№ 104
гр. Смолян, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско
дело № 20215400900076 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. Г. В., редовно призован, не се явява. Явява се адв.
С.М.. От адв. Р. е постъпила молба за отлагане на делото, поради субективна
невъзможност да се яви, наличие на внезапно заболяване, удостоверено с
болничен лист.
ЗА ОТВЕТНИКЪТ ЗД "БУЛ ИНС" АД, управителите редовно
призовани не се явяват, за тях адв. Р., редовно упълномощен отпреди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Х. Г. В., редовно призована, явява се лично. От
същото е постъпило заключение в срок.
СВИДЕТЕЛКАТА Е. А. В., редовно призована, налице.
АДВ. М. – Ще Ви моля, от името на моята колега адв.Р., да уважите
молбата й. Това, което не се съдържа подробно в нея и което не е уредено в
закона е, че между нас имаше разделение на работата и тази работа, която
трябваше да се свърши е започната от нея. Разбирам, че това не е оправдание
стриктно по закон, но би могло да се приеме все пак и като причина за
отлагане, затова моля да бъде уважена тази молба или поне по отношение на
свидетелите, но в крайна сметка предоставям на съда. Още повече, че от
тримата ни свидетели, които са допуснати, тук са двама, третият е ангажиран
в командировка, който е за обстоятелството за съпричиняване и аз ще взема
отношение в края на делото, но ще държа на този свидетел да бъде разпитан.
АДВ. Р. – Предоставям на съда.
1
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Ако е възможно да чуя свидетелите преди да дам
становището си.
Съдът счита, че следва да се даде ход на делото, страните са редовно
призовани, същото се отнася и за вещото лице, за свидетеля В.. Молбата за
отлагане на адв. Р. действително е придружена с болничен лист, който обаче
не отговаря на Наредбата на експертизата на работоспособността, тъй като в
него не е отбелязано, дали заболяването е пречка адвокатът да се яви пред
съд. Доводите изложени от адв. М., макар и обосновани от практическа
страна, не могат да обосноват извод за лишаване на ищеца от право на защита
с участието на един адвокат, няма други пречки за даване ход на делото,
затова съдът счита, че следва да се даде ход на делото за изслушване на
вещото лице и явилите се свидетели.
С оглед на обстоятелството, дали делото е изяснено при липсата на
разпит на последния свидетел, съдът ще прецени след изслушването на
явилите се свидетели, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Н. Х. Г. - В. – 51 г., омъжена, без родство и дела със страните,
обещавам да дам заключението си по съвест и експертно, с висше
образование със специалност „психология“, нямам възражения личните ми
данни да бъдат записани в съдебния протокол – ЕГН **********.
Напомни се за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Е. А. В. - 60 г., от гр. Смолян, ул. *******, разведена, с висше
образование, А. Г. В. ми е племенник, нямам възражения личните ми данни
да се впишат в съдебния протокол - ЕГН **********.
Напомни се за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
К.Н.У. - 60 г., неосъждан, от гр. Смолян, с висше образование,
женен, без родство със страните, неосъждан, не възразявам личните ми
данни да се впишат в съдебния протокол - ЕГН **********.
Напомни се за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
2
С.Д.Л. - неосъждан, със средно специално образование, семеен,
неосъждан, без родство със страните по делото, нямам възражения личните
ми данни да се впишат в съдебния протокол - ЕГН **********.
Напомни се за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Разпитана свидетелката Е. В. обясни на съда: Д. В. ми е майка, а А.
Г. В. ми е племенник. В един момент направихме подялба на имота, който е
от баща ми се разделихме на две, от едната страна брат ми и снаха ми, а от
другата аз с майка ми. В един момент до който не се бяхме разделили майка
ми живееше при брат ми и станаха ми, аз бях на квартира, в момента, в който
се разделихме майка ми остана при мен. Като малък за А. всички се грижеха
за него, майка ми, снаха ми, брат ми, защото всички живееха в един дом, аз
по-рядко съм присъствала, защото живеех на квартира на новия център.
Майка ми и А. не живееха заедно от момента, когато разделихме имота, не
мога да кажа коя година беше. А., когато завърши средното си образование
отиде да учи в Манчестър, вие си давате сметка, че той е по-далече, но в
същото време отношенията между майка ми и племенника са като на баба и
внук, нормални, тя с каквото може е помагала, като приготвят храна да му
изпратят колети, тя винаги е помагала. А., след като отиде в Англия се
държеше много нормално, той е едно много слънчево дете, в смисъл, когато
си идва тя му се радва, като баба към внук, нищо стряскащо или ненормално.
Аз сега си живея в жилището в Смолян. Осем години отсъствах от жилището
си, защото бях решила да имам другар в живота си и бях сменила и
местоживеенето си и работата си, но в последствие се случиха неща, които
наложиха да се върна тук в Смолян. Аз съм се върнала миналото лято, а съм
напуснала Смолян преди осем години и от миналото лято вече една година
съм си тук. При всяка възможност на ваканция или отпуск съм си идвала в
Смолян, но не съм била постоянно тук. Не съм видяла никаква разлика от
майка ми към тримата внуци, няма разлика, когато една баба реши да даде
нещо на единия внук дава на всички, няма разлика. Да, те внуците я обичат,
но при мен си имаше друг проблем, който мисля че не засяга аудиторията, аз
имах проблем с моя син, но не влиза в случая. Тя не е имала по-специални
отношения към никой от внуците си, всички ги обичаше, като баба към внук.
Тя обичаше да плете терлици, но дали е изпратила, пък да не ми е казала, и на
моите деца е изплела, даже в момента имам цял кош. Когато снахата е
3
приготвяла нещо да изпраща на А., майка ми също е подпомагала, например
са свие сармички, майка ми ми е казвала, че им е помагала. По принцип ние
сме живели в един дом с моите деца и майка ми, било ни е много трудно,
после моята дъщеря се омъжи, синът ми създаваше проблеми, в един момент
го откъснахме. Казвам, че ни е било трудно, защото аз трябваше да се справя
с ремонта на моята част със заем, връщах заем, сама съм по принцип и се боря
сама с всичко, майка ми не е имала възможност да отделя и много често не
сме си правили такива подаръци, в последствие, когато е имала възможност е
правила. Нямам спомен да е присъствал А. на погребението на майка ми.
След смъртта на майка ми много скоро той дойде, защото майка ми почина на
19-ти декември и много скоро момчето е имало възможност и си беше дошло.
Решението да се премести майка ми при мен е, защото по принцип, аз съм
сама жена с две деца, логично е майка ми да дойде при мен, а брат ми и снаха
ми с племенника са едно семейство и те да са си отделно. Не мисля, че това
преместване е скъсило дистанцията между нея и А., тя винаги е хранила
изключително топли чувства към А., например, когато замина - тревогите,
радостта, когато го приеха да учи, всичко тя го изживяваше с топли чувства,
когато знаеше, че ще го види, ако нямаше възможност друго да вземе му
купуваше поне един шоколад. Това отношение важеше и за другите внуци,
защото това няма как да е различно, ние сме под един покрив, та не правеше
разлика в отношенията си между А. и другите внуци. Между синът ми и
майка ми имаше голям проблем, и не само между майка ми, синът ми имаше
ограничителна заповед, защото положението беше станало непоносимо и се
чудехме как да разрешим нещата, защото това което се случи с моя син
повличаше всички надолу, не го пожелавам на никого, а майка ми и колкото
проблеми да имаше, тя продължаваше да го обича и винаги й беше мил,
колкото и проблеми да й създаваше, но моя син в момента не води дела и
няма да води дела, затова не виждам за какво е този въпрос. Не е имало
момент в израстването на А. някой от родителите да е с трайно отсъствие и
да бъде замествана грижата от майка ми, нямало е отсъствие от родителите,
но те са били в съвместен живот през цялото време, всички са присъствали в
живота на детето. Отношението на майка ми към всички внуци беше еднакво,
въпреки, че от страна на моето момче имахме проблем, не е правила някакво
специално отношение към някои от внуците. Нямам спомен, дали майка ми
да е ходила на излети с внуците, били сме затормозени финансово и не сме
4
пътували, майка ми е ходила на близо, но с моите деца не е, просто не е
имало такава възможност.
Разпитан свидетелят Костадин Узунов обясни на съда: знам, за какво
се води делото, познавам А. В.. Аз работя в техническа сфера и затова
показания или свидетелства, които са свързани с човешките
взаимоотношения не съм много навътре с тях, съгласих се да дам показания
единствено и само защото с леля Д. живеехме врата срещу врата, на 6 м.
разстояние, а А. Г. се роди, когато аз имах семейство и по съществените
моменти от живота на единия и на другия са се случили буквално пред очите
ми, имам предвид оная част, която се е случвала на улицата и на двора.
Определям взаимоотношенията между леля Д. и А. като повече от прекрасни
отношения между баба и внук. Мога да направя пряка и много голяма
разлика, въпреки, че тя беше много дискретен човек и е спазвала родопското
правило „нещата, които се случват вкъщи да не се изнасят навън“, но ние сме
били свидетели на неща, които много я тормозеха причинени от А.-големия,
даже включително разправии с полиция. Аз лично съм опитвал да му
възлагам дейности, работи платени, за да може да й поналекне, в един момент
изхранването легнаха изцяло на нейните плещи, тя не се оплакваше, но и
идваше пряко сили да се грижи за неговото изхранване, говоря за големия А..
Аз му възлагах обикновена работа, да нацепи дърва, да ги прибере, такава
работа, която работи през деня и му плащам вечерта и на другия ден пак да
мога да разчитам, но на другия ден не съм могъл да разчитам, и тя тогава се
чувстваше неудобно, заради тоя свой внук, въпреки, че й беше много тежко
да го издържа, храни и гледа, не се е задържал на работа никъде. Обратно, А.
Г. не, че знам всички детайли от взаимоотношенията им, ние сме хора, които
не се интересуват от семействата на улицата, но по повод и на днешното ми
явяване аз си спомних отчетливо за два случая, които ме карат да твърдя, че
между тях имаше взаимоотношения, които надхвърлят приетите
взаимоотношения между баба и внук, никога не съм я чула да хока големия
внук, но знам, че беше много тежко, говоря сега за А. Г. В. - той още не беше
завършил гимназията, а ние имахме ресторант на Пампорово и бяхме
направили новогодишна програма за гости на ресторанта, с меню, музикална
програма и знаех, че А. заедно с една негова съученичка имаха много
артистично участие и изпълнение, той свиреше на китара, а тя пееше, и ги
вписахме в програмата. Ние направихме куверти, всичко и по едно време
5
А.чо ми каза „ чичо Коци, няма да мога да участва, защото на баба не й е
добре, в момента не ми е нито до свирене, нищо“ аз му казах, че сме продали
кувертите, наложи се да говоря с баща му и майка му на А. да говорят с него,
за да се реализира новогодишната програма, та стана програмата, макар и
трудно. Другият случай леля Д. видимо отслабна, леля Д. беше в много добри
отношения с всички мои близки и си споделяме, дали нещо не е здравословен
проблем, защото тя загуби много тегло изведнъж, жена ми я попита, а леля Д.
сподели, че се налагало да не е с онова тегло и предприема разходки. В тези
разходки един път я срещнах на местността Амзово, там имат имот и каза
„..на този етап не мога да предприемам разходките сама“, тогава А. Г. я
съпровождаше в тези разходки. С другите внуци не съм виждала да я
придружават. Можех да видя само нещата, които се случваха, когато минават
покрай нашата къща, по двора, тя вървеше с торбичката, но съм виждал
малкия А. да я съпровожда, това си го спомням отчетливо и ясно да се е
случило. При всичките й опити да прикрие разочарованието си с по-големия
внук, тя никога не се е оплакала или злословила, даже и беше неудобно като
че лит я е виновна, затова за да компенсира това неудобство от
неблагоприятното развитие на живота на големия А., с двойно по-голямо
удоволствие споделяше, затова как е поел по такъв път, колко очаквания има
от малкия А., защото учи в чужбина, похвалва си се с добро. Нашите
контакти са разредени с А. Г., той си идваше през ваканциите, винаги ми е
приятно да общувам с него, един път му направих забележка, без да имам
право на това, че е слаб и тогава не ми е казал за някакви проблеми, които да
го гнетят, но просто видимо не беше това момче, което свиреше на китара, но
не мога да твърдя пряко дали е във връзка със смъртта на баба му. Нямам
впечатления от това което е вътре в семейството, няма как, ние не бихме
разбрали и за напрежението и тормоза от големия внук, ако не беше
полицията и тя понеже спира напречно на улицата. Това, което е зад вратите
на хорските апартаменти рядко ми е известно. А. Г. до преди да замине да учи
в чужбина живееше с майка си и баща си. Не ми е известно майката и бащата
на А. Г. да са отсъствали и да е оставян на грижите на баба му. Ние
отсъствахме от града и не сме присъствали на погребението на Д., не
можахме да отидем даже и на поклонение. Не знам дали А. е присъствал на
погребението й. Споделих впечатления, което ми дава индиректен отговор, то
не беше пряка грижа, той само я съпровождаше по нейна молба, защото тя ми
6
каза, че не смее да ходи сама, дали тази грижа е пряка или не пряка не мога да
отговоря. Не мога да кажа дали се е грижил пряко А. за баба си. Коментираше
се като улична приказка, че А. е пращал пари на родителите си за закупуване
на жилище. Моята сфера на работа е кадастър, проектиране, съседи имаха
проблеми, но никога не са опирали до моите услуги, знам, че се търсеше
някакво допълнително решение да бъде леля Д. на друго място, защото
наистина голям тормоз изтърпя, казано ми е, че полага усилия и праща
преводи в тази насока, но само ми е казано. Не знам дали родителите на А. Г.
са му дарявали жилище. А. Г. е в чужбина е от около 5 години.
Взаимоотношенията са ни били добросъседски с майката и бащата на А..
Споделяли са по-скоро около горчивината, от това което се случва на майка
му на Г., от това което й причинява другия А.-големия. Съвсем различно
беше отношението на единия внук и другия към баба им, а тя колкото и да се
е опитвала да тушира нещата около големия А. и да афишира другия малкия,
който й беше гордост, тези неща става известни, ние сме там на улицата.
Разпитан свидетелят С.Д.Л. обясни на съда: познавам З. и Г.,
познавам и техния син, А., ние сме комшии. Бабата ги е подпомагала, гледала
го е в годините, докато израсне. Те живееха на общ етаж с дядо си, баба си и
младите В.и. Майката беше по-малка и млада и си търсеше работа, нямаше
възможност да си грижи за него, говоря за Зорка, тя ги е подпомагала, в
насоки, във възпитание и грижи, които са били необходими, тя го чувстваше
като свое собствено дете, той беше много влюбен в нея, защото тя беше
добронамерена към него и се получаваше една химия, която беше взаимна.
Жената имаше още двама внука Кирилка, А., тя беше обвързана повече към
малкия А., беше й слабост, тъй като другия А. и създаваше проблеми -
изнудвал е жената, искал е пари и тя се принуди да излезе на квартира. В
последствие А.-малкия беше принуден да купи жилище за нея, за да не бъде
притеснявана от другите, въпреки, че тя не е имала лошо отношение към
другите внуци, но повече се грижеше за този А.. За другите двама нямам
представа дали са я водили на излет или екскурзии, но за А., който беше в
Англия, когато си е идвал, случваше се 2-3 пъти, я разкарвал, създаваха й
развлечения, неизменно беше с нея, на риба в Смилян, в Гърция, липсата, че
не могат да бъдат заедно беше осезаема. Бабата изпитваше радост, че А.
отиде да учи в чужбина, защото той израсна с нея, той беше кротко дете, тя се
гордееше с това нещо, че е намерил път и да направи собственото си развитие
7
в израстването си. Колети от бабата, лично аз съм карал до Спиди. А. получи
един имот, етаж от къща, от родителите си, да се чувства обезпечен във
времето, но момчето работи и се старае да си допълни. Д. е имала право на
ползване върху имота, обаче другия А. създаваше проблеми и жената беше
принудена да се махне от там. Д. се отказа от апартамента, в полза на А..
Бабата, когато почина той реално не знаеше, той беше известен във времето,
но той се притесни, беше по набит, но в момента е много слаб, стресът, който
го е изживял и тези притеснения, просто го съсипа. Аз съм го виждал, че е
отслабнал, това се получи веднага, когато почина бабата, аз така съм го
забелязал, може и да е бил влюбен, но не знам. А. ми е споделял, че му е
трудно и му липсва баба му. Тази химия се изразяваше в добронамереност, в
отношения, в споделя, чувства за сигурност между двамата, аз съм им
комшия. Д. ми е споделяла, че много добре се разбират с А. Г.. А. Г. си идва в
България по 3-4 пъти на година. Може би има 5-6 години, от както е в
Англия А. Г..
АДВ. М. – Може би ще е добре да се разпита и другия свидетел,
преди вещото лице.
АДВ. Р. – Мисля, че няма пречка да се изслуша вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – След изслушаните свидетели поддържам
заключението си. Да, неоспоримо между А. Г. В. и неговата баба Д. са
изградени топли отношения, равни на емоционално дълбока привързаност. Те
са изразени в много неща и са типични за отношенията баба-внук, които са за
българските особености в комуникацията. Всичките подаръци, внимание,
споделени разходки, излети, чувания по телефона са израз на тази
емоционална привързаност и поведение от страна на А. Г. В. и неговата баба
Д.. От това което аз научих по време на психологичната си оценка ми стана
яснои в днешното заседание се потвърди, че там е имало усложнено
функциониране, свързано с участието на един от внуците – А. М.. Имало
конфликтни отношения, които са организирали широкото семейство, че те да
имат специфична грижа към последиците от тези конфликти. Стана и днес
ясно, че З. В. и Г. В. на едно с техния син А. В. са имали подкрепящо
отношение към баба Д. в тези ситуации, когато е била под заплаха на А. М..
По делото има приложен документ, свързан с намесата на полицията и беше
описано, че З. В. и Г. В. са били пряко присъстващи на тази ситуация,
8
свързана с подкрепа. По неупоменати данни майка З. В. ми каза, че А. В. е
настоял да бъде извикана полицията, т. е. е указал внимание да бъде
подкрепена бабата, което е жест на внимание и грижи към баба Д.. А. В.
заминава да учи 2013 г. в Англия, в определени ситуативни моменти се
прибира до България, от споделеното дава доказателства, че е поддържа тази
емоционална връзка с баба си и дистантно, но боя се, че това не определя
семейно функциониране, в което той да е там на разположение в кризисни
моменти – в какъвто акцент аз имам в експертизата, а съдът ще прецизира,
дали тя е тълкувала правилно обстоятелствата, фактите и правото. По
отношение на това, че А. е пращал пари за закупуване на апартамент за баба
си, в заключението съм визирала, че не е типично, като по правило срещано.
Когато баща му му е дарил имота, баба му се е отказала от правото на
ползване – аз казвам, че в нашата българска култура се случва, но на
повърхността виждаме едно такова отказване, но ще кажа че в детайли аз не
съм търсила причините, това е доказателство за емоционална връзка между,
не е закономерно, но е често типично в българското семейство.
Психологията казва, че не толкова физическото разстояние е
определящо такова като събитиейността и модела на взаимоотношения, които
са отвъд физическото разстояние, т. е. не е задължително физическото
разстояние да е фактор, което да прави близостта различна, но е фактор
който прави, така че активната роля на грижа, споделяне, децата да се
изнамират в конкретен момент на разположение в нуждите си, става
затруднено, например: когато аз съм изпаднала в ситуация за безпомощност и
моята дъщеря е на километри разстояние тя трудно би могла да бъде по този
необходим за мен начин подкрепяща, независимо топлата ни връзка с нея. А.
В. не е имал физическата възможност в ежедневието да бъде там и в ролята на
активно грижещ се за баба си Д.. Аз съм тълкувала съдържанието на тази
правна част, че ако има изключителни случаи, които определени фактори и
събития в живота на тези две деца са допринесли за по-специфични
отношения, по-голяма зависимост дори, тогава се смята, че последиците на
загубата са в много по-големи размери, отколкото, когато човек има
ежедневие свързано с родителите си и може да регулира тази скръб по един
нормален начин. Да, изготвила съм експертизата след интервю с А. В.,
онлайн във визуален контакт бяхме, той се намираше в България, но бяхме в
онлайн връзка. Аз видимо диагностицирах онлайн реакции, отношения. В
9
основата на реакцията стои характерът на личността на А. В., той е
рационален тип личност, човек, който преценя обстоятелства, факти, събития
и неговата емоционалност не е толкова видима, не е толкова наблюдаема за
комуникатора. Интровертен тип, не споделящ за преживявания и не
съобщаващ за постижения, което определя една регулация на изразността на
скръбта. Ние психолозите на основата на наблюдението поведението
тълкуваме невербалната изразност на хората и на това се дължи нашата
преценка. А. беше подреден на съобщаването на събитията, говореше с
равновесен тон, нямаше потъвания емоционални във връзка със споделянето,
което за мен е показателно, затова че траурната реакция е условно казано
преодоляна. По негови данни в интервюто, той говори за ситуативни
моменти, в които когато се връща в спомена за събития за загубата, тогава
той се отдава на тази скръб, но като цяло през характеристиките на
личността, която описах той е човек, който се мобилизира в активност, не си
позволява да има социално отдръпване, трудова дисфункция, т.е. овладял се е
и типична скръб, която на отстояние от събитията на смъртта на баба му
може да се проявява към днешна дата с тъга, говорене, емоционална
раздразнителност, но когато се говори за това или за паметови дати,
конкретни асоциативни спомени, което също е доказателство, че там няма
налице постравматичност.
Без да се налага да има крайни събития, смърт на родител или
близък, за да се вземе ролята на детето като заместваща грижа или без да се
налага бабата да има заместващо родителство, също могат да бъдат такива
много крайни и критични събития, като конфликтни и във
взаимоотношенията, ескалиращи до такава степен, че едно дете да трябва да
заема позицията на родител, за да спаси баба си или една баба да се налага да
има грижа за внука, заради това, че присъстващите родители не съумяват да
родителстват, тук не съм открила такова нещо, затова спирам се на това, че
няма изключителна събитийност, която да е довела до такъв вид.
В експертизата на стр. 11 – подчертавам „.... на порасналия
възрастен А. В.“ - тук съм имала предвид, че това дете, което е пораснало и е
станало способно да се грижи за баба си през хипотетичната инвестиция за
грижата за жилище, както казахме, т.е. ако приемем, че той е участвал с пари
за закупуване на жилище за баба си, ако приемем, че е участвал с тази
мотивировка да отиде полицията и да спаси баба му в кризисна ситуация -
10
това са нетипични модели на грижа, спрямо общата популация българска,
т.е. приемаме, че това е нетипична и налична във взаимоотношенията
характеристика, емоционална връзка между баба и внук. В тази връзка,
свързана с купуването на жилище, закрила в кризисна ситуация, това са две
ситуации, имаме и множество, които са типични за взаимоотношенията баба
– внук, подаръци, екскурзии. Генерално и обобщаващо, тъй като е отсъства
активно в ежедневието тази грижа, аз приемам, че всъщност не е
изключителната. В този смисъл е и в заключението ми.
АДВ. М. – Оспорвам заключението, при това противоречие, което е
доста повече от очевидно, въпреки разясненията на вещото лице, аз не мога
да приема, тъй като считам, че тези два абзаца взаимно се изключват, дори и с
поясненията, които бяха направени сега и които ги няма в констативно
съобразителната част.
АДВ. Р. – Моля да приемете заключението на вещото лице като
обосновано, компетентно и пълно, като с оглед въпросите от колегата М.,
вещото лице обосновано обясни, защо се получава това евентуално
противоречие, според ищцовата страна – грижа на порасналия възрастен, аз
така го тълкувам, и вещото лице така го обясни „ на възрастния вече А.“, като
е имала предвид точно това, превода, който е хипотетичен и нямаме
доказателства, че е превел някакви суми за закупуване на жилище, а в цялост
не може да твърдим, че имаме някакво неточност в заключението.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключение №3210/21.09.2022 г.
На вещото лице да се изплатят 400 лв. по внесения депозит.
АДВ. М. – Във връзка с оспорването, моля да бъде назначена друга
повторна експертиза, от друго вещо лице, тъй като считам, че е налице
съществено противоречие по един и същи въпрос, изложен от едно и също
вещо лице. Самият прочит показва, че е налице такова противоречие и
вещото лице си е позволило да изложи становище във връзка с тълкуване на
съдебна практика, което не е негова работа, от самото съдържание,
обстоятелствената част пише вещото лице, че като се гледа решение на
съдебната практика и т.н. Налице е противоречие и то по-най важния въпрос,
11
защото самата тя така започва „…че с поставените задачи се поставя
въпросът, може ли да се направи обоснован извод ....“ - точно на този въпрос
е дала два различни отговора, това говори за противоречие, поради което
считам, че вещото лице е отговорило или некомпетентно, или неправилно по
някаква причина на един и същи въпрос по коренно различен начин, затова
желанието ми е за повторна експертиза по същите въпроси, от друго вещо
лице. Освен това считам и молим да бъде отложено делото, за да бъде
изслушан и другия свидетел, който е за съпричиняване.
АДВ. Р. – По отношение на искания свидетел за съпричиняване -
имаме влязла в сила присъда, която може и дава отговор на тези въпроси и
която е задължителна за гражданския съд и аз не виждам смисъл за това
нещо. По искането за допълнителна експертиза - аз казах, че вещото лице е
обосновало всички тези въпроси и не виждам противоречие в
обстоятелствената част, като тя се поясни, че е имала предвид „порасналия
възрастен А. Г. В.“ и то в онези детайли вече, които пак повтарям „показвали
евентуално някаква връзка между внук и баба“, които детайли са съвсем
бегли, тъй като ако от изходим от исковата молба и от твърденията, и от
доведените свидетели и без да е налице заключение на вещо лице едва ли
бихме могли всички присъстващи в тази зала да обосновем извода, такъв,
какъвто е в трайната съдебна практика, за изключителна емоционална,
житейска и друга връзка между ищеца и покойната му баба. Факта, че вещото
лице е изходило и посочило изразите, които са обичайни в съдебната
практика аз не виждам, какво прави необосновано или некомпетентно
заключението. Моля да оставите исканията без уважение от страна на
ищцовата страна.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна по следните
съображения: действително, с оглед на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за съда разглеждащ гражданските
последици от деянието, по въпроса, дали деянието е извършено, дали е
извършено виновно, дали е противоправно. Няма съмнения, че по тези
въпроси присъдата е задължителна за гражданския съд. От друга страна, ако в
присъдата изрично не е коментиран въпросът за съпричиняването, няма
пречка гражданският съд да събира доказателства в тази посока. Отговор на
въпроса, дали съпричиняването е било предмет на наказателното дело и дали
следва да се изяснява от гражданския съд, съдът може да даде единствено с
12
решението по същество по делото, затова ще се изслуша и допуснатия трети
свидетел на ищеца по тези въпроси, а по отношение на допускането на
повторна съдебно-психологическа експертиза съдът ще се произнесе в
закрито заседание, преди следващото съдебно заседание.
Предвид на тези обстоятелства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО за повторна съдебно-
психологическа експертиза в закрито заседание, преди следващото съдебно
заседание.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 17.11.2022 г. в 14,00 ч., за
която дата страните уведомени.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 15,50ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
13