РЕШЕНИЕ
№ 1351
гр. Велико Търново, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110101490 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от
ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 19.11.2019г., ищецът, след падане от
стълба, е приет по спешност в *******, като при приемането му е поставена диагноза
«Счупване на други части на подбедрицата, закрито». Взето било решение да се извърши
закрито наместване на фрактура, без вътрешна фиксация, като последвала имобилизация с
гипс. Излагат се твърдения, че на 20.11.2019г. е осъществена оперативна намеса, като е
извършена репозиция на фрактурата на глезенната става и фиксация на фрактурата на
дисталната фибула с 1/3 тубуларна плака. Сочи се, че на 26.11.2019г. ищецът бил изписан от
болницата, но след изписването състоянието му не се подобрило. В областта на десния
глезен болката не отминавала и имало постоянен оток, а глезена бил болезнен при пипане.
Излагат се твърдения, че ищецът постъпил за лечение в *****като при постъпване се
установило, че дясната глезенна става е в сублуксация. Излагат се твърдения, че на
22.01.2020г. била осъществена оперативна намеса, при която фрактурата се е репонирала
повторно, била възстановена дължината на фибулата и фиксирана със заключващи плаки и
винтове. Сочи се, че причината да се наложи втора операция на десния глезен е, че при
лечението в ****** глезенната става не се намества напълно и остава сублуксация, което
води до невъзможност крайника да възстанови функцията си. Ищецът твърди ,че в резултат
от лошо проведено лечение оздравителния период е бил забавен и той търпял болки и
1
страдания, по-големи от обичайните при този вид травми. Ищецът счита, че допълнителните
болки и страдания са в пряка причино-следствена връзка с лошо изпълнената опарция в
*****, при която болната става остава в сублуксация. Ищецът счита, че е налице основание
за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като работещите в болницата на трудови
договори лекари, на които е била възложена работа в ОТО, при изпълнението на която са
причинили неимуществени вреди на ищеца. Сочи се, че по отношение на правопораждащите
факти-наличието на вреда, виновно поведение от страна на лекарите в посочено отделение
на *****и причинната връзка, между страните има влязло в сила съдебно решение по
гр.дело №775/2022г. по описа на ВТРС, по който искът е бил предявен като частичен за
сумата 5000лв. от 30000лв. Заявява ,че претенцията му е за обезщетение за неимуществени
вреди за 15000лв., от които 5000лв. му били заплатени преди подаване на исковата молба.
Отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000лв. за
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие лошо извършена операция на дясна глезенна става, в резултата на лошо
изпълнение от страна на лекарите в ОТО на ***** ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането/20.11.2019г./ до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника *****, в който иска е
оспорен като неоснователен с твърдения, че всички вреди на ищеца са справедливо
обезщетени с присъдената в предходното производство по гр.дело №775/2022г. по описа на
ВТРС сума от 5000лв. Не оспорва останалите изложени в исковата молба факти. Отправя
искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С отговора ответникът е направил искане за привличането на **** като трето лице –
помагач, тъй като има сключен с него договор за застраховка „Професионална отговорност”
и съдът с определение от 19.07.2023г е допуснал привличане и конституирал **** в
качеството на трето лице – помагач на страната на ответника.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 19.11.2019г., ищецът М. Х. М., след падане от стълба, е приет по спешност в
Отделението по травматология и ортопедия на **** като при приемането му е поставена
диагноза «Счупване на други части на подбедрицата, закрито». Взето било решение да се
извърши закрито наместване на фрактура, без вътрешна фиксация, като последвала
имобилизация с гипс..
На 20.11.2019г. е осъществена оперативна намеса, като е извършена репозиция на
фрактурата на глезенната става и фиксация на фрактурата на дисталната фибула с 1/3
тубуларна плака. На 26.11.2019г. ищецът бил изписан от болницата с окончателна диагноза
„Счупване на други части на подбедрицата, закрито“.
След изписването му при ищецът не настъпило подобрение и същият постъпил за
лечение в **** като при постъпване се установило, че дясната глезенна става е в
сублуксация. На 22.01.2020г. била осъществена оперативна намеса, при която фрактурата се
е репонирала повторно, била възстановена дължината на фибулата и фиксирана със
2
заключващи плаки и винтове.
С влязло в сила съдебно решение №1086 от 12.10.2022г. по гр.дело №775/2022г. по
описа на ВТРС, ответникът ****** е осъден да заплати на ищеца М Х. М. сумата от 5000
лв. - предявена като частичен иск от общия размер на претенцията от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушение на
принципа на качество на медицинската помощ при проведено на ищеца оперативно лечение
на дясна глезена става в периода 19.11.2019г. – 20.11.2019г. от служители на ответната
болница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта – 20.11.2019г. до
окончателното изплащане.
В настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Х М.ов Х. и Т П М.а. Свидетелят Х., син на ищеца, разпитан каза, че през месец
ноември 2019г баща му паднал и си счупил глезена. Приели го в болницата във ****и му
направили операция на глезена, като лекарите казали, че всичко е минало добре. След като
ищецът се прибрал в дома си, кракът му бил подут, син, видимо не изглеждал добре. Месец
след операцията ищецът потърсил второ лекарско мнение в гр.****, където му казали, че
операцията не е минала както трябва и е необходимо да се извърши нова операция. До
извършването на втората операция ищецът не се чувствал добре, отчаял се, изпитвал болки,
не можел да стъпва на крака си. Нуждаел се от помощта на близките си, които се грижели за
него. Придвижвал се с патерици. След втората операция, която била извършена в
гр.****състоянието на ищеца се подобрило, спаднал отокът на глезена. Свидетелката М.а,
съпруга на ищеца, разпитана каза, че след като ищецът бил изписан от болницата във
Търново, кракът му бил с оток и тъмен цвят. Изпитвал болки през цялото време. Наложило
се да се направи втора операция, която била извършена в гр.С****. През цялото време
между двете операции свидетелката се грижела за ищеца, около четири месеца, докато
започне да стъпва на крака си. Между първата и втората операция ищецът изпитвал болки и
пиел болкоуспокоителни медикаменти.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: противоправно действие или бездействие
от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване на
вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка
между противоправното поведение и вредоносния резултат. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
От събраните доказателства се установява, че е налице влязло в сила съдебно
решение по гр.дело №775/2022г. по описа на ВТРС, с което е уважен предявеният между
същите страни и на същото основание частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди
3
в размер на 5000 лв., поради което гореизброените правопораждащи съдебно предявеното
главно вземане юридически факти са установени със сила на пресъдено нещо и същите не
подлежат на преразглеждане в настоящия процес по предявения иск за разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението, произтичащо от същото право – арг. от чл.298 ал.1 от
ГПК и задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019
г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС. Според мотивите на същото тълкувателно
решение формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването
и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правният спор по делото се свежда до размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди. За неговото определяне, съдът съобрази следното:
Според чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., понятието
„справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението, сред които: характер на увреждането, степен на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД е сумата от 15 000
лв. Същата определя, съобразно установените по делото обективни факти, а именно:
характера на телесното увреждане, вида на лечението, претърпените вследствие на травмата
силни физически болки и отражението им върху психиката на пострадалото лице, водещо до
нарушения негов житейски ритъм, както и периода на оздравителния процес,
обстоятелството, че се е наложила повторна оперативна интервенция. От събраните в
настоящото производство гласни доказателства, чрез разпит на свидетели се установи, че
ищецът е търпял в продължителен период от време болки и страдания, налагало се да
приема обезболяващи медикаменти, отокът на кракът му не спадал и не можел да се
придвижва свободно. Налице е била невъзможност ищецът да се обслужва сам, обуславяща
необходимост от обгрижване от страна на близките, за период от около четири месеца.
Наред с това ищецът изпитал и психологическа травма, особено след като разбрал, че
проведеното лечение при първата операция е неуспешно и се налага повторна оперативна
интервенция. Разпитаните свидетели М.а и Х. казаха, че ищецът съвсем се отчаял и не знаел
как ще продължи живота му занапред, още повече, че въпреки, че ищецът спазвал
предписания му режим след първата операция, не настъпило подобрение в състоянието му.
Съдът кредитира събраните гласни доказателства, тъй като те отразяват преки впечатления
на свидетелите, които са били неотлъчно до ищеца в неговото ежедневие, по време на
възстановителния период.
При посочените релевантни за определяне на обезщетението фактори съдът счита, че
сумата от 15 000 лв. е обезщетение, което да репарира вредоносните последици от деликта,
4
замествайки преживените негативни емоции с равностойната им парична оценка.
От така определеното обезщетение следва да бъде приспадната сумата от 5000 лв.,
присъдена на ищеца с влязлото в сила решение по гр.д. № 775/2022 г. на ВТРС, при което
дължимият остатък от обезщетението възлиза в размер на претендираната сума от 10 000 лв.
С оглед основателност на исковата претенция, следва върху главницата от 10000лв.
да бъде присъдена и законната лихва, която съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото лихвата е
компенсаторна, а не мораторна, се дължи от датата на увреждането-19.11.2019г. до
окончателното изплащане.
При този изход на правния спор и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 400лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1560лв. с ДДС.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***** ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. М., ЕГН: ********** с адрес г****на
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушение
на принципа на качество на медицинската помощ при проведено на ищеца оперативно
лечение на дясна глезена става в периода 19.11.2019г.- 20.11.2019г. от служители на
ответната болница, която сума е формирана като разлика между дължимото обезщетение от
15000 лв. и присъденото в полза на ищеца обезщетение от 5000 лв. с влязло в сила решение
по гр.д. № 775/2022г. по описа на ВТРС по предявения частичен иск за тази сума, ведно със
законната лихва върху главницата от 10 000лв., считано от датата на деликта /19.11.2019г./
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ****** ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. М., ЕГН: ********** с адрес
***** сумата общо 1960лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е поставено при участието на трето лице - помагач на ответника - ****.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Препис от решението да се връчи на страните и на третото лице-помагач.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6