Р Е Ш Е Н И Е №
260883
гр. Пловдив, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 18.02.2021 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7114 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба на Е.А.Г., ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 12 919.24 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат от ПТП от
15.12.2019 г., виновно причинено от М.
И. М. с лек автомобил „Мерцедес“, с рег. №***, застрахован при ответника по
застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на събитието – 15.12.2019 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 15.12.2019 г. около 9.30 часа Е.Г. /внучка на ищцата/ управлявайки
собствения на ищцата л.а. „Фолксваген Бийтъл“, с рег. № *** по бул. „***“, посока юг – север, при навлизане на
зелен светофар в кръстовището с бул. „6-ти септември“ забелязва насрещен л.а. „Мерцедес“,
с рег. № ***,
управляван от М. И.
М., който преминал
на червен светофар и направил ляв завой като отнел предимството й. Водачът на
процесния л.а. направила маневра, за да избегне челния удар, но завиващия л.а.
я блъска в предната лява част. От сблъсъка се отварят въздушните възглавници на
процесния л.а. и са причинени щети по същия. За ПТП е съставен Констативен
протокол за ПТП. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. „Мерцедес“, с рег. № ***, който към датата на ПТП имал валидна
застраховка „ГО“ при ответника. Ищцата се обърнала към ответното дружество за
заплащане на причинените й имуществени вреди в резултат от ПТП. Заведена е щета
с № *** при
ответника като е направен опис на щетите по процесния л.а. Ответното дружество
предлага като обезщетение сума в размер на 1880.75 лева, доколкото е налице
тотална щета и възстановяването на щетите по автомобила е неоправдано от
икономическа гледна точка. Ищцата твърди, че стойността на вредите по
автомобила са многократно по-високи и иска пълното им възстановяване, като
стойността им се равнява на сумата от 12 919.24 лева, представляваща
стойността на необходимия ремонт – закупуването, подмяната и ремонта на
увредените части, както и цената на използваните консумативи – боя и други
материали, както и цената по труда за ремонта. Стойността е дадена от официален
сервиз на „Фолксваген“ за Пловдив. Доколкото ответникът отказал да заплатил
претендираната от ищцата сума се предявява настоящия иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения
иск. Счита, че размерът на вредите е многократно завишен. Счита, че е налице
тотална щета, при което разходите за ремонт надвишават 70 % от действителната
стойност на л.а. Твърди, че стойността на л.а. е 1800 – 2000 лева. Счита, че
стойността на вредите следва да се определи в хипотеза на тотална щета , като
от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП се приспадне
останалите запазени части. Оспорва акцесорната претенция. Счита, че за да
изпадне в забава е следвало ищецът да представи документ за прекратена
регистрация, такъв не е представен, поради което и ответникът не е изпаднал в забава.
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е определено
обезщетение, с което ищцата не е съгласна /л.10-11/.
По
същество:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация 432,
ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва
да установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, както
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на собственика
на
„Мерцедес“, с рег. № *** фактически състав,
който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението /в случая, че вредите са възникнали от вещ, собственост
на деликвента/,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в
отговора за прекомерност на претендираното обезщетение и наличие на тотална
щета.
С Определение от 01.10.2020 г.
като безспорно между страните е отделено, че на 15.12.2019 г.
около 9.30 часа по бул. „***“,
посока юг – север, при навлизане на зелен светофар в кръстовището с бул. „6-ти
септември“ е настъпило ПТП между водач Е.Г.
/внучка на ищцата/ управляваща собствения на ищцата л.а. „Фолксваген Бийтъл“, с
рег. № *** по
бул. и л.а. „Мерцедес“, с рег. № ***,
управляван от М. И.
М.. Виновен за ПТП
е водачът на „Мерцедес“, с рег. № ***,
че към датата на ПТП лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *** имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника.
Безспорно е, че в резултат от
процесното ПТП са настъпили щети по л.а. „Фолксваген
Бийтъл“, с рег. № ***.
Спорно по делото е как следва да
бъде определено дължимото обезщетение и в какъв размер е същото.
При застраховка "Гражданска отговорност" обемът на
отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на
делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума - чл. 386,
ал.1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно
чл.499, ал.2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни
превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
приета с наредбата по чл. 504.
Понятието
действителна стойност на причинената вреда е било дефинирано в чл.15, ал.2 и
ал.3 Наредба № 24 от 08.03.2006 г.
за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2 от КЗ и за методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства /отм.2014 г./. Съгласно посочените разпоредби при частични вреди или
пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност
на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към
деня на събитието.
Към настоящия момент дефиниция се съдържа в чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ, в която
е регламентирано, че действителната застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид
и качество, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съдът приема,
че посочената разпоредба е приложима и при определяне на действителната
стойност на увреденото имущество във връзка с правоотношенията по застраховка
„Гражданска отговорност“.
С оглед обсъдените
разпоредби следва да се заключи, че обезщетението се определя в зависимост от
увреждането на имуществото, ако имуществото е частично увредено обезщетението е
равно на възстановителната му стойност – разходите необходими за възстановяване
на това имущество, ако увреждането е пълно, налице е тотална щета,
обезщетението е равно на пазарната действителната стойност на увреденото
имущество към датата на събитието.
Съгласно
разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, която като
обща норма е приложима по отношение на всички имуществени застраховки, в това
число и при уреждане на отношенията по гражданска отговорност.
От приетата по делото първоначална
Съдебно-автотехническа експертиза /л.73/ вещото лице
е дал заключение, че пазарната стойност на лекия автомобил към датата на ПТП е
в размер на 2924 лева, а в допълнителната такава /л.90/ – след оглед на
изследвания лек автомобил и отчитане на техническото му състояние и наличие на
тъй наречени екстри, вещото лице е дал пазарна стойност на същия в размер на
3449 лева.
Съдът възприема
като действителна пазарна стойност на процесния лек автомобил сумата в размер
на 3449 лева, доколкото същата отговаря на действителното техническо състояние
и налични екстри по автомобила към датата на ПТП.
Вещото лице дава заключение, че за
възстановяване на автомобила стойността на ремонта е в размер на 13 011 лева с
вложени оригинални част и 4652.88 лева – с вложени части втора употреба, като и
в двата случая ремонта надвишава 70 % от пазарната стойност на автомобила и
икономически неоправдано е възстановяването на автомобила.
С оглед даденото
заключение съдът приема, че е налице хипотезата на чл.390, ал.2 ГПК и в случая
за процесния лек автомобил е налице тотална щета, при което обезщетението не
може да надвишава действителната, в случая това е пазарната стойност, на
увредения лек автомобил.
В първоначалната САТЕ вещото лице дава
стойността на лекия автомобил, предаден на скрап в размер на 177.60 лева, която
сума е приспадната от средната пазарна стойност на лекия автомобил.
Действително при
тотална щета от пазарната стойност на лекия автомобил следва да се приспаднат
запазените части, както и стойността, която увредения би получил при предаване
на увреденото имущество на скрап, с цел да не се стига до неоснователно
обогатяване.
В случая,
обаче, по делото безспорно се установи, че процесният л.а.
„Фолксваген Бийтъл“, с рег. № *** е възстановен напълно и продължава да се ползва по предназначение,
не е предаван на скрап и няма да бъде предаден като последица от процесното
ПТП. По делото не се установиха запазени части от лекия автомобил след
процесното ПТП, които да бъдат приспаднати от пазарната му стойност, поради
което следва да се присъди установената по делото пазарна стойност на процесния
лек автомобил в размер на 3449 лева, от която няма основание да се редуцира
стойността на лекия автомобил за скрап, както и не се установи наличие на
запазени части.
В тази връзка
неоснователни са доводите на ищеца, че ответникът дължи като обезщетение
разходите за възстановяване на процесния лек автомобил в състоянието в каквото
е бил преди процесното ПТП, доколкото по делото се установи, че повредите на
автомобила водят до тотална щета на същия, при което е икономически
нецелесъобразно неговото възстановява, като в този случай обезщетението е
ограничено до действителната стойност на лекия автомобил към датата на ПТП. Следва
да се посочи, че за взетото от ищцата икономически нецелесъобразно решение да възстанови
автомобила си и да заплати разноски за това в размер на 12 919.24 лева,
вместо да закупи автомобил от същия вид и характеристики на пазарна цена от
3449 лева, не е законово обосновано да търси обезщетение над пазарната цена на
автомобила от ответника.
С оглед всичко изложено съдът намира, че искът е доказан по основание и
по размер до сумата от 3449 лева, до
която сума искът ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 12 919.24
лева, искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отношение на претенцията за
законна лихва
Тъй като
процесната щета е тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, на основание чл. 390, ал. 1 КЗ ищцата е следвало да представи доказателства за
дерегистрация на автомобила, за да бъде
поставен ответникът в забава. Съгласно посочената норма на ал. 1 преди
изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно
превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква
от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Представянето на удостоверение за дерегистрация
на увредения автомобил, при който е налице тотална щета, е условие за
поставяне в забава на застрахователя, но не и за дължимостта на обезщетението
по чл. 405, ал. 1 КЗ. Ако до приключване на съдебното производство по същество не
са представени доказателства за това, че е прекратена регистрацията на
автомобила, то ответникът не е поставен в забава, поради което върху главното
вземане за застрахователно обезщетение не следва да бъде присъждана законна
лихва от датата на подаване на исковата молба, а от бъдещ момент, в който
ищецът представи на ответника удостоверение за това. В този смисъл е Решение
№ 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС,
I ТО, постановено при
действието на КЗ (отм.), като нормите на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.); и на чл. 390, ал. 1 КЗ са идентични.
Следва да се посочи, че ответникът още извънсъдебно с
отправеното писмо от ищцата по заявената от нея претенция /л.11/, е определил
щетата като тотална и е поискал представяне на документ за дерегистрация на
процесния лек автомобил.
В случая по делото не са представени доказателства, че
автомобилът е дерегистриран, напротив същият е възстановен и се ползва по
предназначение, като ищецът няма намерение да го дерегистрира, предвид което
ответникът не е поставен в забава и следва да се отхвърли претенцията на ищеца
за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за периода 15.12.2019
г. до окончателното плащане. Не следва да се присъжда и законна лихва от датата
на представяне на ответника на документ за дерегистрация, доколкото с пълното
възстановяване на лекия автомобил ищецът е заявил категоричното си желание да
ползва автомобила и да не го дерегистрира.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни,
които са направили своевременно искане в тази насока и са представили списък по
чл.80 ГПК.
Ищецът доказа следните разноски – 90 лева – депозит за първоначална САТЕ и
90 лева – депозит за допълнителна САТЕ. Общо разноски в размер на 180 лева, от
които съразмерно с уважената част от претенцията, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ще се присъди сума в размер на 48.05
лева.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е.
Иванова, която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.22/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. И. Т. в размер
на 917.58 лева, от което съобразно уважената част от претенцията ще се присъди
сума в размер на 244.96 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 90 лева – платен депозит за
САТЕ, които са действително направени и съразмерно отхвърлената част от
претенцията от същите ще се присъди сума в размер на 65.97 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
С Определение от 04.08.2020 г. ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса по дело.
Дължимата по делото държавна такса е в размер на 516.77 лева /4 % от
интереса/. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата в размер на 137.96 лева за държавна такса,
съобразно уважената част от претенцията.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д ДА ЗАПЛАТИ НА Е.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3449 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по л.а. „Фолксваген Бийгъл“, с рег. № ***,
собственост на ищцата, в резултат от ПТП от 15.12.2019 г., виновно
причинено от М.
И.
М.
с лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, застрахован
при ответника по застраховка Гражданска отговорност, както и сумата в размер на 48.05
лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 3449 до пълния предявен такъв от 12
919.24 лева, както и претенцията за обезщетение за забава от дата 15.12.2019 г.
до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д
ДА ЗАПЛАТИ НА адв. И. П. Т., вписан в АК – София,
сумата в размер на 244.96 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д
ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд –
Пловдив сумата в размер на 137.96 лева
– държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
51 Д сумата в размер на 65.97 лева – разноски
в производството, съразмерно отхвърлената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ