РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Котел, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ, граждански
състав, в закрито заседание на 29.10.2019
година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ
като разгледа докладваното от Председателя И. Ченков,
гражданско дело № 540/2018 г. на РС Котел ,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл.247,ал.4 от ГПК.
Постъпила
е молба от пълномощника на ищеца адвокат Е.М., с която сезира съда за допуснати
очевидни фактически грешки в решение № 55 от 26.07.2019 г. по настоящото
гражданско дело № 540/2018 г. на РС Котел, обособени в три пункта от молбата, а
имено:
По пункт първи от молбата си адвокат
М. сезира съда, че е констатирала, че в цифровото
изписване на пазарната стойност на процесния имот
29283.501.453 и определената му държавна такса, която страните следва да заплатят
съобразно техните дялове, на стр. 2-ра било изписано правилно пазарната стойност на имота 32 200, но неправилно била изчислена
държавната такса, която се следва и вместо 640 лева, същата следвало да бъде 644 лева
- стр.2- ра, 26 ред, както и в стр.5 – 33-ти ред и стр.7 - 10,16 редове.
Също
така, на стр.6-та, 26 ред, било записано стойност
на имота 32 000 лева, вместо 32 200 лева и на стр.7-ма, 3 ред било записано пазарната оценка
на имота 32000 вместо 32 200 лева.
По пункт втори, досежно
претенциите по сметки на ищеца за
обезщетение за ползване на имота, на стр.З-та, ред 9-10-11 било записано: ответникът
следва да заплати обезщетение, но дължимо за четири месеца, а именно от 20.02.2019 г. до 20.06.2019 година в размер на 184 лева, което не
било отразено в диспозитива
на решението, по-точно на стр. 7-ма в осъдителната му част, в която ответника Д.В.Ч. е осъден
да заплати на ищцата В.Д.М. направените от нея по делото разноски.
В
пункт 3-ти от молбата, адвокат М. коментира държавните такси върху уважената
част по претенциите по сметки, като твърди, че на стр.
6-та, 8 ред е изписана сумата от 966.32 лева - държавна такса върху
уважената част от претенциите по сметки, вместо сумата 966.16 лева и на
стр. 7-ма, 11 ред била изписана сумата
от 966.32 лева, вместо сумата 966.16
лева.
Съдът,
като се занима с молбата на адвокат М., намира за установено следното:
Действително,
констатираното от процесуалния представител на ищеца се явява опущение по
смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, поради което съдът с настоящото си
определение следва да удовлетвори адвокат М., частично обаче, досежно техническите грешки в диспозитива
на решението касаещи: стойността на процесиня имот която от 32 000 лева, следва да бъде
32 200 лева, държавната
такса, която следва да бъде 644 лева, вместо 640 лева, както и да се допълни размера на
обезщетението дължимо за четири месеца от ответника на ищцата в размер на 184
лева. В останалата ú част – пункт 3 от нея, съдът следва да я отхвърли поради маловажност
– 966.16 вместо 966.32 лева.
Когато
в мотивите на решението съдът е изложил съображения, но в диспозитива
е посочил нещо различно, то тогава е налице очевидна фактическа грешка, но
когато обаче съдът е допуснал неточности в мотивите на решението относно
посочване на суми, относно вида им като валута, на точният им размер или при
пресмятането им, но такива няма в диспозитива на
решението, няма очевидна фактическа грешка, защото волята на съда, изразена в
решението е тази, която е посочена в неговия диспозитив.
В тази връзка е ТР № 1 от 04.01.2001 г.,
т.18 на ВКС, по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК с
решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със
сила на пресъдено нещо, или диспозитивът
на решението по чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК представлява източникът на силата на пресъдено нещо, а мотивите към решението според чл. 236,
ал. 2 от ГПК не са част от решението. Процедура за поправка на очевидна
фактическа грешка се провежда само за решението, тоест за диспозитива
на съдебното решение по чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, а не и за мотивите към
решението по чл. 236, ал. 2 от ГПК не са част от решението. Процедура по
поправка на ОФГ се провежда само за решението, тоест за диспозитива
на съдебното решение по чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, а не и за мотивите към
решението по чл. 236, ал. 2 от ГПК. Също така съдът не намира за особено
съществена сочената от адвокат М. техническа грешка в изчислението на
държавната такса, изчислена в размер от 640 лева, вместо 644 лева, с разлика от
4 лева, поради което следва да го остави без уважение поради своята маловажност
и по изложените вече съображения.
По
пункт 2 , съдът намира, че е пропуснал да се произнесе с осъдителен диспозитив, като възложи в тежест на ответника да заплати
на ищцата дължимото за четири месеца обезщетение в размер на 184 лева,
коментирано в мотивите, но пропуснато в диспозитива,
който е и изпълняемата част на решението.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл. 247 от ГПК, по молба на адвокат Е.М. *** по пунктове първи и втори от молбата,
поправка на ОФГ на решение № 55 от
26.07.2019 г. по гр.д. № 540/2018 г. на РС Котел, в следния смисъл:
На страница 6-та, ред 26 и на стр.
7-ма, ред 3, изписаната погрешно цифра 32 000
лева, като на имота, следва да се чете 32200 лева.
На
страница 7-ма, редове 10 и 16, погрешно изписаната сума от 640 лева, следва да
се чете 644 лева.
ДОПЪЛВА в края на последния осъдителен диспозитив
на решението където
ответникът Д.Ч. е осъден да заплати на ищцата В.М., като
вместо точка се постави запетая, след което следва текста: „….. , както и
сумата от 184.00 (сто
осемдесет и четири)
лева, представляваща дължимо за периода от 20.02.2019 г. до 20.06.2019 г. обезщетение.“
ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата ú част (пункт 3) като маловажна.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните на основание чл. 247,
ал. 4 от ГПК.
След влизане на настоящото решение
в сила ДЕЛОТО да се докладва за произнасяне по въззивната
жалба на адвокат М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: