мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., с която
на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП му е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят оспорва
административния акт като твърди, че същият е незаконосъобразен, поради
допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни разпоредби. Излага се, че прилагането на
принудителната административна мярка ще накърни необосновано правата и
интересите му, защото като собственик на ЕТ „Д.З. *** стопанисва и осъществява
дейност в търговски обект – магазин за промишлени стоки, а това налага ежедневно
транспортиране на стоки до него и даставка на такива до клиентите, което той
извършва лично. Сочи, че налагането на мярката ще направи невъзможно
извършването на търговската му дейност и поради това ще бъде лишен от всякакви
доходи за дълъг период от време, респ. ще бъде сериозно възпрепятстван да
погасява задължения към Републиканския бюджет за осигурителни вноски и др.,
както и че за него и семейството му биха настъпили значителни и трудно
поправими вреди, тъй като ще бъдат лишени от доходи и средства за прехрана. По тези
и други, изложени в жалбата съображения моли за отмяна на оспорения
административен акт. Претендира разноски и представя доказателства за
извършването им.
Ответникът
по жалбата Н.Й.М.- мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Становище по жалбата
не излага.
Административен съд Перник, като
извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1158-000173/23.03.2022 г., издадена от Н.Й.М.-
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., на основание чл.22
от ЗАНН и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя Д.З.Л. е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че на 23.03.2022 г., около
15:36 ч., в гр. П., по ул. ***, с посока на движение от с. С.*** към кв. И.***
на гр. П.**, управлява собственият си лек автомобил “**“ с рег. № **, под
въздействие на алкохол. Това било установено след спирането му за проверка и
изпробването му с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер № ARDN-0100, което отчело положителен резултат
0,79 промила. На водача бил издаден Талон за медицинско изследване № 075038 от
същата дата. За извършеното деяние, съставляващо според полицейския инспектор
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, срещу Л. било образувано и
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GA, № 541835/23.03.2022 г. В
обстоятелствената част на последния е отразена фактическа обстановка, идентична
с тази, описана в оспорената заповед.
По делото, освен процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка и разписката за връчването й
на жалбоподателя, са приети: Справка за нарушител/водач на Д.З.Л.,
Удостоверение УРИ № 313р-6052/12.04.2022 г. от ОДМВР – П.***, Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби по контрол по ЗДвП,
Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П. за определяне на
длъжностни лица от ОДМВР – П.*** да налагат ПАМ по ЗДвП и др.
Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото са представени и приети
като доказателства Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи за
определяне на служби по контрол по ЗДвП, Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на
директора на ОДМВР – П.** за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник да
налагат ПАМ по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната
територия на ОДМВР – П.**. Сред тези лица са младши автоконтрольорите от СПП в
ООП при ОДМВР – П., каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед Н.
Й. М.**. Последният се явява материално и териториално компетентен административен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Относно съответствието на процесната заповед с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.171, т.1,
б.„б“ от ЗДвП /Изм. - ДВ, бр.
101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.- редакция към момента на нарушението/
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна
проба по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация и с оглед конкретиката на казуса необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е да е констатирано
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. От приложения по делото АУАН серия GA, № 541835/23.03.2022 г. се установява, че на посочените в него дата и час жалбоподателят е
управлявал МПС – лек автомобил, с наличие на алкохол в кръвта, установено чрез
проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер № ARDN-0100,
което отчело положителен резултат 0,79 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване, но няма данни дали лицето се е явило в
указания час, нито дали същият е бил в обективна невъзможност да се яви
своевременно в лечебното заведение.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно
съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл.171,
ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се
налага временното отнемане на СУМПС е до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана
заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на
правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи
мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка,
което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи
продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да
може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл.146 от АПК
за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае
или тълкува съображенията на административния орган - те следва да бъдат
изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и
обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока
представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен.
На следващо
място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения
и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната
практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на
ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по
адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.
Предвид
изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски е основателно. Следва да му се присъдят такива в размер на
510,00 лв., от които 10,00 лв. – внесена държавна такса, и 500,00 лв. – платен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1158-000173/23.03.2022 г.,
издадена от Н.Й.М.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
П., с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на Д.З.Л.
с ЕГН ********** и адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОДМВР – П. ДА ЗАПЛАТИ на Д.З.Л.
с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 510,00
лв. /петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/