Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „В“ въззивен състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря
МАРИАНА РУЖИНА, като разгледа
докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 1048 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 1153439 от 19.10.2016
г. на ответницата Е.Я.С. срещу Решение №
13993 от 03.09.2016 г. на СРС, II ГО, 71 състав по
гр.д. № 1094 от 2012 г. 1). в частта, с която на основание
чл.30, ал.1 от ЗН вр. чл.29, ал.1 от ЗН е възстановена запазената част на ищеца
Д.Я.С. в размер на 1/3 от наследството на З.Д.С., като е намалено с
39787.33/167438 дарението, обективирано в нотариален акт № 65, том I, рег. № 1955,
дело № 63 от 03.07.2002 г., извършено от наследодателя З.Д.С. в полза на
ответницата Е.Я.С. на следните недвижими имоти – 1).Апартамент № 5 Г, находящ се в гр.София, ул. „******, на втори етаж на пет
етажната сграда, състоящ се от дневна с трапезария, две спални, кухня, баня с
тоалетна, тоалетна, помещение за пералня, дрешник и три лоджии, със застроена
площ от 117.77 кв.м., при съседи: ап.№ 4, улица, калкан, двор и стълбище,
заедно с мазе № 6, с площ от 7.26 кв.м., при съседи: мазе № 5, мазе № 7, калкан
и коридор, заедно с 7.107 % ид.ч от общите части на сградата и толкова ид.ч.от
правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, подробно описан в т.1, б.в от
нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г. и 2). гараж № 2, находящ се на партера,
с площ от 21.05 кв.м., при съседи: гараж № 3, гараж № 1, двор и коридор, заедно
с 1.260% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, като е постановено на основание чл.36, ал.2
от ЗН ответницата Е.Я.С. да задържи описаните дарени й имоти, 2). както и в
частта, в която, ответницата Е.Я.С. е осъдена на основание чл.36, ал.1 и
ал.2 от ЗН да заплати на ищеца Д.Я.С.
сумата от 39 787.33 лева, представляваща стойността на накърнената
запазена част на ищеца Д.Я.С. от наследството на З.Д.С., починала на 24.01.2007
г.
Във въззивната
жалба на ответницата Е.Я.С. са инвокирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение в обжалваните
части. Твърди се от ответницата С., че съдът не е съобразил доказаните по
делото обстоятелства, че ищецът Д.С. се явявал собственик на отделни недвижими
имоти – ап.3 и ап.7, както и на гараж и магазин, находящи се в гр.София, ул. „******.
Твърди се, че собственият имот на ответницата С. – ап.4, находящ се на същият
адрес е бил заплатен със собствени нейни средства, а ап.5 от сградата е бил
заплатен от покойната й майка З. С.. Инвокира се също така и твърдения, че
ответницата С. има здравословни проблеми, за което й е издадено решение на
ТЕЛК, като предвид грижи за здравословното си състояние, ответницата С. не
разполага с възможност да заплати на ищеца Д.С. сумата от 40 000.00 лева.
Предявява се искане за уважаване на въззивната жалба на ответницата Е.С.. Не се
заявяват доказателствени искания и претенция за разноски.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК ищецът Д.Я.С. не е депозирал писмен отговор на жалбата на ответницата Е.Я.С. и не изразява становище по
наведените по последната доводи и възражения. Не се заявяват доказателствени
искания и претенция за разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно
производство, въззивният съд действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че
обжалваното решение на СРС, II
ГО,
71
състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните
съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно правилността на атакуваното
първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:
В исковата молба с вх.№ 409/11.01.2012
г. се твърди, че ищецът Д.Я.С. и ответницата Е.Я.С. са наследници на З.Д.С.,
починала на 24.01.2007 г. в гр.София и съгласно представеното удостоверение за
наследници. Сочи се, че съгласно нотариален
акт № 170, том LXXVII,
дело № 15416/1996 г. за
дарение на право на строеж майката на страните З.Д.С. е дарила на
ответницата Е.С. правото на строеж за
две жилища и един гараж в пет етажна монолитна жилищна сграда в дворно
място, находящо се в гр.София, ул. ******, съставляващо парцел V-8 от кв.137 по плана на гр.София, м.Зона Б 3 с
площ от 495 кв.м., а именно – ап.4А,
находящ се на втори етаж, състоящ се от дневна с трапезария, две спални, кухня,
баня с тоалетна, тоалетна, помещение за пералня и три лоджии, със застроена
площ от 118.21 кв.м., при съседи: калкан, улица, ап.№5Г, двор, двор, заедно с
мазе № 5, с площ от 7.25 кв.м., при съседи:двор, калкан, мазе № 6, и мазе № 4,
заедно с 7.154% ид.ч. от общите части на сградата; ап.5, находящ се на втори етаж, състоящ се от дневна с трапезария,
две спални, кухня, баня с тоалетна, тоалетна, помещение за пералня, дрешник, и
тро лоджии, със застроена площ от 117.77 кв.м., при съседи: ап.№ 4, улица,
калкан, двор, стълбище, заедно с мазе № 6 с площ от 7.26 кв.м. при съседи: мазе
№ 5, мазе № 7, калкан и коридор, заедно със 7.107% ид.ч. от общите части на
сградата, както и гараж № 2, находящ
се на партера, с площ от 21.05 кв.м., при съседи: гараж № 3, гараж № 1, двор и
коридор, заедно с 1.260% ид.ч. от общите части на сградата.
Инвокира се, че на основание нотариален акт № 65, том I,
рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г. за дарение на недвижим
имот, наследодателят на страните З.Д.С. е дарила
на ответницата Е.С. *** пет
етажната сграда, състоящ се от дневна с трапезария, две спални, кухня, баня с
тоалетна, тоалетна, помещение за пералня, дрешник и три лоджии, със застроена
площ от 117.77 кв.м., при съседи: ап.№ 4, улица, калкан, двор и стълбище,
заедно с мазе № 6, с площ от 7.26 кв.м., при съседи: мазе № 5, мазе № 7, калкан
и коридор, заедно с 7.107 % ид.ч от общите части на сградата и толкова ид.ч.от
правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, подробно описан в т.1, б.в от
нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63
от 03.07.2002 г.
Поддържа се, че с тези си разпореждания,
наследодателката на страните З.Д.С. е нарушила разпоредбата на чл.14, ал.2 от ЗН и чл.29, ал.1 от ЗН, съгласно която, запазената част на низходящи, когато
наследодателят не е оставил съпруг, е при две и повече деца – 2/3 ид.ч. от
имуществото на наследодателя. Излага се, че с направените дарения с нотариален акт № 170, том
LXXVII, дело №
15416/1996 г. и нотариален акт № 65, том I,
рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г., е накърнена
запазената част на ищеца С. от 1/3.ид.ч., поради което се прави искане същата
да му бъде възстановена от наследството на наследодателката на страните З.Д.С..
Не се заявяват доказателствени искания и
не се представят доказателства за релевираните твърдения.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответницата Е.Я.С. възразява срещу исковата претенция на ищеца Д.Я.С..
Инвокира, се че същият е собственик на ап.№
3 и ап.7, и на гараж № 1 в същата сграда, находяща се в гр.София, ул. „******,
като в тези имоти той не живеел. Сочи се, че той обитавал адрес – гр.София,
ж.к. „******. Инвокира се твърдение, че въпросният ап.78 е собственост на страните, до който ответницата Е.С. нямала
достъп, доколкото ключовете за имота не й били давани от ищеца Д.С.. Твърди се,
че последният притежава и ап.76 в
същият жилищен блок, който отдава под наем. Сочи се, че същият е собственик и
на апартамент, находящ се на бул. ******и
един имот на бул. ******гр.София. Твърди се, че половината от собствеността
върху имотите на бул. ******са собственост на ответницата С., но и до тези
имоти последната нямала достъп, тъй като ищецът С. не й е давал ключовете за
тях. Излага, се, че майката на страните и техен наследодател З.Д.С. е
подсигурила ищеца С. с жилища – ап.2, ап.3 и ап.7, находящи се на ул. ******
гр.София. Мотивира се, че в тази сграда собственост притежава само
наследодателя на страните З.Д.С., но не и техният баща, както ищецът Д.С.
претендирал. Твърди се, че последният не е семеен и няма наследници. Излага се,
че наследодателят на страните З. С., като обичаща майка, е дарила ответницата Е.С.
с ап. № 4 и ап.№ 5, като в ап.№ 4 живеела тя, а в ап.№ 5 – синът на ответницата
със семейството си. С подробни доводи, ответницата С. излага, че иска да дари
на сина си, който бил станал български гражданин през 2012 г., със
собствеността върху ап.№ 5 с оглед обезпечаването на необходимостта от
жилищните му нужди и на семейството му. След като ищецът С. разбрал за това
намерение на ответницата С., това обстоятелство му е послужило като основание
да има претенции към една част от ап.№ 5. Ответницата С. излага, че ап.4 е
дарен през 1996 г., а ап.№ 5 – през 2002 г. Излага се, че и за двата
апартамента, е изтекла давност. Предявява се искане за отхвърляне на
претенциите на ищеца, тъй като същият е подсигурен с имоти. Не се заявяват доказателствени искания и не
се представят доказателства за релевираните твърдения.
След изложение на фактическите и правни
твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява
следното:
При анализа на събраната по делото
доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав съобразява, че първоинстанционният
съд по надлежният начин с определението си по чл.140 от ГПК за обективираният
проекто – доклад е указал на страните, че не сочат доказателства на основание
чл.146, ал.2 от ГПК за твърдените обстоятелства в исковата молба и отговора на
исковата молба и с оглед разпределената от съда доказателствена тежест относно
предявеното спорно материално право.
Правилно съдът е указал, че в тежест на
ищеца Д.С. е да докаже съответната степен на родство с наследодателя си, което
му дава право на запазена част и извършването на разпоредителни сделки от
наследодателя в полза на другия наследник.
Също така, правилно съдът е указал, че в
тежест на ответницата Е.С., която претендира запазване на безвъзмездните
разпореждания е да установи факти, че наследодателката й е притежавала и друго
имущество към момента на смъртта си, което е достатъчно да покрие запазената
част на ищеца, като в нейна тежест е да докаже какво имущество включва
наследствената маса на З. С.. В нейна тежест е да докаже, че наследодателката й
се е разпоредила безвъзмездно със свое имущество и в полза на ищеца.
Въз основа на дадените от
първоинстанционният съд указания за разпределената в производството
доказателствена тежест и за последиците на чл.146, ал.2 от ГПК, въззивният съд
установява следното:
Не се спори от страните и от
удостоверение за наследници на Столична Община, район „Възраждане“ под № 001960
от 13.02.2007 г., се установява, че ищецът Д.Я.С. и ответницата Е.Я.С. са брат
и сестра и че същите са единствени наследници – низходящи от първа степен
(деца) на своя наследодател З.Д.С.,
починала на 24.01.2007 г. в гр.София.
Съгласно нотариален акт № 170, том LXXVII, дело № 15416/1996 г.
за дарение на право на строеж наследодателят на страните З.Д.С. е дарила
на ответницата Е.Я.С. на 27.07.1996
г. правото на строеж за две жилища и
един гараж в пет етажна монолитна жилищна сграда в дворно място, находящо се
в гр.София, ул. ******, съставляващо парцел V-8 от кв.137 по плана на гр.София, м.Зона Б 3 с
площ от 495 кв.м., а именно – ап.4А,
находящ се на втори етаж, състоящ се от дневна с трапезария, две спални, кухня,
баня с тоалетна, тоалетна, помещение за пералня и три лоджии, със застроена
площ от 118.21 кв.м., при съседи: калкан, улица, ап.№5Г, двор, двор, заедно с
мазе № 5, с площ от 7.25 кв.м., при съседи:двор, калкан, мазе № 6, и мазе № 4,
заедно с 7.154% ид.ч. от общите части на сградата; ап.5, находящ се на втори етаж, състоящ се от дневна с трапезария,
две спални, кухня, баня с тоалетна, тоалетна, помещение за пералня, дрешник, и
тро лоджии, със застроена площ от 117.77 кв.м., при съседи: ап.№ 4, улица,
калкан, двор, стълбище, заедно с мазе № 6 с площ от 7.26 кв.м. при съседи: мазе
№ 5, мазе № 7, калкан и коридор, заедно със 7.107% ид.ч. от общите части на
сградата, както и гараж № 2, находящ
се на партера, с площ от 21.05 кв.м., при съседи: гараж № 3, гараж № 1, двор и
коридор, заедно с 1.260% ид.ч. от общите части на сградата.
От
нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от
03.07.2002 г. се установява, че на 03.07.2002 г.
е извършено дарение от наследодателят на страните З.Д.С. в полза на ответницата Е.С. по отношение на ап.5 Г, находящ се в гр.София, ул. „******,
на втори етаж на пет етажната сграда, състоящ се от дневна с трапезария, две
спални, кухня, баня с тоалетна, тоалетна, помещение за пералня, дрешник и три
лоджии, със застроена площ от 117.77 кв.м., при съседи: ап.№ 4, улица, калкан,
двор и стълбище, заедно с мазе № 6, с площ от 7.26 кв.м., при съседи: мазе № 5,
мазе № 7, калкан и коридор, заедно с 7.107 % ид.ч от общите части на сградата и
толкова ид.ч.от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, подробно
описан в т.1, б.в от нотариален акт № 65, том I,
рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г. и гараж
№ 2, находящ се на партера, с площ от 21.05 кв.м., при съседи: гараж № 3,
гараж № 1, двор и коридор, заедно с 1.260% ид.ч. от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху УПИ, подробно описан в т.1,
б.в от нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63
от 03.07.2002 г.
По делото е представен л.43 нотариален
акт № 15, том 1, рег№ 1997, дело №
14/1998 г., според който наследодателката на страните З.Д.С. дарявала на
сина си ищец Д.Я.С. правото на строеж на едно
жилище – в пететажната сграда, която ще бъде построена в гр.София, ул. ******
и 75, представляващо парцел V
– 7
и 8, според скица, парцел V
– 8 oт
кв.137 по плана на гр.София, м.Зона Б 3 с площ от 495 кв.м., а именно ап.3 В,
няходящ се на първи етаж, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна,
тоалетна, помещение за пералня и две лоджии, със застроена площ от 73.08 кв.м., при съседи: калкан, улица,
ап.2Б, двор, стълбище, заедно с мазе № 15 с площ от 9.62 кв.м. при съседи:
стълбище, от три страни коридор, заедно с ч.284 % ид.ч. ич.от общите части на
сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху дворното място.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че наследодателят на страните З.Д.С. е
притежавала преди смъртта си на 24.01.2007 г. само недвижимото имущество, което
е предмет на дарствените разпореждения от нейна страна в полза на ищеца Д.Я.С.
и ответницата Е.Я. Семердждиева, обективирани в трите нотариални акта,
представени по делото - нотариален акт № 170, том
LXXVII, дело № 15416/1996
г., нотариален акт № 15, том 1, рег№ 1997, дело № 14/1998 г. и нотариален акт №
65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от
03.07.2002 г.
Страните по делото ищеца Д.Я.С. и ответницата Е.Я. С.не ангажират други доказателства
по отношение на своя наследодател З.Д.С. да е притежавала преди смъртта си на
24.01.2007 г. и други недвижими имоти, извън тези, за които се доказва, че е
притежавала и с които се е разпоредила в полза на страните.
Съдът отчита, на основание справката от
Агенцията по вписванията на л.34 от делото и приложеният нотариален акт № 2 от
1995 г., том LXVII, дело
№ 13341/1995 г., че ищецът Д.Я.С. е
индивидуален собственик на други два имота – апартаменти – ап.16 и ап.19 в
жилищната кооперация, находяща се в гр.София, ул. „Отец ******, като придобити
от кооперация „С.**“ (продавач) през 2004 г., както и че съвместно с три
физически лица – С.Б.Д., Й.С.Й. и ищецът Д.С. са учредили на 09.12.1998 г.
правото на строеж, като съсобственици на дворното място, находящо се в
гр.София, ул. „Отец ****** и представляващо парцел V – 7 и 8, според скица, парцел V – 8 oт кв.137 по плана на
гр.София, м.Зона Б 3 с площ от 495 кв.м., в полза на кооперацията „С.**“ с
възможност за придобиване на собствеността върху построените имоти, като ищецът
Д.С. следвало да придобие собствеността върху магазин № 1, ап.7 и гараж № 1,
находящи се в жилищната сграда в гр.София, ул. „******.
Според кредитираната от съда като
обоснована и мотивирана СТЕ се установява, че стойността правото на строеж към 1996 г. в недоминирани лева възлиза
за ап.№ 4а със застроена площ от 118.21 кв.м. в размер на сумата от
13 511.00 лева; стойността на ап.№ 5 със застроена площ от 117.77 кв.м. е
в размер на 13 461 лева, а стойността на гараж № 2 със застроена площ от
21.05 кв.м. – 2 406 лева или общо за всички имоти 29 378.00 лева
СТЕ е изложила заключение, че стойността
на имотите към момента на смъртта на З.Д.С.
– 24.01.2007 г., притежавани от нея като нейно недвижимо имущество и с
което се е разпоредила в полза на страните със дарствените сделки, съгласно
нотариален акт № 170, том
LXXVII,
дело № 15416/1996 г., нотариален акт № 15, том 1, рег№ 1997, дело № 14/1998 г.
и нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63
от 03.07.2002 г. – е за ап.№ 4а е 160 056.00 лева, за ап.№ 5
Г е 159 460 лева, за гараж № 2 - 7 978 лева, и за ап.№ 3 със
застроена площ от 73 кв.м. 104 066 лева или общо 431 560.00 лева.
СТЕ
в първоинстанционното производство е дала заключение и за стойността на магазин
№ 1, ап.7 и гараж № 1, находящи се в жилищната сграда в гр.София, ул. „******
към момента на учредяването на правото на строеж през 1995 г. и към момента на смъртта на З.Д.С. –
24.01.2007 г., съгласно нотариален акт № 2 от 1995 г., том LXVII, дело № 13341/1995 г.,
като въззивният съд не кредитира заключението на СТЕ в тази му част, тъй като
тези имоти са лична собственост на ищеца Д.С. и същите не са част от
наследственото имущество на наследодателя на страните – З.Д.С..
Въззивният съд кредитира като обоснована
и мотивирана допуснатата във въззивното производство повторна СТЕ, според която
се установява, че към момента на смъртта на З.Д.С. – 24.01.2007 г. пазарната
стойност на имотите и правото на строеж по трите дарствени сделки, съгласно
нотариален акт № 170, том
LXXVII,
дело № 15416/1996 г., нотариален акт № 15, том 1, рег№ 1997, дело № 14/1998 г.
и нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63
от 03.07.2002 г. е за ап.4 с площ от 118.21 кв.м. - сумата от 161 759.00
лева, за ап.№ 5 с площ от 117.77 кв.м. - 161 213.00 лева, за гараж № 2– 9 599.00 лева с
площ от 21.05 кв.м., и за ап.3 В с площ от 73.08 кв.м. – 104 584 лева или общо 437 155.00 лева.
От
правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
За да се уважи иска за
възстановяване на накърнена запазена част, като се намали дарственото
разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на
починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на
наследника да е била накърнена с дарственото разпореждане от неговият наследодател.
Според
постановеното по чл.290 от ГПК Решение № 139 от
24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 50/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М.правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство е
самостоятелно субективно потестативно право. То може да бъде упражнено чрез
сезиране на съда /чрез иск или възражение/ или чрез доброволно уреждане на
отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците
със запазена част при взаимни отстъпки. След като правото да поиска
възстановяване на запазената си част е упражнено, то наследникът не разполага с
друго потестативно право по чл. 30 от ЗН да иска възстановяване на запазената му част по отношение на друго
имущество /извън това, което вече е предмет на заявената претенция или чрез
което доброволно са уредени отношенията/, а разполага с възможността да иска
допълване до пълния размер на накърнената му запазена част чрез намаляване
безвъзмездното разпореждане и за друг имот.
От
удостоверение за наследници на Столична Община, район „Възраждане“ под № 001960
от 13.02.2007 г. се установи и доказа, че ищецът Д.Я.С. и ответницата Е.Я.С. са
наследници – низходящи от първа степен (деца) на своя наследодател З.Д.С.,
починала на 24.01.2007 г. в гр.София.
Според постановките на т. 4 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г.
на ОСГК на
ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството
по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване
на запазена
част от наследството
спрямо надарен, който не е призован към наследяване.
Съгласно чл.
30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена
част е накърнена, упражнява това право
спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството
по опис. Под термина "наследници по
закон" по чл.
30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретен случай
са призовани да наследяват, а не всички
лица, указани в чл.
5 - 10 ЗН, независимо от това, дали са призовани или не към наследяване (решение № 28 от 02.04.1962 г. по
гр. д. № 21/1962 г. на ОСГК на ВКС). Съгласно чл.
61, ал. 1 ЗН приемането на наследството
по опис трябва да се заяви писмено пред
районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде
продължен от районния съдия до три месеца. Приемането
се вписва особена за това книга.
В тази връзка в правилно приложение на
материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че съгласно постановките на ТР № 1 от 04.02.2005
г. на ОСГК на ВКС приемането на наследството по опис от ищеца Д.С. е
неприложимо, тъй като ответницата Е.С. е наследник по закон, непосредствено
призован към наследяване по отношение на оставеното наследство от З.Д.С..
На следващо място, въззивният съд приема, че когато
безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез договор за
дарение, изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част се
извършва при спазване поредността на действията, посочени в чл. 31 ЗН
за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички
парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на
наследството (24.01.2007 г.), изваждат се задълженията му, за да се определи
чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни
разпореждания - дарения (според тяхното положение по време на подаряването (27.07.1996
г.; 09.12.1998 г. и 03.07.2002 г.) и според стойността им по време на
откриването на наследството: (24.01.2007 г.).
От така получената
цифрова стойност (наследствена маса) се определя стойността на разполагаемата и
запазената част по правилата на чл. 28
и 29
ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали
наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист
актив (без заветите и даренията) имущество на стойност съответстваща на
стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то
е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. Принципът
е, че възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32
– чл.
35 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните
разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 ЗН
(в този смисъл Решение № 34 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6256/2014 г.,
ІІ г. о., ГК).
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема,
че за да бъде осъществена преценка за това дали е накърнено правото на запазена
част на ищеца Д.С. следва да бъде образувана наследствена маса. В
наследствената маса следва да се включат всички имущества, които са
принадлежали на наследодателя на страните З.Д.С. към момента на смъртта й
(24.01.2007 г.) – аргумент от чл.
31, ал. 1 ЗН, и те касаят само имотите от трите дарствени сделки, съгласно
нотариален акт № 170, том LXXVII, дело № 15416/1996
г., нотариален акт № 15, том 1, рег.№ 1997, дело № 14/1998 г. и нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г.
Въззивният съд намира, че в наследствената маса за имотите,
които са били притежавани от наследодателя на страните З.Д.С. преди смъртта й
на (24.01.2007 г.), съгласно нотариален акт № 170, том LXXVII, дело № 15416/1996 г., нотариален акт № 15, том 1, рег.№ 1997, дело № 14/1998 г. и нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г., не следва да се включват имотите, на които ищецът Д.Я.С. е
самостоятелен индивидуален собственик, като придобити от друго лице въз основа
на друго основание (юридически факт), а именно по отношение на нотариален акт №
2 от 1995 г., том LXVII, дело № 13341/1995 г.. Това е така, защото предмет на иска по
чл.30 от ЗН е намаляване на безвъзмездни разпоредителни действия, извършени от
наследодател с неговото собствено наследствено имущество в полза на друг
наследник, в случай на накърняване на запазената част на наследник по чл.29 от
ЗНК. В наследствената маса по тази искова претенция винаги се включва
имущество, което е било притежавано от наследодателя, преди смъртта му, но към
нея не може и не следва да се включва индивидуална собственост по отношение на
конкретен имот или имоти на отделен наследник, придобити на друго основание от
друго лице, което няма отношение към наследственото правоприемство между
страните. В настоящият случай е точно така, тъй като ищецът Д.С. въз основа на нотариален акт № 2 от 1995 г., том LXVII,
дело № 13341/1995 г. се
явява самостоятелен индивидуален собственик на магазин № 1, ап.7 и гараж № 1,
находящи се в жилищната сграда в гр.София, ул. „******, като придобити от
кооперацията „С.**“ въз основа на учредено право на строеж върху съсобствено
дворно място. В наследствената маса по делото не следва да се включват и ап.16
и ап.19 в жилищната кооперация, находяща се в гр.София, ул. „Отец ******, тъй
като съгласно данните от приложената по делото справка от Агенция по
вписванията и тези имоти са също индивидуална собственост на ищеца Д.Я.С.,
придобити от кооперация „С.**“. По тези доводи, поддържаните възражения в
заявеният смисъл от ответницата Е.Я.С., че в наследствената маса следва да се
включат и имотите, на които ищецът Д.С. е индивидуален собственик са
неоснователни.
При това, положение в правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с разпоредбата на чл.31 от ЗН от наследственото
имущество на З.Д.С., притежавано от нея преди смъртта й на (24.01.2007 г.), е
образувана наследствена маса, изразяваща се в стойността на недвижимите имоти,
според състоянието и застроената им площ към момента на подаряването им, съгласно нотариален акт № 170, том
LXXVII, дело № 15416/1996 г., нотариален акт № 15, том 1,
рег.№ 1997, дело № 14/1998 г. и
нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г., като според Решение
№ 68 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Б.Д.даренията, които се включват в масата по чл. 31 ЗН
се остойностяват към момента на откриване на наследството в състоянието, в
което са се намирали към момента на дарението.
По делото не се установява наследодателят на страните З.Д.С.,
преди смъртта й на (24.01.2007 г.) да е имала задължения към трети лица, както
и да е притежавала други имоти, извън установените.
На основание чл.29, ал.1, пр.2 от ЗН, запазената част на
низходящи (включително и на осиновено лице), когато наследодателят не е оставил
съпруг, при две и повече деца – 2/3 от имуществото на наследодателя.
При това положение, съдът приема, че ищецът Д.Я.С. и
ответницата Е.Я. С.имат общо 2/3 запазена част от имуществото на своя
наследодател З.Д.С., починала на 24.01.2007 г. Последната няма данни да е имала
съпруг, като ищецът Д.Я.С. и ответницата
Е.Я. С.се явяват нейни единствени наследници. При това положение от 2/3 от
общата запазена част за страните, то на основание чл.29, ал.1, пр.2 от ЗН
запазената част на ищеца Д.Я.С. възлиза в размер на 1/3, а разполагаемата част
– също е 1/3. В тази насока е постановеното по чл.290 от ГПК Решение № 34 от
12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2013 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Т. Н., според което за да се прецени дали е налице накърняване на
запазената част по чл.
29 ЗН с дарения имот е необходимо най-напред да се определи масата по чл. 31 ЗН
като имущество и в стойностно изражение, а след това да се определи стойността
на запазените и разполагаеми части.
В правилно приложение на материалния закон и събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, кредитирайки изводите на
първоначалната СТЕ, че към 24.01.2007 г. стойността за ап.№ 4а по нотариален акт № 170,
том LXXVII, дело №
15416/1996 г. е 160 056.00 лева, за ап.№ 5 Г и за гараж № 2 съгласно
нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г. е 159 460 лева
и 7 978 лева, и за ап.№ 3 нотариален акт № 15, том 1, рег.№ 1997, дело №
14/1998 г., съгласно със застроена площ от 73 кв.м. 104 066 лева или общо 431 560.00 лева. В тази
връзка, запазената част на ищеца Д.Я.С., респ. на разполагаемата му част от 1/3
от общата стойност на образуваната наследствена маса от 431 560.00 лева възлиза на 143 853.33 лева, като
срещу тази стойност е прихваната стойността на ап.3 с площ от 78.03 кв.м за
сумата от 104 066 лева, който имот ищецът С. е получил от своя
наследодател чрез дарение съгласно нотариален акт № 15, том 1, рег.№ 1997, дело
№ 14/1998 г., при което се достига до
извода, че запазената част на ищеца Д.Я.С.
е накърнена от наследодателя му З.Д.С. с извършените в полза на ответницата
Е.Я.С. две дарения от 1996 г. и 2002 г., обективирани в нотариален акт № 170,
том LXXVII, дело №
15416/1996 г. и нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г. със сумата от 39 787.33 лева.
Основен принцип, заложен в чл.34 от ЗН, който съдът следва да
съобрази според Решение № 150 от 4.III.1992 г. по гр. д. № 1071/91 г., I г. о.,
докладчик член-съдията Т. Стоилов, е че, когато
на заветника са завещани или подарени
няколко имота, намалението се извършва по избор на лицето в даден му от
закона срок. От друга страна, когато не е упражнен такъв избор, то тогава
приложение намира, чл.33 от ЗН, според който даренията се намаляват само след
като се изчерпят завещаните имущества, и
то като се почне от последните дарения и се върви последователно към
предшествуващите.
В настоящото производство, намира приложение разпоредбата на
чл.33 от ЗН, доколкото не са налице предпоставките на чл.34 от ЗН, при което
следва да се намали дарението, обективирано в нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г., тъй като то се
намира като юридически факт най – близо настъпил по време към момента на
откриване на наследството на наследодателя на страните З.Д.С., починала на
24.01.2007 г. В тази връзка, в правилно приложение на материалния и събраните
по делото доказателства, първоинстанционният съд е намалил дарението от
нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г. с 39787.33/ 167438.00, като второто
дарение нотариален акт № 170, том
LXXVII, дело №
15416/1996 г. се явява в рамките на разполагаемата част от наследството на З.Д.С.
и на запазената част на ответницата Е.Я.С., която също е наследница със
запазена част от 1/3.
На
следващо място, съгласно императивната правна норма, регламентирана в чл. 36
ал.1 от ЗН, възможни са само два
способа на възстановяване на запазената част, в зависимост от това дали стойността на дарените имоти, пресметната съгласно
правилата по чл. 31 ЗН, надвишава с повече
от ¼ разполагаемата част или е в рамките на посочените ¼, при което в първия случай имотът остава
изцяло в наследството, а надареният получава
стойността на разполагаемата част, а във втория - надареният може да задържи целия имот и да възмезди
наследника/наследниците чрез парично уравнение според цената по време на намаляването.
В тази
насока е постановеното по чл.290 от ГПК Решение № 66 от
20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5654/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.
Г., според което: 1. Ако предмет на завета или дарението е
недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на
наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или
дарения имот, пресметната съгласно чл. 31 ЗН,
надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, съдът е длъжен да върне
завещания или подарен имот изцяло в наследството, а да осъди наследника със
запазена част да заплати на заветника или на дарения стойността на
разполагаемата част от наследството /чл.
36, ал. 1, изр. 1 ЗН/ или 2. Ако стойността на имота не надвишава с повече
от 1/4 разполагаемата част, по искане на заветника или на надарения имотът може
да бъде задържан, като в този случай съдът е длъжен да осъди заветника или
надарения да заплати на наследника стойността на нарушената му запазена част от
наследството по цени по време на намаляването /чл.
36, ал. 1, изр. 2 ЗН/. И в двата случая, обаче, за да бъдат присъдени
горепосочените суми, не е нужно, нито наследникът със запазена част, нито
заветникът или надареният, да са направили искане за присъждане на тези суми,
тъй като присъждането им е част от предвидения в ЗН начин за
удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от
наследството, с което искане съдът вече е бил сезиран.
Въззивният съд намира, че в правилно
приложение на материалния закон и събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е установил на основание чл.36, ал.2 от ЗН, че
стойността на разполагаемата част на наследодателя З.Д.С. от наследството й в
размер на 143 853.33 лева и стойността на запазената част на ответницата Е.Я.С.
в размер на 143 853.33 лева, взети заедно възлизат на 287 706.66
лева, която стойност е по-висока от стойността на имота, съгласно дарението от нотариален
акт № 65, том I, рег.№ 1955, дело № 63
от 03.07.2002 г. за сумата от 167 438.00 лева. При това положение, правилно е
установено от СРС, ГО, 71 състав, че ответницата Е.Я.С. следва да задържи
подареният имот с нотариален акт № 65, том I,
рег.№ 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г., но същата следва да овъзмезди на
основание чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗН ищеца Д.Я.С. със сумата от 39787.33 лева, явяваща се стойността на
накърнената му запазена част.
Въззивният
съд не следва да съобразява допуснатата и приетата във въззивното производство
повторна СТЕ, тъй като същата дава по – високи стойности на имотите по трите
дарствени сделки, съгласно нотариален акт № 170, том LXXVII, дело № 15416/1996 г.,
нотариален акт № 15, том 1, рег№ 1997, дело № 14/1998 г. и нотариален акт № 65,
том I, рег.№ 1955, дело № 63
от 03.07.2002 г., при което стойността на накърнената запазена част на ищеца Д.Я.С.
при следване на изложените по - горе от съда съображения и логически изводи, би
била по – висока и възлизаща на сумата от 41 134.33 лева, при което на
основание чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗН на същия би се дължало парично уравнение от
ответницата Е.С. в този размер.
От друга страна, въззивното производство
срещу постановено първоинстанционно решение в обжалваните му части, е
образувано само от ответницата Е.Я.С. по нейна въззивна жалба, доколкото
въззивната жалба на ищеца Д.Я.С. е оттеглена, а производството по нея –
прекратено с влязло в сила определение на въззивният съд от 25.01.2018 г., при
което, ако съдът приеме, че стойността на запазената част на ищеца С. по чл.30
от ЗН възлиза на 41 134.33 лева и ако му присъди парично уравнение в този
размер на основание чл.36, ал.1 и ал. 2 от ЗН, то би се влошило положението на
ответницата С., поради което същата би станала причина за собственото си
осъждане, при липса на съответна въззивна жалба – аргумент от чл.271, ал.1,
изр.2 от ГПК. При това положение, положението на ответницата С. на посоченото
законово основание не следва да бъде влошавано.
По изложените съображения, въззивният съда
намира, че постановеното решение от СРС, II ГО, 71 състав в обжалваните му
части се явява правилно и законосъобразно, като постановено в корелация с
материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което въззивният
съд следва да го потвърди, а въззивната жалба на ответницата Е.Я.С. – да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана.
В
заключение, по отношение на последните възражения на ответницата С. от
въззивната й жалба, че същата има здравословни проблеми, за което й е издадено
решение на ТЕЛК и че не разполага с възможност да заплати на ищеца Д.С. сумата
от 40 000.00 лева, съдът намира същите за неоснователни. Обстоятелството,
че ответницата С. не разполага с парични средства за изпълнение на задължението
за сумата от 39787.33 лева , не я
освобождава от отговорност на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите,
и доколкото паричните затруднения на даден длъжник могат да бъдат и временни. За въззивната инстанция не съществуват законови
основания и юридическа обосновка да преразгледа постановеното от СРС, ГО, 71
състав решение, предопределяйки друг изход на спора, на база изложените от ответницата
С. възражения за невъзможност за изпълнение
на присъдената в полза на ищеца С. сума от 39 787.33 лева. От друга страна, тези възражения на ответницата С.,
дори и да са житейски оправдателни, същата може да поиска от ищеца Д.С.
евентуално отсрочване или разсрочване на въпросното задължение, или сключване
на извънсъдебно споразумение за цялостно преуреждане на спора между страните
чрез взаимни компромиси и отстъпки в общ взаимен интерес.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната
жалба на ответницата Е.С., на същата не следва, с оглед изхода на спора да й се
присъждат разноски за държавна такса и депозит за СТЕ.
Ищецът Д.С. не претендира разноски в
производството, в съответствие с диспозитивно начало до края на устните
състезания пред СГС, и доколкото не представя списък на разноските, поради
което и такива не му се присъждат.
На основание чл.280,
ал.3 от ГПК решението на въззивният съд не е окончателно може да бъде обжалвано
пред ВКС.
Водим
от изложеното СГС,
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13993 от 03.09.2016 г. на СРС,
II ГО, 71 състав по
гр.д. № 1094 от 2012 г. 1). в частта, с която на
основание чл.30, ал.1 от ЗН вр. чл.29, ал.1 от ЗН е възстановена запазената
част на Д.Я.С. с ЕГН:********** в размер на 1/3 от наследството на З.Д.С., като
е намалено с 39787.33/167438 дарението, обективирано в нотариален акт № 65, том
I,
рег. № 1955, дело № 63 от 03.07.2002 г., извършено от наследодателя З.Д.С. в
полза на Е.Я.С. с ЕГН: ********** на следните недвижими имоти – 1.1.).Апартамент № 5 Г, находящ се в
гр.София, ул. „******, на втори етаж на пет етажната сграда, състоящ се от
дневна с трапезария, две спални, кухня, баня с тоалетна, тоалетна, помещение за
пералня, дрешник и три лоджии, със застроена площ от 117.77 кв.м., при съседи:
ап.№ 4, улица, калкан, двор и стълбище, заедно с мазе № 6, с площ от 7.26
кв.м., при съседи: мазе № 5, мазе № 7, калкан и коридор, заедно с 7.107 % ид.ч
от общите части на сградата и толкова ид.ч.от правото на строеж върху
урегулиран поземлен имот, подробно описан в т.1, б.в от нотариален акт № 65,
том I, рег.№ 1955, дело № 63
от 03.07.2002 г. и 1.2). гараж № 2, находящ се на партера, с
площ от 21.05 кв.м., при съседи: гараж № 3, гараж № 1, двор и коридор, заедно с
1.260% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, като е постановено на основание чл.36, ал.2
от ЗН Е.Я.С. с ЕГН: ********** да
задържи описаните дарени й имоти, 2). както и в частта, в която, Е.Я.С. с
ЕГН: ********** е осъдена на основание чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗН да заплати на Д.Я.С.
с ЕГН:********** сумата от
39 787.33 лева, представляваща стойността на накърнената запазена част
на ищеца Д.Я.С. от наследството на З.Д.С., починала на 24.01.2007 г.
В останалата част
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен Касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.