Р Е
Ш Е Н
И Е № 112/5.7.2017г.
Гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на двадесет и шести юни
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 141 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Я.И.П. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0813-000108/20.04.2017 г. на
Началника
на сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на
жалбоподателя на осн.
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена такава „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка,
тъй като е издадена при липса на компетентност, при неспазване на установената
форма и на материалния закон, както и в противоречие с целта на закона. Иска се
отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят П.,
редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител
поддържа подадената жалба изцяло на основанията, изложени в същата. Твърди, че административният орган не е
разполагал с компетентността да издаде оспорената заповед, тъй като текстът от
закона е претърпял промяна, след която нова заповед за оправомощаване
не е издавана. Иска се присъждане и на направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител – юр. А. оспорва депозираната жалба,
като изразява становище за неоснователност на същата. Претендира за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 20.04.2017 г., около 15:45 часа, свидетелите С. К. и П. О., полицаи в група „Охранителна полиция“ в РУ –
Ямбол забелязали, че към тях, по ул. „Индже войвода“ в гр. Ямбол се движи лек автомобил „Ауди“ с рег. № У 3276 КК, който бил управляван от
жалбоподателя Я.П.. Последният двамата свидетели познавали от предходни
проверки и знаели, че употребява наркотици. Това ги провокирало да извършат проверка. За целта свид. К. подал
сигнал да спиране със стоп-палка, но П. ги подминал и продължил
движението си по ул. „Гарабчи войвода“ в посока к - с „В. Л.“. Полицейските служители го
последвали със служебния автомобил, като подали и светлинен сигнал, но жалбоподателят
увеличил скоростта и навлязъл в жилищния комплекс, като продължил към бл. 3 на
същия. Продължавайки след него видели, че автомобила е паркиран между блок 3 и блок 5, а П. е на
около десет метра от самия автомобил. Отишли при него, поискали документите му за проверка и потърсили
съдействие от колегите си от „Пътна полиция“, за да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол или наркотични вещества, но след пристигането им
жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка. Съставен му бил АУАН № 925408, като му бил издаден и Талон за
медицинско изследване № 0022222, които обаче жалбоподателя П. отказал да
получи, което наложило отказите да бъдат удостоверени с подписа на
свидетел.
Със Заповед № 17-0813-000108/20.04.2017
г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД
на МВР – Ямбол, на жалбоподателя Я.П. била наложена принудителна административна
мярка на осн. чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство.
В съставения му АУАН жалбоподателят П.
е възразил, като е посочил, че не е
управлявал автомобила. Същото твърдение се поддържа и в съдебно заседание от
упълномощения от него процесуален представител. Съдът намира това твърдение за
несъстоятелно. Видно от показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели
полицейски служители К. и Обл., и двамата са
категорични, че лицето, което е управлявало автомобила е именно жалбоподателя,
когото те познавали от предходни проверки. Същото е изложено и в приложената
към административната преписка Докладна записка № 1679р-7938/21.04.2017 г.,
изготвена от полицейският служител Обл..
Действително, в момента на проверката П. не е управлявал автомобила, но по
делото безспорно се установява, че е управлявал непосредствено преди това и
единствената причина да не бъде спрян в
момент на управление и съответно проверен е, че той не е спрял на подадените му
сигнали – най-напред със стоп-палка, а след това и светлинен сигнал.
Към делото е приложена и Заповед №
326з-179/24.01.2015 г., с която Директора на ОД на МВР е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“, а в
негово отсъствие началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, буква „а“ и т. 6 от ЗДвП ( т.1.1.2 от заповедта)
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана обаче по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е обективирана в
писмена форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Видно от представената по делото Заповед рег. № 326з-179/24.01.2015 г., началника на
сектор „Пътна полиция“ е измежду оправомощените да
прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, каквато
мярка е наложена и с процесната
заповед. Въпросната законова разпоредба е съществувала към момента на издаването на заповедта за оправомощаване и обстоятелството, че претърпяла изменение,
по никакъв начин не води до некомпетентност на административния орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1,
б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, временно се отнема
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява такова средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както
и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за
медицинско изследване до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е
установено по надлежния ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта
над разрешения размер на концентрация или под въздействието на наркотични
вещества или техни аналози, или отказ да
бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества
или техни аналози или да се даде кръв за медицинско изследване. При прилагането
на чл. 171, т. 1 б. „б” от ЗДвП, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, която той следва да упражни, когато са налице
уредените в закона материалноправни предпоставки. В
настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, жалбоподателят
П. е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е отказал да получи и
талон за извършване на медицинско
изследване. При това положение административният орган е бил длъжен да наложи
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, което
той и сторил.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0813-000108/20.04.2017 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД
на МВР – Ямбол е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК, на ОД на МВР – Ямбол следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100 лева, определени съгласно разпоредбата на чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното, Я А С, пети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.И.П., ЕГН: **********,*** със
съдебен адрес ***, кантора 109, чрез адв. И.Г.
против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0813-000108/20.04.2017 г. , издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР –
Ямбол.
ОСЪЖДА Я.И.П.
*** сумата от 100 (сто) лева за направените по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: / п/ не се чете